РЕШЕНИЕ

 

№                                                           08.05.2014 г.                                      гр. Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Несебърският районен съд                                                                 наказателен състав

на осми април през две хиляди и четиринадесета година

в публично заседание в следния състав:

Председател: Нина Моллова- Белчева

секретар А.Г.

прокурор…………………………

като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева

НАХД № 152 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на част V, глава 28 от НПК.

Производството е образувано по повод постановление на Районна прокуратура- гр. Несебър от 17.02.2014 г. с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на Д.С.Г., роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, живущ ***, ЕГН **********, за това, че на 01.01.2010 г., около 03,30 ч., в с. Т., чрез нанасяне на удар с дървен приклад в областта на корема /гръдния кош/, причинил лека телесна повреда на В.Г.Т. от с. Т., изразяваща се в счупване на VІІІ ребрена дъга вдясно, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди- престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предложение първо вр. чл.130, ал.1 от НК.

В съдебно заседание не се явява представител на Районна прокуратура- Несебър, редовно уведомена.

Обвиняемият се явява лично в съдебно заседание като заема позиция за невиновност. Посредством своя защитник пледира за оправдаване по повдигнатото обвинение.

Съдът, като взе предвид приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пострадалият В.Т. имал къща в с. Т., където живеел на семейни начала със свидетелката Р.С.К.. Решили да посрещнат новата 2010 година там заедно със св. К.К. /дъщеря на св. Р.К./ и нейния приятел К.. До 03.00 ч. на 01.01.2010 г. празнували у дома, след което решили да отидат на заведението, което се намирало в центъра на селото. Всеки от тях бил консумирал алкохол до около 00.00 ч., след което преустановили тъй като им предстояло пътуване до гр. Стара Загора. В заведението седнали на една маса и си поръчали общо три бири. Свидетелката К.К. станала веднъж да танцува, след което седнала отново на масата. Приятелят й К. бил вече изморен и се прибрал да спи. Другите трима останали в заведението.

В заведението на съседна маса били компания мъже, измежду които и свидетелите П.Н., В.Д., Ж.Д., както и Ц. по прякор „Р.”. Последният отишъл до масата на пострадалия и поискал да танцува със св. К.К.. Същата отказала и той се върнал на своята маса. Малко след това компанията на св. В.Т. решили да си тръгнат по настояване на последния, тъй като той се усъмнил, че може да имат проблеми с другата компания по повод отказа на св. К.К. да танцува с Ц.. На излизане от заведението свидетелките вървели напред, а след тях бил пострадалия. Същите слизали по стълбите, когато покрай тях се търкулнал В.Т., падайки по стълбите на земята пред заведението. Обръщайки се назад св. Р.К. видяла четирима души от компанията на „Р.”, измежду които Ц. и обвиняемия. Пострадалия се изправил и заедно с приятелката си е дъщеря й тръгнали към къщата. Четиримата мъже ги последвали. Ц. започнал да дърпа св. К.К. като заявил, че тя ще тръгне с него, на което майка се възпротивила. През това време В.Т. побягнал към къщата си, от където след няколко минути излязъл, държейки пушка, която насочил към групата мъже. Виждайки това те оставили жените и се насочили към Т.. Св. В.Д. минал зад гърба на пострадалия и го хванал през ръцете, ограничавайки движенията му, а обвиняемият издърпал пушката от ръцете му, побягнал с нея и я хвърлил в двора на близка къща. В този момент Ц. се нахвърлил върху пострадалия, съборил го на земята и започнал да го рита. Св. К. се изплашили и заявили, че ще извикат полиция, което било причината мъжете да се разбягат, оставяйки Т. на земята. Свидетелките К. помогнали на последния да се изправи. На место пристигнала линейка.

По ДП била извършена съдебно- медицинска експертиза, от заключението по която става ясно, че по В.Т. били установени кръвонасядания с охлузване по лицето, оток с кръвонасядане по горната устна, избиване на втори горен ляв зъб, охлузване по лактите и глезена, счупване на VІІІ ребрена дъга в дясно. За последните две констатации вещото лице е заявило, че водят до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Останалите увреждания са причинили болки и страдания.

Така описаната фактическа обстановка се подкрепя от материалите по ДП № 14- 92/2010 г. по описа на РУП- гр. Несебър, а именно протоколи за разпит на св. Р.К., К.К., П.Н., В.Д., Ж.Д., В.Т., обясненията на обвиняемия, заключение на съдебномедицинската експертиза.

С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че Д.Г. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.131, ал.1, т.12 от НК, съгласно който се наказва всеки, който причини лека телесна повреда по хулигански подбуди. От показанията на посочените по- горе свидетели не се установи обвиняемият да е нанесъл удар с приклада на пушката в областта на гръдния кош на пострадалия, с което да е причинил счупване на реброто, както е приела РП- Несебър. Единствено св. Р.К. е заявила, че е видяла как Д. по прякор „М.Ч.” е ударил Т.. Показанията й обаче следва да се кредитират с оглед останалия доказателствен материал предвид близките й отношения с пострадалия /двамата живеят на семейни начала от няколко години/, а същите не кореспондират с тези на останалите свидели, включително и на пострадалия, в които не се съдържат данни обвиняемия да е нанесъл дори един удар по пострадалия с пушката. На следващо място установи се, че при излизането от заведението В.Т. е бил бутнат от неустановено лице и същия е паднал от средата на стълбите до земята пред заведението. Видно от заключението по съдебно- медицинската експертиза, вещото лице е заявило, че счупването на реброто би могло да бъде причинено и при падане по стълбите. В тази връзка дори и да се приеме, че обвиняемият е нанесъл удар с приклада по гръдния кош на Т., счупването на реброто би могло да е настъпило още при падането по стълбите.

Независимо от горното съдът намира, че дори и да се приеме, че телесната повреда е била нанесена от обвиняемия по посочения в постановлението начин, то не би могло да се приеме, че деянието е било извършено по хулигански подбуди, което променя характера на извършеното от общ на частен такъв. Това е така тъй като са налице доказателства, че спречкването на улицата пред дома на пострадалия, между В.Т. и компанията на „Р.”, измежду която е и Д.Г., е било провокирано от действията на пострадалия, а именно насочването на пушка към тях. Наличието на личен мотив при едно нападение, при което се нанасят телесни повреди на лице, изключва хулиганските подбуди за извършването му. Хулиганството предполага извършване на непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Обстоятелството, че спречкването е било извършено на публично място- на улицата, и в присъствието на свидетелките Р. и К. К., както е посочено в постановлението на РП- Несебър, не е достатъчно за да се обоснове, респективно приеме, че са налице хулигански подбуди.

С оглед на така изложеното съдът намира, че повдигнатото обвинение спрямо Д.Г. е недоказано, поради което същия следва да бъде признат за невиновен.

Мотивиран от горното, на основание чл.378, ал.4, т.2 от НПК вр. чл.78а от НК, Несебърският районен съд

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА Д.С.Г., роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, живущ ***, ЕГН **********, за НЕВИНОВЕН в това, че на 01.01.2010 г., около 03,30 ч., в с. Т., чрез нанасяне на удар с дървен приклад в областта на корема /гръдния кош/, причинил лека телесна повреда на В.Г.Т. от с. Т., изразяваща се в счупване на VІІІ ребрена дъга вдясно, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди, поради което и на основание чл. 304 вр. чл.378, ал.4, т.2 от НПк вр. чл. 78а от НК, го ОПРАВДАВА по повдигнатото спрямо него обвинение по чл. 131, ал.1, т.12, предложение първо вр. чл.130, ал.1 от НК.

Решението подлежи на обжалване или протестиране пред Окръжен съд- гр. Бургас в 15- дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

№                                                           08.05.2014 г.                                      гр. Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Несебърският районен съд                                                                 наказателен състав

на осми април през две хиляди и четиринадесета година

в публично заседание в следния състав:

Председател: Нина Моллова- Белчева

секретар А.Г.

прокурор…………………………

като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева

НАХД № 152 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на част V, глава 28 от НПК.

Производството е образувано по повод постановление на Районна прокуратура- гр. Несебър от 17.02.2014 г. с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на Д.С.Г., роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, живущ ***, ЕГН **********, за това, че на 01.01.2010 г., около 03,30 ч., в с. Т., чрез нанасяне на удар с дървен приклад в областта на корема /гръдния кош/, причинил лека телесна повреда на В.Г.Т. от с. Т., изразяваща се в счупване на VІІІ ребрена дъга вдясно, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди- престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предложение първо вр. чл.130, ал.1 от НК.

В съдебно заседание не се явява представител на Районна прокуратура- Несебър, редовно уведомена.

Обвиняемият се явява лично в съдебно заседание като заема позиция за невиновност. Посредством своя защитник пледира за оправдаване по повдигнатото обвинение.

Съдът, като взе предвид приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пострадалият В.Т. имал къща в с. Т., където живеел на семейни начала със свидетелката Р.С.К.. Решили да посрещнат новата 2010 година там заедно със св. К.К. /дъщеря на св. Р.К./ и нейния приятел К.. До 03.00 ч. на 01.01.2010 г. празнували у дома, след което решили да отидат на заведението, което се намирало в центъра на селото. Всеки от тях бил консумирал алкохол до около 00.00 ч., след което преустановили тъй като им предстояло пътуване до гр. Стара Загора. В заведението седнали на една маса и си поръчали общо три бири. Свидетелката К.К. станала веднъж да танцува, след което седнала отново на масата. Приятелят й К. бил вече изморен и се прибрал да спи. Другите трима останали в заведението.

В заведението на съседна маса били компания мъже, измежду които и свидетелите П.Н., В.Д., Ж.Д., както и Ц. по прякор „Р.”. Последният отишъл до масата на пострадалия и поискал да танцува със св. К.К.. Същата отказала и той се върнал на своята маса. Малко след това компанията на св. В.Т. решили да си тръгнат по настояване на последния, тъй като той се усъмнил, че може да имат проблеми с другата компания по повод отказа на св. К.К. да танцува с Ц.. На излизане от заведението свидетелките вървели напред, а след тях бил пострадалия. Същите слизали по стълбите, когато покрай тях се търкулнал В.Т., падайки по стълбите на земята пред заведението. Обръщайки се назад св. Р.К. видяла четирима души от компанията на „Р.”, измежду които Ц. и обвиняемия. Пострадалия се изправил и заедно с приятелката си е дъщеря й тръгнали към къщата. Четиримата мъже ги последвали. Ц. започнал да дърпа св. К.К. като заявил, че тя ще тръгне с него, на което майка се възпротивила. През това време В.Т. побягнал към къщата си, от където след няколко минути излязъл, държейки пушка, която насочил към групата мъже. Виждайки това те оставили жените и се насочили към Т.. Св. В.Д. минал зад гърба на пострадалия и го хванал през ръцете, ограничавайки движенията му, а обвиняемият издърпал пушката от ръцете му, побягнал с нея и я хвърлил в двора на близка къща. В този момент Ц. се нахвърлил върху пострадалия, съборил го на земята и започнал да го рита. Св. К. се изплашили и заявили, че ще извикат полиция, което било причината мъжете да се разбягат, оставяйки Т. на земята. Свидетелките К. помогнали на последния да се изправи. На место пристигнала линейка.

По ДП била извършена съдебно- медицинска експертиза, от заключението по която става ясно, че по В.Т. били установени кръвонасядания с охлузване по лицето, оток с кръвонасядане по горната устна, избиване на втори горен ляв зъб, охлузване по лактите и глезена, счупване на VІІІ ребрена дъга в дясно. За последните две констатации вещото лице е заявило, че водят до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Останалите увреждания са причинили болки и страдания.

Така описаната фактическа обстановка се подкрепя от материалите по ДП № 14- 92/2010 г. по описа на РУП- гр. Несебър, а именно протоколи за разпит на св. Р.К., К.К., П.Н., В.Д., Ж.Д., В.Т., обясненията на обвиняемия, заключение на съдебномедицинската експертиза.

С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че Д.Г. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.131, ал.1, т.12 от НК, съгласно който се наказва всеки, който причини лека телесна повреда по хулигански подбуди. От показанията на посочените по- горе свидетели не се установи обвиняемият да е нанесъл удар с приклада на пушката в областта на гръдния кош на пострадалия, с което да е причинил счупване на реброто, както е приела РП- Несебър. Единствено св. Р.К. е заявила, че е видяла как Д. по прякор „М.Ч.” е ударил Т.. Показанията й обаче следва да се кредитират с оглед останалия доказателствен материал предвид близките й отношения с пострадалия /двамата живеят на семейни начала от няколко години/, а същите не кореспондират с тези на останалите свидели, включително и на пострадалия, в които не се съдържат данни обвиняемия да е нанесъл дори един удар по пострадалия с пушката. На следващо място установи се, че при излизането от заведението В.Т. е бил бутнат от неустановено лице и същия е паднал от средата на стълбите до земята пред заведението. Видно от заключението по съдебно- медицинската експертиза, вещото лице е заявило, че счупването на реброто би могло да бъде причинено и при падане по стълбите. В тази връзка дори и да се приеме, че обвиняемият е нанесъл удар с приклада по гръдния кош на Т., счупването на реброто би могло да е настъпило още при падането по стълбите.

Независимо от горното съдът намира, че дори и да се приеме, че телесната повреда е била нанесена от обвиняемия по посочения в постановлението начин, то не би могло да се приеме, че деянието е било извършено по хулигански подбуди, което променя характера на извършеното от общ на частен такъв. Това е така тъй като са налице доказателства, че спречкването на улицата пред дома на пострадалия, между В.Т. и компанията на „Р.”, измежду която е и Д.Г., е било провокирано от действията на пострадалия, а именно насочването на пушка към тях. Наличието на личен мотив при едно нападение, при което се нанасят телесни повреди на лице, изключва хулиганските подбуди за извършването му. Хулиганството предполага извършване на непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Обстоятелството, че спречкването е било извършено на публично място- на улицата, и в присъствието на свидетелките Р. и К. К., както е посочено в постановлението на РП- Несебър, не е достатъчно за да се обоснове, респективно приеме, че са налице хулигански подбуди.

С оглед на така изложеното съдът намира, че повдигнатото обвинение спрямо Д.Г. е недоказано, поради което същия следва да бъде признат за невиновен.

Мотивиран от горното, на основание чл.378, ал.4, т.2 от НПК вр. чл.78а от НК, Несебърският районен съд

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА Д.С.Г., роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, живущ ***, ЕГН **********, за НЕВИНОВЕН в това, че на 01.01.2010 г., около 03,30 ч., в с. Т., чрез нанасяне на удар с дървен приклад в областта на корема /гръдния кош/, причинил лека телесна повреда на В.Г.Т. от с. Т., изразяваща се в счупване на VІІІ ребрена дъга вдясно, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди, поради което и на основание чл. 304 вр. чл.378, ал.4, т.2 от НПк вр. чл. 78а от НК, го ОПРАВДАВА по повдигнатото спрямо него обвинение по чл. 131, ал.1, т.12, предложение първо вр. чл.130, ал.1 от НК.

Решението подлежи на обжалване или протестиране пред Окръжен съд- гр. Бургас в 15- дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: