№ 617
гр. Казанлък, 12.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ
при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско
дело № 20245510103059 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „П.” ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя
К.Б.В., с пълномощник Еднолично адвокатско дружество М. СтЗАК,
представлявано от адв. Г. Д. М., против „Л.” ЕООД, ЕИК ***7 ***,
представлявано от управителя Г.С.Г. с правно основание: чл. 124, ал. 1 от ГПК
във вр. с чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД.
Предявени са осъдителени искове за вземания във връзка с договорните
отношения между страните. Ищецът „П.” ООД, ЕИК *** моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника Л.” ЕООД, ЕИК ***7, че дължи на „П.” ООД, сумата от 7 656.48
лева / с вкл. ДДС, представляваща размера на задължението на ответното
дружество по издадената му от ищцовото дружество фактура
№**********/03.07.2024г. на стойност 7 656.48 лева с вкл. ДДС, с падеж:
10.07.2024 г., удостоверяваща извършването на описаните в нея услуги,
предмет на сключения между страните договор за групово настаняване от
28.06.2024 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Претендира да му бъдат присъдени и всички направени от „П.“ ООД
съдебноделоводни разноски в общ размер на 2096.26 лева, от които: в
обезпечителното производство /ЧГД № 20245510102712 по описа на КРС, ГК,
II с-в/ общо 600 лева /такса 40 лева и адв. възнаграждение 560 лева/, в
изпълнителното производство /ИД № 20248400401157 по описа на ЧСИ Ц.,
1
рег.№ 840 на КЧСИ, район на действие СГС/ - 90 лева, и в настоящото исково
производство общо 1406.26 лева /д. такса 306.26 лева и адв. възнаграждение
1100 лева/.
Твърди, че посочените суми са дължими на основание сключен между
„П.” ООД, ЕИК *** и Л.” ЕООД, ЕИК ***7 договор за групово настаняване
въз основа на приетите от Възложителя оферта, изх.№ 210/28.06.2024 г.
относно организиране на мероприятие в комплекс „П.“ в периода 01.07.2024 г.-
03.07.2024 г. и спецификация на услугите за периода 01.07.2024 г.- 03.07.2024
г.
Твърди, че на 28.06.2024 г. възложителят „Л.” ЕООД, е превел по
банковата сметка на изпълнителя „П.” ООД, сумата от 1 500 лева, а на
01.07.2024 г. - сумата от 1 000 лева, за което му била издадена фактура №
**********/01.07.2024г. на обща стойност 2 500 лева с вкл. ДДС, с основание
авансово плащане. Сочи, че след осъществяване на мероприятието и
изпълнението на задълженията си по горецитирания договор, на 03.07.2024 г.
„П.“ ООД издадало на „Л.” ЕООД, фактура № **********/03.07.2024 г. на
обща стойност 7 656.48 лева с вкл. ДДС, с подробно описание на извършените
услуги вкл. дни, количество /брой/ и ед. цена, след приспадане на авансовото
плащане на стойност 2 500 лева с вкл. ДДС. Тази фактура е приета от
ответното дружество без възражения и без оспорване. Сумата по нея отдавна
била падежирала - още на 10.07.2024 г. съгласно чл.2 ал.2 от горецитирания
договор и била изискуема, но все още не била платена. Повече от три и
половина месеца изпълнителят напомнял на възложителя, както по телефона,
така и на адреса на електронната му поща за задължението му.
Първоначалните устни и писмени обещания за плащане след средата на м.
септември 2024г. секнали. В средата на октомври 2024 г. на поредния мейл се
получил отговор, но не и постъпление по банковата сметка на „П.“ ООД.
Умишленото забавяне на изпълнението на паричното задължение с повече от
3 месеца, фактът, че размерът на същото бил голям, както и че ответното
дружество било формирало печалба за 2023 г. в размер на 2000 лева, т.е
повече от 3 пъти по-малък от размера на дълга към ищцовото дружество,
довело до образуване на ЧГД № 20245510102712 по описа на PC Казанлък за
обезпечаване на бъдещ иск, по което дело „П.“ ООД получило обезпечителна
заповед № 14/24.10.2024 г. Въз основа на нея се образувало изп. дело №
20248400401157 по описа на ЧСИ Ц., рег.№ 840 на КЧСИ, район на действие
Софийски градски съд и запорирало левовата банкова сметка на „Л.“ ЕООД в
„Първа инвестиционна банка“ АД до размера на вземането си.
Ищцовата страна твърди, че надеждата за постигане на доброволно
уреждане на финансовите взаимоотношения след получаването от страна на
ответника на съобщението от ЧСИ за наложената му обезпечителна мярка,
останала напразна. Отново никой не се свързал с ищеца. Наведеното по-горе,
както и даденият на „П.“ ООД срок с Определение № 2507/23.11.2024 г.,
постановено по ЧГД № 20245510102712 по описа на PC – Казанлък, за
предявяване на иска, породили правния интерес от образуване и водене на
2
настоящото исково производство.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, на същия редовно е връчена препис от исковата молба и
доказателствата към нея на основание чл.50, ал. 4 от ГПК.
В първото по делото съдебно заседание ищецът е поискал постановяване
на неприсъствено решение по спора.
С протоколно определение от 16.07.2024 г. съдът е приключил съдебното
дирене и е пристъпил към постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника.
Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира
по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор.
Ответникът е редовно призован за съдебното заседание, като не изпраща
процесуален представител и не е направил искане делото да бъде гледано в
негово отсъствие.
От Определение №1133/09.05.2025 г., постановено по настоящото
гражданско дело /лист 33 и 34 от делото/ и приложените към делото призовки
е видно, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
Съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест
съгласно чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да докаже, че не дължи
претендираните суми на ищцовото дружество, като такива доказателства по
делото не са събрани.
Предявените искове се явяват вероятно основателни с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по
чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2, поради което следва да бъде постановено
неприсъствено решение срещу ответника, като предявените искове бъдат
уважени изцяло.
По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема
следното:
В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на
разноски, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска.
Съгласно т.5 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по т.д. №6/2012
3
г. направените от страните в обезпечителното производство разноски се
присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед
крайният му изход.
Предвид изложеното и изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата в размер на 2096.26 лева,
от които:
600,00 лева в обезпечителното производство по ЧГД № 20245510102712
по описа на Районен съд Казанлък, представляващи държавна такса в
размер на 40,00 лева и 560,00 лева за адвокатско възнаграждение по
Договор за правна защита и съдействие 0247089/22.10.2024 г.
90,00 лева в изпълнителното производство по ИД № 20248400401157 по
описа на ЧСИ Ц., рег.№ 840 на КЧСИ, район на действие СГС
1406.26 лева в настоящото исково производство, включващи държавна
такса в размер на 306,26 лева и 1100,00 лева за адвокатско
възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие
0247098/25.11.2024 г.
Съгласно чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най–късно до приключване
на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма
право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай
ищецът е представил списък на разноските.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Л.” ЕООД, ЕИК ***7, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от управителя Г.С.Г. да заплати на „П.” ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя
К.Б.В., на основание чл. 79, ал.1 във вр. чл. 86 ЗЗД, сумата в размер на 7656,48
лева, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, представляваща
задължение по Договор за групово настаняване от 28.06.2024г., въз основа на
който е издадена фактура №********** от 03.07.2024г.
ОСЪЖДА „Л.” ЕООД, ЕИК ***7, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от управителя Г.С.Г. да заплати на „П.” ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя
К.Б.В., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 2096,26 лева,
представляваща направените разноски в настоящото производство и в
производството по ч.гр.д № 2712/2024 по описа на Районен съд - Казанлък.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
5