№ 1007
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Ал. Малчев Въззивно гражданско
дело № 20211100512099 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 20148622 от 29.06.2021 г., постановено по гр. д. № 8769/2021 г. на
Софийски районен съд, 77 състав, е отхвърлен предявения от „К.И.” АД с ЕИК **** против
А. К. П. с ЕГН ********** положителен установителен иск по чл. 422 ГПК за приемане за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1 100 лв.,
представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит от разстояние
„Екстра“ № 90307/07.08.2019г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението - 19.10.2020г. до плащането, договорна лихва в размер на 138.60 лв. за периода
07.10.2019г.-07.08.2020г., лихва за забава в размер на 121.5 лв. за периода 08.10.2019г.-
14.10.2020г. и такса „Гарант“ в размер на 792 лв. за периода 07.10.2019г.-07.08.2020г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение от 30.11.2020 г. по ч. гр. д. № 56199/2020 г. на
СРС.
Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство -„К.И.” АД,
действащ чрез процесуалния си представител. Изложените доводи във въззивната жалба са
за неправилност на решението. Поддържа се, че въз основа на неправилна преценка на
събраните доказателства, районният съд е необосновано е заключил, че не е постигнато
между страните съгласие за сключване по електронен път на договор за потребителски
кредит от разстояние „Екстра“ № 90307/07.08.2019г. Излагат се подробни съображения за
неправилност на решението в тази насока. Моли решението да бъде отменено, като
предявените искове бъдат уважен изцяло и да се присъдят сторените пред двете съдебни
инстанции съдебни разноски.
Ответникът по въззивната жалба - А. К. П., действащ чрез процесуалния си
представител, е депозирал в законовоустановения срок отговор на въззивна жалба. В него се
излагат съображения за правилност и законосъобразност на решението на районния съд в
обжалваната част. Претендира присъждане на сторените във въззивното производство
разноски на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. Л. за предоставената му безплатна
1
адвокатска защита.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по
предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението.
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ
ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба
оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени
на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни
норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
В случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото
право, което очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално
правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на
основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с
въззивната жалба доводи за неоснователни.
За да постанови съдебното решение, първоинстанционният съд е приел, че са
недоказани твърденията на ищеца за постигнато между страните съгласие по сключването
на договор за потребителски кредит от разстояние „Екстра“ № 90307/07.08.2019г. с
изложеното в исковата молба и съдържащо се в приложените разпечатки на хартиен носител
съдържание. Районният съд е съобразил, че по делото не са представени доказателства,
които да установяват, че П. е авторът на представената електронна заявка по смисъла на чл.
4 ЗЕДЕУУ и че доставчикът на финансовата услуга от разстояние го е уведомил
своевременно за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, съответно, че му е предоставил информацията по чл. 8 и чл. 9 ЗПФУР, съгласно
изискванията на чл. 10 от същия закон. Също така е направен извод от районния съд, че тъй
като договора за потребителски кредит от разстояние „Екстра“ № 90307/07.08.2019 г. не
съдържа посочените в чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 10 и т. 20 ЗПК данни, същият е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК.
Изложените правни аргументи от районния съд, въз основа на които е отхвърлил
исковете са законосъобразни, обосновани са при правилно прилагане на закона и след
анализ на събраните по делото доказателства. Поради това настоящият състав счита, че
постановеното решение е правилно и следва да се потвърди изцяло.
Неоснователни са възраженията на въззивника за неправилна преценка на районния
съд относно изискванията за сключването на процесния договор от разстояние. Твърденията
на „К.И.“ АД за спазване на всички изисквания, предвидени в ЗПК, ЗПФУР и ЗЕДЕУУ по
отношение на сключването на договора са неоснователни и недоказани. Напълно правилна е
констатацията на районния съд, че не е доказана идентичност на съдържащата се в
хартиените разпечатки информация с тази, съдържаща се в паметта на компютъра на ищеца,
в който би трябвало да се съхранява тази информация, както и съответствието на
съдържанието на представените хартиени копия със съдържанието на съдържащите се на
магнитния носител документи. Не е установено също, чрез кои електронни адреси е
разменена информацията, съответно, че посочените в електронните документи IP - адреси на
страните и по-конкретно електронния адрес на адресата на тази информация е на ответника.
Обосновано районният съд е заключил, че не са представени и доказателства за
предоставянето на ответника на Общите условия на „К.И.“ АД, приложими към договорите
за предоставяне на потребителски кредит. Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР, при договори за
предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е
2
изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; спазил
сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; получил е съгласието на потребителя за сключване на
договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който
потребителят има право да се откаже от сключения договор. Несъстоятелно в тази насока е
позоваването на въззивника на чл. 293 ТЗ, към която разпоредба макар и да препраща чл. 18,
ал. 2 ЗПФУР, е напълно неприложима в разглеждания случай на практика. След като
процесният договор е сключен по електронен ред, то за доказване на извършените изявления
по него е приложим ЗЕДЕУУ. Освен това не става ясно коя точно от хипотезите на чл. 293
ТЗ твърди, че е приложима въззивника в случая. Следва да бъдат споделени като
основателни и изводите на районния съд за недействителност на процесния договор на
основание чл. 22 ЗПК. Действително в неговото съдържание липсват данни, каквито се
изискват съгласно чл. 11, ал. 1, 7, т. 10 и т. 20 ЗПК.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното
решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК следва да се потвърди изцяло.
Въззиваемият на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК има право на съдебни
разноски за въззивната инстанция. Присъждането на такива е поискано с нарочен списък по
чл. 80 ГПК на основание чл. 38, ал. 2 ЗА за предоставената безплатна правна защита в
размер на 450 лева в полза на адвокат М. Л. Л.. Посоченият размер е минимален съгласно
Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и следва
да бъде присъден, доколкото са налице предпоставките на чл. 38, ал. 2 ЗА в разглеждания
случай.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20148622 от 29.06.2021 г., постановено по гр. д. №
8769/2021 г. на Софийски районен съд, 77 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА „К.И.”
АД с ЕИК:**** да заплати на адвокат М. Л. Л. с ЕГН:********** сумата от 450 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна защита на
въззиваемия във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3