Присъда по дело №3162/2024 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъдата по НОХД № 3162 по описа за 2024 год. на ВРС ІV
състав.

Против подсъдимия К. С. К. Варненският районен прокурор е повдигнал обвинение
по чл. 202 ал. 2 т. 1 чл. 201 ал.1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК за това, че в периода 07.04.2014 г.-
13.04.2019 г. в с.Езерово, обл.Варна, в качеството на длъжностно лице, председател на
ППЗК „Зора" със седалище и управление с.Езерово, обл.Варна, при условията на
продължавано престъпление, присвоил чужди пари 193166.55 лв. / сто деветдесет и три
хиляди сто шестдесет и шест лева и петдесет и 55 ст./, собственост на ППЗК „Зора",
поверени му да ги управлява, като присвояването е в големи размери.
В съдебно заседание подс.К. не се признава за виновен по възведеното обвинение. Не
отрича, че е бил избран за председател на ППЗК „Зора“ и през инкриминираният период е
управлявал кооперацията.
Сочи че е имал много проблеми свързани с управлението на кооперацията както с
липсата на работна ръка, така и с установени злоупотреби с назначените работници. Сочи, че
се е наложило лично да изпълнява и функции на механизатор поради липса на работна ръка,
за което били уведомени члетовете на Управителния съвет, но не било уговаряно някаква
възнаграждение.
Възнаграждението му било това по договора – 1200лева на месец в началото за 8-
часов работен ден.
Сочи че по съвет на счетоводителя – св.К. решил да се определя допълнително
възнаграждение, но оставил тя да ги определя.
Не бил отразявал полаган извънреден труд в нарочната тетрадка т.к. нямал време, а
устно съобщавал на св.К. .
В пледоарията си по съществото на делото представителят на ВРП поддържа
обвинението. Моли съда за осъдителна присъда и налагане на справедливо наказание.
Защитата на подсъдимия счита, че обвинението не е доказано по категоричен начин.
Счита, че липсвал умисъл и присвоително намерение у подсъдимия, т.к. счетоводните
начисления на заплатите се извършвали от св.К. като счетоводител. Сочи, че подсъдимият е
имал съзнанието, че получава дължими му се суми с оглед положеният труд.
Счита, че полагането на извънреден труд от страна на подсъдимия е доказано, макар
и само с гласните доказателства на разпитаните пред съда свидетели.
Формира извод че е налице обективна и субективна несъставомерност на деянието по
чл.201 от НК, т.к. подсъдимият имал съзнанието, че получава следващи му се суми за
положен труд.
Изразява позиция, че стореното от подсъдимия би могло да се разгледа в хипотезата
на деяние „безстопанственост“.
Акцентира, че визираното от вещото лице по приетата допълнителна ССчЕ относно
неправомерно начислени добавки за трудов стаж не следва да се вменяват във вина на
подс.К. т.к. е било постигнато общо съгласие за това и при тези клаузи е бил подписан
трудовият му договор.
Спира се на смегчаващите отговорността обстоятелства.
Пледира за оправдателен диспозитив, като алтернативно моли съда за налагане на
наказание при условията на чл.55 от НК с приложение разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК.
В последната си дума подсъдимия моли за ниско наказание. Изказва съжаление за
стореното и моли за справедливо наказание.
След преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната
1

съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Промишлено-производствена земеделска кооперация „Зора" е сдружение на
физически лица с променлив капитал и с променлив брой членове /не по-малко от седем,
които чрез взаимопомощ и сътрудничество осъществяват търговска дейност за задоволяване
на техни икономически, социални и културни интереси. Седалището и адреса на управление
на кооперацията били в с. Езерово, обл. Варна, а предметът на дейност бил свързан с
производство, преработка и реализация на селскостопанска продукция, извършване на
различни видове услуги /механизирани, транспортни, строителни и др./ за задоволяване на
своите потребности, както и за други физически и юридически лица. Съгласно приетия устав
органите на управление и контрол са общо събрание, управителен съвет, председател и
контролен съвет.
