№ 17671
гр. София, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20251110109759 по описа за 2025 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 58345/18.02.2025г. на СРС, уточнена
с Молба, вх. № 78453/05.03.2025г. на СРС, подадена от „**************“ ЕАД срещу
Столичната община.
Ищецът „**************““ ЕАД чрез адв. С. Й. – АК-София, е предявил срещу
ответната Столична община искове с правно основание по чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на същата да му заплати:
сумата от 966,00 лева, представляваща регресно вземане за изплатено
обезщетение по щета № 470423232353317 за нанесени вреди на автомобил марка
„Шкода“, модел „Супърб“, рег. № ********, при пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 25.09.2023г. при преминаване през необезопасена и несигнализирана
дупка на пътното платно в град София на кръстовището на бул. „Ситняково“ и бул.
„Мадрид“, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба /18.02.2025г./ до
окончателното изплащане на сумата;
сумата от 30,72 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода 26.11.2024г.-17.02.2025г.
Основателността на иска си ищецът обосновава с обстоятелството, че на 25.09.2023г.
в град София на кръстовището на бул. „Ситняково“ и бул. „Мадрид“, управляваният от Х. Р.
Ш. автомобил „Шкода“, модел „Супърб“, рег. № ********, преминал през необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, при което му били нанесени вреди. Към датата на
събитието за увредения автомобил при ищеца била сключена застраховка „Каско Стандарт“
(полица № ***********). При ищеца била образувана преписка по щета №
470423232353317, определено било застрахователно обезщетение от 966,00 лева. Тази сума е
била изплатена на правоимащото лице. Излагат се съображения, че пътят, на който
настъпило произшествието, бил стопанисван от ответника, като той бил длъжен да го
поддържа в добро състояние, да обозначава препятствията по него и да ги премахва
1
възможно най-бързо чрез своите служители или други лица, на които е била възложена тази
дейност. Ищецът отправил покана до Столичната община за заплащане на процесната сума,
но такова не последвало. В насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът се
представлява от адв. С. Й. – АК-София, съответно адв. Е.А. – АК-София. Предявените
искове се поддържат, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната Столична община чрез ст.юрк. Д.А. е подала
Отговор на исковата молба, вх. № 128177/10.04.2025г. на СРС, с който оспорва предявените
искове като неоснователни. Оспорва се твърденият механизъм на ПТП, както и наличието
на дупка на уличното платно. Мястото на произшествието не било посетено от служителите
на СДВР. Не било доказано валидно застрахователно правоотношение, тъй като полицата не
била подписана, а обезщетението било платено по невалидно правоотношение, тъй като
нямало доказателства за плащане на застрахователната премия и в тази връзка започване на
застрахователното покритие. Прави се възражение за съпричиняване и в тази връзка, при
условията на евентуалност, намаляване на размера на претендираната по реда на регреса
сума. В насрочените по делото открити съдебни заседания ответната страна се представлява
от гл.юрк. М.Р. или ст.юрк. Д.А.. Предявените искове се оспорват, включително в хода на
устните състезания.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба,
предявените с нея искове и подадения отговор, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД е за ищеца. Същият следва при условията на пълно
и главно доказване да установи, че е сключен договор за имуществено застраховане при
ищеца за процесното увредено имущество, в срока на застрахователното покритие на който
е настъпило описаното в исковата молба пътно-транспортно произшествие – покрит риск по
застрахователния договор, причинените от него вреди и техния размер, причинната връзка
между вредите, поведението на ответника/негови работници или служители и
произшествието. Доказателствената тежест по иска за лихви също е за ищеца, който следва
да установи наличие на парично задължение с настъпил падеж и продължителността на
забавата. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата,
от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Страните не спорят, че ищецът е изплатил на правоимащото лице застрахователно
обезщетение в размер на 966,00 лева.
Видно от представеното по делото заверено копие от Застрахователна полица №
4704230250001319/08.06.2023г., при ищеца е сключена застраховка „Каско Стандарт“, клауза
„Пълно каско“, за автомобил марка „Шкода“, модел „Супърб“, рег. № ********, с период на
покритие 14.06.2023г.-13.06.2024г. Процесното събитие съставлява покрит риск по
застраховката съобразно представените по делото общи условия /л. 27/. Съгласно § 6, т. 30
ЗДвП пътнотранспортното произшествие е събитие, възникнало в процеса на движението на
пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно
превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети, т.е.
нанасянето на вреди върху автомобила от некачествената пътна настилка или съоръжения по
пътното платно може да се разглежда като пътно-транспортно произшествие, съответно
покрит по застраховката застрахователен риск. Ответникът не може да се позовава на
2
пороци в договора за застраховка по аргумент от чл. 293, ал. 3 ТЗ, тъй като не е налице
такова оспорване от никоя от страните по него, а ответникът не е страна по него. Напротив -
от поведението на двете страни по договора за застраховка може да се заключи, че е налице
съвпадащо тяхно волеизявление за сключване на такъв и последващо упражняване на права
и изпълнение на насрещните задължения по него. С оглед цялостното извънпроцесуално и
процесуално поведение на застрахователя по имуществената застраховка следва да се
приеме, че същият никога не е оспорвал, че между него и застрахованото лице е бил валидно
сключен застрахователен договор, осигуряващ застрахователно покритие за настъпилия риск
(така р.50/25.04.2012г.-т.д.95/2011г.-ВКС, ІІт.о., р.71/22.06.2009г.-т.д.11/2009г.-ВКС, Іт.о.,
р.115/23.07.2013г.-т.д.348/2012г.-ВКС, Іт.о.). Ответникът не може да релевира и възражения
във връзка с това дали са платени или не застрахователните премии по застраховката, който
въпрос има значение единствено в отношенията между застрахованото лице и
застрахователя, съответно за преценката по прилагането на чл. 368 и 369 КЗ.
По делото като свидетели са разпитани Х. Ш. и Д. И.. Показанията им съдът
кредитира като вътрешно и помежду си непротиворечиви, в съзвучие с останалия събран по
делото доказателствен материал и без данни да са дадени целенасочено пристрастно.
Свидетелят Ш. е управлявал увредения автомобил. Спомня си за случая. Заедно с
приятелката си Д. пътували от бул. „Данаил Николаев“ в посока към кв. „Редута“. На
кръстовището на бул. „Данаил Николаев“, „Ситняково“ и бул. „Мадрид“ се движел с 20-
30км.ч. и попаднал в дупка близо до трамвайните релси. Била около 15-20 см. голяма,
„остра“. Когато влезли в дупката, се чул страшен тътен. Не спрял в кръстовището, тъй като
това не било удачно, но след това, като се изнесъл безопасно, спрял да погледне. Едната му
гума била спукана, а две от джантите – повредени. Времето било слънчево, ясно. Свид. Д. И.
живее на семейни начала със свидетеля Ш.. Двамата пътували в автомобил от Сточна гара
към кв. „Редута“ по бул. „Данаил Николаев“. Преминавайки през кръстовището на с бул.
„Мадрид“, където имало трамвайни линии, влезли в една голяма дупка. Свидетелката била
на предната седалка, но не я забелязала. Нямало обозначение за дупка. Скоростта не знае
дали е стигала и 40 км./ч. Чул се удар като ръб в метал. Продължили, тъй като това било
натоварено кръстовище. Лично тя не се е връщала да види дупката, не знае точно къде е
била разположена.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебна автотехническа
експертиза, което съдът кредитира изцяло като изготвено от вещо лице с необходимата
компетентност, при пълно и ясно изложени отговори на поставените въпроси, задълбочено
обосновано и при липса на обстоятелства, които да пораждат обосновано съмнение в
неговата правилност. Вещото лице, използвайки доказателствата по делото и наличните
онлайн картографски и снимкови данни, е установило, че автомобилът се е движел по бул.
„Данаил Николаев“ от Сточна гара към кръстовището с бул. „Мадрид“. Пресичайки
кръстовището и достигайки до втората група релсови трасета, предното му ляво колело е
попаднало в удълбочено пространство, образувано при сливането под остър ъгъл на две
съседни релси, пропаднало в него, гумата се разкъсала, а джантата се деформирала. При
задното колело, тъй като теглото върху него и радиусът на завоя са по-малки, гумата не се е
разкъсала, а само се е протрила по релсата с деформация на джантата. Вещото лице посочва,
че обичайно подобни пространства при релсите следва да бъдат запълнени с асфалтова смес
или бетон на 2-3 см. под нивото на релсата. В процеса на експлоатация и натоварване на
релсата, съчетано с въздействието на атмосферните условия, материалът се напуква, ерозира
и се получава удълбочаване. В случая то е около 15-18см. При движение с 50 км/ч опасната
зона за спиране е 29,44м., а при 30 км/ч – 13,68м, като в конкретния случай пряката
видимост е била около 5м. Водачът не е имал техническа възможност да възприеме
своевременно наличието на дупката и да реагира адекватно с аварийно спиране. Процесните
увреждания по автомобила са в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП, като
стойността на ремонта възлиза на 1010,80 лева.
3
Съдът приема, че по делото се установи настъпването на ПТП на място и с
механизъм, описан в исковата молба. Липсата на протокол, съставен от органите на МВР, не
води до обратния извод, тъй като настъпването на ПТП е допустимо да се установи и е
установено с други доказателства, допустими и събрани по реда на ГПК. Следва с оглед
прецизност да се отбележи, че участъкът от булеварда от Сточна гара до кръстовището с бул.
„Мадрид“ се нарича „Ген. Данаил Николаев“, а след кръстовището с бул. „Мадрид“
булевардът продължава с наименованието „Ситняково“. Този факт е публично известен.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. §7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА общинските пътища, улиците,
булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за
обществено ползване са собственост на общините, стига да не са включени в уставния фонд
на търговски дружества. По делото не бяха ангажирани доказателства, които да сочат
собственик на кръстовището на бул. „Данаил Николаев“ и бул. „Мадрид“ е лице, различно от
Столичната община. Последната, като собственик на улицата, е длъжна, съобразно чл. 11, ал.
1 ЗОС и по аргумент от чл. 195, ал. 1 и чл. 75, ал. 3 ЗУТ, да я поддържа с грижата на добрия
стопанин в такова състояние, осигуряващо безопасното и безпрепятственото ú ползване.
Поддръжката е дейност с постоянен и регулярен характер. Общината чрез своите органи и
назначените в тях служители следва непрестанно да проверява състоянието на съоръженията
към транспортната инфраструктура и улиците, като немедлено отстранява всяко увреждане
в тях, което може да създаде опасност за живота, здравето и собствеността на гражданите и
да застраши останалите елементи на инфраструктурата. Осъществяването на поддръжка е
свързано с активност на компетентните за това общински структури, като по никакъв начин
не е обусловена и не зависи нито от липсата или наличието на подадени сигнали, нито от
възникнали инциденти по повод това съоръжение/пътен участък. Общината следва да
поддържа уличната мрежа в такова състояние, че по нея да не се образуват дупки, а, ако
такива се образуват, то следва незабавно да бъдат обозначени и отремонтирани с цел
недопускане реализирането на ПТП. Поради тази причина, доколкото служителите на
общината не са предприели ефективни действия за обозначаване и отремонтиране на
дупката, общината носи отговорност за настъпилите от тези свои действия за трети лица
вреди. Не са налице обстоятелства, които да могат да обосноват наличие на съпричиняване у
водача на увредения автомобил, още повече, че от заключението на вещото лице се
установява, че той е нямал техническа възможност да реагира и спре аварийно.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ размерът на застрахователното обезщетение е равен на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Той се определя по
пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда, като не може да
надвишава действителната стойност на увреденото имущество. Действителна стойност на
увреденото имущество е тази сума, срещу която би могло да се купи друго такова имущество
със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ). При това положение ищецът е заплатил за
отстраняване на вредите по застрахования автомобил сумата от 966,00 лева. Вещото лице е
установило, че действителната стойност за отстраняване на нанесените щети възлиза на
1010,80 лева. Затова предявеният иск за главница е основателен и следва да бъде
уважен.
Видно от представеното на л. 15 и л. 24 от делото регресна покана с обратна
разписка, регресната претенция е заявена към ответника на 26.11.2024г. Следователно и с
оглед неплащането същият дължи лихва за забава, която, определена по реда на чл. 162 ГПК
и с помощта на съответен софтуерен продукт, съответства за периода 26.11.2024г.-
17.02.2025г. на претендираните 30,72 лева. Предявеният иск е основателен и следва да
бъда уважен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
4
която е постановен съдебният акт. С оглед изхода на спора право на разноски има само
ищецът, който своевременно е заявил претенция в тази насока, като е представен и списък
по чл. 80 ГПК. Ищецът е доказал и в негова полза следва да се присъдят разноски по делото
в размер на 1150,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА, ЕИК **********, със седалище на
администрацията ú в град София, да заплати на „**************““ ЕАД, ЕИК **********,
със седалище в град София, на основание чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
както следва:
сумата от 966,00 лева, представляваща регресно вземане за изплатено
обезщетение по щета № 470423232353317 за нанесени вреди на автомобил марка
„Шкода“, модел „Супърб“, рег. № ********, при пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 25.09.2023г. при преминаване през необезопасена и несигнализирана
дупка на пътното платно в град София на кръстовището на бул. „Ситняково“ / бул.
„Данаил Николаев“ и бул. „Мадрид“, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба /18.02.2025г./ до окончателното изплащане на сумата;
сумата от 30,72 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода 26.11.2024г.-17.02.2025г.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА, ЕИК **********, със седалище в град
София, да заплати на „**************““ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град
София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1150,00 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното производство (гр.д. 9759/2025г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5