№ 337
гр. Габрово, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова
като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно гражданско дело №
20254200500591 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение №169/16.04.2025г. по гр.д.№1351/2023г. на РС-
Габрово, с което О. Й. К. от гр. Габрово, ЕГН**********, е осъден да заплати
на П.Д.К. ЕГН**********, сумата 14 853.92 лв., представляваща: сумата 2
590лв.- платени разноски от П.К. на ЗД „*****” АД и сумата 12 263.92лв.-
платени разноски от П.К. на „Национално Бюро на българските автомобилни
застрахователи”, ведно със законната лихва, считано от 04.09.2023г. до
окончателното им изплащане, на основание чл. 59 от ЗЗД.
Със същото решение е отхвърлен изцяло насрещния иск по чл.51 от
Закона за адвокатурата, предявен от О. Й. К., ЕГН**********, от гр. Габрово,
против П.Д.К. ЕГН**********, за заплащане на сумата от 14 853.92 лв, като
частичен иск от 85 000 лв., като неоснователен и недоказан.
Присъдени са и разноски.
Решението на РС- Габрово е постановено при участието на третото лице
„*****” ЕАД- помагач на страната на ответника П.Д.К. по насрещния иск по
чл. 51 от Закона за адвокатурата, предявен от О. Й. К., на основание чл.223 от
ГПК.
С въззивната жалба на О. К., чрез адв. И. М., се обжалва изцяло
решението, с което е осъден на основание чл.59 от ЗЗД да заплати на П.Д.К.
сумата от 14 853.92 лева и е отхвърлен изцяло предявения насрещен иск по
чл.51 от Закона за адвокатурата срещу П.Д.К. за заплащане на сумата от
14 853,92 лева, съставляващи претърпени от О. К. имуществени вреди,
предявен като частичен от 85 000 лева, като неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния и процесуален закон.
1
Излагат се възражения, че съдът неправилно, въпреки посоченото в
исковата молба, е квалифицирал предявеният иск по чл.59 ЗЗД, въпреки
изложените фактически обстоятелства, от които ищецът черпи правата си и
които сочат за договорна отговорност. Съдът не коментирал едно от основните
възражения на ответника, че между страните е имало уговорка всички
разходи, включително при отхвърляне на иска, да бъдат поети от адв. К., като
този риск е покрит от значителното възнаграждение, което е уговорено в
размер на 25% от присъдените суми, надвишаващо 3-4 пъти стандартния
хонорар за делото. Не обсъдил дали договорът, сключен на 12.01.2012г.
/според ищеца/, прекратява своето действие след приключване на делото във
всички инстанции. Освен изложеното жалбоподателят излага съображения, че
иск по чл.59 ЗЗД по същество е неоснователен, предвид уговорките между
страните всички разходи по делата да бъдат за сметка на довеР.ка- адв. П.К.,
доказателство за което е самия договор от 12.01.2012г., показанията на св. М.
К.а, обичайната практика в подобни случаи при уговорен хонорар от 25 % от
търсеното обезщетение да се поемат рисковете и негативите в случай на
загуба. Изложени са и възражения по отношение на отхвърленият от първата
инстанция насрещен иск по чл. 51 ЗАдв.- съдът приел, че адвоката е увредил
интересите на клиента си, но отхвърлил иска. РС- Габрово не обсъдил
причинените на К. вреди в резултат на настъпилото ПТП; не съобразил, че
присъдените в производствата разноски 14 853,92 лева в тежест на К.
съставляват пряка имуществена вреда за него; не обсъдил кое е приложимото
право към датата на настъпилото в Румъния ПТП на 07.12.2008г.; не взел
предвид, че преклудираната възможност за получаване на застрахователно
обезщетение е в резултат на виновното /с форма на вината небрежност/
неизпълнение на поетите от адв. К. професионални задължения
Претендирано е обжалваното решение да се отмени и предявеният иск
от адв. К. да се отхвърли, като в случай, че този иск бъде уважен, да се уважи
и предявеният насрещен иск от О. Й. К., като П.Д.К. бъде осъдена да заплати
на ищеца сумата от 14853.92 лева, съставляващи обезщетение за претърпените
от него имуществени вреди по смисъла на чл.51 ЗАдв., както и да се присъдят
направените разноски в двете съдебни инстанции.
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК,
извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени
допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че решението на РС-
Габрово е валидно, но е недопустимо.
Този извод произтича от обстоятелството, че с обжалваното решение
РС- Габрово не се е произнесъл по действително предявената претенция.
Видно от данните по делото адв. К. е предявила срещу клиента си О. К.
искова молба, в която сочи, че вместо него е разплатила разноските по дела, по
които го е представлявала, за което се уговорили- тя да плати цялата сума, а К.
да й я върне изцяло или на части. Същата твърди, че в изпълнение на договора
за поръчка и съобразно с поетия мандат, от името и за сметка на доверителя
О. К. заплатила вместо него разноските по делата- 14 853,92 лева, от негово
име и в негов интерес в изпълнение на поетите задължения по договора за
поръчка. Като негов довеР.к понесла разноски, които доверителят й бил
длъжен да заплати, а той не й ги върнал.
В отговора на исковата молба ответникът К. отрича да има такава
2
уговорка с адв. К., като заявява, че не му е известно да е следвало да заплати
разноски в такива размери. Твърди, че договора за правна защита и съдействие
от 2012г. е неистински документ, тъй като подписал празно пълномощно през
2010г.- 2011г. с уговорка, че всички такси и разноски ще бъдат за сметка на
адвоката, а той ще дължи възнаграждение за адвокатска услуга в значителен
процент от обезщетението, само ако му бъде определено и заплатено
обезщетение.
О. К. е предявил насрещен иск срещу адв. К., с твърдения за неполагане
на дължимата грижа от нейна страна като адвокат, тъй като предявила искове
срещу пасивно нелегитимни ответници и неуспешно го е представлявала на
три съдебни инстанции, в резултат на което са генерирани значителни
разноски в негова вреда. Поради това О. К. счита, че адв. К. му дължи
обезщетение на основание чл. 51 от ЗА, тъй като в резултат от неполагане на
дължимата грижа от нейна страна се е достигнало до погасяване на
възможността му за реализиране на права, както и до нанасяне на преки
имуществени вреди, най- малко като разноските за воденето на делата.
Претендирал е адв. К. да бъде осъдена да му заплати сумата от 14 853,92 лева,
предявен като частичен от 85 000 лева, като преки имуществени вреди,
присъдени като разноски в полза на Сдружение Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи, гр. София, ул. „*****", № 2, ет. 2, и
на ЗД „*****" АД, по Решение от 1.11.2017г по гр.д. №3833/2012 на СГС,
Решение от 30.04.2018г по в. гр. д. №147/2018 на САС и Определение
235/10.05.2019г. на ВКС, І Т.О. по т.д. №2805/2018г. по описа на ВКС, ведно
със законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция до
окончателното изплащане на дължимите суми.
С отговора по насрещният иск адв. К. е поискала привличане на осн. чл.
219 ГПК на трето- лице помагач- ***** ЕАД, като е предявила обратен иск
срещу застрахователя за сумата 14 853,92 лева /след увеличение на
първоначалната претенция/ - частичен от 85 000 лева.
Въпреки изложеното от страните в обстоятелствената част и петитумите
на предявените искове, РС- Габрово е квалифицирал предявеният от адв. К.
иск по чл. 59 ЗЗД- неоснователно обогатяване и е отхвърлил насрещен иск,
който не е бил предявен- за „имуществени вреди под формата на пропуснати
ползи от възможността за реализиране на правото за присъждане на
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди“. Дадената
правна квалификация на главният иск, предявен от адв. К., не съответства на
твърденията й в исковата молба, излагаща договорни отношения, а не
неоснователно обогатяване, който иск е допустим само ако страната няма на
разположение друг иск. Именно във връзка с твърденията на страните пред
първата инстанция същите са поискали събиране на доказателства, които РС-
Габрово е допуснал- разпитвани са свидетели, които са установявали с
показанията си какви са били уговорките между страните, изготвена и приета
е съдебно- графическа експертиза за химикалната паста, с която са изписани
текстовете и са положени подписите в договора за правна помощ и др. Тези
доказателства страните са поискали, за да докажат изложените от тях
твърдения за съществуване/ несъществуване на договорни отношения, съдът
ги е приел за относими и ги е допуснал, но не ги е обсъдил. Насрещен иск за
пропуснати ползи по настоящото производство не е предявен, но въпреки това
3
РС- Габрово го е отхвърлил, без да посочи с какъв/ с какви насрещни искове
приема, че е сезиран, за какви суми и без да укаже на страната да посочи при
какви условия предявява насрещната претенция. В тази връзка следва да се
вземат предвид и уточняващите молби относно насрещният иск представени
пред въззивната инстанция във вр. с определение №886/15.09.2025г. на ГОС.
В контекста на изложеното, въззивният съд счита, че произнасяйки се с
обжалваното решение, РС- Габрово се е произнесъл по непредявени искове, с
което е нарушил диспозитивното начало в процеса, поради което съдебният
акт се явява недопустим.
Според чл.270 ал.3 ГПК, когато решението е недопустимо, въззивният
съд го обезсилва, а когато основанието за обезсилване се изразява в
разглеждането на непредявен иск, делото се връща на първоинстанционния
съд за произнасяне по предявените искове.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция, разноски не следва
да се възлагат на страните, но същите ще следва да се разпределят, съобразно
общите правила при решаването на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №169/16.04.2025г. по гр.д.№1351/2023г. на РС-
Габрово, като недопустимо.
ВРЪЩА делото на РС- Габрово за произнасяне от друг състав на съда.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок, считано от датата на
връчването на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4