№ 1209
гр. София, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20211110206972 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на жалба подадена от С.К. В. от гр. София срещу наказателно
постановление (НП) №32567/2017 г. на заместник-кмет на Столична Община,
с което на жалбоподателя му е наложено административно наказание на
основание чл.53 и чл.13, б. „б“ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН), глоба в размер на 200 (двеста лева) лв. за нарушение на чл.
18, т.1, б. „а“, б. „б“ и б. „в“ и чл.35, ал.1, във вр. с чл.34, ал.3 от Наредбата за
реда и условията на пътуване с обществения градски транспорт на
територията на Столична община (НРУПОГТТСО).
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като се твърди
порок на цялото административно-наказателно производство, както и че НП е
издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, както и че
същото не е било надлежно връчено и поради това не е влязло в законна сила.
Жалбоподателят редовно призован се явява в едно от съдебните заседания.
За органа издал наказателното постановление се явява процесуален
представител, който оспорва жалбата и по същество намира за безспорно
установено извършеното административно нарушение, като пледира за
потвърждаване на НП в цялост. Претендира се юрисконсултско
1
възнаграждение.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват
от събраните писмени и гласни доказателства:
При извършена проверка в автобус от служители, контролиращи
редовността на пътниците в масовия градски транспорт на територията на
Столична община свидетелят В., който бил в екип с колегата си Хасан
Хасанов попаднал на жалбоподателя.
Съставен е бил акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
на 14.11.2017 г. с № 0325467 на жалбоподателя от свидетеля В., за това, че на
същата дата в 17:15 часа в превозно средство автобус 88, с инв. №3301, е
пътувал без редовен превозен документ след спирка „метростанция „Витоша“
посока „Зоопарка“, район „Хладилника“ като отказва да закупи карта за
еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовност на пътници.
Нарушението е квалифицирано като такова по чл.18, т.1, б.”а”, б.”б”, б.”в” и
чл.35, ал.1, във вр. с чл.34, ал.3 от НРУПОГТТСО. Актът е предявен и връчен
на 14.11.2017 г.
Свидетелят бил упълномощен като контрольор по редовността на
пътниците от Център за градска мобилност (ЦГМ) ЕАД да съставя АУАН въз
основа на Заповед №РД-09-97/11.11.2016 г., под №392, служебен №84,
издадена от изпълнителния директор на Център за градска мобилност.
Въз основа на съставения АУАН зам. кмета на СО Евгени Крусев, като
оправомощен със Заповед №СОА16-РД09-1060/04.08.2016 г. на кмета на СО,
е издал обжалваното наказателно постановление №325467/2017 г., което не е
връчено на жалбоподателя. Отбелязано е било на 11.05.2018 г. от пощенския
служител, че лицето отсъства. Върху НП е посочено, че е връчено на
13.07.2018 г. и е влязло в законна сила на 25.07.2018 г.
След като е било образувано изпълнително дело е била връчена покана за
доброволно изпълнение на бащата на жалбоподателя на 13.04.2021 г. от ЧСИ
А.П..
Разпитан в качеството на свидетел актосъставителят не излага
подробности за случая.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите писмени
и гласни доказателства, като съдът кредитира като логични и
2
непротиворечиви изцяло писмените такива. Относно гласните доказателства:
показанията на свидетеля, следва да се отбележи, че същите не бяха пълни и
конкретни. Поради което ги кредитира относно това, което се подкрепя и от
останалите писмени такива. Действително следва да се отчете, с оглед
естеството на работата му/многобройните еднотипни случаи/ и
отдалечеността във времето от фактите, за които свидетелства до показанията
му в съда са житейски оправдани липсата на спомени относно случая.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в седмодневен срок от връчване на
поканата за доброволно изпълнение, както и от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване, като съдът счита, че същата е
основателна, поради следното:
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, установи, че са допуснати
нарушения на процесуалните норми, изразяващи се в следното:
Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление следва (съгласно
изискванията на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН ) да е
налице пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени. Като в
конкретния случай описание на нарушението по изискуемия от закона начин
не е сторено. На следващо място не става ясно в какво точно се изразява
конкретното нарушение. Като от разпита на свидетеля в хода на съдебното
производство не става ясно кога и точно къде е извършена контролната
проверка на жалбоподателя, доколкото липсват подробности. Същият след
предявяване на акта се ориентира за това, с кого е бил в екип и че превозното
средство е автобус, но относно останали факти, които са относими към случая
не бяха отбелязани подробности.
Както в акта, така и в наказателното постановление е отбелязано
единствено, че жалбоподателя пътува без превозен документ и отказва да
закупи карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по
редовността на пътниците, което е повече от лаконично (последното не се
3
установява от показанията на актосъставителя). Описаните факти не могат да
бъдат подведени под никоя от посочените в АУАН и НП правни норми. Не се
сочи дали превозният документ е бил нередовен, дали изобщо е имал такъв,
или ако е имал такъв дали се касае за несвоевременното му
перфориране/отчитане, с оглед яснота относно това какво се приема, че е
осъществено от жалбоподателя. Липсата на точна воля от страна на
административно-наказващия орган, както и разминаването на установената
от съда фактическа обстановка, с тази описана в акта и НП, говори за липса на
властническо волеизявление относно това какво е конкретното нарушение, за
което е съставено наказателното постановление.
