№ 195
гр. Враца, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Лидия Кр. Нецовска-Кътова
Членове:Веселка Ц. И.а
Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова
в присъствието на прокурора В. Ив. Д.
като разгледа докладваното от Веселка Ц. И.а Частно наказателно дело №
20231400200767 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 32 вр. чл. 16 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/ и е образувано въз основа на искане
за признаване на решение на несъдебен орган на Република Австрия, а именно
Решение № BHGU/606220155784/2022 от 23.01.2023 г., влязло в сила на 20.04.2023 г.,
издадено от Bezirkshauptmannschaft Graz-Umgebung, Република Австрия. С него е
наложена финансова санкция – глоба в размер на 100 евро, за извършено от българския
гражданин Т. В. М. от гр.Враца, ЕГН **********, нарушение на правилата за
движение по пътищата на Република Австрия. Решението е придружено с
удостоверение, издадено в изпълнение на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции, изменено с рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета.
В съдебно заседание представителят на ОП – Враца заявява, че липсват
основания да бъде отказано признаването на решението на органа на Република
Австрия за налагане на финансова санкция, поради което настоява същото да бъде
признато и изпратено на НАП за изпълнение.
Засегнатото лице М., нередовно призовано, не се явява.
Назначеният на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 3 ЗПИИРКОРНФС
служебен защитник адв.Т. З.-ВрАК, заявява че принципно са налице всички
1
предпоставки, визирани в специалния закон, за признаване на решението за налагане
на финансова санкция на защитаваното от нея лице. Въпреки това моли съдът да
откаже да го признае и да не допусне изпълнение му.
Въз основа на наличните доказателства по делото, съдът приема за установено
следното:
Представеното за признаване и изпълнение решение за налагане на финансова
санкция е такова по чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗПИИРКОРНФС, а именно издаден от несъдебен
орган и влязъл в сила в държава – членка на Европейския съюз акт за налагане на
задължение за плащане на глоба за извършено административно нарушение на
правилата за движение по пътищата на територията на Република Австрия.
Този акт е придружен съгласно изискванията на чл. 4 и чл. 5 ЗПИИРКОРНФС
от удостоверение по образец съгласно приложение № 2 към закона и в изпълнение на
чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.
Удостоверението е издадено и подписано от съответния компетентен орган на
издаващата държава, който е удостоверил неговото съдържание. От съдържанието на
удостоверението е видно, че съдържа всички предвидени реквизити. Независимо, че в
него извършеното административно нарушение е описано на немски език, от
приложеното решение в превод на български език по недвусмислен начин се изяснява,
че засегнатото лице е наказано за това, че на 10.11.2022 г., в 14:41 ч. е паркирал
посоченото МПС без регистрационен номер и без да е имал надлежно разрешение за
това от компетентните власти. При тези данни съдебният състав приема, че
удостоверението е пълно и отговаря на изискванията за форма и съдържание.
За така извършеното от засегнатото лице административно нарушение на
правилата за движение в Република Австрия не се изисква двойна наказуемост
съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИРКОРНФС /макар че същото съставлява
административно нарушение и по българското законодателство/.
Засегнатото лице е с постоянно местоживеене в гр. Враца, поради което
съгласно чл. 31, ал. 1 ЗПИИРКОРНФС компетентен да разгледа искането за признаване
и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция е именно Окръжен съд –
гр. Враца.
Не е налице нито едно от алтернативно предвидените в чл. 35 ЗПИИРКОРНФС
основания, при които българският съд може да откаже признаването и изпълнението
на решението за налагане на финансова санкция от чужд съд. Удостоверението е по
образец и както по-горе бе посочено, съдът приема, че то отговаря на изискванията за
форма и съдържание /чл. 35, т. 1 от закона/. Няма данни срещу същото лице и за
същото деяние в България или в друга държава, различна от издаващата или
изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решението за налагане на финансова
санкция /чл. 35, т. 2 от закона/. Решението не се отнася за деяние, подсъдно на
2
българския съд, тъй като не се засягат интереси на българската държава по смисъла на
чл. 4 от ЗАНН, поради което не следва да се обсъжда въпросът за евентуално изтекла
давност по българското законодателство /чл. 35, т. 3 от закона/. Засегнатото лице не е с
привилегия или имунитет по българското законодателство, които да правят
изпълнението на решението недопустимо /чл. 35, т. 4 от закона/. Решението не се
отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република
България или е било извършено извън територията на издаващата държава и
българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство
по отношение на такива деяния /чл. 35, т. 5 от закона/. Наложената финансова санкция
не е по-малка от 70 евро /чл. 35, т. 6 от закона/ – същата е в размер на 100 евро с
левова равностойност 195.58 лева по фиксирания курс на БНБ 1.95583 лв. за 1 евро.
Решението е по отношение на физическо лице, което е административнонаказателно
отговорно /чл. 35, т. 8 от закона/. Производството е било писмено и лицето е
уведомено лично или чрез упълномощен представител за правото си и срока за
обжалване на решението /чл. 35, т. 9 от закона/. В удостоверението изрично е
посочено, че решението е било връчено на лицето лично на 05.04.2023 г., което
обстоятелство се потвърждава и от приложените към удостоверението разписка за
връчване и писмо от 05.04.2023 г. на РП-Враца.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че искането за признаване и изпълнение
на решението на несъдебен орган на Република Австрия против лицето Т. М. от гр.
Враца за наложена финансова санкция следва да бъде уважено. Левовата
равностойност на финансовата санкция от 100 евро е 195.58 български лева, съобразно
официалния курс на БНБ към датата на постановяване на решението, чието признаване
и изпълнение се иска – 23.01.2023 г., а именно 1.95583 лв. за 1 евро.
За признаване на решението и изпращането му на компетентния български
орган за изпълнение следва да бъде уведомен компетентният орган на издаващата
държава, а именно – Bezirkshauptmannschaft Graz-Umgebung, Република Австрия, а
копие от уведомлението да се изпрати на Министерството на правосъдието на
Република България.
При горните съображения и на основание чл. 32 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1
ЗПИИРКОРНФС, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение № BHGU/606220155784/2022 от 23.01.2023 г., влязло в
сила на 20.04.2023 г., издадено от Bezirkshauptmannschaft Graz-Umgebung, Република
Австрия, с което на Т. В. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** е
наложена финансова санкция – глоба в размер на 100 евро /сто евро/ с левова
равностойност 195.58 лева /сто деветдесет и пет лева и петдесет и осем стотинки/ за
3
извършено административно нарушение на правилата за движение по пътищата в
Република Австрия.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес
пред Апелативен съд – гр. София.
ДА СЕ ИЗПРАТИ НЕЗАБАВНО препис от настоящото решение на ТД на
НАП-офис Враца за изпълнение.
ДА СЕ УКАЖЕ на НАП, че следва незабавно да уведоми съда за предприетите
действия по изпълнението на Решението, съгласно чл. 22, ал. 2 ЗПИИРКОРНФС.
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентният орган на издаващата държава –
Bezirkshauptmannschaft Graz-Umgebung, Република Австрия, за признаването на
Решението за налагане на финансова санкция и изпращането му на компетентния орган
за изпълнение, като уведомлението бъде в превод на езика на издаващата държава, а
съгласно чл. 13, ал. 1 ЗПИИРКОРНФС разноските са за сметка на Република България,
като изпълняваща държава.
КОПИЕ от горното уведомление да се изпрати и на Министерство на
правосъдието на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4