О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№………………………..,гр.Варна
Варненски
районен съд, XLVІІІ-ми
състав в закрито заседание на 18.06.2018 год.,
в състав:
Районен съдия: ДОБРИНА
ПЕТРОВА
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4627 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 118 и сл. от ГПК.
Предявен е иск от Ю.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Кремена Танева от ВАК срещу „ОТП Факторитг
България „ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***- „Княз
Александър Дондуков“ № 19,ет.2 с правно основание чл. 439 от ГПК, да бъде
прието за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи сумата в
размер на 2 115,04лв.,
представляваща неиздължена главница по
Договор за кредит за текущо потребление от 25.09.2006., както и сумата от 437,66лв., представляваща
договорна лихва за периода от 23.12.2008г. до 28.01.2010г., и сумата от
276,98лв., представляваща такса закъснение за периода от 04.06.2009г. до
28.01.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в съда
– 29.01.2010 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 417, т.2 от
ГПК, вр. с чл. 60, ал. 1 ЗКИ, въз основа на извлечение от сметка, както и направени съдебни разноски в размер на
56,59лв. за заплатена държавна такса, на основание чл. 78 ал.1 ГПК и сумата от 224,89 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78 ал.8 от ГПК, по ч.гр. дело № 1372/2010 г. по описа на Районен съд -
Варна и образувано изпълнително дело № 835 по описа за 2010г. при ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, с рег. № 711,
с район на действие ОС – Варна.
В
срока по чл. 119 ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 131 ал. 1
от ГПК, ответникът е направил възражение за неподсъдност на делото, считайки за
местно компетентен съдът според неговото седалище - СРС.
По
така направеното възражение, съдът намира следното:
Съгласно
общото правило на чл. 108 от ГПК искове срещу юридически лица се предявяват
пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище. В случая седалището на
ответника е в гр. София. А съгласно чл. 113
от ГПК, искът на потребител може да бъде предявен и по неговия настоящ или
постоянен адрес. В случая ищецът няма качеството „потребител” по смисъла на чл.
113 от ГПК и не може да се ползва от уредената в чл. 113 от ГПК специална
местна подсъдност, доколкото в исковата молба не се излагат подобни твърдения,
а и искът е по чл. 439 от ГПК за приемане за установено, че ответникът не
разполага с право на принудително изпълнение, поради погасено по давност
вземане, с който не се търси защита на потребителски права. С оглед на което
съдът намира, че производството пред Районен съд – Варна следва да бъде
прекратено, а делото изпратено по подсъдност на Районен съд – София.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.
№ 4627/2018 г. по описа на ВРС, на основание чл. 119, ал. 3 от ГПК.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен съд
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: