РЕШЕНИЕ № 260002
гр. Враца,
17.11. 2025 г.
ОКРЪЖЕН
СЪД - ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на 21 май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател: НАДЯ ПЕЛОВСКА
Членове: МИРОСЛАВ ДОСОВ
КАЛИН ТОДОРОВ
при секретаря Веселка Николова, като разгледа
докладваното от съдия Мирослав Досов възз.гр.дело № 592 по описа на съда за
2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
вх.№ 261249/25.09.2020 г. на
"Топлофикация - София" ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от А. А.- изп. директор, против решение №
260022/18.09.2020 г. по гр.дело № 4673/2019 г. по описа на Районен съд - Враца,
с което е отхвърлен предявения от дружеството против К.Л.К. ***, ЕГН ********** иск за установяване съществуване
на вземане в общ размер от 2712.61 лева, от които: сумата от 2345.13 лева -
главница за доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се ***, аб. № ***; сумата от 307.28
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
14.09.2016 г. до 28.05.2019 г.; сумата от 49.92 лева - главница за дялово
разпределение; сумата от 10.28 лева, представляваща лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 30.06.2016 г. до 28.05.2019 г., ведно със
законната лихва върху главниците за периода от датата на депозиране на заявлението - 17.06.2019 г., до окончателното
изплащане на вземането, за които суми в полза на дружеството е издадена Заповед
за изпълнение по ч.гр.дело № 3552/2019 г. по описа на РС - Враца.
Жалбоподателят поддържа, че
решението е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния
закон и процесуалните правила, излага подробни съображения. Моли решението да
бъде отменено, а искът му уважен изцяло, като основателен и доказан.
Моли на основание чл.266,ал.3 ГПК
въззивният съда да допусне съдебно -
техническа и съдебно счетоводна експертизи по поставени в исковата молба
задачи с твърдението, че първоинстанционният съд го е лишил от възможността да
докаже исковата си претенция, като не е допуснал поисканите експертизи.
В срока по чл.263 ГПК
въззиваемата К.Л.К. не е депозирала отговор.
Третото лице помагач "МХ
ЕЛВЕКО" (сега с фирмено наименование "ДАЛСИЯ ЕМБЕКО") ООД -
гр.София, ЕИК: ***, редовно уведомено,
не е депозирало отговор.
С определението си по чл.267 ГПК -
определение № 260010/ 17.03.2025 г., въззивният съд е намерил за неоснователно
искането на жалбоподателя за събиране на доказателства пред въззивната
инстанция в хипотезата на чл.266,ал.3 ГПК, предвид факта, че с исковата молба
въззивникът - ищец е поискал назначаването на СТЕ и ССЕ и РС - Враца е допуснал
такива с определението си по чл.140 ГПК - определение № 473/ 14.02.2020 г.,
връчено на страните заедно с призовките за първо открито с.з., насрочено за
18.05.2020 г. Призовката на ищеца е връчена на 06.03.2020 г., но депозитите не са внесени, делото е отсрочено
за 17.08.2020 г., но депозитите отново не са внесени, при което
първоинстанционният съд е дал ход на устните състезания.
В открито съдебно заседание
въззивникът не се явява.
Въззиваемата страна чруз
процесуалния си представител моли въззивната жалба да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е от
надлежна страна, в рамките на срока по чл. 259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем
съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав констатира, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно - постановено е от законен
състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК
писмена форма, подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо и правилно.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за
недопустимост на първоинстанционното решение поради нарушение на
съдопроизводствените правила.
Действително РС - Враца е допуснал пропуск,
непостановявайки изрично определение за отмяна на допуснатата СТЕ, но това
нарушение не е съществено до степен да доведе до отмяна на съдебния акт. На
ищеца е даден срок за внасяне на депозит, в който срок той не е внесъл същия,
не е изложил уважителни причини за това, не е депозирал молба за продължаване
на срока. Делото е отсрочено за 17.08.2020 г., но депозитите отново не са
внесени. Ищецът не се е явил в о.с.з., не е депозирал писмено становище и не е
изложил искания досежно СТЕ.
Предвид това, правата на страната не са накърнени.
Неизвършването на допуснатата СТЕ не е по вина на съда и в този смисъл той не е
препятствал страната да докаже основателността на претенцията си.
Както правилно е посочил първоинстанционният съд в
решението си, основателни са
възраженията на пълномощника на ответника, направени още в заповедното
производство, за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията на
осн.чл.111,б.в ЗЗД - тригодишна давност от изискуемостта на вземането, видно от
исковите претенции с начална дата на период на вземането - м.05.2015 г., респективно
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е депозирано на
17.06.2019г., т.е. за периода от м.05.2015г. до 17.06.2016г. вземанията са
погасени по давност по отношение на претендираната главница и лихва за забава.
Действително, представените по делото писмени
доказателства - справка извлечения от фактури за конкретния вид неиздължение,
които представляват компютърни разпечатки, неносещи подпис и печат на ищеца, не
следва да се ценят като документи.
Предвид гореизложеното, не се установяват по
категоричен начин оспорените вземания, поради което съдът е допуснал изслушване
на специализирани експертизи за установяване на вземанията и техния размер.
Доколкото за уважаване на исковите претенции е
необходимо същите да бъдат доказани както по основание, така и по размер,
първоинстанционният съд правилно е приел, че исковите претенции следва да се
отхвърлят като неоснователни и недоказани както по отношение на главницата, така
и по отношение на акцесорния иск за лихва.
Въззивният съд намира, че решение решение №
260022/18.09.2020 г. по гр.дело № 4673/2019 г. по описа на Районен съд - Враца
е правилно и следва да бъде потвърдено. Споделя фактическите и правни изводи на
районния съд и намира, че решението е поставено при правилно приложение на
материалния и процесуалния закон и правилна преценка на доказателствата по
делото, като на основание чл.272 от ГПК се присъединява и препраща към мотивите
на първоинстанционния съд, които напълно споделя.
По разноските:
При този изход на
спора право на разноски има само въззиваемата
страна. Предвид направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът следва да разгледа същото. При преценка настоящият
съдебен състав намира, че възражението е неоснователно, предвид проведените две
съдебни заседания, в които процесуалният представител на въззиваемата се е явил
и е изразил становище.
Водим от изложеното
и на основание чл.271, ал.1 ГПК, Окръжен съд - Враца
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 260022/18.09.2020 г. по гр.дело № 4673/2019 г. по описа на Районен съд –
Враца.
ОСЪЖДА "Топлофикация
- София" ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление *** да заплати
на К.Л.К. ***, ЕГН **********, постоянен
и настоящ адрес ***, адрес по заявление: ***
сумата от 500 лева, представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението е постановено при
участието на трето- лице помагач "ДАЛСИЯ ЕМБЕКО" ООД - гр.София, ЕИК:
***.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване - чл.280,
ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.