Р Е Ш Е Н И
Е
№ .....
гр.Плевен, 20.07.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти граждански състав,
в публично заседание на двадесет и шести юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ
ШИРКОВА
при секретаря Петя Иванова, като разгледа докладваното
от съдията Ширкова
гр.д. №1139 по описа на съда за 2020 година, на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Ц.Т.Т. с ЕГН ********** от гр.***против „***, с.***. Ищецът твърди,
че е собственик на два земеделски имота, находящи се в землището на с.***, за
които сключил с ответника договор за аренда и ги отдал за временно и възмездно
ползване за срок от седем години за периода 01.10.2017г. – 01.10.2017г. Твърди,
че с двустранно подписан от страните анекс на 26.05.2016г., удължил срока на
договора с още седем години. Твърди, че както договорът, така и анексът са
подписани с нотариално заверени подписи и вписани в ***. Твърди, че съгласно
договора, ответникът следвало от 01.10.2017г. да му заплаща по 50 лева на
декар, като за всичките 17,041 дка му дължи 852,05 лева годишно, платими в 14
дневен срок след приключване на съответното стопанска година. Ищецът твърди, че
ответникът не е изпълнил задължението си за плащане за повече от три месеца,
което е основание за разваляне на договора. Ищецът му изпратил писмено
уведомление за това, което било получено от управителя на ответното дружество
на 28.01.2020. Твърди, че тъй като договорът е сключен за срок по-дълъг от 10
години, то развалянето следва да става по съдебен ред. В заключение моли съда
да постанови решение, с което да развали процесния договор за аренда, касаещ двата земеделски имота.
В едномесечния срок ответникът представя
писмен отговор, в който оспорва иска. Твърди, че същият е недопустим, тъй като
сключването на анекс представлява сключване на нов договор. Твърди, че поради
това не е налице сключен договор за десет и повече години, поради което същият
не може да бъде развален по съдебен ред. Отделно от това навежда доводи, че ако
съдът приеме искът за допустим, то същият е неоснователен, тъй като преди
получаване на поканата за плащане, е изплатил на ищеца дължимата рента. Твърди,
че през месец септември ищецът е получил 98 кг пшеница, на 18.12.2019г. е
получил 200 лева с превод и на 24.01.2020г. е получил 615,85 лева с пощенски
превод.
В съдебно заседание ищецът се
представлява от процесуалния си представител и поддържа исковата молба.
Ответникът не се явява и не се представлява.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, съобрази становищата на
страните и изискванията на закона, констатира следното от фактическа страна:
Установява се от приложения по делото договор за
аренда на земеделска земя с нотариална заверка на подписите от 24.03.2010г., че
ищецът е сключил договор за аренда на земеделска земя по смисъла на чл.2 и
следващите от ЗАЗ за срок от 7 години, считано от 01.10.2010г., срещу арендно заплащане от страна на ответника в размер на 15,00
лева/дка. за следните земеделски земи:
НИВА от 8.160 дка, в м.“***“, трета категория,
съставляваща имот с идентификатор 06495.93.11, номер по предходен план: 093011,
при съседи: 06495.93.19; 06495.93.18; 06495.93.12; 06495.93.29; 06495.93.10 и
НИВА от 8.881 дка, в м.“***“, трета категория,
съставляваща поземлен имот с идентификатор 06495.148.23, номер по предходен
план: 148023, при съседи:
06495.148.25; 06495.148.24; 06495.148.37; 06495.148.27; 06495.148.30; 06495.148.4;
06495.148.3; 06495.148.26.
Установява се от представеното по делото писмено
доказателство на лист 7 от делото, че с Анекс от 26.05.2016г. с нотариална
заверка на подписите, срокът на действие на договора е продължен за още 7
стопански години, считано от началото на следващата стопанска година, в която
изтича срокът на действие на договора, а именно – от 01.10.2017г., като е
увеличен и размерът на арендното плащане – по 50,00
лева на декар, считано от 01.10.2017г.
Установява се от представеното писмено уведомление от
17.01.2020г., че ищецът, като арендодател, е уведомил
управителя на ответното дружество, че плащането на арендната
вноска за стопанската 2018/2019г. е забавено с повече от три месеца, поради
което разваля сключения договор за аренда от 24.03.2010г., ведно с Анекс към
него от 26.05.2016г. От приложеното копие на обратна разписка се установява, че
уведомлението е получено от управителя на дружеството на 28.01.2020г.
От представения в заверено ксерокопие РКО от 18.12.2019г.
се установява, че на ищеца е заплатена сумата от 200,00 лева с основание рента
2019г. От представения в заверено ксерокопие РКО от 24.01.2020г. и служебен бон
от „Български пощи“ ЕАД към него се установява, че чрез пощенски запис на 24.01.2020г.
на ищеца е изпратена сумата от 615,85 лева.
При
така установеното от фактическа страна, съдът приема, че от правна страна
следва да се изясни налице ли са предпоставките на чл.28, ал.2 вр.ал.1 от ЗАЗ
– договор за аренда със срок повече от 10 години и забавяне на арендно плащане повече от три месеца?
Съдът приема, че предявеният иск е
допустим, тъй като приема, че между страните е сключен договор за аренда за
повече от десет години и не са налице два отделни договора за по седем години.
Първоначално сключения на 24.03.2010г.,
сключен между ищеца като арендодател и
ответника като арендатор, е за срок от 7 стопански години, и безспорно чрез него като обект на арендуване са
предоставени посочените по-горе два
земеделски имоти. С Анекс от 26.05.2016г. към договора за
аренда на земеделска
земя от 24.03.2010г., страните са изменили договора относно
неговия срок, като са удължили същия за още 7 стопански години, считано от 01.10.2017г., а размера на арендното
плащане са увеличили на 50,00 лева на декар, считано от 01.10.2017г. Съдът
приема, че така направеното изменение е допустимо и съобразено с разпоредбата на чл.18 от ЗАЗ. Съдът приема, че анексът не представлява изменение на договора по смисъла на чл.16 от ЗАЗ,
а е продължаване на договора, по смисъла на чл.18 от ЗАЗ. От доказателствата
по
делото безспорно се установява, че е спазена предвидената в същата разпоредба форма за действителност - писмена форма с нотариална заверка на подписите, както и вписване в Службата по вписванията с оглед противопоставимостта му на трети лица. Анексът е сключен преди изтичане на деветия месец на стопанската година, предхождаща прекратяването на договора за аренда, в съответствие с предвиденото в чл.18, ал.2 от ЗАЗ.
Законодателят е предвидил, че изменението
на арендния договор, под формата
на неговото продължаване, следва да бъде вписано
в Службата по вписванията, като при наличие на
колизия на права, същата да
бъде разрешена съобразно поредността на вписванията. Това обуславя извод, че правното действие на вписването на
продължаване на договор за аренда,
законодателят е приравнил на правното действие
на вписването на сключен договор
за аренда. Това не води
обаче до извод, че самият
юридически факт на продължаването на договора за
аренда, предвиден в чл.18 от ЗАЗ, е приравнен на изцяло нов
договор. Аргумент в подкрепа на това
е и граматическото и систематическо
тълкуване на чл.18 от ЗАЗ, в който се говори именно
за „продължаване на арендния договор“,
тоест продължаване действието на съществуващ
такъв, както и че тази разпоредба
е част от Глава III от ЗАЗ, наименована – „Изменение на арендния договор“.
Съдът приема,
че в този случай не е налице нова самостоятелна облигационна
връзка и че страните са уговорили
промяна в размера на арендното плащане,
влизаща в сила от започване на
новия срок, за който арендния
договор е продължен, без да изменят
размера на рентата за предходния
период. Тази възможност е съобразена с чл.9 от ЗЗД относно
свободата на договаряне и при тълкуване на действителната
обща воля на страните, съобразно
критериите на чл.20 от ЗЗД и не води до извод за обвързване
с нов, самостоятелен договор между страните.
С анекса се изменят две от
съществените характеристики
на договора за аренда – срока
и размера на арендното плащане. Не се променят
нито обектите, нито сроковете за плащане. С оглед
на това, че първоначално договорът е за 7 години, а след това този срок
е продължен с още 7 години, то несъмнено
се касае за договор за
аренда, сключен за срок повече
от десет години. Това прави предявеният иск
допустим.
Този договор
е облигационен и за него са приложими
и общите правила на чл.87 от ЗЗД. Основателността на претенцията за разваляне на договора
във всички случаи е обусловена както от виновното
неизпълнение на едната страна по
договора, така и от изискването съдоговорителят, претендиращ развалянето, да е изправна страна в облигационната връзка. Няма спор, че
ищецът е предоставил на ответника посочените
в договора за аренда земеделски земи. На следващо
място, съгласно чл.87 от ЗЗД, развалянето на двустраните договори е крайна мярка. Към същата
се пристъпва само когато неизпълнението
не е незначително с оглед интересите на кредитора /чл.87, ал.4 от ЗЗД/ и след като се изчерпят
възможностите за неговото изпълнение. Дължимата сума за отдадените под аренда земеделски
земи е в размер на 852,05 лева. Видно от представените
РКО и пощенски запис, на 18.12.2019г. на ищеца са изплатени 200,00 лева, а на
24.01.2020г.,
което е 9 дни след
изтичане на тримесечния срок от падежа на
задължението, с пощенски
запис е изпратена сумата от 615,85 лева. Получаването на сумите не
се оспорва от ищеца, но
се твърди, че е налице и неизплатена
част, а освен това по-голямото плащане е извършено след изтичане на
трите месеца от падежа.
Правото за разваляне на
договора за аренда възниква с изтичането на три
месеца от крайния срок за
изпълнение на арендното плащане, тоест в случая считано от 15.01.2020г.
В случая обаче забавата е от 9 дни, а неизплатената част е в минимален размер от 36,20 лева. При забавеното изпълнение, длъжникът има възможност да заплати сумата
и по този начин да санира
- да заличи последиците на забавата.
В настоящия случай ищецът е приел закъснелите плащания, включително и това надвишаващо трите месеца. Действително, преди приемането на закъснялото плащане, същият е възразил срещу неточното по време неизпълнение, упражнявайки правата
си по чл.87, ал.1 от ЗЗД, но изпратеното
уведомление е достигнало до ответника след
извършеното плащане. Доколкото ищецът не сочи системно
неизпълнение на задължението на ответника да заплаща
арендното плащане в срок, към настоящия
момент за последната стопанска година плащането е извършено и прието, като неизпълнената част е незначителна с оглед интереса на кредитора и съдът приема, че
не са налице
основанията за разваляне на договора
за аренда и предявеният иск следва да бъде
отхвърлен. Отделно от това, ищецът е
приел плащането като е получил сумата, изпратена с пощенски запис през месец
януари, с което е приел закъснялото изпълнението.
С оглед изхода на процеса
и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.Т.Т. с ЕГН ********** от
гр.*** против „***, със седалище и адрес на управление
***, иск с правно основание чл.28, ал.2 от ЗАЗ за разваляне на
договор за аренда на земеделска
земя с нотариална заверка на подписите
рег.№***на нотариус ***,
вписан в Служба по вписванията -***.., том V, акт 190, н.д.№1387/2010г. и Анекс
към него от 26.05.2016г. с нотариална заверка на подписите рег.№***, том II на нотариус
***, вписан в Служба по вписванията - ***вх.рег***, том 13,
д.№3679/2016г., поради забавяне плащането на арендното
плащане за стопанската 2018/2019година с повече
от три месеца,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Ц.Т.Т.
с ЕГН ********** от гр.***да заплати на „***, със седалище и адрес на управление
***, направените
деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Решението може да се
обжалва пред ПлОС
в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: