№ 16835
гр. София, 10.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110103106 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на Й. С. А. срещу „Сити кеш“ ООД, която
отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Искането на ищеца с правно основание чл. 190, ал. 1 ГПК е основателно, защото се
цели доказването на релевантни факти.
Ищцовото искане за допускане на съдебно-икономическа експертиза следва да бъде
отхвърлено, защото не е необходимо за правилното решаване на делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 08.06.2023 г. от 09:55 часа, за когато ДА
СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на
ищеца – препис и от отговора на исковата молба и неговите приложения.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190, ал. 1 ГПК в 1-седмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение да представи цялата преписка във връзка с
процесното кредитно правоотношение, включително Договор за паричен заем № 609219,
като му УКАЗВА, че при неизпълнение съдът може да приеме за доказани фактите, относно
които ответникът е създал пречки за събиране на допуснати доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-
икономическа експертиза по поставената в исковата молба задача.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
1
Предявени са от Й. С. А. срещу „Сити кеш“ ООД искове за прогласяване нищожност
на клаузата на чл. 6, ал. 2 от Договор за потребителски кредит № 609219, предвиждаща
задължение за неустойка при непредоставяне на обезпечение. Доколкото се иска
прогласяване нищожността на различни основания и съобразявайки съдебната практика
/например Решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г. на ВКС, І ТО, и Решение №
199/12.07.2016 г. по гр. д. № 583/2016 г. на ВКС, ІV ГО/, съдът приема, че се касае за
обективно съединени искове, които с оглед на основанията си следва да се разгледат при
условията на евентуалност, като подлежат на разглеждане в поредността, произтичаща от
естеството на въведеното основание, а именно: иск с правно основание чл. 146, ал. 1 вр. чл.
143, ал. 2, т. 5 ЗЗП – нищожност поради неравноправност; иск с правно основание чл. 26, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – нищожност поради противоречие със закона; иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 33,
ал. 1 ЗПК – нищожност поради заобикаляне на закона; иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД – нищожност поради накърняване на добрите нрави. Предявен е и кумулативно
съединен с тях частичен осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лв. – част от вземане в общ размер
на 500 лв., представляващо платена без основание сума по нищожната неустоечна клауза,
ведно със законната лихва от 19.01.2023 г. до окончателното плащане. Претендират се
разноски.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за потребителски кредит №
609219, по силата на който му бил предоставен кредит в размер на 400 лв., при формално
посочен ГПР в размер на малко под 50 %, като се задължил да върне сумата на 4 месечни
вноски. Сочи, че бил задължен да осигури в тридневен срок от сключването на договора
обезпечение – банкова гаранция или поръчител/и, като са поставени множество
неизпълними изисквания към обезпечението с цел автоматично задействане на неустоечната
клауза. Излага, че поради непредставянето на обезпечение му била начислена неустойка,
която изначално била включена в погасителния план. Намира неустоечната клауза за
нищожна, тъй като се касае за неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП,
която не е индивидуално уговорена. Изтъква, че неустойката е необосновано висока – над
100 % от главницата. Сочи, че по съществото си тя е добавък към възнаградителната лихва,
поради което посоченият в договора ГПР не съответства на действително прилагания, което
е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че чрез невключването на формално
уговорената като неустойка сума в ГПР е постигнато заобикаляне на разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, поради което клаузата е нищожна. Излага, че неустойката на практика
представлява допълнително обезщетение за вредите от това, че вземането няма да може да
бъде събрано в срок, но тези вреди подлежат на обезщетяване чрез мораторната лихва,
поради което чрез неустоечната клауза се заобикаля и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК.
Намира я за нищожна и като накърняваща добрите нрави поради противоречие с
принципите за справедливост и добросъвестност. Излага, че чрез нея се прехвърля рискът от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник. Посочва, че неустойката
2
за неизпълнение на акцесорно задължение излиза извън присъщите й функции и цели
единствено кредиторът да се обогати неоснователно за сметка на длъжника. Счита, че са
налице пороци, обуславящи нищожност на целия договор, която моли да бъде установена в
мотивите на съдебното решение. Поради това счита, че платената сума по нищожната клауза
е платена без основание.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
признава нищожността на неустоечната клауза. Твърди, че ищецът не е заплатил сумата за
неустойка по договора. Моли на основание чл. 78, ал. 2 ГПК дружеството да не бъде
осъждано на разноски, защото с поведението си не е дало повод за завеждането на делото,
тъй като не е претендирало от ищеца заплащане на неустойката.
В тежест на ищеца по предявените в условията на евентуалност искове за
прогласяване нищожността на процесната клауза е да докаже следните обстоятелства:
сключването между страните на Договор за потребителски кредит № 609219 и неговото
съдържание, по който ответникът му е предоставил в заем сумата от 400 лв.; твърдяната
неравноправност на клаузата за неустойка; твърдяното противоречие на закона; твърдяното
заобикаляне на закона; твърдяното накърняване на добрите нрави.
В доказателственат тежест на ответника е да установи, че клаузата за неустойка е
индивидуално уговорена, за което не сочи доказателства.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да установи следните обстоятелства: извършена от него в полза на
ответника престация на определено благо – парична сума в размер на 50 лв., и получаване
на сумата от ответника, за които обстоятелства не сочи доказателства.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докаже наличието на правно основание за получаване на процесната сума, за което не сочи
доказателства.
ОБЯВЯВА за безспорно сключването между страните на Договор за потребителски
кредит № 609219, по който ответникът е предоставил на ищеца в заем сумата от 400 лв.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
3
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4