Р
Е Ш Е Н И Е
№
453
гр. Перник, 24.02.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на пети февруари, две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на секретаря БОЖУРА АНТОНОВА, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 04703 по
описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Производството по делото е образувано по
искова молба, подадена от „Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, чрез
пълномощника си юрк. Е. М., срещу Е.Т.Р.,
с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с искане да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от общо 1456,47 лева, от които сумата от 1316.44 лв. /Хиляда триста и шестнадесет лв.
и 44 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., сумата 140.03 лв. /Сто и четиридесет лв. и 03
ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода
от 09.07.2017 г. до 05.02.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата 1316.44 лв., считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 21.02.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува
валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен
орган /КЕВР/ общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за
който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна
собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна
енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочена е релевантната
нормативна база.
С
исковата молба са представени извлечение от сметка към дата 25.01.2019г. и
заверено копие от вестник “Съперник” бр. 82 от 29.04.2008 г. с публикувани общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Направено е искане да
бъде задължен ответникът по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи документ за
собственост на процесния имот, както и да бъде изискано ч. гр. д.
№*****/**** г . по описа на Пернишки районен съд.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, е
депозирал отговор на исковата молба, представен в срок. В отговора на исковата
молба, същият оспорва, както по основание, така и по размер претенциите на
ищцовото Дружество. Твърди, че
ответникът не живее от дълги години на посочения адрес и описва с три
имена лицата, които пребивават на адреса, като сочи, че Дружеството към тях
следва да насочи претенциите си. Прилага решение на ПРС за същия имот, но да
друг исков период. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание ищецът чрез
процесуалния му представител юрк. поддържа
предявените искове, като представя допълнителни писмени доказателства- писмо с изх.№ **/***-**-*/13.01.2020г. от Община Перник,
Дирекция “МПТ“, ведно със заверено копие от данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ и приложен копие от Акт № 7063 за
частна общинска собственост, видно от което имотът е на Община Перник, като е
представена и Декларация по чл.14 ЗМДТ, в които имотът също е деклариран от Община
Перник, като собствен на последната. В последното по делото с.з. процесуалният
представител на ищеца, моли за постановяване на решение, съобразно събраните по
делото доказателства. Ответникът не се явява и не се представлява.
По делото са събрани писмени доказателства и са
изслушвани съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл.
86, ал. 1 ЗЗД запроцесните суми, за които е издадена Заповед №922 от 21.02.2019 г.
по ч. г. д. № ***** по описа
на съда за 2019г. на ПРС, поради което и съдът намира производството за
процесуално допустимо.
По
основателността:
Ищецът “Топлофикация-Перник”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне
качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е
определено в разпоредбата на чл. 153,
ал.1 ЗЕ, според която клиенти на
топлинна енергия са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на
горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на
покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва
писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от
закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от КЕВР.
В процесния случай съдът изрично е
указал на ищеца, че същият следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване наличието на облигационно правоотношение между страните по делото с
доклада по чл.146 ГПК. В доклада на съда изрично е посочено, че в тежест на
ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите
факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно:че процесният имот е бил топлофициран и че се е намирал в
сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа;
че ответникът има качеството на потребител на енергия за битови нужди;че между
страните е възникнало и съществувало облигационно отношение, по силата на което
ищецът е доставил топлинна енергия до недвижимия имот, за който са начислени
процесните суми, за съответния период;начинът на извършване на дялово
разпределение и делът на ответника за отопление на процесния недвижим имот, за
сградна инсталация, и за битово горещо водоснабдяване;потребената от ответника
топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия период.
В съдебно заседание от 05.02.2020 г.,
съдът е назначил по делото СТЕ и СИЕ, които да дадат отговори на въпросите
досежно това дали се касае за топлофициран недвижим имот, в режим на СЕС, и
дали за същия е било доставено процесното количество топлоенергия и за
процесните суми. Видно от заключенията и на двете приети по делото експертни
заключения, то същите са дали положителен отговор на така поставените въпроси.
Същевременно обаче, на процесуалния представител на ищеца, са били издадени
съответни съдебни удостоверения, които да му послужат за доказвани на другите
спорни по делото факти, а именно дали
ответникът се явява собственик или ползвател на процесното жилище, за да се
приеме, че между него и ответното дружество е възникнала съответната облигационна
връзка по силата на която същият да дължи посочените суми.В последното по
делото съдебно заседание, юк С., е представила пред съда писмени доказателства-
придружително писмо от Община Перник, Дирекция „Местни приходи и такси“, ведно
със заверен препис от декларация по чл.14 ЗМДТ, заедно с приложено копие от Акт
за частна общинска собственост /стр.52 от делото/, като същите са били приети
от съда като доказателства по делото. Видно
и от двата документа, то се сочи като собственик на имота Община Перник.
Същевременно не са ангажирани надлежни доказателства, които да оборят възражението
на ответника, че ответникът не е нито
собственик, нито ползвател на процесната топлинна енергия в имота, и че той се ползва от трети лица, като този
факт, видно от гореизложеното е бил в тежест на ищцавата страна, която не е
успяла да ангажира надлежни доказателства в посочения смисъл, като нещо повече,
посочено е в същите, че Общината о собственик на недвижимия имот.
По делото няма доказателства, от които да е
видно, че ответникът притежава правото на собственост върху процесния имот.
Предвид изложеното съдът намира, че
ищецът не е доказал, че ответникът е собственик или носител на вещно право на ползване на процесния имот за процесния период.
Предвид изложеното съдът намира, че
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни следва да
бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за претендирните лихви.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
С оглед изхода на делото съдът намира,
че разноските следва да се присъдят на ответната страна по делото, като обаче по делото ответникът не е бил
представляван от представител и не се е и явил, като не е направил искане за присъждане
на разноски, поради което и такива не следва да му бъдат присъждани.
С
оглед изложеното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ
исковете, предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище
и адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу Е.Т.Р., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, за сумата от
общо 1456,47 лева, от които сумата от
1316.44 лв. /Хиляда триста и шестнадесет лв. и 44 ст./, представляваща
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г., сумата 140.03 лв. /Сто и четиридесет лв. и 03 ст./,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
09.07.2017 г. до 05.02.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата 1316.44 лв., считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 21.02.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № ***** по описа на съда
за 2019 г., по описа на
Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения
по чл. 410 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. №*****
по описа на съда за 2019
г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
Вярно с
оригинала:С.Г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: