№ 806
гр. София, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 26 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Аделина И.а
при участието на секретаря Венелин П. Кръстев
в присъствието на прокурора Т. В. Т.
като разгледа докладваното от Аделина И.а Частно наказателно дело №
20251100206839 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.32 ал.1 вр.чл.16 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции (наричан по-долу за кратко
Закона).
Образувано е въз основа на изпратено удостоверение по чл.4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение
на несъдебен орган на Кралство Нидерландия от 07.02.2025г. и влязло в
законна сила на 21.03.2025г., за налагане на финансова санкция глоба в размер
на 420 евро на лицето T.Y..
В с.з. представителят на СГП предлага да не бъде признато решението за
финансова санкция спрямо Я. и в тази насока сочи липса на законово
регламентираните изисквания.
Засегнатото лице, нередовно призовано, не се явява и не изразява
позиция по същество на процесния спор.
Назначеният служебен защитник адв.А. изцяло възприема становището
на участващия по делото прокурор, навеждайки конкретни доводи в контекста
на изискването по чл.30 ал.3 от Закона.
Съдът, след като прецени съдържанието на удостоверението, събраните
по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Засегнатото лице Т. Я. е родено на ****г., с неустановено в хода на
1
съдебното производство гражданство и с неустановен адрес.
От приетото като писмено доказателство удостоверение по чл.4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета се установява, че с Решение за
налагане на финансова санкция, издадено от несъдебен орган на изпращащата
държава на 07.02.2025г. и влязло в законна сила на 21.03.2025г. е наложена на
лицето санкция в размер на 420 евро във вр. с извършено на 08.07.24г. на
територията на Нидерландия нарушение, изразяващо се в държане в ръка на
мобилен телефон по време на шофиране.
Видно от доказателствените материали, производството по налагане на
финансовата санкция в издаващата държава е било писмено, като лицето е
било уведомено съгл. нормативните правила на решаващата държава относно
правото си на обжалване на решението и относно сроковете за обжалване, но
не се е възползвал от предоставената му възможност и след влизането му в
законна сила не е заплатил наложената му глоба.
На основата на така установените обстоятелства на първо място съдът
намира, че е компетентният орган съгл. чл.31 ал.3 вр. чл.6 ал.1 вр. чл.15 ал.5 от
Закона.
Законовите предпоставки за основателност са лимитативно определени в
самия закон.
По същество на делото настоящият съд установява частично наличие на
законовите условия за признаване на издадения от несъдебен орган акт.
Налице са формалните предпоставки, предвидени в чл.5 от Закона –
удостоверение по образец, ведно с превод на български език.В случая
горепосоченото решение за налагане на финансова санкция е влязло в законна
сила на 21.03.2025г., респ. представлява акт на държава членка на ЕС,
подлежащ на изпълнение, като по безспорен начин се установява и фактът на
уведомяване на лицето за възникналото му право на жалба.
При цялостна преценка на материалите по делото съдът приема наличие
на основание за отказ за признаване на решението и решаващият довод за това
се изразява в следното:
Материална норма на чл.30 ал.3 от Закона в условията на
алтернативност визира и други предпоставки, позволяващи признаване на
решението за налагане на финансова санкция, а именно засегнатото лице да
притежава имущество, да получава доходи, да има местоживеене или
обичайно местопребиваване на територията на страната.Понятието
„местоживеене" е уредено в чл.94 ал.1 ЗГР и визира, че настоящ адрес е
адресът, на който лицето живее.Понятието „обичайно пребиваване" е
легализирано в чл.48 ал.7 КМЧП и в този смисъл под обичайно
местопребиваване на ФЛ се разбира мястото, в което то се е установило
преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от
регистрация или разрешение за пребиваване или установяване.За
установяване на местоживеенето и/или обичайното местопребиваване се
изисква удостоверяването им чрез писмен документ или чрез отчитане на
определени обстоятелства от личен или професионален характер, които
2
произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да
създаде такива връзки.В случая засегнатото лице не бе открито –
безрезултатни останаха положените усилия за неговото призоваване (включая
и тези на ОС Русе); не се установи и неговата свързаност с РБ, произтичаща от
определени лични взаимоотношения и професионални връзки с траен
характер.Видно от приобщената доказателствена съвкупност, лицето също
така не получава доходи и не притежава имущество в страната.
Т.е. от молещата държава е отправено искане за признаване на решение
за наложена финансова санкция на лице с неустановена в пълнота
самоличност, непритежаващо имущество и неполучаващо доходи в страната,
респ. не са налице изискванията на чл.30 ал.3 от Закона.
При горните съображения съдът
РЕШИ:
На основание чл.30 ал.3 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции ОТКАЗВА да признае и да допусне за изпълнение
Решение на несъдебен орган на Кралство Нидерландия от 07.02.2025г. и
влязло в законна сила на 21.03.2025г. за налагане на финансова санкция на
лицето T.Y. (Т. Я.) – роден на ****г. в Турция, с което му е наложена глоба в
размер на 420 евро за извършено нарушение на правилата за движение в
издаващата държава.
Решението подлежи на обжалване или протестиране в 7-дневен срок от
днес пред САС.
След влизане на настоящото решение в законна сила и на осн.чл.38 ал.1
от ЗПИИАКОРНФС за същото да се уведоми издаващата държава, като на
осн. чл.38 ал.2 от ЗПИИАКОРНФС копие от горното уведомление да се
изпрати на МП на РБ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3