Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260038 02.12.2022г. град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на деветнадесети
октомври две хиляди двадесет и втора
година в открито заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при
участието на секретаря Лилия Церовска като
разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№540 по описа за 2020г.
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от
Гражданския процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки
районен съд №655 от 29.06.2020г. постановено по гр.д.№4398 /2019г. по описа на
същия съд, са отхвърлени предявените от С.П.М.,
ЕГН-********** *** против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при Министерство на вътрешните работи с административен адрес: гр.
С., ул. „П.“ № 171А, представлявана от главен комисар Н.Н., искове за заплащане
на сума в размер на 1643,86 лв., представляваща неизплатено допълнително
трудово възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 04.11.2016 г.
до 04.11.2019 г., получен в резултат от преизчисляване на положения нощен труд
съобразно въведената в НСОРЗ, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, и на обезщетение
за забава в размер на 145,18 лв., дължимо за периода от първо число след
изтичане на всеки тримесечен период на сумирано изчисляване на работното време
до датата на завеждане на исковата молба. Със същото решение ищецът С.П.М.,
ЕГН-**********, е осъден да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ при Министерство на вътрешните работи с административен
адрес: гр. С., ул. „П.“ № 171А, представлявана от главен комисар Н.Н.,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба подадена
в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ищеца в производството пред първата инстанция С.П.М.
чрез процесуалния си представител адв. В.М. от САК с доводи за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт и с искане да бъде отменен
и заявените искови претенции уважени в пълен размер. Като незаконосъобразен се
посочва извода на районния съд, че положеният нощен труд от ищеца във времевия
интервал от 22.00ч. до 06.00ч. бил равен на 8часа, поради което не следвало да
се извършва приравняване с предвидения за това коефициент от 1.143, доколкото
процесния период от време е времева рамка, в която полагания труд се счита за
нощен, но не е реална продължителност на същия и че реалната продължителност на
положения от ищеца труд не може да надвишава времевата рамка, предвидена в
чл.140 от КТ предвиждаща нормална продължителност на полагания труд през нощта
до 7часа, с което не може да бъде дерогирано действието на общата разпоредба-чл.140
от КТ. Тълкувайки нормата на чл.187 ал.1 от ЗМВР жалбоподателят посочва,
че същата не установява разрешена
продължителност на труда през нощта от 8часа, а има в предвид, че работните
часове на положения труд през нощта не следва да надвишават 8часа на всеки 24
часов период, както и че нормата не
съдържа дефиниция за допустима продължителност на нощния труд и не
въвежда различно правило за нормална продължителност на нощния труд от 8часа и
че такава дефиниция не се съдържа изобщо в ЗМВР, както и в подзаконовите му
нормативни актове доколкото нормата на чл.188 ал.2 от ЗМВР съдържа изрична
препратка към КТ-за държавните служители , полагащи труд за времето от 22.00ч.
до 06.00ч. и ползващи се със специалната му закрила и че част от тази специална
закрила е изричната разпоредба на нощния труд в чл.140 ал.1 от КТ според която
нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 7часа, като нощен е трудът
полаган от 22.00ч.до 06.00ч. Поддържа, че в тази връзка районният съд не е
направил разлика между времевия интервал, в който полагания труд се счита за
нощен такъв и законово уредената максимална продължителност на същия в
съответния времеви интервал. Счита, че предвид изрично уредената закрила в КТ относима към държавните служители, нормалната
продължителност на полагания от тях нощен труд следва да бъде до 7часа и че
безспорно жалбоподателят е полагал труд през нощта от 8часа,при разрешени
7часа, като този труд не е отчетен и заплатен като извънреден такъв. Счита, че
при сумирано изчисляване на работното
време, нощните часове труд следва да се приравнят към дневните, в съотношение
8:7 и съответно преизчисляване с коефициент 1.143-за определяне броя на
надвишените работни часове за съответния отчетен период за преценка дали е
полаган извънреден труд при превишаване нормата на триместър. Твърди се, че
работодателят не е прилагал този коефициент, а след прилагането му каквото е
нормативното изискване броят на отработените
часове се увеличава, който факт не е съобразен при изготвянето на
графиците, довело до полагане на извънреден труд. Коментират се нормите на
чл.187 ал.1 и ал.3 от ЗМВР според които същите не установяват
разрешена/нормална/ продължителност на труда през нощта, а се нормира общата
продължителност на работното време при положен нощен труд в определения и
посочен времеви диапазон, като установява невъзможност за полагане на труд за
определено време в последващ период зарази сумираното отчитане на работното
време. Извежда се извода, че нормата има защитна функция по отношение правото
на служителя да почива в достатъчно дълъг период, след като част от работните
часове на смяната му са отработени през времето от 22.00ч. до 06.00ч., като и в
този случай, съобразно броя отработени часове, не следва да се надвишава
нормалната продължителност на работното време от 8часа за всеки 24часов период.
