№ 2401
гр. Варна, 23.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Константин Д. Иванов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20243100501194 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано е по молба вх. №10068/07.04.2025г. на Н. Ж. В. - Х чрез адв.
А. К. за изменение на Решение № 279 от 17.03.2025г. по делото в частта за
разноските, като бъде осъден И. Д. да заплати на Н. Х сумата от 300 лева –
разноски за адвокатско възнаграждение за представителство в „допълнително“
о.с.з., при условията на чл.92а от ГПК.
Молбата е обосновава с твърденията, че недобросъвестно процесуално
поведение на И. Д. е станало причина за неоснователното отлагане на делото
и провеждане на още едно съдебно заседание на посочената дата. В последно
заседание страната представила списък на разноски и доказателства за
плащане на сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение на посоченото
основание. Насрещната страна се е запознала и не се е протИ.поставила на
възмездяването на този разход в посочения размер.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от И. В. Д. чрез адв.
К. Л.. Изразява становище за неоснователност на искането. Счита, че не
поведението на страната, а обстоятелството, че назначеното вещо лице Р. Г. е
потърсило страната едва на 02.12.2024г., е било причина за отлагане на делото.
Молбата е процесуално допустима като заявена в законоустановения
срок от страна с правен интерес, представила списък по чл.80 от ГПК.
Разгледана по същество молбата е неоснователна по следните съображения:
Производството по делото е с правно основание чл.127, ал.2 от СК, като
1
пред въззивния съд са били възведени въпросите относно РЛО, издръжката и
разрешението по чл.127а от СК за двамата родители.
В хода на въззивното производство страните са отправили насрещни
искания за възмездяване на разноски, конкретизирани по размер и основание с
представени договори за правна защита и съдействие и списъци по чл. 80 от
ГПК (л. 847 – 856 по делото).
В списъка по чл.80 от ГПК, представен от адв. К., под точка 2/ е описан
разход за адв. възнаграждение в размер на 300 лв. за процесуално
представителство за „допълнително заседание на осн. чл. 92а от ГПК“.
С решение № 279/17.03.2025 г., постановено по настоящото дело съдът е
приел, че разноски пред ВОС страните не си дължат една на друга, тъй като
производството по чл.127, ал.2 от СК има характер на спорна съдебна
администрация и всяка от двете сезирали съда въззивни жалби са приети за
частично не/основателни. В горния смисъл ВОС е приложил разрешението,
дадено от ОСГТК на ВКС в ТР №3/27.06.2024г. по тълк. дело №3/2023г. По
тези съображения съдът не е осъдил никоя от страните за разноски, в т.ч. и за
адв. възнаграждение, включващо и визираните 300лв. „допълнително
заседание на осн. чл. 92а от ГПК“.
Основание за изменение на решението в частта за разноските е налице в
случаите, когато съдът не е приложил коректно правилата за присъждане на
разноските, например поради неправилно изчисляване на размера им или
погрешно кредитиране на доказателства за направени разноски, а също когато
не е разгледано или е неточно приложен законът по направено възражение за
прекомерност на адв. хонорар. Извън тези хипотези страната не може чрез
средството по чл.248 от ГПК да се домогва съдът да промени вече формиран
правен извод за дължимост на разноски и за техния размер. В случая не е
налице нито една от визираните хипотези.
Институтът на чл.92а от ГПК, уреден в Глава девета „Глоби“, въвежда
комплексна имуществена санкция спрямо страната, която чрез неправомерно
бездействие или чрез действие, изразяващо се в незаконосъобразно
упражняване на процесуални права, стане причина за ненужно отлагане на
делото. Разпоредбата предвижда посочената хипотеза да бъде служебно
констатирана от съда, който с нарочен акт – подлежащо на инстанционен
контрол определение – да наложи глоба в размерите по чл.91 от ГПК и да
предупреди страната, че като допълнителна последица от неправомерното й
поведение ще понесе разноските за новото заседание, независимо от изхода на
спора. Употребеният от законодателя съюз „и“ ясно онагледява, че правните
последици на объжданото санкционирано поведение се следват кумулативно,
като се осъжда страната да плати и глобата, и разноските за следващото
заседание. Настоящият случай не е такъв.
На първо място в о.с.з. на 16.12.2024г. ВОС не е наложил глоба на осн.
чл.92а от ГПК вр. чл.91 от ГПК на И. Д., което е достатъчно основание да се
изключи приложението на допълнителната последица по чл.92а от ГПК.
Въззиваемият е бил предупреден да се въздържа от прояви на протИ.правно
2
процесуално поведение под страх, че в противен случай ще бъде глобен, а
поведението му ще бъде ценено при условията на чл.161 от ГПК. Не са налице
последващи нарушения от въззиваемия в аналогичен смисъл, с което и така
даденото предупреждение е оказало достатъчен ефект. На следващо място
след приключване на въпросното о.с.з. на 16.12.2024г. разглеждането на
делото е било отложено за следващо съдебно заседание, тъй като назначеното
вещо лице Р. Г. се е позовало на основание за отвеждането му по чл.196, ал.1
вр. с чл.22, т.6 от ГПК, което е било и правното основание за замяната му с в.
л. М. Р.. На последно място и може би най-важно – в същото о.с.з. страните са
отправили искания за събиране и на още доказателства (допълнителен въпрос
към СПсЕ и изискване на доказателства от ДСП (и то по искане на Н. В. чрез
адв. К.)), които са били уважени (л.787 от делото), а доказателствата са били
приети в следващото о.с.з. (л.857). Следователно производството изобщо не
било отложено само заради липсата на СПсЕ на начално поставените въпроси
с оглед поведение на въззиваемия, което е още едно основание да се отрече
приложението на чл.92а от ГПК за случая.
По изложените съображения молбата е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. №10068/07.04.2025г. на Н. Ж.
В. чрез адв. К. за изменение на Решение №279 от 17.03.2025 г., постановено
по в. гр. д. № 1194/2024г. по описа на Окръжен съд – Варна, в частта му за
разноските, чрез осъждане на И. Д. да заплати на Н. В. сумата от 300 лева –
разноски за адвокатско възнаграждение за представителство в „допълнително“
о.с.з., при условията на чл.92а от ГПК, на осн. чл.248 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3