Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260243 23.09.2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
шести граждански състав
На тридесет и първи август през две хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радостина Петкова
Секретар Илияна Гальова
като разгледа докладваното от съдия Радостина Петкова
гражданско дело номер 10210 по
описа за 2019 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по исковата молба на
„ШВАРЦМЮЛЕР
БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1360, район Люлин, ул. „Обелско шосе“ № 23, представляван от управителя Михаел Петет
Вайганд, с която е предявил срещу ответника „СИМПЕРТО“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Константин
Величков“ № 59А, представляван от управителя Плума Пеева Перчемлиева, обективно
съединени искове с правно основание
чл.422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 327
от ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1 от вр. чл. 86
от ЗЗД за приемане за
установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца заплащане на сумата от общо 9 331.23лв, от която сумата от 7172.40лв. – сборна главница, представляваща дължима цена на закупени от
ответника резервни части по сключен между страните неформален договор за
търговска продажба съгласно 11 фактури,
и сумата от 2 158.86 лв. –
сборна мораторна лихва за забавено
плащане на задълженията по всяка от долупосочените фактури, от която
претендираните като дължими суми са следните: по фактура №
**********/28.06.2016 г. - сумата от 201,57 лв. и мораторна лихва върху нея в
размер на 64,57 лв., дължима за периода 14.07.2016 г. - 09.09.2019 г., по
фактура № **********/21.06.2016 г. - сумата от 768,00 лв. и мораторна лихва
върху нея в размер на 250,65 лв., дължима за периода 22.06.2016 г. - 09.09.2019
г., по фактура № **********/22.06.2016 г. - сумата от 144,00 лв. и мораторна лихва върху нея в
размер на 46,96 лв., дължима за периода 23.06.2016 г. - 09.09.2019 г., по
фактура № **********/08.07.2016 г. – сумата от 768,00 лв. и мораторна лихва върху
нея в размер на 243,83 лв., дължима за периода 24.07.2016 г. - 09.09.2019 г.,
по фактура № **********/26.07.2016 г. – сумата от 901,20 лв. и мораторна лихва
върху нея в размер на 281,62 лв., дължима за периода 11.08.2016 г. - 09.09.2019
г., по фактура № **********/17.08.2016 г. – сумата от 1 104,00 лв. и
мораторна лихва върху нея в размер на 338,27 лв., дължима за периода 02.09.2016
г. - 09.09.2019 г., по фактура № **********/29.08.2016 г. – сумата от
1 077,60 лв. и мораторна лихва върху нея в размер на 326,58 лв., дължима
за периода 14.09.2016 г. - 09.09.2019 г., по фактура № **********/12.09.2016 г.
– сумата от 1 778,40 лв. и мораторна лихва в размер на 532,04 лв., дължима
за периода 28.09.2016 г. - 09.09.2019 г., по фактура № **********/24.11.2017 г.
сумата от 141,60 лв. и мораторна лихва върху нея в размер на 25,14 лв., дължима
за периода 10.12.2017 г. - 09.09.2019 г., по фактура № **********/30.11.2017 г.
– сумата в размер на 144,00 лв. и мораторна лихва в размер на 25,32 лв.,
дължима за периода 16.12.2017 г. - 09.09.2019 г.,по фактура № **********/05.01.2018 г. – сумата
от 144,00 лв. и мораторна лихва в размер на 23,88 лв., дължима за периода
21.01.2018 г. - 09.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
7 172,37 лв., считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК -
16.09.2019 г. до окончателното й изплащане. за които вземания ищецът се е снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение № 3469 от 17.09.2019 год. по ч.
гр. д. № 7752/2019 г. по описа на БРС. Претендира се присъждане
на направените по делото разноски и разноските в заповедното производство. Към
исковата молба са представени писмени доказателства. В съдебно заседание
ищецът чрез упълномощеният си адвокатски представител поддържа предявените
искове и моли съдът да ги уважи. Претендира
се присъждане на направените по делото разноски съгласно списък по чл. 80 от ГПК. Ангажира доказателства.
В законовия
едномесечен срок по чл. 131 от ГПК, ответното дружество е депозирало писмен отговор, в който е оспорило изцяло исковете по
основание и размер, като е посочило, че счита за неистински приложените към
исковата молба като писмени доказателства фактури, като сочи, че са неверни
твърденията на ищеца, че ответникът е получил описаните в тях резервни части.
По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете. В съдебно
заседание ответникът не изпраща представител. Не ангажира доказателства.
Бургаският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното:
Със заповед № 3469 от 17.09.2019 год. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 7752/2019 г. по описа на БРС е разпоредено ответното дружество да заплати
на ищеца сумата от 9 331.23 лв., от
които 7 172,37 лв. – сборна главница, представляваща дължима цена на
закупени от длъжника резервни части, съгласно 11 фактури, и 2 158,86 лв. –
сборна мораторна лихва, дължима за периода до 09.09.2019 г., - фактура №
**********/28.06.2016 г. на стойност 201,57 лв., ведно с мораторна лихва в
размер на 64,57 лв., дължима за периода 14.07.2016 г. - 09.09.2019 г. а именно:
фактура № **********/21.06.2016 г. на стойност 768,00 лв., ведно с мораторна
лихва в размер на 250,65 лв., дължима за периода 22.06.2016 г. - 09.09.2019 г.,
фактура № **********/22.06.2016 г. на стойност 144,00 лв., ведно с мораторна
лихва в размер на 46,96 лв., дължима за периода 23.06.2016 г. - 09.09.2019 г.,
фактура № **********/08.07.2016 г. на стойност 768,00 лв., ведно с мораторна
лихва в размер на 243,83 лв., дължима за периода 24.07.2016 г. - 09.09.2019 г.,
фактура № **********/26.07.2016 г. на стойност 901,20 лв., ведно с мораторна
лихва в размер на 281,62 лв., дължима за периода 11.08.2016 г. - 09.09.2019
г.,фактура № **********/17.08.2016 г. на стойност 1 104,00 лв., ведно с
мораторна лихва в размер на 338,27 лв., дължима за периода 02.09.2016 г. -
09.09.2019 г.,фактура № **********/29.08.2016 г. на стойност 1 077,60 лв.,
ведно с мораторна лихва в размер на 326,58 лв., дължима за периода 14.09.2016
г. - 09.09.2019 г.,фактура № **********/12.09.2016 г. на стойност 1 778,40
лв., ведно с мораторна лихва в размер на 532,04 лв., дължима за периода
28.09.2016 г. - 09.09.2019 г., фактура № **********/24.11.2017 г. на стойност
141,60 лв., ведно с мораторна лихва в размер на 25,14 лв., дължима за периода
10.12.2017 г. - 09.09.2019 г., фактура № **********/30.11.2017 г. на стойност
144,00 лв., ведно с мораторна лихва в размер на 25,32 лв., дължима за периода
16.12.2017 г. - 09.09.2019 г.,фактура № **********/05.01.2018 г. на стойност
144,00 лв., ведно с мораторна лихва в размер на 23,88 лв., дължима за периода
21.01.2018 г. - 09.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
7 172,37 лв., считано от 16.09.2019 г. до окончателното й изплащане, както
и сумата от 587,00 лв., представляваща направените от заявителя разноски по
делото.
В срока по чл. 414 от ГПК ответния –длъжник е подал възражение, поради
което с оглед дадените от заповедния съд указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК кредиторът е предявил в законовия едномесечен срок установителен иск по чл.
422 от ГПК, по който е образувано настоящото гражданско дело.
По делото са представени в заверени от ищеца копия на издадените отне3го единадесет фактури, описани по-горе за продадени на ответника резервни части на обща стойност 7172.40 лв. с посочен падеж на дължимата продажна цена в деня на издаване на всяка от фактурите.
Ответникът оспорва наличието на извършена от ищеца реална доставка на стоките по процесните фактури, като възразява, че не е получил описаните в тях резервни части.
По делото са извършени две съдебно-икономически експертиза – основна и допълнителна, неоспорени от страните и приети от съда, от които се установява, че процесните фактури с основание „продажба на стоки“ са осчетоводени в счетоводствата и на двете дружества, включени са в дневниците за покупки при ответника, като последният е ползвал данъчен кредит за начисления ДДС по тях. Вещото лице е посочило, че няма данни задълженията на ответника към ищеца по която и да е от процесните фактури за извършените в тях доставки да са платени.
