№ 347
гр. София, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА П. БЕНКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20211110126442 по описа за 2021 година
Производството е исково по молбата на „ФИРМА, ЕИК *********,
представляван от Л.С., с адрес АДРЕС, ТЕЦ Р. против ИВ. Г. М., ЕГН
**********, с адрес фИРМА, с искане за постановяване на установително
решение спрямо ответника, за това, че дължи на ищеца сумата от 1845,99 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 1.5.2016г. до 30.4.2017г. ведно със законна лихва от 21.12.2020 г.
до изплащане на вземането, лихва в размер на 225,17 лв. за периода от
10.7.2016г. до 11.5.2018г., които суми са за доставена топлоенергия за имот,
находящ се в гр.Перник, ул.“Васил Стоин" 6 А за периода от 01.05.2016г. до
30.04.2017г. Излага се, че за тях ищецът е сезирал съда със заявление по
чл.410 от ГПК, по което е издадена заповед от 07.01.2021г. по гр.дело №
64374/ 2020г., която е връчена на длъжника и оспорена в законовия срок.
С оглед изпълнение на процедурата по чл.415, ал.1 от ГПК и указанията
на съда се предявява и настоящия иск като се ангажират доказателства и се
претендират разноски.
В срока по чл.131 ГПК е подаден писмен отговор, с който не се
оспорват наведените в исковата молба факти – досежно собствеността и
доставките на топлоенергия, но се навежда давност, изтекла в полза на
клиента. Ангажират се доказателства.
1
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира следното.
Страните нямат спор и това се установява от представения от Ивайло
НА с № 106 по дело с № 1054 от 10.03.1994г на нот . при Районен съд
Перник, както и от препис – извлечение от акт за смърт и удостоверение за
адреси, че до имота с адрес: АДРЕС, в сочения исков период ищецът е
доставял топлинна енергия с уговореното качество, количество и цена и че
ответникът има качеството на потребител на услугите след 22.11.2017г.,
когато е погасено правато на ползване, учредено в полза на родителите му с
приложения НА. Няма спор и досежно размера на исковите суми като се
спори досежно наличието на давност и липсата на легитимация на ответника
като потребител на топлоенергия за периода по исковата молба – 0105.2016г.
до 30.04.2017г.
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. В разпоредбата на параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова
дефиниция на понятието битов клиент - клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени
битови нужди. Ответникът не спори да е собственик на топлоснабдения имот
в процесния период, а и това обстоятелство се установява от договор за
дарение на недвижим имот № 106, том трети, дело № 1034 от 30.03.1994 г. по
описа на нот. И.И. по силата на който имотът му е дарен. Видно от нот. акт
обаче в полза на дарителите му- негови родители, е учредено пожизнено
право на ползване. Видно от препис-извлечение отк акт за смърт от
23.11.2017 г. майката на ответника е починала на 22.11.2017 г. Поради това
съдът намира за установено ответникът да е потребител на ТЕ считано от тази
дата 22.11.2017 г.
Исковите претенции обаче се отнасят за момент преди настъпване
кончината на праводателя и носител на вещно право на ползване върху имота
Невена, поради което и само на това основание те като недоказани следва да
2
бъдат отхвърлени.
При неоснователност на иска за главница, то такъв се явява и иска за
лихвата, който следва да бъде отхвърлен.
Ответникът има искане за присъждане на разноски, но такива не са
сторени от него и не му се дължат.
При гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД предявеният от ФИРМА, ЕИК *********,
представляван от Л.С., с адрес АДРЕС, ТЕЦ Р. против ИВ. Г. М., ЕГН
**********, с адрес фИРМА иск за установяване съществуването на вземане
на ищеца спрямо Ивайло за следните суми: сумата от 1845,99 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 1.5.2016г. до 30.4.2017г. ведно със законна лихва от 21.12.2020 г.
до изплащане на вземането, лихва в размер на 225,17 лв. за периода от
10.7.2016г. до 11.5.2018г., които суми са за доставена топлоенергия за имот,
находящ се в гАДРЕС за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. и които са
предмет на издадена на 07.01.2021г. заповед за парично задължение по чл.410
от ГПК по гр.дело № 64374. 2020г. по описа на СРС, 144 гр.състав.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3