На следващо място липсва и посочване на правна квалификация на
нарушението. В АУАН се сочи, чрез подчертаване, че нарушението е такова
по чл.18, т.1, б.”а”, б.”б”, б.”в” и чл.35, ал.1, във вр. с чл.34 от НРУПОГТТСО,
което е посочено и в НП като правна квалификация на нарушението
Посочената като нарушена правна норма чл.18, т.1 от НРУПОГТТСО (
действала към датата на визираното нарушение 14.11.2017 г.), предвижда, че:
„В превозните средства пътниците са длъжни:
б.”а” да притежават редовен превозен документ до слизането си в района на
спирката на наземния транспорт или в платената зона на метрото;
б.”б” да предоставят превозния си документ на контролните органи за
проверка, а пътуващите с персонализирани карти да показват документ за
самоличност при поискване;
б.”в” при констатирано нарушение и отказ за закупуване на карта за
еднократно пътуване, продаван от контрольор по редовността на пътниците
или карта за нетаксуван пътник с абонаментна карта на електронен носител в
тролейбуси и трамваи, да слязат от превозното средство на следващата
спирка и да предоставят на контролните органи лична карта/личен паспорт за
съставяне на акт за административно нарушение.”
Предвид което не би могло всичките хипотези на чл.18, т.1 от
НРУПОГТТСО да са нарушени, както се твърди в АУАН и НП.
Като другата сочена норма на чл.34, ал.3 от НРУПОГТТСО (действала към
датата на визираното нарушение 14.11.2017 г.) има следното съдържание:
”При констатиран от контролните органи по редовността на пътниците случай
4
на пътуване без редовен превозен документ или нарушаване реда в
превозното средство, пътникът закупува карта за еднократно пътуване,
продавана от контрольор по редовността на пътниците на стойност двадесет
пъти по-висока от цената на картата за еднократно пътуване:
- в превозното средство картата се валидира от контрольора и дава право на
пътника да продължи пътуването си със същото превозно средство;
- при слизане на нередовния пътник, той заплаща стойността на картата за
еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците
на спирката.”
Разпоредбата на чл.35, ал.1 от НРУПОГТТСО ( действала към датата на
визираното нарушение 14.11.2017 г.) сочи че: „При отказ на пътника да
закупи карта за еднократно пътуване, продаван от контрольор по редовността
на пътниците или карта за нетаксуван пътник с абонаментна карта на
електронен носител, за всяко от тези нарушения, от длъжностното лице по
контрола на пътника се съставя акт за установяване на административно
нарушение по реда на Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), за което нередовния пътник слиза на следващата спирка по
маршрута на превозното средство. Нередовният документ на хартиен носител
се изземва и се предава в „Център за градска мобилност” ЕАД. Нередовният
превозен документ на електронен носител се блокира.”
Предвид което актосъставителя и административно-наказващия орган с
посочване на правни норми, някои от които нямат отношение, а и са неточно
и непълно посочени, са нарушили правото на защита на жалбоподателя. Така
например в НП и в АУАН се твърди, че едновременно нарушението се
квалифицира по всички посочени в чл.18, т.1 от НРУПОГТТСО хипотези. На
следващо място нормите на чл.35, ал.1 и чл.34, ал.3 от НРУПОГТТСО
предвижда начина на действие на контролните органи при констатиране на
съответни нарушения по наредбата, но не и осъществява състав на такова. В
случая освен наличие на непълно описание на фактическия състав на
нарушението, е налична и противоречива, неясна и несъответна на същото
правна квалификация.
Посочените по-горе нарушения на процесуалните правила са съществени,
тъй като ако не биха били допуснати би последвало и друго решение на
въпроса или както е в конкретния случай водят до ограничаване правата на
5
страните, в която и да е фаза на процеса, в случая тези на жалбоподателя на
защитата в рамките на административно-наказателното производство. Тези
нарушения на процесуалните норми са от такъв характер, че касаят началната
фаза на административно-наказателния процес и не могат да бъдат санирани
в съдебната фаза на производството.
Налице е липса на компетентност от страна на съставилия АУАН, поради
следното: В случая оправомощаването на актосъставителя е на основание
Заповед №РД-09-3/25.01.2016 г., издадена от изпълнителния директор на
„Център за градска мобилност“ на основание чл.34, ал.1 и ал.2 от
НРУПОГТТСО. Като в разпоредбата на чл.34, ал.1 от НРУПОГТТСО е
предвидено възлагане от страна на кмета на СО на изпълнителния директор
на „Център за градска мобилност“ да определи длъжностните лица, които да
осъществяват контрола по редовността на пътниците в обществения
транспорт. Липсват текст в наредбата, която да сочи, че изпълнителния
директор е този, който упълномощава определените от него лица да
осъществяват посочения контрол по наредбата да съставят АУАН за
нарушения, предвидени в наредбата. Като такова право не е предвидено нито
в разпоредбата на чл.34, ал.1, нито в ал.2 на същата от НРУПОГТТСО.
В горната връзка АУАН е съставен от некомпетентно лице и като такъв е
нищожен, а това от своя страна влече незаконосъобразност на цялата
последваща административнонаказателна процедура пред
административнонаказващия орган.
Предвид допуснатите по-горе многобройни процесуални нарушения НП
като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Като съдът намира, че по същество не се установи по безспорен начин, че
жалбоподателя е бил нередовен пътник в столичен градски транспорт,
доколкото не се установи в какво именно се е изразило осъщественото от
него нарушение, предвид което и на това основание НП като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
С оглед изхода на производството и доколкото от жалбоподателят не се
претендират разноски до приключване на делото в първата инстанция, като
крайният момент, в който могат да бъдат поискани такива е устните
състезания, по аргумент от чл.80, ал.1 от ГПК, към която препраща
разпоредбата на чл.144 от АПК, към която пък препраща разпоредбата на
6
чл.63, ал.3 от ЗАНН, то съдът не се произнася по същите.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №325467/2017 г. на заместник-
кмет на Столична Община, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- гр.София на основанията предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК
в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7