За времето от 07.04.2014 г. до 13.04.2019 г. председател на кооперацията бил подс. К.
К.. Той бил избран с решение на общото събрание, което било обективирано в протокол от
22.03.2014 г.
На 07.04.2014 г. между ППЗК „Зора", представлявано от Управителния съвет - от
една страна в качеството му на работодател и подс. К. - от друга страна бил сключен трудов
договор № 8/2014 г., като последният заел длъжността Председател на ППЗК „Зора".
Съгласно устава на кооперацията той имал следните задължения:
-Да представлява кооперацията.
-Да организира изпълнението на решенията на общото събрание, на управителния
съвет и на органите на кооперативния съюз, в който членува.
-Да ръководи текущата дейност на кооперацията.
-Да сключва и прекратява трудовите договори, наказва и награждава работници и
служители на кооперацията и определя трудовите им възнаграждения.
-Да изпълнява и други функции определени в устава, съобразно закона.
-Няма право да се разпорежда с имуществото на кооперацията, да сключва договори
за наем, да сключва договори за кредит, да учредява залози и др. предвидени в устава сделки
без знанието и разрешението на управителния съвет, съответно на общото събрание.
Така предвид вменените му с устава задължения, цялото имущество на кооперацията
било поверено на подс. К., в качеството му на председател да го пази и да го управлява.
За полагания от него труд подс. К. получавал основно трудово възнаграждение, което
било определено в сключения трудов договор, като първоначално то било в размер на 885
лв., изменено както следва: с допълнително споразумение от 08.05.2014 г. в размер на 1200
лв., с допълнително споразумение от 03.12.2018 г. в размер на 1530 лева и с допълнително
споразумение от 07.01.2019 г. в размер на 1680 лв.
Съгласно условията посочени в трудовия му договор, както и с оглед вменените му
права и задължения в устава на кооперацията, подс. К. не е имал право да извършва
извънреден труд без знанието и разрешението на управителния съвет или общото събрание.
Въпреки това за времето от 07.04.2014 г. до 13.04.2019г. когато изпълнявал длъжността
председател, той неправомерно сам определял и начислявал към основното си
възнаграждение, допълнително такова за положен извънреден труд, без знанието и
разрешението на органите на управление. В рамките на този период той не е бил назначаван
на друга длъжност в кооперацията, а е заемал единствено тази на председател.
Съгласно Правилника за работната заплата в ППЗК „Зора" работните заплати се
изплащали от 01-во до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.
През времето, когато председател на кооперацията бил подс. К., като главен
счетоводител там била назначена св. В. К.. След приключването на текущия месец тя
подготвяла ведомостта за заплатите на служителите на кооперацията вкл. и напредседателя
2

й – подс.К. и я представяла във вид на проект на подс. К., за одобрение.
Тогава той сам преценявал кой служител да поощри за положен извънреден труд. В
тези случаи подс.К. не издавал нарочна заповед, а нанасял необходимите според него
корекции във ведомостта. След това св. К. въвеждала в ТРЗ програмата допълнителните
премии и разпечатвала окончателната ведомост.
Своето допълнително възнаграждение подс. К. определял сам устно. Заповедите за
извънредния труд били изготвяни от св. К., но в тях основанието за начисленията било
записано като „за работа извън населено място, при трудни условия на труд и интензивен
работен процес, работа на открито, работа с препарати и ГСМ". В последствие последната
ги представяла на подсъдимия за подпис, но той отказвал да ги подпише. През 2018г. подс.К.
спрял да подписва и ведомостите за заплати. Този факт бил притеснителен за св. К., но тя
обработвала документите, за да могат служителите да получат заплатите си. Освен това
подс. К. не предоставял никаква информация за нуждите на счетоводното обслужване за
това кога и какъв извънреден труд е положил, съответно липсвала информация за неговата
продължителност по часове. Работниците в кооперацията отразявали положения от тях
извънреден труд в нарочна за целта тетрадка, която била предоставяна всеки месец на подс.
К..
За начисляването на „извънреден труд“ за инкриминираният период не била
уведомявана и Инспекция по труда – Варна с оглед разпоредбата на чл.149 ал.2 от КТ.
Така по гореописания начин за времето от 07.04.2014 г. до 13.04.2019 г., когато заемал
длъжността председател на ППЗК „Зора", подс. К. неправомерно и неоснователно
разпореждал на счетоводителя – св.К. да му начислява регулярно месечни възнаграждения в
значително по-голям размер от този посочен в трудовия му договор. През годините
допълнително определените суми месечно били различни, като най ниската била през месец
май 2014 г. - 197.16 лв., съответно най високата била през месец юли 2017 г. - 4569.79 лв.,
като общата им стойност за посочения период била в размер на 141 389.32 лв.
На 13.04.2019г. след проведено отчетно събрание на членкооператорите на ППЗК
„Зора", подс. К. бил освободен от заеманата длъжност, а за извършените от него
неправомерни действия новоизбрания председател на кооперацията - св. А. Р. подал сигнал
до прокуратурата, като впоследствие било образувано и настоящото производство.
Видно от изисканата в хода на разследването по ДП справка от Инспекцията по труда
гр. Варна е видно, че за периода 07.04.2014 г. -13.04.2019 г. не е отчетен положен извънреден
труд от ППЗК „Зора" /т.2л.262/.
От заключенията на приетите от съда изготвени в хода на ДП ССчЕ / т. 2, л. 237-247/
и допълнителна ССчЕ /т. 8, л. 1655-1669/ е видно, че общата стойност на начислените
допълнителни възнаграждения за труд на подс. К. К. възлиза на 141 389.32лв.
Вещото лице изрично конкретизира, че за така определените суми не са приложени
изискваните по нормативните уредби документи. Не е изяснено колко часа труд са
положени, за да бъде начислена съответната сума. На вещото лице са предоставени
заповеди, които не са подписани от представляващия дружеството. Издадените заповеди
сами по себе си се разминават стойностно със сумите по ведомост. Няма решение на
Общото събрание, с което да е разрешено или вменено извършването на извънреден труд от
страна на председателя К. К.. В заповедите е записано „ за работа извън населено място, при
трудни условия на труд и интензивен работен процес, работа на открито, работа с препарати
и ГСМ". Изхождайки от заглавието им не би следвало да са за извънреден труд, а за труд във
вредни условия /което трябва да се докаже с протокол на прекия ръководител или въз основа
на длъжностна характеристика/. Заповедите за извънреден труд се издават на основание чл.
144 от КТ и са за строго определени случаи като са изброени същите. Анализите на вещото
лице водят до извода, че от така приложените документи и сведения по делото изплатените
3

суми не биха могли да бъдат нито за работа във вредни условия, нито за положен извънреден
и допълнителен труд. Те нямат документална обоснованост, а както се вижда и от
изчисленията съществуват редица неточности, както в пресмятането, така и в декларирането
и документирането на труда, независимо от естеството му. Начислената сума в размер на 141
389.32лв. на практика представлява регулярна неполагаща се на подс.К. премия, която е
неоснователно начислена.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин
от показанията на разпитаните в с.з. свидетели – посочени в приложението към ОА , вкл.
прочетените от хода на ДП показания на свид.Ст.П. и Б.Б.,както и разпитаните в с.з. по
искане на подсъдимия свидетели Г.И. и Ст.К., приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства, събрани на досъдебното производство и тези представени при
предходно разглеждане на делото пред друг съдебен състав, като всички те са
непротиворечиви и се допълват взаимно. Чрез приетите от съда заключения на съдебно-
счетоводна експертиза и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се установява
стойността на присвоените средства която възлиза на 141 389.32лв.
Изложеното по-горе фактическа обстановка по отношение на присвоителните
действия на подс. К. се установява и от обясненията на подсъдимия, който на практика
признава, че е нямал надлежно подписано допълнително споразумение за начисляване на
допълнително възнаграждение и на практика е присвоил визираните от вещото лице суми,
начислени му като допълнително възнаграждение.
Съобразно установеното съдът прие, че подс.К. е осъществил от обективна и
субективна страна състав на престъпление по чл. 202 ал. 2 т. 1 чл. 201 ал.1 вр. чл. 26 ал. 1 от
НК за това, че в периода 07.04.2014 г.-13.04.2019 г. в с.Езерово, обл.Варна, в качеството на
длъжностно лице, председател на ППЗК „Зора" със седалище и управление с.Езерово,
обл.Варна, при условията на продължавано престъпление, присвоил чужди пари
141 389.32лв, собственост на ППЗК „Зора", поверени му да ги управлява, като
присвояването е в големи размери.
Съдът взе предвид, че при предходно разглеждане на производството от друг съдебен
състав /НОХД № 2256/2021г на ВРС/, в хода на съдебното следствие, след приемане на
изготвните в хода на ДП ССчЕ и допълнителна ССчЕ е била назначена нова /не повторна и
не допълнителна съобр.чл.153 от НПК/ ССчЕ, на която са били поставени идентични с
предходните експертизи задачи, както и са били поставени такива извън предмета на делото
и е било определено да бъде извършена от ново вещо лице. След приемане на новата ССчЕ е
била назначена и допълнителна такава с поставена задача дали е била нанесена щета на
ППЗК „Зора“ следствие действия на подс.К.. В приетото от съда заключение вещото лице е
посочило, че е налице нанесена щета на ППЗК“Зора“в размер още на 51 777.23лв. колкото е
размерът на начислените и внесени осигуровки за сметка на Работодател. Въз основа на това
заключение е било направено искане за изменение на обвинението с посочване на по-висок
размер на присвоените суми , а именно 193 166.55лв. /явяващ се сбор от 141 389.32лв +
нанесената щета от 51 777.32лв/. Съдът не е допуснал изменение на обвинението по реда на
чл.287 от НПК, а е приел, че са налице данни за деяние по чл.282 от НК и е прекратил
съдебното производство и изпратил материалите на ОП-Варна.
В последствие ВРП е внесла настоящият обвинителен акт в който е визирала размер
на присвоените суми 193 166.55лв. съобразно назначената от ВРС допълнителна ССчЕ.
Предвид невъзможността да бъде прието заключението по назначените от ВРС в
предходно разглеждане на делото експертизи, и доколкото въз основа на техните заключения
се базира инкриминираната сума, в хода на съдебното следствие съдът е назначил
Допълнителна ССчЕ, като е възложил същата на вещото лице изготвило експертизите в хода
на ДП, доколкото не са налице никакви основания за замяна на същото с друго вещо лице.
От заключението на приетата от съда Допълнителна ССчЕ се установява, че размерът
4

на неправомерно начислените допълнителни възнаграждения за труд на подс. К. К. възлиза
на 141 389.32лв. Вещото лице е конкретизирало, че е налице и допълнителна щета за ППЗК
„Зора“ с оглед на неправилно изчислени добавки за трудов стаж, както и следствие на
начислените и внесени осигуровки, като е представило различни варианти за тяхното
изчисление, съобразно които същите възлизат на 13 642.38лв. Разликите на посочените
начислени и внесени осигуровки с тези посочени от вещото лице по назначената и приета по
НОХД №2256/21г допълнителна ССчЕ се базират на обстоятелството, че тогава вещото лице
не е взело предвид осигуровките внесени в бюджета само за подс.К., а е взело предвид
внесените осигуровки за всички служители в ППЗК“Зора“. Вещото лице изрично
конкретизира в заключението си , че осигурителните вноски, изчислени въз основа на
неправомерно начислените възнаграждения на подс.К. не са постъпвали в неговият
патримониум , а са постъпвали в държавният бюджет.
С оглед на така установеното съдът намери, че размерът на призвоената сума е този
на неправомерно начислените допълнителни възнаграждения за труд на подс. К. К. който
възлиза на 141 389.32лв.
Доколкото визираната в обвинението допълнителна сума от 51 777.32лв на практика
не е постъпвала в патримониума на подсъдимия, а се явява осигуровките внесени в бюджета
за всички служители в ППЗК“Зора“ /тези на подс.К. възлизат на13 642.38лв/то тези суми не
могат и да бъдат предмет на деяние по чл.201 от НК. Дори и да е настъпила щета за
ППЗК“Зора“ то същата би могла да бъде претендирана по гражранско-правен ред /
доколкото е налице произнасяне на ВОП относно липса на деяние с друга правна
квалификация/.
С оглед изложеното съдът призна подсъдимия за виновен в присвояването на сумата
от 141 389.32лв. и го оправда за разликата до 193 166.55лв.
Преди да признае подсъдимият за винжовен по възведеното му обвинение съдът
прецени и направените от подсъдимия и защитата възражения.
Защитата на подсъдимия счита, че обвинението не е доказано по категоричен начин.
Счита, че липсвал умисъл и присвоително намерение у подсъдимия, т.к. счетоводните
начисления на заплатите се извършвали от св.К. като счетоводител. Сочи, че подсъдимият е
имал съзнанието, че получава дължими му се суми с оглед положеният труд.
Счита, че полагането на извънреден труд от страна на подсъдимия е доказано, макар
и само с гласните доказателства на разпитаните пред съда свидетели.
Формира извод, че е налице обективна и субективна несъставомерност на деянието
по чл.201 от НК, т.к. подсъдимият имал съзнанието, че получава следващи му се суми за
положен труд.
Съдът не споделя възраженията на защитата, доколкото безспорно е установено, че
подсъдимият е бил избран с решение на Общото събрание за Председател на ППЗК „Зора“ и
му е било възложено нейното управление. Именно той е стоял начело на кооперацията и
всички служители са изпълнявали неговите разпореждания вкл. и счетоводителят – св.К..
Не се споделят и съжденията, че подсъдимият е имал съзнанието, че получава
дължими му се суми с оглед положеният труд, доколкото същият е имал надлежно сключен
трудов договор с посочено месечно възнаграждение за положеният труд, и липсва каквото и
да било друго надлежно обективирано споразумение за начисляване на допълнителни
възнаграждения. Нещо повече – вещото лице е визирало фрапиращи случаи на начислен
извънреден труд /т.8, л.1666 ДП/достигащи стойности до 302часа месечно + 184 часа в
присъствена форма или общо486 часа месечно положен труд.
Съдът не споделя и изразената позиция, че стореното от подсъдимия би могло да се
разгледа в хипотезата на деяние „безстопанственост“, доколкото щетата е постъпила в
патримониума на самият подсъдим и той се е обогатил с тази сума.
5

По отношение на възражението на защитата, че визираното от вещото лице по
приетата допълнителна ССчЕ относно неправомерно начислени добавки за трудов стаж не
следва да се вменяват във вина на подс.К. т.к. е било постигнато общо съгласие за това и при
тези клаузи е бил подписан трудовият му договор, съдът споделя същото както и това, че
сумите по допълнително внесените осигуровки не следва да му се вменяват във вина и се е
произнесъл с частично оправдателен диспозитив.
С оглед изложеното съдът намери че с действията си подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 202 ал. 2 т. 1 чл. 201 ал.1 вр.
чл. 26 ал. 1 от НК.
Преди да приеме от правна страна, че подсъдимият е извършител на деянието по
чл.202 от НК, съдът взе предвид, че от материалите по делото безспорно се установява, че
подс.К. към инкриминирания период е имал качеството на „длъжностно лице“, посмисъла
на чл.93 т.1 б."б" от НК.
Квалификацията по чл.202 ал.2 т.1 от НК се определя от размера на присвоената
сума, която е повече от 70 пъти от минималната работна заплата за страната към
инкриминирания период.
