Определение по адм. дело №407/2025 на Административен съд - Силистра

Постъпила е жалба от К. М. Й. с [ЕГН] от гр. Силистра, подадена чрез адв. С. Н. от АК-Силистра, срещу Заповед № 25-1099-000358 / 04.12.2025 г. на началника на група „Регистрация и отчет на превозни средства, административнонаказателна дейност и водачи“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „е“ ЗДвП, а именно: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до представяне на информация за сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“, но за не повече от 6 месеца.

В жалбата се твърди, че оспореният акт е материално и процесуално незаконосъобразен. Посочено е, че жалбоподателят не е бил уведомен за прекратената регистрация на автомобила, че не му е предоставен срок да представи доказателства за наличие на валиден договор и че неплащането на вноска от договореното разсрочено плащане по застрахователната полица не означава, че автомобилът е бил без сключен договор за застраховка. Направено е и особено искане съдът да спре допуснатото по силата на ЗДвП предварително изпълнение на оспорената заповед, тъй като същото нанася на жалбоподателя значително и трудно поправима вреда.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните, намира за установено следното:

Разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно чл. 171, ал. 5 от ЗДвП обжалването на заповедите по ал. 1 се извършва по реда на АПК, а ал. 6 указва, че подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка, т. е. предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на самия закон.

С разпоредбата на чл.166, ал.4 АПК законодателят предвижда възможност за спиране допуснатото по силата на отделен закон предварително изпълнение на индивидуален административен акт, освен ако той не е изрично изключен от съдебен контрол. В ЗДвП подобно ограничение не е предвидено, напротив – предвидена е възможност за обжалване на заповедите за прилагане на ПАМ по реда на АПК, поради което приложение следва да намери общата норма на чл. 166, ал. 2 вр. с ал. 3 и ал. 4 АПК. Съгласно посочената разпоредба, основание за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение ще е налице, ако то би причинило на оспорващия значителна или трудно поправима вреда - имуществена или неимуществена, която по значимост да може да се противопостави на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал предварителното изпълнение на административния акт по силата на закона; изпълнението може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства, т.е. такива, възникнали след издаване на акта. Наличието на значима или трудно поправима вреда от предварителното изпълнение на заповедта следва да бъде установено от оспорващия.

В настоящия случай жалбоподателят не е мотивирал искането за спиране на предварителното изпълнение, не е представил писмени доказателства в негова подкрепа и не е уточнил характера на евентуалните вреди, които биха настъпили в правната му сфера. Не е посочил и никакви нови обстоятелства, на които се основава искането му. Ето защо предявеното искане по реда на чл. 166, ал. 4 АПК следва да се остави без уважение.

Отделно от гореизложеното следва да се каже, че производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК; атакува се индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд. Ето защо жалбата се явява процесуално допустима и следва да се внесе за разглеждане в открито съдебно заседание.

Жалбата е подадена съгласно правилото на чл.152, ал. 1 АПК и ответният орган е представил административната преписка, като по допускането на събраните по нея доказателства съдът ще се произнесе в първото заседание – чл. 171, ал. 5 от АПК.

Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган е да установи съществуването на посочените в оспорения акт фактически основания, както и изпълнението на законовите изисквания за издаването му.

Жалбоподателят следва да установи в процеса своите твърдения, базирани на факти, от които произтичат за него благоприятни последици, по аргумент от чл.154 ал.1 ГПК, във връзка с чл.144 АПК.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 166, ал. 3 от АПК, както и на осн. чл. 154, ал. 1, 157, ал. 1 и чл. 163 АПК Административен съд гр.Силистра

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. М. Й. с [ЕГН] от гр. Силистра за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 25-1099-000358 / 04.12.2025 г. на началника на група „Регистрация и отчет на превозни средства, административнонаказателна дейност и водачи“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра.

НАСРОЧВА съдебно заседание за 09.02.2026 г. от 14. 00 часа, за която дата да се призоват следните страни:

Жалбоподател: К. М. Й. с [ЕГН] от гр. Силистра, който да се призове чрез адв. С. Н. на посочения в жалбата електронен адрес;

Ответник по жалбата: Началник на група „Регистрация и отчет на превозни средства, административнонаказателна дейност и водачи“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра.

ПРЕПИСИ от настоящото определение да се връчат на страните по реда на чл.138, вр. с чл.137 АПК, като ответният административен орган има право на писмен отговор и посочване на доказателства в 14-дневен срок от съобщаването.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните най–късно в насроченото заседание да представят допълнително доказателства, съобразно указанията, съдържащи се в мотивите на настоящото определение.

Указва на жалбоподателя, че когато връчването се извършва по електронен път, съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за изтегляне (чл. 137, ал. 3 АПК).

Определението, в частта, в която е оставено без уважение искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед, подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок пред ВАС.