Р Е Ш Е Н И Е
№ 85
гр. Габрово, 06.10.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и девети септември две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с
участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм. дело № 177 по
описа за 2022 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/.
Производството е образувано по жалба на И.Р.И. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по
чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата № 22-0892-000165 от 11.07.2022
година, издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи – Габрово.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалноправните норми и процесуалните правила, като допуснатите от административния орган нарушения на материалния и процесуалния закон са съществени, няма как да бъдат поправени в хода на съдебното производство и водят за отмяна на оспорената заповед. Оспорващият сочи, че в оспорената заповед са описани факти, които не отговарят на действителността – посочено е, че И. е управлявал МПС с концентрация на алкохол 1.27 промила, а впоследствие при изследване на кръвна проба е отчетена концентрация на алкохол в кръвта 1.16 промила, което води до носене единствено на административнонаказателна отговорност; не е доказано извършването на административно нарушение, тъй като не е налице произнасяне на административния орган с влязъл в сила акт, който да доказва извършването от оспорващия на твърдяното нарушение. Оспорващият счита, че неправилно са му наложени 2 отделни принудителни административни мерки, отнасящи се до едно и също нарушение, като няма как двете мерки да бъдат изпълнени едновременно, а и по този начин е нарушено правото на защита, което е съществено процесуално нарушение. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед.
В открито съдебно заседание жалбоподателят И.Р.И. не се явява и не се представлява.
Ответната страна Началник група в сектор „Пътна полиция“ при Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово не се явява в открито
съдебно заседание, представлява се от надлежно упълномощен процесуален
представител – юрисконсулт, оспорва се жалбата, по същество се прави искане за
отхвърлянето ѝ и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, указан от административния орган в оспорения акт. Заповедта е връчена на жалбоподателя И. лично срещу подпис на 03.08.2022 година /л. 3/, а жалбата срещу заповедта е депозирана на 04.08.2022 година /л. 2/.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С
оспорената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по
пътищата № 22-0892-000165 от 11.07.2022 година, издадена от Началник група в сектор
„Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово,
на жалбоподателя И.Р.И. на основание чл. 171,
т. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена следната мярка: временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на
въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, като е отнето свидетелство
за управление на МПС и контролен талон с посочен номер.
В мотивите на заповедта е посочено, че на 08.07.2022 година
около 20:25 часа в гр. Габрово на бул. „Могильов“ в посока ул. „Свищовска“ И. управлява
подробно описан в заповедта лек автомобил, негова собственост, като при извършена проверка за алкохол
с техническо средство Дрегер 7510 с фабричен номер ARBB-0025, дрегерът е отчел 1.27 промила алкохол в издишания от водача въздух;
издаден е талон за медицинско изследване № 0054134 и седем броя стикери с
посочен номер, като в талона И. вписал, че не приема показанията на техническото
средство и е бил откаран в ЦСМП при МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – гр. Габрово,
където дал кръв за химичен анализ. Описаното деяние е квалифицирано като управление
на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, като виновно е
нарушен чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
За установяване на нарушението, извършено от жалбоподателя И.Р.И., е съставен АУАН серия GA и № 471735 от 08.07.2022 година /л. 4/, в който е описана фактическа обстановка, идентична с тази от оспорената заповед, като са посочени и иззетите документи.
Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна отговорност.
По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение /АУАН/, съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя срещу заповедта за прилагане на ПАМ.
Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН безспорно е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 от АПК, необорени по надлежния ред от жалбоподателя в хода на производството пред настоящата инстанция.
В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП може да се приложи ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. При наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Нормата съдържа основания за прилагането на ПАМ, които са алтернативно и кумулативно дадени, но макар в оспорената пред настоящата съдебна инстанция заповед те да не са индивидуализирани като поредност на предложението в посочената разпоредба, от установените фактически основания е явно, че е налице едно от основанията по тази норма за прилагане на ПАМ, а именно управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП въвежда забрана за водача на пътно превозно средство да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Нарушаването на забраната по отношение на алкохола води до ангажиране административнонаказателната отговорност на водача на основание чл. 174 от ЗДвП.
