РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1936
гр.Пловдив, 09 . 11 . 2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на втори ноември през две хиляди
двадесет и трета година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№
1377/2023г., за да се произнесе, взе предвид следното :
А.Ш., роден на ***г., Турция, с
пълномощник адв.Е.Г. обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 23-0438-000088/27.04.2023г. на Началник сектор към ОД МВР-Пловдив, РУ
03 Пловдив, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6
месеца.
Становища на страните :
- В жалбата е заявено, че при
проверка на 27.04.2023г. за употреба на наркотични вещества на оспорващото лице
като водач на лек автомобил Пежо 207 е ползвано техническо средство Дрегер Дръг
тест, с резултат от теста – положителен за амфетамин. Тъй като жалбоподателят
никога не е ползвал наркотици, не се е съгласил с показанията на техническото
средство и е показал на контролните органи опаковка тадалафил, което лекарство периодично
употребява. А.Ш. е дал кръвна проба в изпълнение на издаден талон за изследвана
№ 088674. Към момента на подаване на жалбата се изчаквали резултатите от
изследването на кръвта в рамките на ДП № 281/27.04.2023г. по описа на Трето РУ
– Пловдив. При тези данни е изтъкнато, че съгласно чл.171 т.1 б.“б“ Здв.П и
Наредба № 1/19.07.2017г. е предвидено, че при наличие на изследване от кръвна
проба по реда на чл.174 ал.4 ЗДв.П, установените стойности са определящи. Счита
се, че при осъществено изследване без да е изчакан резултата, противоправното
поведение на водача се явява недоказано и административният орган е длъжен да
съобрази оспорването на резултата от теста /в този см. Решение № 7457/2018г. по
д.№ 6432/2017г., ВАС/. Поддържа се,
че в случая не е съобразена целта на принудителните административни мерки /ПАМ/
- чл.22 ЗАНН. Налице е нарушение и на чл.6 ал.1 и ал.5 АПК. В становище по
същество адв.Г. заяви, че във вр. със съдебно-химико-токсикологичната
експертиза по ДП № 281/2023г., не се установява наличие на наркотично вещество,
поради което заповедта следва да бъде отменена, ведно с присъждане на
адвокатско възнаграждение – 200лв. и държавна такса – 10лв.
- Ответникът Началник сектор към ОД МВР-Пловдив,
РУ 03 Пловдив не изрази становище по жалбата.
- Окръжна прокуратура-Пловдив не
участва в съдебното производство.
Жалбата е подадена в срока по чл.149
ал.1 от АПК. Съобщаване на акта е извършено посредством разписка за получаване
на 27.04.2023г., удостоверяване за което се съдържа в заповедта, л.48 гръб.
Жалбата е подадена на 11.05.2023г. Оспорващото лице е адресат на ограничителен
акт, поради което оспорването е с правен интерес и в срок - допустимо.
1. На основание чл.168 ал.1 АПК
съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на
всички основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на
възраженията, заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания
по доказателствата и доказателствената тежест при насрочване на делото /л.21/ и
се съобразява задължението им да съдействат за установяване на истината /чл.171
ал.4 АПК/.
1.1. Ответникът представи и по
делото са приети : Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директор ОДМВР-Пловдив /относно
предоставени правомощия за издаване на административния акт, л.56/; АУАН серия GA № 694902/27.04.2023г. /л.33/ –
отразено е, че на 27.04.2023г., около 13.17ч., в гр.Пловдив на бул.България до
№ 132, посока изток-запад, А.Ш. управлява лек автомобил Пежо 207 с рег.№ **** /лична
собственост/ след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено
след тест с техническо средство Drаger Drug Test 5000 № ARKJ-0023, което
отчело положителен резултат за употреба на амфетамин и е издаден талон за
медицинско изследване с номер № 088674, като в АУАН е отразено „имам
възражения“ и е вписано нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2-ро ЗДв.П; протокол за
сервизна проверка на техническото средство със заключение – годен, от
18.01.2023г. и срок на валидност 12 месеца; талон за изследване № 088674 от
27.04.2023г., в който е удостоверено, че лицето избира да бъде изследвано с
медицинско и химическо изследване – талонът съдържа уведомяване на лицето за
явяване в УМБАЛ „Пловдив” до 45 минути от връчването му в 14.25ч.; лист за
преглед на пациент от 27.04.2023г. – 14.55ч., в който е вписано, че
жалбоподателя е съгласен да даде кръв; Протокол за извършената проверка за
употреба на наркотични или упойващи вещества от 27.04.2023г.; докладни записки
за случая.
1.2. Фактическата установеност е
квалифицирана за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2-ро ЗДв.П : „На водача на пътно
превозно средство е забранено: 1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от
21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) да управлява пътно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози;“.
Текстово нарушението е описано в
заповедта със съдържанието от АУАН. В административния акт са възприети изцяло
данните от АУАН по отношение дата, час и място на извършване на нарушението.
Същите не са оспорени от жалбоподателя. Оспорен е резултата от теста.
Правното основание за налагане на ПАМ
е чл.171 т.2А б.Б ЗДв.П : „прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена
проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на
алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година;”.
Срокът в заповедта е 6 месеца
/минимален по закон/.
2. В хода на делото е приета изискана
и представена от Военномедицинска академия, гр.София - Съдебна
химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза по ДП № 281/2023г. с рег.№
И-8988/ 06.10.2023г. с резултат и заключение: от извършените изследвания на
предоставените биологични проби от лицето А.Ш. НЕ се установи наличие на
наркотични вещества, съответно – „В представената за анализ кръвна проба не се
доказа присъствие на амфетаминов тип стимуланти“ /л.50, 51/.
3. Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДв.П
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква
"а", т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или
оправомощени от тях длъжностни лица. Представената Заповед № 317з-391/06.02.2017г.
на Директора на ОД МВР - Пловдив относно определяне на длъжностни лица от ОД
МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни
мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и т.6 ЗДв.П изключва съмнение за
компетенции на издалия заповедта административен орган, компетентен в пределите
на неговата материална /предметна/ и териториална компетентност.
По отношение мотивите - те може да се
съдържат в относими към издаването на административния акт доказателства, след
като същите са част от административната преписка и органът се е позовал на тях
/ ТР № 16 от 1975г. на ОС на ГК на ВС/. Хипотезата е приложима в конкретния
случай. Оспорената заповед съдържа фактически основания, обосновали
разпоредителната й част – административният орган се е позовал на АУАН и на
талон за изследване. Установените факти са били основание за налагане на ПАМ по
приложените правни основания - чл.22 ЗАНН и чл.171 т.2А б.”Б” ЗДв.П. Задължението
за обосноваване на административния акт от фактическа страна е за органа –
издател, който в конкретния случай не е допуснал нарушение на административно
производствените правила и ясно е изразил волята си посредством позоваване на АУАН - официален документ.
3.1. Адресатът на заповедта правилно е
определен - с фактическото прилагане на мярката собственикът на
МПС се лишава от възможността да ползва превозното средство съобразно неговото
предназначение и правните й последици пораждат действие пряко и непосредствено
в неговата правната сфера, поради което именно собственикът е по силата на
закона адресат на акта, с който е наложена оспорената ПАМ по чл.171 т.2А б.“Б“
ЗДв.П.
3.2. По отношение определеният срок на
действие на ПАМ : При определяне срока на мярката в рамките на предвидените от
закона минимум и максимум, административният орган действа при условията на
оперативна самостоятелност. С арг.
от чл. 169 АПК в този случай законът не предоставя на съда правомощие за
произнасяне вместо органа - с изменение на административния акт и определяне на
по-кратък срок на наложената ПАМ. В хипотеза на определен срок в нарушение на
чл. 169 АПК, съдът следва да отмени акта изцяло / Решение № 14225 от
17.11.2020г. на ВАС по адм. д. № 7937/2020г., I о.; Решение № 9501 от 14.07.2020г. на ВАС по адм.
д. № 2526/2020г., I о.; Решение № 11465 от 27.09.2018г. на ВАС по адм. д. №
3490/2018г., I о.; Решение № 910
от 23.01.2018г. по адм. д. № 9379/2017г. на ВАС и Решение №
10336/2.08.2018г. по адм. д. № 3096/2018г. – Седмо О./. Срокът на
действие на оспорената ПАМ е 6 месеца – минималният според закона.
3.3. Съгласно чл. 23 от ЗАНН,
случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги
прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване,
се уреждат в съответния закон или указ и в частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което са от вида на
преустановяващите ПАМ. Принудителната административна мярка се налага при обективно
извършване на нарушение и не е насочена към личността на дееца – да
санкционира неправомерното му поведение, а към правните последици от
неправомерното поведение – да се предотврати и преустанови административното
нарушение – чл. 22 ЗАНН.
В конкретиката на фактите по делото и
в частност – резултатът от Съдебна химико-токсикологична /токсикохимична/
експертиза по ДП № 281/2023г. от 06.10.2023г., следва извод за отсъствие на
обективния признак от състава на нарушението. Актът за установяване на
административно нарушение серия GA № 694902/27.04.2023г. има доказателствена сила до
доказване на противното съгласно чл. 189 ал. 2 ЗДв.П и в случая придадената презумптивна доказателствена сила на АУАН е опровергаване
при съдебно оспорване на заповедта, с представяне на убедителни доказателства
за противопоставими факти.
В ЗДв.П изрично не е посочено, че при издаване на талон
за медицинско изследване, компетентният административен орган за издаване на
заповед за ПАМ е длъжен да изчака определен в закона срок, в който да бъде
извършено изследване и да му бъдат изпратени Протоколът за медицинско
изследване и Протоколът за химическо изследване. Независимо от това, талонът за
изследване съдържа задължение за изпращане на съответната структура на МВР,
03-то РУ ОД МВР - Пловдив – както протокол за медицинско изследване, така и
протоколът за химическо изследване, което задължение е за медицинските
заведения /по вземане на проба и по извършване на химическо изследване/ - чл.27 от Наредба № 1 от 19.07.2017г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози /наредбата/. Резултатът от
химикотоксикологично изследване за установяване употреба на наркотични вещества
или техни аналози от изследваните биологични проби, взети от А.Ш. е - отсъствие
на наркотични вещества. Следователно, фактическото основание за издаване на
оспорената заповед е опровергано посредством един от способите за тази цел,
като се съобрази разпоредбата на чл.3а от Наредба № 1 от 19.07.2017г.,
регламентираща хипотеза при отказ от извършване на тест с техническо средство
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и
при неприемане показанията от теста, но същевременно и в хипотеза, когато
лицето е изпълнило предписанието за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване употреба на наркотични вещества или
техни аналози. Способът за опровергаване на фактическото основание за издаване
на заповедта – управление на МПС след употреба на наркотични вещества или
техните аналози при направен полеви тест, е провеждане на медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване, резултатът от което да е
отсъствие на наркотични вещества или техни аналози, при издаден талон за
изследване. Способът цели проверка с резултат, поради което явяването в
медицинско заведение в изпълнение на указанията в издаден талон не е
отрицателна предпоставка за издаване на ПАМ. Резултатът от химикотоксикологично
изследване за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози от
изследваните биологични проби в случая отрича употреба на наркотици към момента
на издаване на заповедта, при взети проби в указан времеви порядък.
Възможността да бъде опровергано основанието за издаване
на заповедта е отрицателен резултат от изследването на кръвна проба, тъй като
при осъществена предпоставка – положителна проба при проверка с техническо
средство / полеви тест, административният орган е длъжен да издаде заповед при
условията на обвързана компетентност. При наличие на изследване, опровергало
резултат от техническо средство/полеви тест, следва да бъде възприет за валиден
резултатът от токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози с арг. от чл.174 ал.4 ЗДв.П
: „Редът, по който се установява
концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства,
трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, се определя с наредба
на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието.”. Идентично е разрешението и в чл.171 т.1 б.”б” ЗДв.П от Глава
шеста „Принудителни административни мерки” - „при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи”. Това разрешение се отнася и
за ПАМ на основание чл.171 т.2А б.”б” ЗДв.П. Според относимите разпоредби,
възможността да бъде опровергано основанието за издаване на заповедта –
управление на МПС след употреба на наркотични вещества, наличието на които е
установено с полеви тест, е отрицателен резултат от изследване на кръвна проба.
В тази насока е и посоченото в жалбата Решение № 7457/2018г. по д.№ 6432/2017г.
на ВАС, според мотивите на което – пред съда не са били представени резултатите
от кръвната проба : „…В случая резултатите от техническото средство, с което е
установено наличието на упойващи вещества е оспорено чрез даването на кръвна
проба. От представените по делото доказателства се установява по категоричен
начин, че такава проба е била дадена, но резултатите не са били предоставени на
съда. При това положение, в тежест на административния орган е да установи
наличието на предпоставките за прилагане на процесната ПАМ… При наличие на медицинско изследване
за кръвна проба, какъвто е настоящият случай, законът е предвидил, че
установените стойности от тази кръвна проба са определящи. В случая по делото
не са представени доказателства, резултатите от т.нар. полеви тест за упойващи
вещества да са потвърдени от медицинско изследване на кръвна проба. Ето защо
като е отменил оспорваната заповед, първоинстанционният съд е постановил
правилен и обоснован съдебен акт…”. В разглеждания случай резултатът от
кръвната проба е изискан и представен по
делото, а спорът е разрешим по предвидения в закона ред - при наличие на
изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда
на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи.
При тези обстоятелства следва извод за основателност на
жалбата с присъждане на претендираните съдебни разноски.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл.172 ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
Отменя Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-0438-000088/27.04.2023г. на Началник сектор към ОД МВР-Пловдив,
РУ 03 Пловдив.
Осъжда ОД МВР – Пловдив да заплати на А.Ш.,
роден на ***г., Турция, ЕГН ********** – съдебни разноски в размер на общи
210лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен съдия :