Решение по дело №1356/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 3 август 2020 г. (в сила от 3 август 2020 г.)
Съдия: Пламена Костадинова Върбанова
Дело: 20202100501356
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 юни 2020 г.

Съдържание на акта

                                                       Р Е Ш Е Н И Е

 

                                   № І-199     03.08.2020 г., град Бургас

 

В    И М Е Т О    НА    Н А Р О Д А

 

         БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание на  двадесет и девети юли през  две хиляди и двадесета година, в следния състав:   

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева

                          ЧЛЕНОВЕ:1/ Пламена Върбанова

                                              2/ мл.с. Детелина Димова

 

при секретаря Ани Цветанова,

като разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова  в.гр.д. №1356 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

                    

      Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР адрес: гр.София,бул.“Княгиня Мария Луиза“№46, чрез процесуален представител юрисконсулт Красимира Иванова, с адрес на призоваване : гр.Бургас,ул.“ Цар Асен“№4,  против Решение № 308/22.01.2020г., постановено по гр.д.№ 7904/2019г. по описа на Бургаски районен съд, с което въззивникът е осъден да  да заплати на заплати на Г.Н.Н. с ЕГН ********** от гр.***, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Генерал Гурко“ № 11, ет.2 - адвокат Ели Димова, следните суми : 1 320,57 лв. - неплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от 193,05 часа, получен след преизчисляване с коефициент 1,143 на нощния труд, положен в периода 01.08.2016г. - 24.09.2019г. по служебно правоотношение между страните, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от предявяването на иска на 24.09.2019г. до окончателното й изплащане; 177,04 лв. -  обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 31.10.2016г. – 23.09.2019г.; и 339,41 лв. - направени по делото съдебни разноски, съразмерно с уважените искове; постановено е предварително изпълнение на решението за присъденото трудово възнаграждение;отхвърлен е иска за допълнително възнаграждение за извънреден труд за разликата над уважения размер от 1320,57 лв. до предявения размер от 1 356,66 лв. и за месец юли 2016г., както и иска за обезщетение за забава за разликата над уважения размер от 177,04 лв. до предявения размер от 187,67 лв., в която част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.Присъдени са разноски, които Г.Н.Н. с ЕГН **********  следва да  заплати на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ към МВР- сумата от 6,05 лв.,представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете; ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ към Министерство на вътрешните работи на Република България е осъдена да заплати по сметка на Районен съд - Бургас сумите от 102,82 лв. –дължими държавни такси и 200 лв. - съдебни разноски за възнаграждение на вещо лице.

             Твърди се във въззивната жалба , че решението на БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и  е  необосновано. На първо място се изтъкват съображения за неоснователност доводите на районния съд, изложени по повод възражението  на  ответника-въззивник за погасяване по давност на част от претенцията на ищеца Н.  само  за месец юли  2016г.,а за месец август 2016г.  го е приел за неоснователно, в каквато насока заявява правни аргументи.Освен това  твърди, че неправилно е уважена претенцията на ищеца, тъй като при изчисляване на времето, отработено от ищеца,съответно за компенсиране на положения  извънреден труд,  не била приложена нормативната уредба на МВР,като за това е цитирана нормата на чл. 187,ал.9 от  МВР,според която редът за организация ,разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, се определяли с наредба на министъра на вътрешните работи. Цитирана е  Наредба 8121з-407/19.08.2014г. за реда за организацията и  разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи,касаеща спорния въпрос за периода от 19.08.2014г.- 02.08.2016г., както и Наредба 8121з-407/19.08.2014г. Проследен а нормативната база,уреждаща основанието и реда на изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители: Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.; Наредба № 8121з-908/02.08.2018г.;Цитира се чл.31,ал.3 от  Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.,според който „при отчитане на броя часове времето на разположение, труд между 22.00 и 06.00 часа и на официални празници, както и на положен труд извън редовното работно време,  в протоколите за отчитането им броят часове се посочва само в цяло число.Излагат се доводи за това- защо НСОРЗ била неприложима за служителите на МВР; цитира се практика  на РС-Бургас;РС-Плевен и ОС-Русе,като се сочат и две решения от 2013г. и 2014г. на ОС-Бургас. Моли се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова, с което уважения главен и акцесорен иск бъдат отхвърлени.; претендира се присъждане на разноските по делото.Постъпило е писмено становище от въззивника, в което се поддържа въззивната жалба и се моли уважаването й; предявено е искане за прекомерност на адв. възнаграждение.

              Препис от въззивната жалба е връчен за писмен

отговор на въззиваемия чрез процесуалния му представител адвокат Ели Димова, която в указания срок не представя писмено становище по жалбата. С  постъпили по делото писмени бележки се заявява становище за неоснователност на въззивната жалба по изложени в него съображения;моли се присъждане на направените по делото разноски, като се представя договор за правна защита и съдействие и списък на разноските.

Никоя от страните не заявява доказателствени искания.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок и с платена по сметка на БОС държавна такса, поради което е допустима.

            Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн. чл. 269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо.

              Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.

С исковата молба ищецът Н. е предявил срещу Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, със седалище и адрес на управление :1202, гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ №46, иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР-  за осъждане на ответника да му заплати сумата от 738 лева,представляваща дължимо  и неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от  123 часа,получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от него  за периода от 01.07.2016г. до  24.09.2019г.  нощен труд в дневен, и 90 лева лихва за забава върху дължимото от работодателя възнаграждение,ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане;моли за присъждане на разноските по делото.

Ищецът излага, че през  процесния период от време  е полагал труд  на длъжност  РТС/радио технически средства/  на кораб до 100 бр.тона в 01 група ,БГПК-Созопол при РДГП град Бургас,която на структурно подчинение към Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР.

 Съгласно ЗМВР, ищецът  е със статут на държавен служител.

Ищецът сочи, че за процесния период е положил общо 864 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 987 часа дневен труд. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 123 часа, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника и представлява сумата от  738 лева. Предявено е искане за назначаване на ССчЕ със задачи, формулирани в исковата молба.

Ответната страна Главна дирекция „Гранична полиция“-София е депозирала отговор на исковата молба, в който се оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е държавен служител по служебно правоотношение. Сочи, че  за част от процесния период от време действала  Наредба № 8121з-407 от 2014г., при действието на която съгласно чл. 31,ал.2 при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд на месец между 22.00 часа и 6.00 часа се умножавали по 0,143 и полученото число се сумирало с общия брой отработени часове за отчетния период.За останалата част от процесния период се прилагали Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.;  и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г., които изчерпателно уреждали основанието е редът за изплащане на възнаграждението за нощен труд и по тази причина Наредба  за структурата и организацията на работната заплата се прилагала само по трудово правоотношение, каквото  ищецът не е имал през процесния период от време. Не се противопоставя не исканата експертиза, като  намира, че за нуждите на експертизата вещото лице би могло да се запознае необходимите документи на място- РДГР-Бургас,където се намирала цялата документация по спора. Прави възражение за изтекла погасителна давност на претенцията за периода 01.07. – 24.09.2016г.

                  Налице е изменение на главната искова претенция на основание чл. 214 ГПК, като същата се счита за предявена за сумата от 1356,66лв.  за заявения с исковата молба период за положени  199,06 часа извънреден труд , както и на претенцията за мораторна лихва, която  е увеличена на 187,67лева.

По делото няма спор, че за периода от процесният период от време   ищецът е полагал труд като служител на ГД “Гранична полиция“, което налага извода, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът Н. е държавен служител и приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл – арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. Безспорно е също, че в предявения период 01.07.2016г. - 24.09.2019г. ищецът е полагал труд на 8, 12 и 24-часови работни смени по утвърдени графици, включително и през нощта /22,00 – 06,00 часа/, при сумирано изчисляване на работното време. Страните не спорят също, че надвишаването на нормата на работни часове се заплаща като извънреден труд.

Спорен въпрос по делото е алгоритъмът на изчисляването на положените часове труд, респективно- дължи ли се превръщане на часовете положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.

От заключението на вещото лице Тонка Джалева по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, прието по делото като обективно и компетентно изготвено, се установява, се установява, че през процесния период ищецът е положил 1 392 часа нощен труд, за който ответникът му е заплатил общо 348 лв. – по 0,25 лв. на час съобразно действащите заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017г. на министъра на вътрешните работи, издадени на основание чл.179, ал. 2 от ЗМВР.  При превръщане на положените часове нощен труд в дневен съобразно чл.9,  ал.2 от НСОРЗ с установения коефициент от 1,143 се получават 1 591,06 часа. Разликата между положения и преизчисления нощен труд от 199,06 часа не е отчетена от работодателя и не е заплатена като извънреден труд. Дължимото нетно трудово възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР, е в претендирания от ищеца размер от общо 1 356,66 лв. Съдът кредитира напълно заключението на вещото лице като компетентно, пълно, обосновано и необорено от други събрани по делото доказателства.

Оплакването на въззивника в жалбата се свежда до това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като се касае за специална уредба.

Според нормата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

За периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г. /, която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. /влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59/. С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г. /, която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г. /.

Предвид гореизложеното, става ясно че в рамките на процесния период от 11.06.2016г. до 11.06.2019г. са действали следните наредби: 1. от 02.06.2016 г. до 29.07.2019 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.; 2. от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; 3. от 02.08.2016 г. до 30.06.2019 г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.

Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, а именно: че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Само в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00ч. и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 (чл. 31, ал. 2 от Наредбата). В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсват изрични разпоредби, съответстващи на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-40782014г.  за преобразуване на часовете положен нощен труд. Липсата на такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, (каквато изрична забрана би поставила в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения), а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), като в чл. 9, ал. 2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. с. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време.

Както бе коментирано по-гор, от заключението се установява, че през процесния период ищецът е положил 1 392 часа нощен труд, за който ответникът му е заплатил общо 348 лв.– по 0,25 лв. на час съобразно действащите заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017г. на министъра на вътрешните работи, издадени на основание чл.179, ал. 2 от ЗМВР.  При превръщане на положените часове нощен труд в дневен съобразно чл.9,  ал.2 от НСОРЗ с установения коефициент от 1,143 се получават 1 591,06 часа. Разликата между положения и преизчисления нощен труд от 199,06 часа не е отчетена от работодателя и не е заплатена като извънреден труд и е в претендирания от ищеца размер от общо 1 356,66 лв.   

По гореизложените съображения  главната искова претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание. Основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 е нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 (за част от процесния период, а именно от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г.), а след отпадане действието й, при липсата на специална уредба за служителите в МВР, основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл. 9, ал. 2 от нея.

С оглед доводите на въззивника- за неправилен извод на първоинстанционния съд досежно възражението  на ответника за погасяване по давност на претенцията за месец август 2016г., следва да се отбележи следното: Съгласно чл. 21, ал. 2 от Наредбите на министъра на вътрешните работи, действали през процесния период- Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г., работното време на държавните служители, работещи на смени, се изчислява в часове, сумирано за едномесечен / респективно тримесечен/ период. Идентична е разпоредбата и на Наредбата от 2015 г., както и чл. 18, ал. 2 от Наредбата, издадена през 2014 г.

Чл. 31 от наредбите предвижда, че отработеното време между 22. 00 и 06. 00 часа се отчита с протокол, който се изготвя до десето число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, като при отчитане на броя часове време на труд между 22. 00 и 06. 00 часа, в протоколите за отчитането им броят часове се посочва само в цяло число.След като отработеното през месец август 2016г. работно време ще следва да се отчете до 10-то число на месец септември 2016г. и да се заплати до края на месец септември 2016г., то безспорно изискуемостта на вземането за процесния месец не е била настъпила  към 24.09.2016г. И  доколкото за начало на давността се приема датата на изискуемост на вземането за възнаграждение за извънреден труд, а не края на месеца, през който такъв е бил положен, възражението на въззивника/за погасяване по давност възнаграждението за месец август 2016г./ е неоснователно, в каквато насока са правилни съображенията на районния съд.

             Предвид изложеното въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна и въз основа на релевантните за спора факти в обжалваната част е направил съответните правни изводи, които на основание чл. 272 ГПК настоящият състав споделя изцяло.

С оглед изхода на делото на въззивника не се дължат разноски по делото.

На основание чл. 78, ал.3  ГПК на въззиваемия следва да се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение,доказани за извършени в размера от 300 лева с договор за правна защита и съдействие.Същият е без дата, но е  постъпил с писмена молба  в БОС  на 27.07.2020г., към която дата съдът намира, че същият е извършен.

С нормата на чл.7,ал.2 ГПК   от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/редакция  ДВ бр.45/2020г.,в сила от 15.05.2020г./ е уреден  минималния размер на адв. възнаграждение съобразно цената на иска, който в случая е в размер на 229,82 лева.Съгласно нормата на чл.9,ал.1 от  същата Наредба №1/2004г., за изготвяне на писмен отговор по въззивна жалба /без процесуално представителство/  адвокатското възнаграждение не следва да е по-ниско от 300 лева, каквото в случая е било уговорено и заплатено и което  на осн. чл.9,ал.1 от Наредба №1/2004г. съдът не намира за прекомерно,респ.- следва да се присъди в тежест на въззивника в  претендирания размер.

На основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд

 

                              Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 308/22.01.2020г., постановено по гр.д.№ 7904/2019г. по описа на РС-Бургас.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ на Министерството на вътрешните работи с адрес: град София,бул,.“Княгиня Мария Луиза“ №46 да заплати  на Г.Н.Н. с ЕГН ********** от  ***, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Генерал Гурко“ № 11, ет.2 - адвокат Ели Димова,  разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред БОС в размер на 300 лева/триста лева/.

              Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:          

                                                                    

                                                                   Членове:1/

 

                                                                              2/мл.с.