В процесния случай жалбоподателят И.Р.И. е бил тестван с техническо средство Дрегер, което е отчело концентрация на алкохол 1.27 промила. В конкретния случай се установява, че И. е оспорил показанията на техническото средство и е дал кръвна проба /талон за изследване на л. 6 от делото/. При наличие на изследване на кръвна проба, какъвто е настоящият случай, законът е предвидил, че установените стойности от тази кръвна проба са определящи - чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Фактът, че в случая е налице надлежно проведено изследване на кръвна проба, каквото е твърдението на оспорващия, е потвърден в придружаващото жалбата писмо, където е посочено, че с Протокол за химическа експертиза № 315 от 18.07.2022 година /част от досъдебно производство № 1752 ЗМ-312/2022 по описа на РУ към ОД на МВР – Габрово/ е установено наличие на алкохол в кръвта 1.16 промила. Това означава, че изследването на кръвна проба е потвърдило резултата от техническото средство - налице е установена концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, като настоящият съдебен състав не намира за съществено процесуално нарушение посочването в оспорената заповед на стойността, отчетена от техническото средство, а не тази от изследването на кръвна проба, защото и според двете стойности се касае за концентрация над 0.5 ‰, посочена като долна граница в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Резултатът от кръвната проба би имал определящо значение, когато сочи концентрация на алкохол в кръвта под 0.5 на хиляда и има голямо несъответствие между него и установеното с техническото средство. В този случай административният орган не би имал основание да приложи принудителна административна мярка като процесната, тъй като няма да са изпълнени материалноправните предпоставки за това.
Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП регламентира налагането на две различни ПАМ при констатирано управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух - такава по чл. 171, т. 1, б. „б“, предвиждаща временно отнемане на СУМПС на водача, и такава по чл. 171, т. 2а - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик. Факт е, че освен процесната ПАМ, на жалбоподателя И. е наложена и ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП – Заповед № 22-0892-000162 от 08.07.2022 година на младши автоконтрольор в сектор ПП към ОД на МВР – Габрово /л. 8/. Независимо че почиват на едни и същи фактически обстоятелства, двете едновременно приложени спрямо жалбоподателя ПАМ имат различно действие и преследват различни цели. Самостоятелното осъществяване на която и да е от ПАМ, дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. Доколкото законовата възможност за това е изрично предвидена и в чл. 171, т. 1, б. "б", и в чл. 171, т. 2а от ЗДвП, съдът намира, че извън посочване на фактическата обстановка, обосноваваща налагането им, не е необходимо излагането от страна на административния орган на допълнителни мотиви защо всяка от тези ПАМ се прилага самостоятелно или кумулативно. Следователно, при съобразяване на всички данни по делото и относимите към казуса правни норми, не следва извод за нарушаване принципа на съразмерност /чл. 6 от АПК/, нито за неправомерно наложени няколко мерки за административна принуда за едно противоправно деяние.
По аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки, вкл. и такива от вида на процесната, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени в закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществяват от съответните служби по тази глава, съгласно чл. 170, ал. 1 от ЗДвП. Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на министъра на вътрешните работи /л. 27-28/ са определени структурите на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, като в т. 1, 1.3 са посочени областните дирекции на МВР, а със Заповед № 264з-894 от 06.04.2022 година на Директора на ОД на МВР - Габрово /л. 10-11/ за оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР - Габрово да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР и горепосочената заповед на министъра на вътрешните работи, са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки посочените в заповедта длъжностни лица, включително началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Габрово /т. 1, 1.4 от заповедта/, т. е. издателят на оспорената пред съда заповед е от компетентните длъжностни лица, които са определени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП и в частност на основание чл. 171, т. 1, б. „б“.
Налагането на ПАМ няма целите и функциите на административното наказание и/или на наказание по НК, поради което към мерките не са приложими разпоредбите на ЗАНН и НК, свързани с общата и индивидуалната превенция на наказанието и маловажността/малозначителността. Във всички случаи, когато се установят предпоставките за приложение на ПАМ по ЗДвП, за компетентния орган е налице задължение за прилагането ѝ, независимо от вида и тежестта на нарушенията по ЗДвП. Целта на ПАМ е да осигури безопасността на движението, да преустанови административно нарушение и създаде обективни възможности за безопасно движение от всички участници, което в случая е съобразено точно от административния орган.
Изпълнението на наложените принудителни мерки и въпрос, който не е свързан със законосъобразността на актовете, с които те са наложени.
Процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата № 22-0892-000165 от 11.07.2022 година, издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово, е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона /чл. 172, ал. 1 от ЗДвП/ писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на закона.
При този изход на спора, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответната страна, оспорващата страна следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева за настоящата инстанция, изчислен по реда на чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразен с вида и количеството на извършената дейност от процесуалния представител на ответната страна, както и с реалната продължителност на производството пред настоящата инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на И.Р.И. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по
чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата № 22-0892-000165 от 11.07.2022
година, издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи – Габрово.
ОСЪЖДА И.Р.И. *** с ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Габрово сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: