Решение по дело №2778/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1002
Дата: 13 юли 2022 г. (в сила от 13 юли 2022 г.)
Съдия: Радослав Петков Радев
Дело: 20215300502778
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1002
гр. Пловдив, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. И.ова
Членове:Радослав П. Радев

И. Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20215300502778 по описа за 2021 година
Производството е по иск за делба във фазата на извършването.
Обжалвано е решение №262117/29.07.2021г. по гр.д.№13020/2017г. от съделителите
М. К. Л.,М. Р. Л. и И. Р. Л.,с което РС-Пловдив се е произнесъл относно способа за
извършване на делбата поставяне в дял на съделителя Й. И. Л. на имота,предмет на делбата
като навеждат доводи, сочещи за неправилност и незаконосъобразност на решението и
считат, че имота е неподеляем и следва да бъде изнесен на публична продан.
Въззиваемата страна Й.Л. счита първоинстанционното решение за правилно и
законосъобразно и като такова моли същото да се потвърди,а жалбата като неоснователна
моли да се остави без уважение.
Окръжният съд като провери основателността на оплакванията в жалбата и при
съобразяване с правомощията си на въззивна инстанция,намира за установено от фактическа
страна и правна страна следното:
С влязло в сила решение № 731 от 22.02.2019 година по гр.дело № 13020/2017
година на ПРС, VІ граждански състав е допусната съдебна делба по отношение на недвижим
имот – поземлен имот с пл.№1022 по кадастралния план на гр.К.,одобрен със заповед
№300-4-25/2004г. на ИД на АК,целият застроен и незастроен,с площ по графични данни
420кв.м.,за който имот е отреден УПИ ХIII-673 в кв.83 по плана на гр.К.,ведно с построената
в същия поземлен имот двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 80кв.м.
1
при граници на ПИ:улица,ПИ №1023,ПИ №1021 и ПИ №1887,която да се извърши между
жалбоподателите М. К. Л.,М. Р. Л. и И. Р. Л. и въззиваемия Й. И. Л. при квоти,както
следва:за М. К. Л.-3670/66060ид.части,за М. Р. Л.-10 786,96/66060ид.части,за И. Р. Л.-
10786,96/66060ид.части и за Й. И. Л.-40816,08/66060ид.части.
В първоинстанционното производство е прието становище на Гл.архитект на
Община-К.,от което става ясно,че процесния имот е неподеляем.Представени са като
доказателства и са приети удостоверения за постоянен и настоящ адрес на съделителя Й.Л. и
на съпругата му Ц. Л.,от които е видно,че постоянния и настоящ адрес на същите е
административния адрес на делбения имот.Приети са писмени доказателства,че Й.Л. и Ц. Л.
са закупили имот в гр.Пловдив през 2003г.,а именно апартамент,находящ се на ул.***,както
и нотариален акт за дарение на същия имот на дъщеря им И. Й. К.,което е било извършено
на 08.09.2020г.Приети са също така като доказателства фискални бонове за заплащани
сметки към „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и към „ВиК“,които са заплащани от
Й.Л..
В първоинстанционното производство са разпитани св.П. и Т. като от показанията
на св.П. става ясно,че до смъртта си на първия етаж са живели дядо И. и баба И.,но не знае
къде са живели Й. и семейството му,тъй като етажа бил постоянно заключен.От показанията
на св.Т. става ясно,че същата работи като зъболекар в гр.К. от 1973г. и познава Й. и
семейството му,като съпругата на Й. е работила най-напред в поликлиниката в гр.К.,а след
това при нея в зъболекарския кабинет и заявява,че същите винаги са живели в
къщата,предмет на делбата в гр.К..Само за кратък период от време през 1990-1997г. същите
са живели в гр.Пловдив,докато децата им ходели на училище.Но през лятото винаги
живеели в К.,а от 2000г. живеят постоянно в делбения имот.
В първоинстанционното производство е била назначена СТЕ относно цената на
делбения имот,която е дала заключение за сумата 56 380лв.,като и уравнението на дяловете
в обжалваното решение е извършено на база на тази експертиза.В настоящата инстанция
също беше назначена такава експертиза,която установи цена на имота 57 700лв. и с която
настоящата инстанция следва да се съобрази,тъй като се явява съвсем актуална към
настоящия момент.
Във въззивната жалба се сочи неправилност и незаконосъобразност на
решението,тъй като имота е възложен на основание чл.349 от ГПК на съделителя Й. И. Л.,а
останалите съделители считат,че имота е неподеляем и никой от съделителите не отговаря
на условията на чл.349 от ГПК за възлагане на имота.Настоящата инстанция намира,че
решението е правилно и законосъобразно,тъй като предявилият претенцията съделител е
живял в имота при открИ.е на наследството,а освен това не притежава друг имот към
момента на извършване на делбата.Това е така,защото съобразно трайната практика на ВКС
дори и при висящ делбен процес няма пречка съделител да се разпореди със собствен свой
недвижим имот.Освен това следва да се посочи,че съсобствеността върху процесния имот е
възникнала само на основание наследство,каквото е изискването на закона,а не въз основа
на смесена съсобственост.Същата възниква след смъртта на общия наследодател и
2
независимо,че има завет от страна на наследодателката,при който е възстановена запазената
част,но тя пак е възникнала на база наследство от общата наследодателка.При това
положение и след като съделителя Й.Л. отговаря на изискванията на чл.349 от ГПК,то няма
пречка имота да му бъде възложен на него.Ето защо решението се явява правилно и
законосъобразно,но тъй като се посочи,че актуалната оценка на имота е тази,изготвена в
последното заседание пред настоящата инстанция,то същото следва да се измени в частта
относно уравнението на дяловете,като на М.Л. следва да бъде изплатена сумата
3221,36лв.,на М.Л. и И.Л. сумата от по 9461,73лв. за всеки от тях.
Пред настоящата инстанция са претендирани разноски,като такива са направени от
въззиваемата страна в размер на 1000лв. за адвокатско възнаграждение,поради което следва
да се присъдят.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение № 262117/29.07.2021 г. по гр.д.№ 13020/2017г. по описа на
РС-Пловдив,VI гр.с-в,като ОСЪЖДА Й. И.ОВ Л. от гр.К.,ул.*** с ЕГН-********** да
заплати на М. К. Л. с ЕГН-********** от гр.К.,ул.*** за уравнение на дяловете сумата от
3221,36лв.,на М. Р. Л. с ЕГН-********** от гр.К.,ул.*** за уравнение на дяловете сумата от
9461,73лв. и на И. Р. Л. с ЕГН-********** от гр.К.,ул.*** за уравнение на дяловете сумата
от 9461,73лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА М. К. Л. с ЕГН-********** от гр.К.,ул.***, М. Р. Л. с ЕГН-********** от
гр.К.,ул.*** и И. Р. Л. с ЕГН-********** от гр.К.,ул.*** да заплатят на Й. И. Л. от
гр.К.,ул.*** с ЕГН-********** направените от него разноски по делото пред настоящата
инстанция в размер на 1000лв./хиляда лв./ за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата
на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3