Решение по дело №2537/2019 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                                            22.10.2019 г.                      град Велико Търново

 

  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

Великотърновски районен съд                                               VІ-ти граждански състав  

на осми октомври                                                   две хиляди и деветнадесета година               

в публично заседание в следния състав:

                                                                                        Районен съдия: Георги Георгиев

при секретаря Милена Радкова

като разгледа гражданско дело № 2537 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 6 ГПК, вр. чл. 146, ал. 2, вр. чл. 143, ал. 2 и чл. 149 СК.

Образувано е по искова молба на И.И.П., действаща като майка и законен представител на малолетната С. П. Ж., срещу П.С.Ж., с която се иска ответникът да бъде осъден да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в размер на 200 лева, считаното от предявяване на молбата до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, както и издръжка за минал период - от 1.4.2019. до 15.8.2019 г. в общ размер на 900 лева.

Ищцата твърди, че малолетната С.Ж. е родена от съвместното й съжителство с ответника, както и че след раздялата на родителите през м. август 2019 г. грижите за детето се полагат от нея, като от м. април 2019 г. ответникът не е давал средства за издръжка за дъщеря си.

Ответникът не спори, че с ищцата са родители на малолетната С.Ж., както и че страните не живеят заедно от м. август 2019 г. Заявява обаче, че до раздялата с ищцата разходите за детето са поемани от родителите поравно. Твърди, че претендираният размер на издръжката е завишен с оглед възрастта на детето, което не се нуждае от по-специални грижи, а освен това за да заплаща квартирата, в която родителите и детето са живеели, е теглил кредит, който все още погасява.

В открито заседание процесуалният представител на ищцата поддържа исковата молба. Моли издръжката да се присъди от м. юли, а не от м. април 2019 г., като заявява, че от страна на ответника са постъпили плащания, макар и не в претендирания от ищцата размер. 

Ответникът не се явява и изпраща представител.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Установява се от представеното удостоверение, че страните са родители на малолетната С. П. Ж., родена на *** г.

От представената служебна бележка, издадена от „И. С. – В.” АД, се установява, че ответникът реализира месечен доход малко над средния за страна, като по делото няма данни същият да има задължения към трети лица.  

От страна на ответника няма наведени твърдения (и представени доказателства), че същият има други свои деца, за които да полага грижи, както и че има ангажименти към свои възходящи.

По данни от изготвения социален доклад грижите по отглеждането и възпитанието на детето се полагат от майката, като двамата живеят в наследствена къща в гр. Д. При отглеждането на детето майката е подпомагана от своите родители, които поемат режийните разноски и поддръжката на жилището. Понастоящем ищцата ползва платен отпуск за отглеждане на детето и получава месечно обезщетение в размер на 380.00 лева, което е видно и от представеното удостоверение от НОИ.   

С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира предявения иск за доказан по основание.

Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката следва да се определи като се съобразят от възможностите на дължащия родител и нуждите на децата, с оглед правилното им развитие, възпитание и задоволяване на нормалните им потребности. За децата следва да се осигурят такива битови условия и средства, които да им гарантират нормален живот и развитие, каквито биха имали, ако родителите им живееха заедно. Нуждите на децата се определят съобразно условията на живот, като се вземе предвид възрастта, социално-икономическата обстановка в страната, както и всички особености на конкретния случай.

Претенцията за издръжка за минало време е основателна при установяване на нейната дължимост и неплащането й от задълженото лице. Ответникът не ангажира доказателства, че е участвал финансово в издръжката на детето си за периода от 1-ви юли до 15-ти август 2019 г., като такива доказателства са представени от ищцата в проведеното открито заседание – за преведени суми в общ размер от 290.00 лева. Тук следва да се има в предвид, че в основанията за паричните преводи за посочени „издръжка за м. септември 2019 г., издръжка за 10.8.2019 – 01.09.2019 г. и покупка”. По делото липсват други доказателства, че за периода от 1-ви юли до 15-ти август 2019 г. ответникът е предоставял средства за издръжката на детето си. Така въведеният по делото отрицателен факт не е опроверган чрез насрещно доказване от страна ответника, поради което съдът намира, че за този период е налице бездействие за предоставяне на издръжка от страна на бащата. Ето защо, съдът приема за установена по основание претенцията за заплащане на издръжка за периода от 1.7.2019 г. до 15.8.2019 г.

По отношение размера на алиментното задължение съдът съобразява получаваното от ответника трудово възнаграждение и обстоятелството, че същият е освободен от полагането на лична грижа за детето, от поемане на ежедневните му разходи и от поддържане на домакинството, в което детето живее, а ангажиментът за това е поет изцяло от майката. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че по делото няма данни бащата да има задължения към трети лица, същият да има други деца, които да издържа, както и да има ангажименти към свои възходящи.

Предвид възрастта на детето, необходимостта то да получава специфичните за възрастта му храна и облекло, както и нуждата от запазване на създадените добри битови условия, съдът счита, че издръжката му за процесния период е възлизала на 250.00 лева месечно.

Майката получава обезщетение в размер на 380.00 лева месечно, които са очевидно недостатъчни за поемане разходите на детето и на нейните собствени. С получаваното от нея обезщетение тя следва да поеме по 80.00 лева месечно от нужната му издръжка, а остатъкът от 170.00 лева следва да се поеме от бащата. Този размер на дължимата от ответника издръжка се отнася както за периода преди подаването на молбата, така и за в бъдеще.

Претенцията за минало време обхваща период от месец и половина, т.е. претендираната сума за този период е 300.00 лева. От тази сума следва да се приспадне заплатената за периода 10-15.8.2019 г. такава в размер на 28.35 лева (5 дни по 5.67 лева при размер на месечната издръжка от 170.00 лева), която сума е част от преведените на 16.9.2019 г. 80.00 лева, като с оглед приетия от съда размер на издръжката претенцията за минало време е основателна за сумата от 226.65 лева (170.00 лева за един месец + 85.00 лева за половин месец = 255.00 лева – 28.35 лева, заплатени на 16.9.2019 г. = 226.65 лева).

Ответникът следва да заплати направените от ищцата разноски в размер на 255.00 лева – част от заплатения адвокатски хонорар. Ответникът следва да заплати и държавна такса от 244.80 лева върху размера на издръжката занапред и държавна такса от 50.00 лева върху иска за издръжка на минал период.

Така мотивиран, съдът

 Р Е Ш И :

 

 ОСЪЖДА П.С.Ж., ЕГН ********** да заплаща на С. П. Ж., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител И.И.П., ЕГН **********, издръжка в размер от 170.00 (сто и седемдесет) лева месечно, считано от 15.8.2019 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 200.00 лева.

ОСЪЖДА П.С.Ж., ЕГН ********** да заплати на С. П. Ж., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител И.И.П., ЕГН **********, сумата от 226.65 (двеста двадесет и шест лева и шестдесет и пет ст.) лева, представляваща издръжка за минало време - за периода от 1.7.2019 г. до 15.8.2019 г., като отхвърля иска за горницата до пълния претендиран размер от 300.00 лева.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, с която исковете за издръжка са уважени.

ОСЪЖДА П.С.Ж., ЕГН ********** да заплати на И.И.П., ЕГН ********** сумата от 255.00 (двеста петдесет и пет) лева, представляваща направените в настоящото производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА П.С.Ж., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда държавна такса в размер на 294.80 (двеста деветдесет и четири лева и осемдесет ст.) лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от постановяването му.

 

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: