Р Е Ш
Е Н И Е
град
София, 15.06.2022 година
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ПЕЦЕВА и с участието на прокурор …………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА
въз.гр.дело №12577 по описа за 2020 година и за
да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК и чл.248, ал.3 от ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от ответниците – А.Г.С.
и К.А.Л., срещу решение №72411 от 14.04.2020г.,
постановено по гр.дело №71615/2018г. по описа на
СРС, І Г.О., 50-ти
състав, в частта,
в която е признато за установено, че ответниците дължат на ищеца следните суми, както следва: ответникът - А.Г.С.,
с ЕГН **********, като наследник по закон, конституиран по реда на чл.227 от ГПК на мястото на починалата в хода на процеса на 21.12.2017г.
П.М.С., ЕГН **********, дължи на „Т.С.” ЕАД на основание
чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.318, ал.2 ТЗ, във вр. чл.200 ЗЗД, във вр. чл.150
от ЗЕ сумата 203.65 лв.,
главница, представляваща цена за доставена топлинна енергия по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за периода 01.10.2014г. - 30.04.2015г.,
за имот, находящ се в град София, ж.к.“******,
аб. №150254, както и сумата 24.75 лв., главница, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода м.05.2014г. до м.04.2015г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 13.10.2017г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №73222/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 50-ти състав; както и че ответницата - К.А.Л.,
с ЕГН **********, като
наследник по закон, конституирана
по реда на чл.227 от ГПК на мястото на починалата в
хода на процеса на 21.12.2017г. П.М.С.,
ЕГН **********, дължи на „Т.С.” ЕАД на основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.318, ал.2 ТЗ,
във вр. чл.200 ЗЗД, във вр. чл.150 от ЗЕ сумата 67.89 лв., главница,
представляваща цена за доставена топлинна енергия по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за периода 01.10.2014г. - 30.04.2015г.,
за имот, находящ се в град София, ж.к.“******, аб. №150254, както и сумата 8.25 лв., главница,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
м.05.2014г. до м.04.2015г., ведно със законната лихва върху главниците, считано
от 13.10.2017г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №73222/2017г.
по описа на СРС, І Г.О., 50-ти състав; както и в частта, в която е осъден А.Г.С.
да заплати на „Т.С.” ЕАД на основание чл.78, ал.1 във вр. ал.8 ГПК сумата от 377.89 лв., съдебни разноски по компенсация по ч.гр.д. №73222/2017г. и по гр.д. №71615/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 50-ти състав; както и в частта, в
която е осъдена К.А.Л. да
заплати на „Т.С.” ЕАД на основание чл.78, ал.1
във вр. ал.8 ГПК сумата от 125.96 лв., съдебни разноски по
компенсация по по ч.гр.д. №73222/2017г. и по гр.д. №71615/2018г. по
описа на СРС, І Г.О., 50-ти състав.
Във
въззивната жалба са инвокирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното
решение в обжалваните части, като постановено в противоречие на материалния
закон и събраните по делото доказателства. Поддържа се, че неправилен и
несъответстващ на доказателствата по делото е изводът на СРС, че общият
наследодател на ответниците, а именно - П.М.С., ЕГН **********, спрямо която е издадена
заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по по ч.гр.д. №73222/2017г.
по описа на СРС, І Г.О., 50-ти състав, починалата
в хода на процеса на 21.12.2017г., е собственик на процесния
топлоснабден имот и респективно по отношение на нея и топлопреносното дружество
е възникнало валидно облигационно правоотношение за доставка в имота на топлинна
енергия за исковия период. Твърди се, че по делото е останал недоказан факта,
че наследодателката на ответниците притежава
качеството потребител/клиент
на топлинна енергия през процесния период и по отношение на
процесния имот,
поради което липсва основание ищецът да претендира ангажиране на отговорността
на ответниците като наследници, че дължат заплащане на суми, произтичащи от
неизпълнение на договорни задължения на техния наследодател и респективно
предявените спрямо тях искове следва да се отхвърлят като неоснователни и
недоказани. По изложените аргументи молят съда да постанови съдебен акт, с
който да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да постанови
друго, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендират
присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции,
както и за въззивната инстанция адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,
ал.1, т.3 от ЗАдв.. Представят списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата
страна - „Т.С.” ЕАД не депозира писмен отговор, в молба
от 13.04.2022г. е взето становище за неоснователност на подадената въззивна
жалба. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното
решение в обжалваните части като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Трето лице-помагач - „Б.” ООД не изразява
становище по подадената
въззивна жалба.
Постановено е определение №190260 от 02.09.2020г. по гр.дело №71615/2018г.
по описа на СРС, І Г.О., 50-ти състав, по реда на чл.248 от ГПК, с което е изменено решение №72411/14.04.2020г. по гр. дело №71615/2018г. по
описа на СРС, І Г.О., 50-ти състав, в частта, в която е осъдена К.А.Л. да заплати на „Т.С.”
ЕАД на основание чл.78, ал.1, във вр. ал.8 ГПК
сумата 125.96 лв.,
съдебни разноски по компенсация по ч.гр.д. №73222/2017г.
и по гр.д. №71615/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 50-ти състав, като вместо това: осъжда К.А.Л. да заплати на „Т.С.” ЕАД на
основание чл.78, ал.1, във вр. ал.8 ГПК сумата от
90.14 лв.,
съдебни разноски по ч.гр.д. №73222/2017г. и по гр.д. №71615/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 50-ти състав; както и е отхвърлена
претенцията на „Т.С.” ЕАД срещу К.А.Л. за заплащане
на сумата 35.82 лв., представляваща
разликата над 90.14 лв. до 125.96
лв., съдебни разноски по компенсация по ч.гр.д. №73222/2017г. и по гр.д.
№71615/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 50-ти състав; както и е оставена без уважение молба с правно основание по чл.248 от ГПК, подадена от А.Г.С. и К.А.Л., обективирана
във въззивна жалба вх. №5059440/26.05.2020г., в частта за изменение на решение
№72411/14.04.2020г. по гр.дело №71615/2018г.
по описа на СРС, І Г.О., 50-ти състав, в частта за съдебните разноски, а именно да се присъдят в полза на „Т.С.” ЕАД
съдебни разноски по компенсация общо за сумата 456.76 лв., а на А.Г.С. сумата 53.09 лв.,
представляваща разликата над 90.14 лв. до претендираните
общо 143.23 лв.,
и вместо присъдената в негова полза сума 107.43 лв..
Постъпила е частна жалба от ответниците
– А.Г.С. и К.А.Л., срещу определение №190260 от 02.09.2020г., постановено по гр.дело №71615/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 50-ти състав, по реда на чл.248 от ГПК, в частта, в която е оставена без уважение молба
с правно основание по чл.248 от ГПК, подадена от А.Г.С. и К.А.Л., обективирана във въззивна жалба вх.№5059440/26.05.2020г.,
в частта за изменение на решение №72411/14.04.2020г. по гр.дело №71615/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 50-ти състав, в частта за
съдебните разноски,
а именно да се присъдят в полза на „Т.С.” ЕАД съдебни разноски по компенсация
общо за сумата 456.76 лв., а на А.Г.С. сумата 53.09 лв., представляваща разликата над 90.14 лв. до претендираните общо 143.23 лв., и вместо присъдената в негова полза сума 107.43 лв..
В частната жалба са релевирани
доводи за неправилност и незаконосъобразност на определение №190260 от 02.09.2020г. в обжалваната част, като
постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно СРС е
изчислил присъдените в тежест на ответниците разноски, тъй като е приел, че
ищецът е сторил повече разноски от реално направените такива. Моли съда да
постанови съдебен акт, с който да отмени атакуваното определение и вместо него
постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло претенциите на ищеца за
присъждане на разноски, както и да се уважат претенциите на ответниците за
присъждане на реално сторените от тях разноски пред двете съдебни инстанции.
Ответникът по частната жалба - „Т.С.” ЕАД, както и трето лице-помагач - „Б.” ООД не изразяват становище по подадената частна жалба.
Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу А.Г.С. и К.А.Л. като наследници
по закон, конституирани
по реда на чл.227 от ГПК на мястото на починалата в
хода на заповедното
производство на 21.12.2017г. П.М.С., ЕГН **********, при условията на
обективно съединяване искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед заявения петитум в
подадената въззивна жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол е
постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са уважени предявените
установителни искове за главница. Постановеното първоинстанционно решение, в
частта, в която са отхвърлени предявените установителни искове като необжалвано
е влязло в сила.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани
доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от
които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.
В конкретния случай не е спорно
между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните
искови суми видно от приложеното ч.гр.д. №73222/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 50-ти състав, въззиваемият -ищец- „Т.С.” ЕАД
е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 13.10.2017г. и е постановена на 01.11.2017г. заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу П.М.С., ЕГН **********, за заплащане на сумите, посочени в заявлението. Видно от приложено по делото
удостоверение за наследници длъжникът - П.М.С., ЕГН **********, е починала на 21.12.2017г., след като е била издадена
срещу нея заповедта
за изпълнение по
чл.410 от ГПК, предвид на което с разпореждане от 14.04.2018г. са конституирани
на основание чл.227 от ГПК наследниците й по закон а именно: А.Г.С. и К.А.Л. в качеството им на длъжници с разделна
отговорност, съобразно квотите им на наследяване. В срока по чл.414 от ГПК са
подадени от всеки от длъжниците - А.Г.С. и К.А.Л. възражения, поради което
дължимите от тях суми в качеството им на наследници по закон на починалия в
хода на заповедното производство първоначален длъжник - П.М.С., ЕГН **********, посочени в заповедта на изпълнение по
чл.410 от ГПК, са предмет на предявените в настоящото производство
установителни искове.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е
сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани
страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но по
същество неправилно. За да постанови първоинстанционното решение в частта, в
която са уважени предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, СРС е приел, че по делото е доказан факта, че
наследодателят на ответниците е бил потребител на топлинна енергия за исковия
период относно процесния топлоснабден имот, както и че от приетото заключение
на СТЕ е установено реалното количество на доставената в имота топлинна
енергия, поради което е налице основание за ангажиране отговорността на
ответниците като наследници по закон, конституирани по реда на чл.227 от ГПК на мястото на починалата в хода на процеса на 21.12.2017г. П.М.С., ЕГН **********, срещу която е издадена заповедта за изпълнение по чл.410
от ГПК, да заплатят съобразно притежаваните от тях квоти в съсобствеността
дължимите суми за доставка на топлинна енергия и такса за услугата дялово
разпределение за исковия период от време. Приетият от СРС краен извод за
частична основателност на предявените от „Т.С.” ЕАД срещу А.Г.С. и К.А.Л.
като наследници по закон, конституирани по реда на чл.227 от ГПК на мястото на починалата
в хода на заповедното производство на 21.12.2017г. П.М.С., ЕГН **********, при условията на
обективно съединяване искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, е неправилен и
незаконосъобразен доколкото не съответства на събраните по делото доказателства
и е обоснован при неправилно прилагане на приложимия материален
закон. Доводите в жалбата са
изцяло основателни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва
да се добави и следното:
В
процесната хипотеза ищецът предявява претенции срещу ответниците на основание настъпило наследствено правоприемство по
отношение на правата и задълженията на техния наследодател, формиращи наследственото
имущество. Ето защо основният спорен въпрос в първоинстанционното производство, пренесен и
във въззивното производство с оглед релевираните конкретни оплаквания във
въззивната жалба, е свързан със съществуването на валидно облигационно
правоотношение между наследодателят на ответниците и топлопреносното дружество по
договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди за процесния
топлоснабден имот през исковия период, респ. дали наследодателят на ответниците
има качеството на "потребител" на топлинна енергия за битови
нужди - "битов клиент", съгласно §1, т.2а от ДР на
ЗЕ вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ /ред. ДВ, бр.54 от 2012г., в сила от
17.07.2012г./, действаща през процесния период. Настоящият състав счита, че този правопораждащ
спорните права факт не е бил установен от ищеца, чиято е
била доказателствената тежест съобразно правилото на чл.154,
ал.1 ГПК.
Съобразно
действащата през исковия период нормативна уредба - чл.153, ал.1 ЗЕ и §1, т.2а от ДР на ЗЕ
(ред. след 17.07.2012г.) – всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия, като „битов клиент" е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. На следващо място съгласно задължителните
разяснения, дадени в ТР №2/2017г. на ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия
за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в
чл.153, ал.1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов
клиент" по смисъла на т.2а, §1 ДР
ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В конкретната хипотеза от събраните по делото доказателства не се
установява, че наследодателят на ответниците през процесния период се
легитимира като собственик, респективно ползвател на процесния топлоснабден
имот, или е трето лице, което със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, ползва за собствени битови нужди имота и същевременно е
сключил договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. При това положение се налага
единственият правилен извод, че по делото е останал недоказан факта, че наследодателят
на ответниците притежава качеството на "потребител" на топлинна енергия за имота /или "битов клиент" на топлинна
енергия/. Само за пълнота съдът намира да посочи, че представеният по делото списък на етажните
собственици в процесната жилищна сграда, в който фигурира името на П.М.С., наследодател на ответниците, не представлява годно
доказателство, установяващо факта, че същата притежава право на собственост/респективно
учредено вещно право на ползване върху процесния топлоснабден имот. Касае се за
частен свидетелстващ документ, който не представлява доказателство за
учредяване право на собственост върху имот. Доказателствена тежест за
установяването на правнорелевантния факт за валидно възникнала облигационна
връзка между наследодателят на ответниците и топлопреносното дружество с предмет доставка
на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот с оглед правилото, въведено
в чл.154, ал.1 от ГПК, носи ищеца, като в случая други доказателства за установяване на посочения главен факт,
от който ищеца извежда претенцията си, не са представени, съответно няма направени искания за събиране на
такива. Предвид изложеното настоящият състав намира, че по отношение на П.М.С., наследодател на ответниците, не е доказано
по делото, че се явява "потребител" на топлинна енергия
за исковия период досежно процесния топлоснабден имот и между нея и топлопреносното
дружество не е съществувало твърдяното облигационно правоотношение. В този смисъл ищецът не се легитимира като
кредитор на претендираната главница по отношение на наследодателя на
ответниците, респективно по делото не е доказано наличие на основание за
ангажиране на отговорността на ответниците като наследници по закона на П.М.С.. Предявените главни искове за установяване на
дължимост по отношение на ответниците на парични задължения за цената на
доставената топлинна енергия и такса за услуга дялово разпределение,
произтичащи от договор за доставка на топлинна енергия, сключен от техния
наследодател, за исковия период от време относно процесния топлоснабден имот,
се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изложените
съображения и поради несъвпадение на крайните изводи на въззивната инстанция с
тези на първоинстанционния съд първоинстанционното решение в атакуваните части,
в т.ч. и в частта, на възложените в тежест на всеки от ответниците разноски, като
неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено на основание чл.271,
ал.1 от ГПК и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД в частта, в която са уважени спрямо ответниците, да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция право на разноски имат въззивниците – ответници.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК въззиваемият
-ищец- „Т.С.” ЕАД следва да бъде осъден да заплати на всеки от въззивниците –
ответници - А.Г.С. и К.А.Л. сумата от по 25.00 лв., сторени разноски за платена
държавна такса за подадената от тях въззивна жалба. С оглед изхода на спора на
въззивниците-ответници се дължат и сторените от тях разноски пред СРС, които са
своевременно заявени. На основание чл.78, ал.3 от ГПК въззиваемият -ищец- „Т.С.” ЕАД следва да бъде
осъден да заплати на всеки от въззивниците – ответници - А.Г.С. и К.А.Л. сумата
от по 300.00 лв., сторени разноски за платено адвокатско възнаграждение пред
първата инстанция. За настоящата инстанция процесуалният представител на
въззивниците претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство по реда на чл.38,
ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, предвид на което на основание чл.81 и чл.273 във
вр. с чл.78, ал.3 от ГПК въззиваемият -ищец- „Т.С.” ЕАД следва да бъде осъден
да заплати на адвокат С.Г.Л., за оказана безплатна правна помощ на ответниците пред въззивната инстанция по
подадената от тях въззивна жалба и осъществено процесуално представителство в съдебно заседание общо сумата
от 600.00 лв. /за всеки от въззивниците дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на сумата
от по 300 лв., съгласно
чл.9 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в ред. след изм.ДВ, бр.28/2014г./.
По подадената частна жалба съдът приема
следното:
Частната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок.
Разгледана по същество частната
жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
С оглед изхода от спора по делото обжалваното определение №190260 от 02.09.2020г., постановено по гр.дело №71615/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 50-ти състав, по реда на чл.248 от ГПК, в частта, в която е оставена без уважение молба
с правно основание по чл.248 от ГПК, подадена от А.Г.С. и К.А.Л., обективирана във въззивна жалба вх.№5059440/26.05.2020г.,
в частта за изменение на решение №72411/14.04.2020г. по гр.дело №71615/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 50-ти състав, в частта за
съдебните разноски,
следва да се отмени. В случая доколкото предявените искове се явяват
неоснователни и недоказани ищецът няма право на разноски и такива не следва да
му бъдат присъдени. По горните аргументи постановеното определение в
обжалваната част се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва
да бъде отменено. Подадената частна жалба се явява основателна и като такава
следва да бъде уважена.
В производството по подадената
частна жалба в полза на двамата частни жалбоподатели се дължат общо сторените
от тях разноски пред настоящата инстанция в размер на 15.00 лв., платена
държавна такса.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №72411 от 14.04.2020г.,
постановено по гр.дело №71615/2018г. по описа на
СРС, І Г.О., 50-ти
състав, в ЧАСТТА, в която е признато за
установено, че ответниците дължат на ищеца следните суми, както следва: ответникът - А.Г.С.,
с ЕГН **********, като
наследник по закон, конституиран по реда на чл.227 от ГПК на мястото на починалата в хода на процеса на
21.12.2017г. П.М.С., ЕГН **********, дължи на „Т.С.” ЕАД на основание
чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.318, ал.2 ТЗ, във вр. чл.200 ЗЗД, във вр. чл.150
от ЗЕ сумата 203.65 лв.,
главница, представляваща цена за доставена топлинна енергия по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за периода 01.10.2014г. - 30.04.2015г.,
за имот, находящ се в град София, ж.к.“******, аб. №150254, както и сумата 24.75 лв., главница,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение, за периода м.05.2014г. до м.04.2015г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 13.10.2017г. до окончателното им
изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №73222/2017г. по описа на
СРС, І Г.О., 50-ти
състав; както и че
ответницата - К.А.Л., с ЕГН **********, като наследник по закон,
конституирана по реда на чл.227 от ГПК на мястото на починалата в хода на процеса на
21.12.2017г. П.М.С., ЕГН **********, дължи на „Т.С.” ЕАД на основание
чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.318, ал.2 ТЗ, във вр. чл.200 ЗЗД, във вр. чл.150
от ЗЕ сумата 67.89 лв.,
главница, представляваща цена за доставена топлинна енергия по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за периода 01.10.2014г. - 30.04.2015г.,
за имот, находящ се в град София, ж.к.“******,
аб. №150254, както и сумата 8.25 лв., главница, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение, за периода м.05.2014г.
до м.04.2015г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
13.10.2017г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №73222/2017г.
по описа на СРС, І Г.О., 50-ти състав; както и в ЧАСТТА,
в която е осъден А.Г.С., с ЕГН **********, да заплати на „Т.С.” ЕАД на основание чл.78, ал.1 във вр. ал.8 ГПК сумата от 377.89 лв., съдебни разноски по компенсация по ч.гр.д. №73222/2017г. и по гр.д. №71615/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 50-ти състав; както и в ЧАСТТА, в която с определение №190260 от 02.09.2020г.
