Решение по дело №685/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 281
Дата: 6 октомври 2022 г. (в сила от 6 октомври 2022 г.)
Съдия: Десислав Любомиров
Дело: 20221000600685
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 6 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 281
гр. София, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров

Атанаска Китипова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600685 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 341, ал.1 НПК, вр. чл. 34 вр. чл. 20,
ал.1 и 2 ЗПИИРКОРНФС.
Постъпила е въззивна жалба от адв.А. К. А. от САК, служебен защитник
на засегнатото лице Я. А. А., срещу Решение №142 от 23.02.2022г
постановено по ЧНД № 487/2022г.по описа на СГС. С обжалвания акт е
признато на основание чл. 16, ал. 7, т. 1 от Закона за признаване, изпълнение
и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане
на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/ Решение № 4 Cs 32 Js 6390/20 от
12.08.2020 г., влязло в сила на 02.07.2021 г., постановено от Районен съд гр.
Аален, ФРГермания за налагане на финансова санкция против българския
гражданин Я. А. А., с което му е наложена глоба в размер на 300 /триста/ евро
и са му възложени разноски по водене на съдебното производство в размер на
77,50 /седемдесет и седем евро и 50 евроцента/ с обща левова равностойност
по фиксинга на БНБ към 23.02.2022 г. - 738,33 /седемстотин тридесет и осем
лева и тридесет и три стотинки/ лева за извършено престъпление против
1
собствеността –кражба. Решение № 4 Cs 32 Js 6390/20 от 12.08.2020 г,
постановено от Районен съд гр. Аален, ФРГермания е изпратено за
изпълнение на Националната агенция за приходите.
В жалбата са изложения твърдения за незаконосъобразност на решението.
Не били налице основанията на чл. 32, ал.1, вр. чл.16, ал.1 от ЗПИКОНФС за
образуване на съдебно производство - към представеното Удостоверение по
чл.4 от Рамковото Решение 2005/214/ ПВР на СЕ не било представено в
оригинал Решението за налагане на финансови санкции, постановено от
административния орган в ФР Германия за деянието описано в
удостоверението. Не представянето на това решение било основание по чл.35,
т.1 от ЗПИКОНФС да се откаже неговото признаване, тъй като не се давала
възможност да се извърши съпоставка със съдържанието на представеното
Удостоверение по чл.4.
Налице били предпоставките, визирани в чл.35 от ЗПИКОНФС за отказ да
бъде признато и допуснато изпълнението на решението, защото засегнатото
лице не е било уведомено лично или чрез упълномощен представител за
правото си и срока за обжалване на решението - основание по чл.35, т.9, вр.
чл.19, ал.1,т.6 от закона; не бил посочен номера на решението; не било
посечено ясно, коя разпоредба, от кой закон е нарушена; налице било
основание за отказ и по чл. 35, т.10 от Закона, тъй като засегнатото лице не се
е явило лично на съдебния процес и не е било уведомено.Не били налице
условията на чл.30, ал.З от ЗПИКОНФС — засегнатото лице няма имущество,
доходи и местоживеене на територията на страната.
Иска се отмяна на решението и по реда начл. 6, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 от
Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация
или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, да се постанови
решение, с което се отказва признаване на соченото решение на издаващата
държава.
В съдебно заседание пред САС защитникът на засегнатото лице
поддържа жалбата.
Прокурорът изразява становище за неоснователност на жалбата.
Предлага решението на СГС да се потвърди изцяло.
Заинтересованото лице не се явява.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото
2
доказателства, обсъди изложените от страните съображения и след като сам
служебно провери правилността на решението, намери следното:
Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по
повод изпратено за признаване и изпълнение удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа
за взаимно признаване на финансови санкции, издадено от ФРГермания, с
което на Я. А. А. е наложена финансова санкция в размер на 300,00 евро за
извършено от него престъпление, както и са му възложени разноски по
съдебното производство в размер на 77,50 евро. От удостоверението се
установява, че производството по налагане на финансови санкции е било
писмено и решението е влязло в сила на 02.07.2021г.
Софийският апелативен съд приема, че от формална страна са били
налице предпоставките за признаване на решението посочени в чл.30, ал.1 от
ЗПИИРКОРНФС. Касае се за влязъл в сила акт по смисъла на чл.3, ал.1 от
ЗПИИРКОРНФС, тъй като е издаден от съдебен орган на страна - членка на
Европейския съюз и финансовата санкция е постановена по повод извършено
престъпление против собствеността (кражба). Последното представлява
деяние, за което съгласно чл.30, ал.2, т.6 от ЗПИИРКОРНФС не се изисква
двойна наказуемост. Преписът от акта е постъпил като приложение към
удостоверение по чл.4, ал.1 от Закона, за което въззивният съд констатира, че
съответства на образеца съгласно приложения № 2. Видно от
Удостоверението, то е издадено, подписано и съдържанието му е
удостоверено от компетентния орган на издаващата държава, като отговаря на
решението издадено от Районен съд гр. Аален, Федерална Република
Германия. Решението за налагане на финасова санкция и удостоверението,
съгласно чл.5, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС. са преведени на български език. С
оглед на това съдът намира, че не е налице основание по чл.35, т.1 от Закона
за отказ да се признае и допусне изпълнение на решението за налагане на
финансова санкция, както и че не е налично кое да е друго основание за това,
посочено в същата норма. Няма данни срещу засегнатото лице за същото
деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата
или изпълняващата, да е постановено и приведено в изпълнение решение за
налагане на финансови санкции. Наложената финансова санкция е в размер
над 70 евро, поради което решението на съдебния орган на ФРГермания
подлежи на приемане и изпълнение. Решението, чието признаване се иска е
постановено на 12.08.2020г. и към момента не е изтекла давността за
3
изпълнението му по българското законодателство, тъй като съгласно чл.171,
ал.1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен
давностен срок. Засегнатото лице не се ползва с имунитет или привилегия по
българското законодателство, които да правят изпълнението на решението
недопустимо. Не се констатира и наличието на обстоятелства по чл.35, т.5 от
Закона, които да налагат отказ от признаване и изпълнение.
Неоснователно е и оплакването в жалбата, че решението на
първоинстанционния съд е необосновано и постановено при непълнота на
доказателствата. Според § „з“, т.2, б. "б" от удостоверението производството
по налагане на парична санкция е било писмено и лицето е било уведомено
съгласно законодателството на решаващата държава относно правото си да
обжалва решението, както и за срока за обжалване. Първоинстанционният
съд е положил нужните процесуални усилия и законосъобразно е приел, че
заинтересованото лице е било надлежно уведомено за постановеното срещу
него решение за налагане на финансова санкция, както и за възможността да
обжалва същото, с оглед на което е неоснователно твърдението на защитника,
че правото на защита на А. е било нарушено. Обосновано съдът е приел за
неоснователно твърдението на защитника, че е било налице основание за
отказ от признаване на издаденото от компетентните власти на ФРГ решение
тъй като А. бил напуснал известния по делото адрес. Съгласно чл. 16, ал. 3 от
ЗПИИРКОРНФС законът допуска възможността за разглеждане на делото в
случаите, когато лицето не може да бъде намерено, за да бъде редовно
призовано.
Неоснователно е твърдението на защитника, че не били налице
условията на чл.30, ал.З от ЗПИКОНФС, тъй като засегнатото лице нямало
имущество, доходи и местоживеене на територията на страната. Въпросът
дали засегнатото лице има имущество на територията на страната е
ирелевантен, доколкото същият има обичайно местоживеене и адрес в
РБългария .
Предвид изложеното, въззивната инстанция се солидаризира с
изводите на СГС, че не е налице нито една от факултативните предпоставки
за отказ от признаване и изпълнение на процесното решение, визирани в чл.
35, ал. 1, т.1-8 от Закона. От събраните по делото доказателства не може да
бъде направен извод, че финансовата санкция е платена. Липсват каквито и да
било доказателства за плащане, а в Удостоверението е отразено изрично, че
плащане няма. Наред с това, в настоящето производство е недопустимо да се
4
извършва преценка за законосъобразност на проведената наказателна
процедура, основателност и доказаност. Недопустимо е да се обсъжда
размерът на наложената финансова санкция и тежестта на извършеното
нарушение, както и съпричастността на засегнатото лице към приетото за
осъществено от несъдебния решаващ чуждестранен орган деяние.
Въз основа на изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна.
Законосъобразно с обжалваното решение е признато и допуснато изпълнение
на решение № 4 Cs 32 Js 6390/20 от 12.08.2020 г., влязло в сила на
02.07.2021г., постановено от Районен съд гр. Аален, ФРГ, с което на
българския гражданин Я. А. А. е наложена финансова санкция в размер на 300
/триста/ евро и са му възложени разноски по водене на съдебното
производство в размер на 77,50 /седемдесет и седем евро и 50 евроцента/ евро
за извършено от него престъпление против собствеността .
Мотивиран така и на основание чл. 34, вр. чл. 20, ал.1 и ал.2 от
ЗПИИРКОРНФС Софийски апелативен съд, пети състав
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №142 от 23.02.2022г постановено по
ЧНД № 487/2022г.по описа на СГС, с което е признато и допуснато
изпълнение на решение решение № 4 Cs 32 Js 6390/20 от 12.08.2020 г.,
влязло в сила на 02.07.2021г., постановено от Районен съд гр. Аален,
ФРГермания, с което на българския гражданин Я. А. А. е наложена финансова
санкция в размер на 300 /триста/ евро и са му възложени разноски по водене
на съдебното производство в размер на 77,50 /седемдесет и седем евро и 50
евроцента/ евро, с обща левова равностойност по фиксинга на БНБ към
23.02.2022 г. - 738,33 /седемстотин тридесет и осем лева и тридесет и три
стотинки/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6