От ангажираните свидетелски показания чрез разпит на св. Св. П. Г. –служител ищцовото дружество става ясно, че страните са били в трайни търговски отношения от 2016г., по силата на които ищецът е извършвал доставки на резервни части по заявки на ответника, за които са издавани фактури, като стоките са доставяни в базата на ответника в гр. Несебър и са приемани без забележки от негов служител. Свидетелят сочи, че първоначално ответникът е заплащал редовно дължимите суми, а след това е преустановил плащанията, по съображения, че има финансови затруднения.
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания, тъй като същите са еднозначни и безпротиворечиви и съотвестват на съобрания по делото доказателствен материал.
С оглед горезложената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Предмет на делото са предявените от ищеца срещу ответника искове с правно основание по чл. 327 от ТЗ вр чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
От ангажираните по делото доказателства се установява, че двете дружества са били в трайни неформални търговски отношения, по силата, на които ищецът е продавал и доставял на ответника с отделни продажби резервни части, срещу задължението на последния да му заплаща уговорената, посочена в издаваните от него фактури продажна цена. Предвид това с оглед правата и задълженията на страните по възникналите помежду им неформални търговски отношения, следва извода, че по всяка от процесните фактури обективира сключен помежду им договор за търговска продажба по смисъла на чл. 318 и сл. от ТЗ.
Що се касае възраженията на ответника за липсата на реално изършени доставки по процесните фактури, съдът намира, че независимо, че фактурите не са подписани от представител на ответника, от обстоятелството, че последният е осчетоводил същите като задължение към ищеца и е ползвал данъчен кредит по тях, следва извода, че ищецът доказа, че ответникът е получил реално описаните в тях стоки, респ. не се доказа да е оборена презумцията на чл. 301 от ТЗ. Фактът на доставката се потвърди и от ангажираните свидетелски показания, които съдът кредитира като същите са еднозначни и се потвърждават и от експертното заключение.
От гореизложеното следва извода, че с действията по осчетоводяване на фактури и приемането на доставените стоки без забележки ответникът е признал, приел и потвърдил доставката на стоките по тях и дължи заплащане на посочената по всяка от тях продажна цена. Съгласно чл. 327 от ТЗ, ако не е уговорено друго, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи. По делото се установи, че стоките са доставени на ответника без забележки, като във всяка от фактурите е посочен падежът за плащане на продажната цена. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 288 от ТЗ ако длъжникът не изпълни точно задължението си на падежа, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
Въпреки доказателствената тежест, която носи ответникът не е представил доказателства, от които да се установява, че е изпълнил точно и в срок паричните си задължения към ищеца, произтичащи от възникналите помежду им търговски правоотношения, обективирани в издадените от ищеца и подписани от ответника фактури за заплащане на дължимата продажна цена в общия й размер 7 172.37 лв.
По изложените съображения съдът намира предявения иск за дължимост на пререндирата главница за основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло.
Що се касае до претенцията за обезщетение за забавено плащане на дължимата главницата от 7172.37лв. в размер на законната лихва, претендирана за периода, с начален момент следващ издаване на всяка от фактурите /съгласно горепосочените периоди за всяка от фактурите/ до 09.09.2019. в размер на 2158.86 лв., съдът намира следното:
Съгласно чл. 84, сл. 1, изр. първо
от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му. Съгласно чл. 327 от ТЗ, ако не е уговорено друго,
при търговската продажба купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката или на документите, които му дават право да я получи.
В процесния случай, във всяка от фактурите е посочен падеж за плащане на задължението по всяка от тях, следва, че ответникът е изпаднал в забава в деня, следващ настъпване на падежа. Тъй като съгласно чл. 294, ал. 1 от ТЗ между търговци лихви се дължи, освен ако е уговорено друго, при липсата на уговорки за друго, наред с главното неплатено вземане, на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД вр. с чл. 294, ал. 1 от ТЗ ответникът дължи и претендираното от ищеца обезщетение за забавено плащане върху главницата, считано от забавата по всяка фактура /съобразно претенцията на ищеца, която по някои от фактурите е считано от по-късен начален момент/ до 09.09.2019г., т.е. за периода, предхождащ подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Досежно размера на претендираното обезщетение, с оглед изчисленията на вещото лице по извършената съдебно-икономическа експертиза съдът намира, че дължимата от ответника на ищеца мораторна лихва за забавено плащане на главницата по всяка от фактурите за исковия период възлиза в размер на сумата от общо 2158.86 лв., съвпадаща с исковия размер, поради което тази претенция се явява доказана по основание и размер следва да се уважи изцяло в исковия размер и период.
На основание чл. 86 от ГПК върху дължимия и неплатен общ размер на главницата от 7172.40лв. ответникът дължи заплащането и претендираната законна лихва за забавено плащане по чл. 86 от ГПК, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК– 16.09.2019г. до окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК поради изцяло на уважване на исковете в полза на ищеца следва да се присъдят направените по настояшото дело и в заповедното производство разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК в общ размер 2173.25лв.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „СИМПЕРТО“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Константин Величков“ № 59А, представляван от
управителя Плума Пеева Перчемлиева, че същият ДЪЛЖИ на „ШВАРЦМЮЛЕР
БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София 1360, район Люлин, ул. „Обелско шосе“ № 23, представляван от управителя Михаел Петет
Вайганд на основание чл.422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 327 от ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1 от вр. чл. 86 от ЗЗД сумата от общо 9 331.23лв, от която сумата от 7172.37 лв. – сборна главница, представляваща дължима цена на закупени от
ответника резервни части по сключен между страните неформален договор за
търговска продажба съгласно 11 фактури,
и сумата от 2 158.86 лв. –
сборна мораторна лихва за забавено
плащане на задълженията по всяка от долупосочените фактури, от която
претендираните като дължими суми са следните: по фактура №
**********/28.06.2016 г. - сумата от 201,57 лв. и мораторна лихва върху нея в
размер на 64,57 лв., дължима за периода 14.07.2016 г. - 09.09.2019 г., по
фактура № **********/21.06.2016 г. - сумата от 768,00 лв. и мораторна лихва
върху нея в размер на 250,65 лв., дължима за периода 22.06.2016 г. - 09.09.2019
г., по фактура № **********/22.06.2016 г. - сумата от 144,00 лв. и мораторна лихва върху нея в
размер на 46,96 лв., дължима за периода 23.06.2016 г. - 09.09.2019 г., по
фактура № **********/08.07.2016 г. – сумата от 768,00 лв. и мораторна лихва
върху нея в размер на 243,83 лв., дължима за периода 24.07.2016 г. - 09.09.2019
г., по фактура № **********/26.07.2016 г. – сумата от 901,20 лв. и мораторна
лихва върху нея в размер на 281,62 лв., дължима за периода 11.08.2016 г. -
09.09.2019 г., по фактура № **********/17.08.2016 г. – сумата от 1 104,00
лв. и мораторна лихва върху нея в размер на 338,27 лв., дължима за периода
02.09.2016 г. - 09.09.2019 г., по фактура № **********/29.08.2016 г. – сумата
от 1 077,60 лв. и мораторна лихва върху нея в размер на 326,58 лв., дължима
за периода 14.09.2016 г. - 09.09.2019 г., по фактура № **********/12.09.2016 г.
– сумата от 1 778,40 лв. и мораторна лихва в размер на 532,04 лв., дължима
за периода 28.09.2016 г. - 09.09.2019 г., по фактура № **********/24.11.2017 г.
сумата от 141,60 лв. и мораторна лихва върху нея в размер на 25,14 лв., дължима
за периода 10.12.2017 г. - 09.09.2019 г., по фактура № **********/30.11.2017 г.
– сумата в размер на 144,00 лв. и мораторна лихва в размер на 25,32 лв.,
дължима за периода 16.12.2017 г. - 09.09.2019 г.,по фактура № **********/05.01.2018 г. – сумата
от 144,00 лв. и мораторна лихва в размер на 23,88 лв., дължима за периода
21.01.2018 г. - 09.09.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 7 172.37 лв., считано от подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК - 16.09.2019 г. до окончателното й изплащане, за които вземания ищецът се е
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение № 3469 от 17.09.2019 год. по ч. гр. д. № 7752/2019 г. по
описа на БРС.
ОСЪЖДА„СИМПЕРТО“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Константин Величков“ № 59А, представляван от управителя Плума Пеева Перчемлиева ДА ЗАПЛАТИ на „ШВАРЦМЮЛЕР БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1360, район Люлин, ул. „Обелско шосе“ № 23, представляван от управителя Михаел Петет Вайганд на основание чл. 78, ал.1 от ГПК направените разноски по настоящото дело и в заповедното производство по ч. гр. д. № 7752/2019 г. по описа на БРС в общ размер на 2173.25лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Р.Петкова
Вярно с оригинала:
И.Г.