Квалификацията по чл.26 ал.1 от НК се определя от факта, че М. е извършил деяния,
които осъществяват състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, като при това последващото се явява от обективна и субективна страна продължение
на предшестващото.
Обект на престъплението: обществените отношения, осигуряващи нормалното
упражняване на правото на собственост върху движими вещи.
От обективна страна: изпълнителното деяние е осъществено чрез действия на
длъжностно лице, които се изразяват в противозаконно своене и разпореждане с чужди
парични суми оставени му да ги пази и управлява във връзка с изпълнение на служебните
му задължения.
Субект на престъплението - пълнолетно вменяемо физическо лице.
От субективна страна: деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е
съзнавал, че сумите които получава са чужда собственост - на кооперацията работодател,
съзнавал е, че така начислените следствие на неговите разпореждания суми не му се полагат,
но въпреки всичко е насочил действията си към своене на инкриминираната сума и в
последствие разпореждане с нея. Волята на подсъдимия е била насочена към постигане на
съставомерния резултат. Същият е искал и целял настъпването му.
Причини за извършване- стремеж към материално облагодетелстване. При издирване
на мотивите на подсъдимия да извърши деянията, съдът намери, че един от основните
мотиви за извършване на престъплението е била възможността подсъдимия да си набави
парични средства извън тези,които му се полагат за осъществения обществено полезен труд,
или да извършва действия на разпореждане със свое имущество.
Друга основна причина е липсата на контрол през целият инкриминиран период от
страна на работодателя /контролните органи на кооперацията/ към работата на подсъдимия.
При определяне на наказанието на подсъдимия за деянието по чл.202 от НК съдът
прецени налице ли са предпоставки за приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК. С
оглед горното съдът извърши преценка на степента на обществена опасност на конкретното
деяние като намери, че същата е с насоченост от средния към минималния размер, сравнено
с обикновените случаи от този вид, предвид продължителният период от време и високият
интензитет на престъпна дейност. Съдът намира, че високият размер на причинената щета не
следва да се квалифицира като отегчаващо отговорността обстоятелство доколкото същото
определя и по-тежката квалификация на деянието. Съдът не констатира наличието на
6

отегчаващи отговорността обстоятелства.
От друга страна съдът взе предвид добросъвестното поведение на подсъдимия в хода
на съдебното производство. Съдът взе предвид и обстоятелството, че подсъдимия полага
обществено полезен труд, както и чистото му съдебно минало към момента на деянието.
Отделно от горното съдът взе предвид и гласните доказателства събрани в хода на
съдебното следствие, съобразно които подсъдимият през инкриминираният период
действително е полагал труд и извън вменените му с трудовият договор задължения.
Изложените обстоятелства, предвид вида и характера на конкретното деяние,
наличието само на смекчаващи и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства
мотивираха съда да наложи наказание при приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК под
минималния предвиден от закона размер, а именно: съдът определи наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.
На основание чл.55 ал.3 от НК съдът не наложи кумулативно предвиденото
наказание „Лишаване от права“.
Съдът намери, че така определеното наказание не следва да бъде изтърпяно
ефективно, тъй като за постигане по- ефикасно на целите на генералната и специалната
превенция не е необходимо подсъдимия да бъде изолиран от обществото и с определяне на
подходящ изпитателен срок ще се въздейства по- ефективно предупредително и възпиращо
върху нея.
С оглед изложеното и на осн. чл.66 ал.1 от НК, съдът определи изпитателен срок над
минимално предвидения в закона размер и ОТЛОЖИ изпълнениите на наказанието с
ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.
По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат изпълнени целите на
генералната и специална превенция.
Съдът възложи направените деловодни разноски на подсъдимия, съобразно чл.189,
ал.1 от НПК.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :
7

Номер на акта:	100
Дата:	7 април 2025 г. (в сила от 23 април 2025 г.)
Съдия:	Атанас Шкодров

Дело:	20243110203162
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	9 август 2024 г.

Присъда по дело №3162/2024 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите