РЕШЕНИЕ
№ 719
гр. Пловдив, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20215300502284 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „ВСВ – РЕЧИКЛИНГ“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***, чрез адв. Д.Г.,
против Решение № 261502 от 18.05.2021 г., постановено по гр.дело №
13296/2020 г. по описа на Районен съд –Пловдив - ІІІ гр.с-в, с което са
отхвърлени предявените от него против „МОНИ КАР 2015“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: *** обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. във вр. чл.240,
ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 9700 лв., представляваща главница по договор за паричен
заем от 16.02.2018 г., сумата от 203,70 лв. – договорна лихва за периода от
16.02.2018 г. до 16.08.2018 г., както и сумата от 2131,31 лв. - лихва за забава
за периода от 16.08.2018 г. до подаване на исковата молба в съда, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба
в съда – 15.10.2020 г., до окончателното изплащане на вземането. Във
въззивната жалба се поддържа оплакването, че обжалваното решение е
неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови
въззивно решение по съществото на спора, с което предявените искове да се
уважат. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна „МОНИ КАР 2015“ ООД чрез адв.М.Г. е взела
1
становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно да бъде
потвърдено. Претендира заплащането на разноски за инстанцията.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество
е неоснователна по следните съображения:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.240
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „ВСВ – РЕЧИКЛИНГ“ ЕООД е основал иска си на
твърдението, че се е намирал в договорни отношения с ответника „МОНИ
КАР 2015“ ООД, породени от договор за заем от 16.02.2018 г., по силата на
който е дал на ответника и същият се е задължил да му върне в срок от 6
месеца сумата от 9700 лв., ведно с лихва в размер на 4,20 % годишно.
Падежът на задължението настъпил на 16.08.2018 г., но ответникът не му
върнал получената в заем сума, нито уговорената в договора лихва.
Ответникът с отговора на исковата молба е оспорил иска, с
възражението, че не е сключвал с ищеца твърдяния от него договор за заем.
Районният съд е отхвърлил предявените искове, като решаващите му
мотиви са, че по делото е останало недоказано предаването на заемната сума
от ищеца на ответника.
Според нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което
повдигнатият пред съда спор следва да бъде разгледан по същество, като
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата и отговора на същата.
Искът намира основаноето си в нормата на чл.240 от ЗЗД, според
която с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя
пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата
сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Според посочената правна норма, договорът за заем е реален договор
и фактическият му състав включва освен съгласие на страните и предаване на
вещите, които са негов предмет.
С решението си районният съд е приел за установено, че между
страните е сключен договор за заем на 16.02.2018 г., по силата на който
страните са постигнали съгласие ищецът, в качеството му на заемодател да
даде в заем на ответника в качеството му на заемател, сумата от 9700 лв.
Съдът е приел за установено още, че договорът за заем е подписан от
представители на двете дружества. Тези констатации и правни изводи не са
спорни пред настоящата инстанция.
2
Спорен пред настоящата инстанция е фактът на предаване на заемната
сума.
Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав намира, че
обжалваното първоинстанционно решение, с което искът е отхвърлен, е
правилно.
Както правилно е приел и районният съд, тъй като договорът за заем е
реален договор, заемното правоотношение се счита валидно възникнало с
предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя. Когато не е
осъществено реално предаване на сумата, фактическият състав на договора не
е осъществен, тъй като той се счита за сключен в момента, в който се
осъществят и двата елемента от фактическия му състав - постигнато между
страните съгласие и реалното предаване на сумата от заемодателя на
заемателя. Доказателствена тежест за пълно и главно доказване на тези два
елемента от фактическия състав на договора заем носи ищецът. /В този
смисъл са Решение № 837 от 13.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1727/2009 г.,
Решение № 141 от 8.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 798/2008 г., Решение № 271
от 19.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4275/2017 г., IV г. о., Решение № 253 от
17.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2902/2014 г., III г. о./. В настоящия казус
ответникът с отговора на исковата молба е оспорил иска с възражението, че
не е сключил договор за заем, като съдът приема, че с това възражение се
прави оспорване на всички факти, обуславящи договорната отговорност на
ответника във връзка с твърдяното заемно правоотношение, включително и
предаването на заемната сума. При разпределението на доказателствената
тежест първоинстанционният съд правилно е посочил, че дружеството-ищец
следва да установи вземането си на претендираното договорно основание –
договор за заем, по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична
сума от ответника.
Съгласно чл.1 и чл. 2 от договора за заем от 16.02.2018 г.,
заемодателят „ВСВ – РЕЧИКЛИНГ“ ЕООД е поел задължението да предаде в
собственост на заемателя „МОНИ КАР 2015“ ООД сумата от 9700 лв., която
е следвало да бъде предадена в брой в 5-дневен срок от деня на подписване на
договора. Такива доказателства за предаване на заемната сума от заемодателя
на заемателя по делото не са ангажирани.
Ето защо въззивният съд приема, че при изяснена фактическа
обстановка, първоинстанционният съд е направил изводите си при спазване
на процесуалните правила и съобразяване с материалния закон. От
доказателствата по делото се установява единствено факта на сключване на
договора за заем, но не и предаването на исковата сума, поради което искът за
връщането и се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Ето защо, обжалваното решение е правилно и като такова следва да
се потвърди.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, жалбоподателят ще
бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените разноски във
3
въззивното производство, които се констатираха на 500 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение.
По тези съображения и на основание чл.272 от ГПК, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261502 от 18.05.2021 г., постановено
по гр.дело № 13296/2020 г. по описа на Районен съд –Пловдив - ІІІ гр.с-в.
ОСЪЖДА „ВСВ – РЕЧИКЛИНГ“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: **** да заплати на „МОНИ КАР 2015“ ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: *** сумата от 500 лв.
(петстотин) – разноски по делото във въззивното производство за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4