Посочва, че цитираната разпоредба изисква след всяка 24часова смяна, на
служителя да бъде осигурена 48-часова почивка, така и средната продължителност
на работното време за общия 72часов период да не надвишава средно 8часа в
посочения времеви интервал, който извод жалбоподателя изгражда и на употребения
от законодателя израз „средно“. Поддържа
още, че изричната препратка от ЗМВР към чл.140 ал.1 от КТ, съдържаща дефиниция
за реална времева продължителност на полагания нощен труд във времевия
интервал, води до прилагане на тази императивна норма от КТ. По отношение на
алгоритъма за определяне на размера-паричния еквивалент и методиката за
изчисляване на реално отработените часове нощен труд след превръщането им
дневен с коефициент 1.143 жалбоподателят поддържа, че за исковия период нито в
ЗМВР нито в подзаконовите актове по прилагането се съдържа алгоритъм за
изчисляването му. Цитира се чл.261 от КТ по отношение плащането на нощния труд
с увеличение определено от МС в НСОРЗ-§52 от ЗР на НСОРЗ, като навежда извода,
че методиката, която следва да се ползва
за определяне на паричния размер на неотчетения и незаплатен от работодателя
извънреден труд, получен чрез превръщане на реално отработените часове нощен
труд-8ч. при съобразяване на максимално допустимата продължителност на
същия-7час, приложим по силата на изричната препращаща норма на чл.188 ал.2 от ЗМВР-чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Коментира се квалификацията за извънреден труд,
представляващ работа извън редовното работно време по чл.187 ал.5 от ЗМВР, като
при разрешени 7часа за работа през нощта-горницата до 8часа се изчислява
единствено чрез прилагането на посочения коефициент, като в хипотеза на превишение на продължителността на работното
време за тримесечния период от време при сумирано изчисляване на работното
време, доколкото последната се определя на база осем часово работно време през
деня и нощта, поради което горницата
следва да бъде заплатена по правилата за заплащане на извънреден труд и че същите правила регулират продължителността на
работното време при работници и
служители по трудово правоотношение, с което се оборва извода на съд, че
ползването на коефициента създава привилегия за служителите в МВР. Като следващ
довод се изтъква, че съдът е постановил обжалвания съдебен акт в противоречие с
възприетата за меродавна правна логика- в Тълкувателно решение №6 от
06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, според мотивите на което е недопустимо възприемането на диференциран
подход спрямо служителите на МВР по отношение на техните права. В тази връзка
се навежда извода, че ЗДСл. намира субсидиарно приложение и при липса на
изрична разпоредба в ЗМВР по определен въпрос /чл.67 ал.3 от ЗДСл./-забрана
минималните и максималните размери на
основните заплати на държавните служители да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство. Направена е съпоставка между държавните служители от ГДИН към
МП и другите служители в МВР, като се поддържа, че е предвиден еднакъв законов
режим, на който се подчиняват двете групи държавни служители и се уреждат
техните взаимоотношения по повод полагането на нощен труд. На следващо място
съдът не съобразил Директива 75/117/ЕОИ въвеждаща принципа за равно третиране
на работниците и служителите и забрана за дискриминация по отношение
прилагането на основните начала на трудовото право и за равен и равностоен
труд-равна заплата-чл.157 от ДФЕС, т.2 и т.3, навеждащо задължение на държавите
членки да предприемат мерки, обезпечаващи спазването на принципа за равно
заплащане за равен труд или за труд с равна стойност, както и за прякото
приложение на нормите и принципите на ЕС
имащи превес над нормите от националното
законодателство в съответствие с директния ефект на правото на ЕС. Направено е
мотивирано искане за отправяне на преюдициално запитване, каквото между впрочем
е било отправено от друг български национален съд до СЕС, настоящото
производство е било спряно и след произнасянето на СЕС, е възобновено служебно.
Моли жалбоподателят да се отмени изцяло обжалваното решение и се уважат
заявените искови претенции в пълен размер с присъждане на разноските в
производството.
В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба
от въззиваемия ГДПБЗН-МВР чрез
юрисконсулт С.. Излагат се доводи, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Коментират се и се повтарят част
от мотивите на съда във връзка с отхвърлената искова претенция на ищеца против
дирекцията. Акцентира се, че спорният момент дали следва да се приложи чл.9
ал.2 от НСОРЗ-подзаконов нормативен акт по прилагането на КТ, за
служителите които полагат свой труд на
смени, имащи статут по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР. Отговаря се на всички доводи
развити в жалбата, като се акцентира че през процесния период организацията на
работата на държавните служители в МВР се уреждана с наредба на министъра на
вътрешните работи № 8121з-776 от 29.07.2016г. касаеща реда за организацията,
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, време за отдих и
почивките на държавните служители в МВР, която недопуска прилагането на общите
правила по КТ и НСОРЗ и че в случая не е налице непълнота на Наредбата на
Министъра на вътрешните работи, както и че правоотношенията по служба са
уредени в специален закон -ЗМВР заради специфичния статут на служителите, като
ищецът е работил при работна смяна от 24часа, а не 12часа и същата е определена
от ЗМВР, а не от КТ /максимална продължителност на работното време от 12часа по
КТ/, поради което е несъвместимо прилагането на
КТ и на НСОРЗ за служители по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР поради
изключителност на техния статут и различността му от този по КТ. Поддържа се и
довод за неприложимост на ТР №6 от 06.11.2013г- на ОСГТК на ВКС, доколкото се
отнася за статут на държавни служители в МВР с полаган труд и със статут уреден
по ЗДСл. Поддържа още, че липсва основание за приемане на неравностойно
положение на тази група служители като се препраща към чл.48 ал.5 от КРБ и се
твърди, че нощният труд на ищеца е в рамките на 8часова продължителност, той не
се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на заповед №8121-з-791 от 28.10.2014г. на
министъра на вътрешните работи по 0.25лв на час. Като последен аргумент се
изтъква, че на ищеца са изплатени всички парични средства за извънреден труд и
че последният не е доказал наличието на незаплатен такъв. Моли да се потвърди
обжалваното решение с присъждане на разноските.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на
обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във
въззивната жалба на С.П.М. и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание в чл.187 ал.5, т.2
във връзка с ал.3 от Закона за Министерството на вътрешните работи/ЗМВР/
за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд
и иск по чл.86 от ЗЗ за заплащане на
обезщетение за забава.
В исковата си
молба против Главна дирекция“ Пожарна безопасност и защита на
населението“/ГДПБЗН/ към МВР-С., ищецът С.
П.М. ***, ЕГН-**********, представляван от адв.В.М. от САК твърди, че
работи като пожарникар-ВСА при РС“ПБЗН“-гр.Пазарджик към ГД “ПБЗН“ към МВР С.
от 2015г.. Твърди, че работата в системата на Главната дирекция е организирана
на смени-от по 24часа непрекъснати денонощни дежурства /или 12часа/, по
предварително утвърдени графици за смените. Твърди, че през периода 04.11.2016г. до 04.11.2019г. е
изпълнявал служебните си задължителни смени, всяка от които включва полагането
на нощен труд-в часовия интервал от 22.00ч. до 06.00ч. на следващия ден, като
за посочения период отработил 230нощни смени. Твърди, че положеният от него
труд при сумирано изчисляване на работното време, следвало да се изчислява
съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР-в работни дни-подневно, а за
работещите на 8-,12 или 24-часови смени-сумирано за тримесечен период. Твърди
още, че съгласно чл.187 ал.5 от ЗМВР работата извън редовното работно време се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70часа на
тримесечен период-за служители работещи на смени. Заключава, че организацията
на работа на служителя на 24-,респективно 12-часови смени при сумирано
изчисляване на работното време и
отношенията между страните се уреждат от чл.187 ал.5 -ал.6 от ЗМВР-предвиждащи
компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служители на смени.
Поддържа, че в случая намира приложение и нормата на чл.9 ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/,предвиждаща
преизчисление на положения нощен труд. Тезата се аргументира с разпоредбата на
чл.187 ал.9 от ЗМВР предвиждаща, че редът за организацията и разпределението на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурства,
времето за отдих и почивките на държавните служители се определят с Наредба на
министъра на вътрешните работи. Твърди, че през исковия период са действали
наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г., в
които липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен и
че тази липса не представлява въведена забрана за преизчисляване на положените
от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на тази материя, при което и при наличието на такава непълнота в специалната
уредба, касаеща служителите на МВР следва субсидиарно да се приложи чл.9 ал.2
от НСОРЗ, предвиждаща, че при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощно работно време или коефициент 1.143. Счита, че
неприлагането на тази норма би
довело до поставяне на държавните
служители работещи в системата на МВР в неравностойно положение спрямо другите
държавни служители. Твърди, че в случая паричната равностойност на положените
от него часове нощен труд за исковия период, след преобразуването им с
коефициент 1.143 за преизчисление на положения нощен труд и превръщането му в
дневен при което паричната равностойност
за посочения тригодишен период от време, е равна на 1500лв за положен
извънреден труд от 250часа.Поддържа, че задължение на работодателя е да заплаща
възнаграждение за извънреден труд като част от задължението за заплащане на
трудово възнаграждение, което е установено и със срок. Затова претендира и
обезщетение за забава, тъй като работодателят е изпаднал в такава след изтичане
на срока, в който е трябвало да плати, с падеж първо число след изтичане на
всеки тримесечен период на сумирано изчисляване
на работното време и до завеждането на исковата молба 04.11.2019г.,като сочи
размер на претендирано обезщетение за забава
от 220лв. Моли да се осъди ответната Главна дирекция, да заплати на
ищеца С.П.М. сумата от 1500лв представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 04.11.2016г.-04.11.2019г. получен в резултат на
преизчисляване на положени нощен труд съобразно въведената в НСОРЗ методика,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждането на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането както и да му заплати сумата от
220лв представляващи обезщетение за забава върху размера на основания иск до
завеждането на исковата молба, изчислен към датата на завеждането на иска.
Претендира присъждане и на разноските в производството.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответната ГДПБЗН при МВР-С., с вх.№29520 от
17.12.2019г. чрез юрисконсулт С., в който исковите претенции по същество се
квалифицират като неоснователни. На първо място се поддържа, че цитираната
НСОРЗ не се прилага, като за ищеца като държавен служител неговото служебно правоотношение, е уредено в
специалния ЗМВР, който предвижда друга продължителност на работното време на
държавните служители, а именно нормална продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8часа дневно и 40часа седмично при 5-дневна
работна седмица, като е възможно полагането на труд през нощта в интервала
между 22.00ч.-06.00ч.,а работните часове не следва да надвишават средно 8часа
за всеки 24часов период, с което се извежда извода, че нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8часа и не е налице твърдяната
от ищеца празнота на правната уредба. Поддържа, че преизчисляването на
часовете нощен труд към дневния не може да се извърши по неприложим към
материята подзаконов нормативен акт като се дерогира действието на законова
норма-чл.187 ал.3 от ЗМВР, регламентираща специалната 8-часова продължителност
на нощния труд за служители на МВР работещи на смени. Цитира се Наредба №8121з-776
от 29.06.2016г. и регламентираното в нея
полагане на труд и през нощта който да не надвишава средно 8часа.Възразява се и
по твърдението в исковата молба за действие през исковия период на Наредба
№8121з-592 от 25.05.2015г.Твърди се, че няма основание да се приложи общата
разпоредба от НСОРЗ, а специалната разпоредба на чл.187 ал.1 и ал.3 от ЗМВР и
издадената наредба регламентиращи нормална продължителност на дневното работно време от 8 часа , а
положения труд през нощта-8часа за всеки 24часов период, поради което няма
основание за трансформиране на нощния труд в дневен с посочения коефициент от
1.143.Признава се факта, че за период
извън процесния е действала наредба
№8121з-407 от 11.08.2014г. по която се е извършвало преизчисляване на
часовете положен нощен труд към дневния, което било в несъответствие със ЗМВР и
е поправено с Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г., възпроизведено и в следващата
Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. Като неоснователна се квалифицира
претенцията на ищеца за заплащане на нощния труд като извънреден; че ЗМВР ясно
разграничава извънреден и нощен труд, че
допълнителните възнаграждения за нощен труд се определят от министъра на
вътрешните работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за
извънредният труд е определен в чл.187 ал.6 от ЗМВР и че извънредният труд
представлява работа извън редовното работно време до 280часа годишно и се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение, като съгласно заповедта на министъра на
вътрешните работи №8121з-791 от 28.10.2014г., за всеки отработен нощен час или
за част от него между 22.00ч.-06.00ч. се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на
0.25лв. Поддържа, че ищецът не прави разлика между извънреден и
нощен труд и неправилно обосновава претенцията си по чл.187 ал.1 от ЗМВР като търси
допълнително възнаграждение за нощен труд. Счита, че положеният от ищеца нощен
труд за исковия период е правилно отчетен, полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно определено и
заплатено. Като неоснователна се определя и претенцията за лихви предвид
недължимост на главното вземане-възнаграждение за положен извънреден труд. Моли
да се оставят без уважение предявените искове.
Пазарджишкият
окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:
По делото няма спор, а това
се установява от събраните доказателства, че между страните е съществувало
валидно служебно правоотношение, като ищецът С.П.М. е заемал длъжността „младши
инспектор“ и в това си качество е държавен служител в МВР, считано от 28.12.2009г.,
като към момента /10.12.2019г./ е заемал длъжността „водач на специален
автомобил, степенен, той и пожарникар“
/водач на подемно-транспортни машини/ в група “Пожарогасителна и спасителна
дейност“ на Районна служба „ПБЗН“-Пазарджик към Регионална дирекция
„ПБЗН“-Пазарджик при ГДПБЗН-МВР и за исковия период от 04.11.2016г. до
04.11.2019г. служителят е изпълнявал служебните си задължения на 24часов сменен
режим /служебна бележка от РДПБЗН-Пазарджик №1019р-1840 от 10.12.2019г.- л.23/.
От изслушаната по делото
съдебно-счетоводна експертиза заключението по която, с вх.№7814 от
14.05.2020г. изготвено от експерта
Цветанка Христова Ковачка, въззивният
съд възприема изцяло като обективно, обосновано, компетентно изготвено и неоспорено от страните и от което
се установява, че за процесния период от време /04.11.2016г. до 04.12.2019г./
положеният от ищеца С.П.М. нощен труд е в размер на 1642часа, нощните
смени са 205бр. +2часа, като размерът е посочен от експерта по месеци и
тримесечия в табличен вид. Установено е, че положеният и отчетен нощен труд при
24-часово дежурство и при 24-часова смяна за същия период е в размер на 1642часа,
като след умножаване на часовете нощен труд с коефициент 1.143, съобразно чл.9 ал.2 от НСОРЗ и че след
преизчисляване с коефициента,
размерът става 1878часа. Посочва, че получената
разлика от 236часа положен извънреден труд е резултат на превръщането на
нощните часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време и е на
стойност 1643.86лв. Посочено е още, че размерът на полученото от ищеца М. допълнително
възнаграждение за положения нощен труд за периода 04.11.2016г.-04.11.2019г. по
заповедта на министъра №8121з-791 от 28.10.2014г. е в размер на 369.45лв или остава да се дължи
сумата от 1274.41лв, представляваща брутния размер на паричната равностойност на
действително положения и незаплатен и неотчетен от работодателя извънреден труд
от 236часа след приспадане на заплатения на ищеца размер на нощния труд по
заповедта/ х.0.25лв/ в размер на 369.45лв., а нетния размер е от 1146.97лв. Установено е още, че размерът на забавата
върху главницата за периода от 04.11.2016г. до 04.11.2019г. с натрупване е от 145.18лв.
В съдебно заседание
експертът поддържа заключението си.
В последното
съдебно заседание е направено от ищеца изменение на претенциите си по размер
/чл.214 ал.1 от ГПК/, като претенцията за възнаграждение е увеличена в размер
на дължимото възнаграждение за
извънреден труд на 1643.86лв/стойността на 236часа извънреден труд по
методиката и без приспадане на заплатената част от 369.45лв/, а лихвата за
забава – редуцирана в размер на 145.18лв, по заключението на експерта, като
лихвата /обезщетението за забава/ е изчислявана считано от 04.11. 2016г. до
04.11.2019г. с натрупване по тримесечия.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Постановено е
от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната си компетентност,
по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес за ищеца
да установи, че работодателят не му е заплатил част от полагащото му се трудово
възнаграждение за положен извънреден
труд за размера над нормалната продължителност на нощния труд от 7/седем/
часа и до положените 8 /осем/ часа на
денонощие при сумирано изчисляване на работното време и да иска тяхното
присъждане.
По същество исковите претенции
са основателни в размерите съобразно
установеното от заключението на вещото лице.
Въззивният съд
не споделя доводите на Пазарджишки районен съд изложени към обжалваното решение
като излага свои самостоятелни такива по допустимостта и основателността на
исковете след самостоятелна преценка на доказателствата и анализ на същите
както и на правната уредба по въпросите повдигнати от страните по делото в
исковата молба и в отговора по чл.131 от ГПК
и поддържани в хода на
производството.
Следва да се
отбележи, че след пренасяне на делото
пред въззивната инстанция, същото е било спряно поради висящност на
преюдициално запитване отправено до СЕС във връзка с процесният правен
спор и тълкуването на нормите на
Европейското право.
След
постановяване на решението по отправеното преюдициално запитване-Решение на
съда /втори състав/ от 24.02.2022г. по дело
С-262/20г. на СЕС, въззивният съд е дал указания на страните за
евентуално предявяване на искания и за
събиране на допълнителни доказателства, като от последните са постъпили
единствено писмени становища по приложението и значението на постановеното
решение от СЕС в светлината на разглеждани правен спор.
С оглед на
така установената фактическа обстановка се налага да бъдат обсъдени няколко
спорни момента от значение за правилното разрешаване на спора от правна и от
фактическа страна.
Основният
спорен момент между страните е дали при отчитане и заплащане положените часове
нощен труд от служителите на МВР са приложими единствено разпоредбите на
специалния ЗМВР, издадените въз основа
на него подзаконови нормативни актове или са приложими и общите граждански
закони-на КТ и НСОРЗ, и по конкретно чл.9 ал.2 за превръщането на нощните
часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време. Следва да се отбележи че
по този въпрос е образувано Тълкувателно дело №1/2020г. с разпореждане от 26.02.2020г
на ВКС по което няма постановено тълкувателно решение. Независимо от това, въззивният съд намира, че съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители, работещи в МВР,
както е в процесния случай, се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като съгласно
чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР към основното
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд. Легалната дефиниция на извънреден труд е записана в чл.143
ал.1 от КТ според която това е трудът,
който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител
на работника или служителя извън установеното за него работно време.
Действащата
към исковия период разпоредба на чл.187 от ЗМВР
е предвиждала -чл. 187.
(Изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г.) Ал.1 Нормалната продължителност
на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица.
Ал.2 За
държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при специфични
условия и рискове за живота и здравето, се установява намалено работно време.
Ал.3
Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни –подневно, а
за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период.
Определянето на 24-часова смяна е по изключение. Поради спецификата на
дейността в Медицинския институт на МВР може да се определя и 6-часова смяна.
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период.
Ал.4 За държавните служители в МВР, извън тези по ал. 2 и
работещите на смени, се установява ненормиран работен ден. Те са длъжни при
необходимост да изпълняват служебните си задължения и след изтичане на
редовното работно време.
Ал.5 Работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира с : т.1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; т.2. възнаграждение
за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за
служителите, работещи на смени.
Ал.6 Извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Ал.7 Извънредният труд не може да надвишава 70 часа на
тримесечен период и 280 часа годишно.
Ал.8 Държавните
служители в МВР имат право на почивки в работния ден, междудневна почивка,
междуседмична почивка и почивка в празнични дни при условия и по ред,
определени с наредбата по ал. 9.
Ал.9 Редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Актуалната
към настоящия момент редакция на закона
е със следното съдържане:
Чл.187. ал.1 (Доп. – ДВ, бр. 60 от 2020
г.) Нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
Нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов
период. Нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч.
Ал.2 (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015
г.) За държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при
специфични условия и рискове за живота и здравето, се установява намалено
работно време.
Ал.3 (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм.
и доп., бр. 81 от 2016 г., относно изречение първо, в сила от 14.10.2016 г.,
относно изречение второ, в сила от 1.02.2017 г., изм., бр. 60 от 2020
г.) Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни –
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение.
Ал.4 (Нова – ДВ, бр. 60 от 2020
г.) При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на
работното време през нощта по ал. 1.
Ал.5 (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 60 от
2020 г., изм., бр. 85 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) За държавните
служители в МВР, извън тези по ал. 2 и работещите на смени, се установява
подневно отчитане на работното време.
Ал.6 (Изм. и доп. – ДВ, бр. 14 от 2015
г., предишна ал. 5, бр. 60 от 2020 г., изм., бр. 85 от 2020 г., в сила от
1.01.2021 г.) Държавните служители в МВР при необходимост изпълняват
служебните си задължения и след изтичане на редовното работно време.
Ал. 7 (Предишна ал. 6, изм. – ДВ, бр. 60
от 2020 г., бр. 85 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) Работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с допълнително
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период. Извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение.
Ал.8 (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.,
предишна ал. 7, бр. 60 от 2020 г.) Извънредният труд не може да надвишава
70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Ал.9 (Предишна ал. 8, изм. – ДВ, бр. 60
от 2020 г.) Държавните служители в МВР имат право на почивки в работния
ден, междудневна почивка, междуседмична почивка и почивка в празнични дни при
условия и по ред, определени с наредбата по ал. 10.
Ал.10 (Предишна ал. 9, изм. и доп. – ДВ,
бр. 60 от 2020 г.) Редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители по чл.142 ал.1 т.1 и а.3 се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи.
Измененията в закона /ЗМВР/ косвено потвърждават
тезата, че в закона е имало празнота, като законодателят не е уредил изрично
нормалната продължителност на труда през нощта съзнателно, приемайки, че намира
приложение общата разпоредба на КТ или
поради пропуск.
Установява
се, че за процесния период, въз основа на делегация на закона е издадена Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, време за отдих и почивките на държавни служители в МВР. Предвидено
е изрично в тази Наредба-в чл.31 и
чл.34, че положеният труд в периода
от 22.00ч. до 06.00ч. при сумирано отчитане на работното време общият
брой на тези часове за целия отчетен период се умножава с 0.143 и полученото
число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
Наредбата
е действала по-малко от една календарна година след което е отменена с
последваща такава, влязла в сила на 01.04.2015г. -Наредба №8121з-502 от
25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време,
неговото отчитане /наредбата от 2015г./, като с разпоредбата на чл.32 изрично е
посочено, че извънредния труд се
компенсира по реда, посочен в ЗМВР, като
не е предвидено прилагането на коефициент. Тази наредба е отменена през
следващата календарна година-2016г. по съдебен ред ,с решение на ВАС по дело
№5450/2016г. и е последвало издаването на нова
Наредба от 2016г. №8121з -776 от 29.06.2016г. за реда за организацията и
разпределението на работното време, неговото отчитане, като уредбата на извънредния и на нощния труд не е променена и е
идентична с тази по Наредбата от 2015г. Установява се, че последната наредба от
2016г. е отменена по съдебен ред с решение на ВАС от 10.12.2019г. по дело
№8601/2019г., обнародвано в ДВ от 14.01.2020г. и е приета нова Наредба
№8121з-908 от 02.08.2018г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавни служители за научна степен, полагане на труд през
нощта от 22.00ч.-06.00ч., за полагане на труд на официални празници и за
времето на разположение /наредбата от 2018г., в сила от 14.08.2018г./.
През
календарната 2019г. е приета поредната Наредба №8121з-1059 от 26.09.2019г. за
условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждение на държавни
служители за научна степен, полагане на труд през нощта от 22.00ч.-06.00ч., за
полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, в сила от
04.10.2019г., с която се отменена предходната Наредба от 2018г.,като двете
Наредби от 2018г. и 2019г. са с идентично съдържане и режим по отношение
уреждането правилата за заплащане на
нощния труд, положен от 22.00ч.-до 06.00ч., за който съгласно чл.9 се дължи допълнително
възнаграждение за положен нощен труд. Съответно за исковия период на заявената
претенция са приложими издадените от Министъра на вътрешните работи заповед от
2017г. и от 2020г., сочещ размер на ДВНТ /допълнителното възнаграждение за
нощен труд/ от по 0.25лв на час-по заповедта от 2017г. и от 1лв по заповедта
от 2020г., които са взети в предвид и съобразени от експерта при изготвяне
на експертното си заключение. Следва да се отбележи, че в посочените три
Наредби от 2016г., от 2019г. и от 2020г.,липсва изрично правило аналогично на
чл.31 ал.2 от Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г., съгласно което при сумирано
отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд между 22.00ч. и
06.00ч. за отчетния период се умножава по 1.143, като полученото число се
сумира с общи брой отработени часове за отчетния период В следващите разпоредби
на Наредби от 2015г. и от 2016г., в чл.31 е предвидено, че отработеното време
между 22.00ч и 06.00ч. се отчита с протокол, посочени са лицата които го
изготвят, срокове за това и начинът на отчитане на броя отработени часове, от което се налага извода, че няма
специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР.
С протоколно
определение от 28.09.2022г. постановено по настоящото в.гр.д.№ 537/2020г.
/л.64-л.67/, Окръжният съд е приел, че в §51 от Решение на СЕС от 24.02.2022г.
по преюдициално дело С-262/2020г., съдът мотивирайки първия преюдициален
отговор, е подчертал, че когато определят необходимото равнище на защита на
здравето и безопасността на работниците,
които полагат нощен труд, държавите членки трябва да следят дали е гарантирано
спазването на принципите на защитата на
безопасността и здравето на работниците. Поради това те трябва да следят в
полза на полагащите нощен труд работници
дали има други мерки за закрила под формата на ограничения в продължителността
на работното време, по-високо заплащане, осигуряване на безплатна храна,
ободряващи напитки или сходни средства, които да позволяват да се компенсират
или да се ограничи влиянието върху организма на особената тежест на този вид
труд, по-голямата и по-бързо натрупвана
умора, подчертана и в Директива
№2003/88г., а съответно и да се съобрази естеството на нощния труд. В
определението на въззивната инстанция е посочено още, че при мотивиране на
втория преюдициален отговор, в §71-72
СЕС е дал насочващи пояснения за допълнителни проверки, които
националният съд следва да извърши, като следва да определи каква категория
работници ползва общия правен режим по чл.140 от КТ и каква друга категория е
изключена от обхвата му. Указал е, че ще трябва да се провери дали националния
законодател е решил да изключи тази втора категория предвид в частност обективните характеристики
на функциите които изпълняват работниците от нея.
СЕС е
указал още, че едва след такъв анализ може да бъде отговорено конкретно на
въпроса дали различното третиране е обосновано, тоест дали се основава на
обективен и разумен критерий. Посочил е още, че различното третиране трябва да
е свързано с допустима от закона цел и да е съразмерно /пропорционално/ на тази
цел. В тази връзка въззивният съд е дал указания на страните, че в своето си
решение съдът ще извърши преценка налице ли
е сходство в правната уредба на сходни длъжности с тази на ищеца в
частния и в публичния сектор по отношение на всички характеризиращи ги елементи
и е дал указания на страните, че имат възможност да изразят своята позиция по
така очертаните по-горе спорни въпроси в писмени становища, както да представят
или да поискат доказателства по следните въпроси: 1. Какъв е пакетът от закрилни мерки /например формата на намалена
продължителност на работното време, допълнително заплащане, предоставяне и
осигуряване на безплатна храна, ободряващи напитки, предпазно облекло или други
сходни придобивки/, които позволяват да се компенсира или да се ограничи
влиянието върху организма на особената тежест на нощния труд, полаган от ищеца,
за да се гарантира защитата, безопасността и здравето на работниците
упражняващи подобна професия; 2.Кои
работници от частния сектор имат сходни функции като тези на полицаите и
пожарникарите и каква защита на нощния труд ползват същите, и 3.Какви съображения наред с
икономическите, са мотивирали промяната на нормативната уредба относно
отчитането на нощния труд, полаган от държавните служители в МВР.
Страните
не са предприели конкретни действия, не са представили нови доказателства и не са поискали събирането на такива.
Въззивният
съд за да прави извод за наличието или липсата на неравно третиране на държавни
служители по ЗМВР, е анализирал правния статут и уредбата на нощния и на
извънредния труд и наличието на закрилни
мерки за работещите по ЗМВР и работещите в частния сектор или други държавни
служители със сходни функции, каквито са лицата извършващи частна
охранителна дейност и лицата заемащи длъжността горски инспектор по действащи
Закон за горите. Съгласно чл.2 ал.1 от Закона за частната охранителна дейност
/ЗЧОД/, частната охранителна дейност е търговска дейност, насочена към опазване
живота и здравето на физическите лица, охраняване на имуществото физическите и
юридическите лица, гарантиране на максимално ниво на сигурност при
транспортиране на ценни пратки и товари, осигуряване на безпрепятствено
провеждане на различни по характер и вид мероприятия. От цитирана разпоредба се
налага извода за очевидно сходство на регламентираната с този закон дейност и
тази изпълнявана от служителите на МВР и регламентирана в ЗМВР. Според нормата
на чл.50 ал.1 от ЗЧОД, ръководител или изпълнител на частна охранителна дейност
/ЧОД/ по чл.5 ал.1 т.1-т.8 може да бъде лице, което работи по основно трудово
правоотношение на длъжност, съответна на изпълняваната дейност, въз основа на
сключен трудов договор с ЕТ или ЮЛ. Съгласно ал.2 на същия член ръководител или
изпълнител на ЧОД по чл.5 ал.1 т.9 може да бъде лице, което работи по основно
или допълнително ТПО на длъжност, съответна на изпълняваната дейност или въз
основа на сключен трудов договор с ЕТ или ЮЛ.
Според
ал.3 на същия член физическото лице, регистриран като ЕТ, член на управителния
орган на търговското дружество или на
юридическото лице или друго лице, оправомощено да ги управлява и представлява, може
да сключи трудов договор по ал.1 само с пълнолетно и дееспособно лице, с не
по-ниско от средно образование-за ръководител или изпълнител на ЧОД, което
отговаря на посочените в закона условия.
Изводът който се налага е, че според цитираните императивни правни норми
лицата, осъществяващи частна правоохранителна дейност по трудово
правоотношение, което се подчинява на нормите на КТ, в това число и нормите,
уреждащи нощния и извънредния труд, отпуските и почивките и целият пакет от
закрилни средства, свързан с полагането на този вид труд. По отношение
дейността на лицата, заемащи длъжността “горски инспектор“ следва да се посочи,
че същата се регламентира от Закона за горите
от 09.04.2011г. и ал.2 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии/обн.ДВ бр.11
от 07.02.2012г. ,в сила от 07.02.2012г. /, която за 10календарни години и то ежегодно е променяна само три пъти, в
сравнение с наредбите касаещи най-общо
работното време и заплащането му
в МВР, като според чл.196 ал.1 от ЗГ. Изпълнителната агенция по горите и нейните структури осъществяват
контрол по прилагането на закона по отношение на всички дейности в горските
територии, както и върху съхранението, транспортирането и преработването на
дървесина и недървесни горски продукти, а съгласно ал.3 -Във връзка с
осъществяването на контролните функции по ал. 1 Изпълнителната агенция по
горите и Министерството на вътрешните работи могат да сключат договор за
сътрудничество.
В чл.200 ал.1 от ЗГ /Закона за горите/ е предвидено, че при изпълнение на служебните си
задължения горските инспектори имат право да:1. отвеждат принудително
нарушителите с неустановена самоличност в най-близкото районно управление на
Министерството на вътрешните работи;2. използват физическа сила и
помощни средства само ако не могат да изпълнят служебните си задължения по друг
начин, при: а) противодействие или отказ да се изпълни законно
разпореждане; б) задържане на правонарушител; в) нападения срещу
служителите или граждани; г) групови нарушения на обществения ред; Съпоставени така регламентираните
дейности на ИАГ и в частност на горските инспектори се сочи на сходство в
дейността, осъществявана от органите на МВР във връзка с опазване на обществения
ред, но по отношение на горските територии в Р България. Следва да се отбележи
и това, че съгласно чл.31 ал.1 и ал.2 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии,
назначаването на горски инспектори се извършва след провеждане на конкурс,
който конкурс за длъжности по чл.35 ал.1 т.1-т.3 се провежда по реда на ЗДСл.
Предвидено е още, че назначаването на горски инспектори на длъжностите по чл.35
ал.1 т.4-т.6 се извършва след провеждане на конкурс в съответствие с реда,
определен в КТ и изискванията на
наредбата. Според параграф 4 от Преходните и заключителни разпоредби на
наредбата, законодателят е предвидил в срок от 6месеца от влизане в сила на
Наредбата, служителите на ИАГ и нейните структури, които отговарят на
изисквания за заемане на длъжностите по чл.35 ал.1 т.4,т.5 и т.6 /главен
специалист-горски инспектор, старши специалист-горски инспектор и младши
специалист-горски инспектор/ от същата наредба и желаят да я заемат, да могат
да се преназначават без провеждане на конкурс.
Предвид
така посочената и съществуваща законова регламентация за заемане на длъжността,
се налага извода, че при назначаването
си горските инспектори сключват трудов договор по КТ или договор по служебно
правоотношение съгласно ЗДСл., което означава, че полагането на извънреден и
нощен труд, както и закрилните мерки, свързани с този вид труд, се подчиняват
на нормите на ЗДСл. и на КТ/Кодекса на труда/.
Следва да се отбележи и това, че преценката дали е налице
неравно третиране на служителите на МВР с работниците и служителите, чиито ТПО
/трудови правоотношения/ са подчинени на ЗДСл и на КТ трябва да се направи на
база на правната уредба на нощния и извънреден труд в закони и подзаконови
нормативни актове и се извърши сравнителен анализ с уредбата на този вид труд в
ЗМВР и относимите подзаконови нормативни актове.
Така
съгласно най-високия по-степен ранг по отношение на тази нормативна уредба /КТ/-чл.140 ал.1 от КТ, нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при
5дневна работна седмица е до 35часа, а нормалната продължителност на работното
време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7/седем/часа.
Съгласно ал.2
на същия член, нощен е трудът който се
полага от 22.00ч. до 06.00ч., а за работници и служители, ненавършили
16г.възраст от 20.00ч. до -06.00ч. В ал.3
се разпорежда, че работодателят е длъжен да осигурява на работниците и
служителите безплатна храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за
ефективно полагане на нощния труд. Следва да се отбележи, че в чл.143 ал.1 от КТ е дадена легална дефиниция на извънредния труд, както в ал.2 изрично е
прогласена забрана за полагане на извънреден труд. Изключенията от тази забрана
са лимитирано посочени в чл.144 от КТ, като в т.2 се съдържа изключение,
относимо единствено към категорията работещи в МВР-за извършване на работа от
служители на МВР, свързана с провеждане на избори, изготвяне на експертизи и
психологично подпомагане при оперативно-издирвателни дейности и овладяване на
критични ситуации, както и за друга работа, свързана със сигурността и опазването на обществения
ред. В чл.146 ал.1 от КТ е регламентирано, че продължителността на извънредния
труд през една календарна година за един работник или служител не може да
надвишава 150 часа, а в ал.2 е допълнено, че с колективен трудов договор тя
може да бъде увеличена двойно- до 300часа годишно. В чл.262 от КТ е посочен
размерът на заплащане на извънредния труд-50 на сто -за работа през работните
дни; 75 на сто-за работа през почивните дни и 100 на сто -при работа през дните
на официалните празници, както и 50 на сто-за работа при сумирано изчисляване на работното време.
Освен това съгласно чл.8 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, в редакцията си към посочения исков период от време за всеки
отработен нощен час или за част от
него между 22.00ч.-06.00ч. на
работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд в размер не по-малък от 0.25лв, като с изменението на посочената
разпоредба от Наредбата с бр.66 от 24.07. 2020г. в сила от 01.01.2021г. за
всеки отработен нощен час или за част от него
се заплаща допълнително ТВ за нощен труд не по-малък от 0.15 на сто от
минималната работна заплата, установена в страната, но не по-малко от един
лев.
Според разпоредбата на
чл.67 ал.7 от Закона за държавния служител във връзка с чл.20 и чл.21 от
Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, в сила от
01.01.2017г., допълнителното възнаграждение за всеки отработен нощен час или
част от него/след 22.00ч до 06.00ч./ е до 0.25лв, а за положения извънреден
труд се заплаща допълнително възнаграждение за отработеното време, изчислено върху индивидуалната основна заплата в размер
на 50% върху индивидуалната работа
заплата, като посочените размери не са променяни през исковия период за който
се претендира от ищеца трудово възнаграждение. Както се посочи и по трите
закона- ЗГ, ЗДСл и КТ на работниците или служителите полагащи нощен
труд, им се полагат ободряващи напитки, храна или тяхната равностойност.
В резултат на така направения сравнителен анализ на
нормативната уредба на нощния труд се
налага извода, че ако регламентацията му
в ЗМВР е сравнима с тази
регламентация в ЗДСл, то във всички
случаи нормите регламентиращи този вид труд в КТ защитават в значително
по-висока степен и сигурност правата на
работниците и служителите, чиито трудови правоотношения се подчиняват на този закон,
в сравнение с правата на служителите, чиито трудови правоотношения се
подчиняват на Закона за министерството на вътрешните работи. В тази връзка,
освен че в КТ нощният труд е ограничен до 7часа, което има определен и социален
елемент, както и е свързан с безопасността на труда и ефективното и точно
изпълнение на трудовите функции през този времеви отрязък /през нощта/ от съответния работник или служител,
заплащането на същия според този кодекс предвижда увеличение в размер на 15% от
минималната работна заплата, но не по-малко от 1лев на час, докато със заповед №8121з-156 от
05.02.2020г. на Министъра на вътрешните работи тази сума е фиксирана твърдо
на 1/един/ лев и липсва възможност
заплащането да се определя на база МРЗ за работещите в МВР, който механизъм в
отделни случаи би позволил заплащането на този вид труд да е значително
по-високо от 1лев на час. Наред с това с последното изменение на чл.187 ал.1 от ЗМВР нощният труд е фиксиран на 8часа за
всеки 24часа, което надвишава с 1час ограничението на нощния труд според
Кодекса на труда. Следователно частен охранител работещ по трудов договор
съгласно изискванията на ЗЧОД и извършващ сходна дейност с тази на служител на
МВР, е третиран много по-благоприятно от служителя на МВР, което е недопустимо
и не може да бъде оправдано по никакъв начин. Същото се отнася и за горските
инспектори, назначени по трудови договори, подчинени на КТ, и доколкото
единствената компенсаторна мярка за
заплащането на нощния труд на служителите на МВР, съществувала в чл.31 ал.2 от Наредбата №8121з-407 от
11.08.2014г. необяснимо не е възпроизведена в следващите издадени наредби което
е изключително неблагоприятно за тази категория служители от МВР.
Следователно не може да бъде споделено възражението на
ответната ГДПБЗН-към МВР, че за служителите на МВР не е предвидено
преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1.143 и изплащането му като
извънреден, защото с оглед спецификата на служебните правоотношения на
държавните служители в МВР били предвидени редица други компенсаторни механизми
-допълнително възнаграждение за прослужено време, /чл.178 ал.1 от ЗМВР/, размер
на основния платен годишен отпуск /чл.189 от ЗМВР/,обезщетения за неизползван
платен годишен отпуск/234 ал.1 от ЗМВР/, обезщетения при прекратяване на служебното
правоотношение/чл.234 ал.1 от ЗМВР/, по-благоприятен режим на заплащане на
извънредния труд според неговата продължителност/чл.187 ал.5, ал.6 и ал.7 от ЗМВР и други. Касае се за предвидени компенсаторни механизми на посочените в
самия закон основания, предвидени за тази категория служители и същите не могат с категоричност и с
достатъчна степен на сигурност да бъдат квалифицирани като закрилни мерки за нощен и извънреден
труд при работа с високо нервно-психическо
натоварване, каквато безспорно е работата на служителите на МВР. Тези
компенсаторни механизми нямат нито пряко нито косвено отношение
към справедливото и пълно овъзмездяване на служителите за положен нощен и извънреден труд при изпълнение на
служебните си задължения, като по делото не е установена наличието на пряка
причинно-следствена връзка между същите като доказан компенсаторен механизъм и
непосредственото овъзмездяване на посочения вид труд, полаган от служителите на
МВР.
Съгласно указанията в решението на СЕС е да се установи дали
по-голямата продължителност на нощния труд по ЗМВР се компенсира по друг
посочен в закона или наредбата начин с предвидени закрилни мерки съотносими
именно към този труд, каквито могат да бъдат намаленото работно време,
допълнително заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволят
пълно компенсиране на особената тежест на полагания от служителите на МВР нощен
труд. Следва изрично да се отбележи, че такива доказателства също не бяха
представени по делото, въпреки дадените на страните указания.
На следващо място нито в ЗМВР, нито в мотивите за изменението
му са посочени причини, които да обосновават необходимостта от завишаване
продължителността на полагания нощен труд и премахването на коефициента от
1.143 при приравняването на нощния труд към дневен труд, като при това
причините да не са икономически и да са свързани с допустима от закона цел,
като в случая социалният елемент е силно подценен и несъответен на
съществувалата до този момент правна регламентация на нощния и извънреден труд,
и на условията при които той се полага, което
е определено в ущърб на служителя от МВР. Или ако се съобрази
регламентацията на труда на частния
охранител съгласно ЗЧОД, който изрично препраща към нормите на КТ за уреждане
на трудовите правоотношения с тези служители / Няма ясен и еднозначен отговор
въпросът на базата на какъв разумен критерий ТПО на служителите на МВР, в
частност нощния труд са уредени по-неблагоприятно в сравнение с ТПО, свързани
със същия вид труд полаган от частния охранител/. Както вече се сочи СЕС в своето решение по коментираното преюдициално запитване,
макар че в чл.8 и чл.12, буква“а“ от Директива 2003/88 да не налагат да се
приеме национална правна уредба, която
да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от
публичния сектор е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на
труда през деня, то при всички случаи на такива работници трябва да има
задължително други мерки за защита под формата на допълнително заплащане именно
за този вид труд, а не изобщо, да има обезщетения или сходни придобивки именно
за този вид труд, които да позволяват напълно да се компенсира особената тежест
на полагания от тях нощен труд.
Предвид
изложеното Пазарджишкият окръжен съд намира, че ще следва да отмени частично обжалваното
решение и да се уважат заявените искови претенции, съответно до размера на 1274.41лв
брутен размер на паричната равностойност
на действително положения и незаплатен и неотчетен от работодателя извънреден
труд от 236часа, оставащ след отчитане и приспадане на заплатения на ищеца
размер на нощния труд от 369.45лв по цитираната заповед на министъра от
2014г.-по 0.25лв на час/ и обезщетение за забава от 145.18лв
При този изход
на спора в полза на въззивника С.П.М. ще
следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение направени пред
въззивната инстанция в размер на 396.75лв, а за първата инстанция адвокатско
възнаграждение в размер на 277.71лв,
изчислени съразмерно с уважената част от исковете, и които са заплатени
в брой за което са представени договори за правна защита и съдействие и списък
на разноските по чл.80 от ГПК, от
пълномощника адвокат В.М..
В полза на ответника
по исковете ГДПБЗН -МВР-С. ще следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете предявени срещу Дирекцията или по 20.65лв за
всяка от двете инстанции, като се съобрази и вече присъдените такива пред
първата инстанция.
Ответникът ще следва да заплати разноските за вещо лице в
размер на 200лв по сметка на бюджета на съдебната власт предвид уважаването по
същество на заявените срещу него искови претенции.
Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ решение на Пазарджишки
районен съд №655 от 29.06.2020г. постановено по гр.д.№4398 /2019г. по описа на
същия съд, В ЧАСТТА С КОЯТО са отхвърлени предявените
от С.П.М., ЕГН-********** *** против Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ при Министерство на вътрешните работи с административен
адрес: гр. С., ул. „П.“ № 171А, представлявана от главен комисар Н.Н., искове
за заплащане на сумата до размера на 1274.41лв /хиляда двеста седемдесет и
четири лева и четиридесет и една стотинки/ от общо претендираните 1643,86 лв., представляваща неизплатено
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през периода от
04.11.2016 г. до 04.11.2019 г., получен в резултат от преизчисляване на
положения нощен труд съобразно въведената в НСОРЗ, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
сумата, КАКТО И на обезщетение за забава в размер на 145,18 лв., дължимо за
периода от първо число след изтичане на всеки тримесечен период на сумирано
изчисляване на работното време до датата на завеждане на исковата молба, КАКТО
И В ЧАСТТА С КОЯТО С.П.М., ЕГН-**********, е осъден да заплати на Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при Министерство на
вътрешните работи с административен адрес: гр. С., ул. „П.“ № 171А,
представлявана от главен комисар Н.Н., юрисконсултско възнаграждение за размера над 20.65лв и до присъдените 100лв. или за разликата от 79.35лв.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ при Министерство на вътрешните работи с административен адрес:
гр. С., ул. „П.“ № 171А, представлявана от главен комисар Н.Н. да заплати на С.П.М.,
ЕГН-********** *** сумата 1274.41лв
/хиляда двеста седемдесет и четири лева и четиридесет и една стотинки/ ,
представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден
труд през периода от 04.11.2016 г. до 04.11.2019 г., получен в резултат от
преизчисляване на положения нощен труд съобразно въведената в НСОРЗ, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда-04.11.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, КАКТО и обезщетение за забава в размер на
145,18 лв./сто четиридесет и пет лева и осемнадесет стотинки/, дължимо за
периода от първо число след изтичане на всеки тримесечен период на сумирано
изчисляване на работното време до датата на завеждане на исковата молба-04.11.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА решение
на Пазарджишки районен съд №655 от 29.06.2020г. постановено по
гр.д.№4398/2019г. по описа на същия съд В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при Министерство на вътрешните работи с административен адрес: гр.
С., ул. „П.“ № 171А, представлявана от главен комисар Н.Н. ДА ЗАПЛАТИ на С.П.М.,
ЕГН-********** *** сумата от 396.75лв /триста деветдесет и шест лева седемдесет и пет стотинки/ разноски за
въззивната инстанция и сумата от 277.71лв /двеста седемдесет и седем лева и
седемдесет и една стотинки/ разноски за първата инстанция съразмерно с уважената
част от исковете , а в полза на бюджета на съдебната власт ДА ЗАПЛАТИ
разноски за вещо лице в размер на 200лв/двеста лева/.
Осъжда С.П.М.,
ЕГН-********** ***, да заплати в полза на Главна дирекция „Пожарна безопасност
и защита на населението“ при Министерство на вътрешните работи с
административен адрес: гр. С., ул. „П.“ № 171А, разноски за юрисконсулт за
въззивната инстанция в размер на 20.65лв /двадесет лева и шестдесет и пет стотинки/, съразмерно
с отхвърлената част от исковете.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1. 2.