по гр.дело №71615/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 50-ти състав, по реда на чл.248 от ГПК, е изменено решение №72411/14.04.2020г. по гр. дело №71615/2018г. по
описа на СРС, І Г.О., 50-ти състав, в частта, в която е осъдена К.А.Л., с ЕГН **********, да
заплати на „Т.С.” ЕАД на
основание чл.78, ал.1, във вр. ал.8 ГПК сумата 125.96 лв., съдебни разноски по
компенсация по ч.гр.д. №73222/2017г. и по гр.д. №71615/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 50-ти състав, като вместо това е осъдена К.А.Л., с ЕГН **********, да заплати на „Т.С.” ЕАД на основание чл.78, ал.1, във вр. ал.8 ГПК сумата
от 90.14 лв., съдебни разноски по ч.гр.д. №73222/2017г. и по гр.д.
№71615/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 50-ти състав.
И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от "Т.С." ЕАД, с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***; срещу А.Г.С., с ЕГН **********, с адрес: ***; и К.А.Л.,
с ЕГН **********, с адрес: ***; като
наследници по закон,
конституирани по реда на чл.227 от ГПК на мястото на починалата в хода на заповедното производство на 21.12.2017г. П.М.С., ЕГН **********, при условията на
обективно съединяване искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца следните суми, както следва: ответникът - А.Г.С.,
с ЕГН **********, като наследник по закон, конституиран по реда на чл.227 от ГПК на мястото на починалата в хода на процеса на
21.12.2017г. П.М.С., ЕГН **********, дължи на „Т.С.” ЕАД на основание
чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.318, ал.2 ТЗ, във вр. чл.200 ЗЗД, във вр. чл.150
от ЗЕ сумата 203.65 лв.,
главница, представляваща цена за доставена топлинна енергия по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за периода 01.10.2014г. - 30.04.2015г.,
за имот, находящ се в град София, ж.к.“******, аб. №150254, както и сумата 24.75 лв., главница,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение, за периода м.05.2014г. до м.04.2015г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 13.10.2017г. до окончателното им
изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №73222/2017г. по описа
на СРС, І Г.О., 50-ти
състав; както и че
ответницата - К.А.Л., с ЕГН **********, като наследник по закон,
конституирана по реда на чл.227 от ГПК на мястото на починалата в хода на процеса на
21.12.2017г. П.М.С., ЕГН **********, дължи на „Т.С.” ЕАД на основание
чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.318, ал.2 ТЗ, във вр. чл.200 ЗЗД, във вр. чл.150
от ЗЕ сумата 67.89 лв.,
главница, представляваща цена за доставена топлинна енергия по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за периода 01.10.2014г. - 30.04.2015г.,
за имот, находящ се в град София, ж.к.“******,
аб. №150254, както и сумата 8.25 лв., главница, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение, за периода м.05.2014г.
до м.04.2015г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
13.10.2017г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №73222/2017г.
по описа на СРС, І Г.О., 50-ти състав.
ОТМЕНЯ определение
№190260 от 02.09.2020г., постановено по гр.дело №71615/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 50-ти състав, по реда на чл.248 от ГПК, в обжалваната част.
ОСЪЖДА
"Т.С." ЕАД, с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***; да заплати на К.А.Л., с ЕГН **********, с адрес: ***; основание
чл.81 и чл.273 във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 325.00 лв. /триста
двадесет и пет лева/, сторени разноски пред двете съдебни инстанции.
ОСЪЖДА "Т.С." ЕАД, с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***; да
заплати на А.Г.С., с ЕГН **********,
с адрес: ***; основание чл.81 и чл.273 във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК сумата от
325.00 лв. /триста двадесет и пет лева/, сторени разноски пред двете съдебни
инстанции.
ОСЪЖДА
"Т.С." ЕАД, с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***; да заплати на К.А.Л., с ЕГН **********, с адрес: ***; и на А.Г.С., с ЕГН **********, с адрес: ***; основание чл.81 и чл.273 във вр. с
чл.78, ал.3 от ГПК общо сумата от 15.00 лв. /петнадесет лева/, сторени разноски
за подадена частна жалба.
ОСЪЖДА "Т.С."
ЕАД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***; да заплати на адвокат С.Г.Л. от
САК, с ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността: град София, ул."Позитано"
№3, Търговски дом, кантора №114; на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА сумата от 600.00 лв.
/шестстотин лева/, адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
на ответниците пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./