Решение по дело №525/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. С. С., чрез процесуален представител главен адв. М. Н. против Решение № 13/12.02.2024г., постановено по НАХД № 253/2023г. по опис на Районен съд гр. Царево.

С решението е потвърдена Заповед за задържане на лице № 4635зз-107/

13.08.2023 г. издадена от А. Б. КО при РУ на МВР- Приморско, при ОД на МВР- Бургас, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е постановено задържането на Х. С. С., [ЕГН] за срок до 24 часа като законосъобразна.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на заповедта. Счита, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че в решението на първоинстанционния съд не са изложени мотиви относно законосъобразността на заповедта за задържане, с оглед изложените от защитата съображения. Счита, че в оспорената заповед не са изложени фактически основания за издаването й, не са налице данни за извършено престъпление, още повече, че и към момента няма образувано досъдебно производство. Според него заповедта е издадена и в нарушение на принципа за съразмерност и в нарушение на целта на закона, тъй като не е била налице опасност лицето да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено наказателно преследване.

В съдебно заседание, касаторът чрез пълномощника си, заявява че поддържа жалбата и направените с нея искания. Според адв. Н., най-същественото е, че съдът не е обсъдил в решението си защо счита, че оспорваната заповед е законосъобразна и съответно липсват мотиви в тази насока, предвид всички изложени съображения като защита пред първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът КО при РУ на МВР- Приморско, при ОД на МВР- Бургас не се явява и не изпраща представител. По делото е представил писмено становище, в което аргументира тезата за неоснователност на касационната жалба

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира, че касационната жалба е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът е намерил за установена следната фактическа обстановка:

„На 13.08.2023 г. е бил регистриран ЗМ № 4635-ЗМ151 по описа на РУ на МВР- Приморско, за престъпление по чл.216 ал. 1 от НК, за това, че на същата дата, около 02,40 часа, в [населено място], обл. Бургаска, на крайбрежната алея, изхвърлила в морето, чужд мобилен телефон. В хода на проверката бил установен и извършителя Х. С. С. - като същата е била задържана на същата дата в 03,30 часа. В обхвата на задълженията си, административният орган, издал атакуваната Заповед за задържане на лице. В същата е отразено като правно основание чл.72, ал. 1 от ЗМВР от НК. Преписката е била изпратена на РП- Бургас, където е бил постановен отказ да се образува ДП, за сочените в заповедта престъпения.“.

Съдът е приел, че заповедта е издадена при правилно приложение на процесуалния и материалния закон.

Невярно е твърдението на касатора, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по всички наведени пред него възражения за законосъобразност на заповедта.

Настоящият състав на съда изцяло споделя изложените в обжалваното решение, мотиви по прилагане на закона, поради което и на осн. чл. 221, ал.2, пр. последно от АПК препраща към тях.

По делото е установено, че на 13.08.2023г. в РУ Приморско било подадено заявление от Б. Щ. Ж., в което същата посочила, че около 2.30ч. на крайбрежната алея в [населено място] била нападната от Х. С.. С. я оскубала, обиждала я и хвърлила в морето електронната й цигара и мобилния й телефон. Ж. посочила и че се страхува, че С. е способна да я нарани отново физически и психически.

По това заявление е започнало извършването на проверка.

В хода на проверката, чрез телефонно обаждане, в полицейското управление била извикана Х. С. С., която се явила заедно със съпруга си около 3.00часа.

При явяването си С., според показанията на св.А. Б., била във видимо нетрезво състояние. Заявила че няма да подпише нищо и няма да даде обяснения, защото това, за което са я извикали било глупост. Заявила и намерението да си тръгне, като излязла от сградата на полицейското управление.

Поради това свидетелят Б. издал заповедта за задържане, в която като основание посочил наличието на данни за извършено престъпление по чл.216,ал.1 от НК.

Преди освобождаването на С. от полицейското управление същата дала обяснения по случая, като отрекла твърденията на Ж..

При тези факти съдът намира възраженията на касатора за неоснователни.

В заповедта за задържане са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Изрично е указано, че лицето се задържа за това, че на 13.08.2023г. около 2.40ч. в [населено място] на крайбрежната алея е хвърлила в морето чужд мобилен телефон, за което е образувана полицейска проверка.

По този начин са изложени всички факти, срещу които задържаното лице следва да организира защитата си. Поради това и това право не е нарушено.

За издаване на заповедта не е необходимо да са събрани достатъчно доказателства или достатъчно данни по см. на НПК за извършено престъпление, нито да е налице приключила вече полицейска проверка.

Понятието "данни" по смисъла ЗМВР и понятието "достатъчно данни" по смисъла на чл. 207, ал. 1 НПК имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. За прилагане на принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи извод, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастен с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката.

В случая такива данни се съдържат в заявлението, подадено от Б. Ж..

Без значение за преценка законосъобразността на заповедта е дали впоследствие е образувано досъдебно производство или не.

При издаването на заповедта не е нарушена целта на закона.

Целта на закона е задържането, като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие или да създаде пречки за разследването.

В случая такава възможност е доказана. С. е заявила изрично намерение за напусне сградата на полицейското управление и категорично е отказала да дава каквито и да е било обяснения по случая, т.е. създавала е пречки за разследването. Както вече бе посочено, обяснение е дала едва при освобождаването й.

Допълнителна допустима цел на тази мярка е създаване на възможност на полицейските органи да извършат неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство или да бъдат опровергани наличните данни за съпричастност на задържаното лице към извършването на престъпление. За периода от време на задържането са взети обяснения и от други лица, като е предотвратена възможността за въздействие на задържаното лице върху тях.

Не е нарушен и принципа за съразмерност. Задържането е извършено на законово основание, предвидено в нормативен акт – ЗМВР и в този смисъл не може да се приеме, че е довело до незаконосъобразно ограничаване свободата на Х. С..

Издадената заповед не засяга права и законни интереси на касатора в по- голяма степен от най- необходимото за целта, за която актът се издава. Още повече, че в случая задържането е било фактически осъществено само в рамките на около три часа.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, предпоставящи извод за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК, А. съд гр. Бургас,XIV състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 13/12.02.2024г., постановено по НАХД № 253/2023г. по опис на Районен съд гр. Царево.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.