№ 228
гр. Шумен, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на осми
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Теодора Енч. Димитрова
Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно
гражданско дело № 20243600500320 по описа за 2024 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на постъпила въззивна
жалба от адв. С. М. от ШАК, действаща в качеството на особен представител на Ц. А. Я.
срещу решение № 136/13.05.2024 г. по гр.д. № 234/2023 г. по описа на Районен съд – Нови
пазар, в частта му, с която предявеният от нея иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД
срещу Е. И. Я., Н. И. Я., К. И. Я., И. Р. Я. и П. Р. Я. е отхвърлен. Жалбоподателят излага, че
съдът правилно установил фактическата обстановка по делото, вкл. правилно уважил другия
предявен от нея иск за разваляне на договор за продажба. Постановеното решение, в
обжалваната му част, обаче, се явявало неправилно, тъй като в случаите, когато продадената
вещ принадлежи изцяло на трето лице, се дължи връщане на продажната цена. По делото не
била опровергана доказателствената сила на нотариалния акт, удостоверяващ плащането от
страна на Я. на продажната цена, възлизаща на 5000,00 лв. за двата имота, предмет на
сделката, поради което било безспорно доказано, че ответниците по този иск дължат на
ищцата по него сума в размер на 2500,00 лв., представляваща платена продажна цена за
имота, от който купувачката по сделката била отстранена.
Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част
и постанови друго, с което да уважи предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемите страни – Е. И. Я., Н. И. Я., К. И. Я., И.
Р. Я. и П. Р. Я. не са депозирали отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание,
въззиваемата Е. Я., чрез пълномощника си – адв. С. Т. от ШАК изразява становище за
1
неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въззивният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на насрещните
страни и всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното:
Гр.д. № 234/2023 г. по описа на Районен съд – Нови пазар е образувано въз основа на
искова молба, депозирана от Ц. К. И. срещу Е. И. Я., Н. И. Я., К. И. Я., И. Р. Я., П. Р. Я. и Ц.
А. Я., с искане да бъде признато по отношение на същите, че е собственик, на следния
недвижим имот, находящ се в с. Избул, обл. Шумен: дворно място с площ 2240 кв.м, за което
е отреден УПИ V-142 от кв. 41, а по кадастралната карта и кадастралните регистри:
поземлен имот с идентификатор 32353.501.237 с площ 2369 кв.м, находящ се в с. Избул, обл.
Шумен, ул. „.....“ № 8, трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, заедно с построените в имота сгради: сграда с
идентификатор 32353.501.237.1, със застроена площ 222 кв.м, брой етажи: 1;
предназначение: складова база /склад/; сграда с идентификатор 32353.501.237.2, със
застроена площ 425 кв.м, брой етажи: 1; предназначение: складова база /склад/; сграда с
идентификатор 32353.501.237.3, със застроена площ 90 кв.м, брой етажи: 1; предназначение:
гараж; сграда с идентификатор 32353.501.237.4, със застроена площ 78 кв.м, брой етажи: 1;
предназначение: гараж. Отправено е и искане с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за
отмяна на нотариален акт № ...../2007 г. на нотариус рег. № 346 на НК. Твърденията в
исковата молба са, че ищецът е собственик на недвижимия имот, като установил, че Е. Я., Н.
Я. и Р.Я.. се снабдили с нотариален акт, издаден въз основа на обстоятелствена проверка за
същия имот, а впоследствие продали същия на ответницата Ц. Я.. Излага се, че имотът
никога не е влядан от друг, освен от ищеца.
В срока за отговор, ответниците Е. Я., Н. Я., К. Я., И. Я. и П. Я., не взели становище
по предявения иск.
След изпращане на преписи от исковата молба и приложенията към нея, по реда на
чл. 47 от ГПК по делото е удостоверено, че ответницата Ц. Я. не пребивава на посочения в
исковата молба адрес и на установените й постоянен и настоящ адреси. Извършено е
уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК. Изтекъл е срокът за получаване на преписите от
канцеларията на НПРС. Поради това, по отношение на същата била приведена в изпълнение
процедурата по ЗПП и й бил назначен особен представител на основание чл. 47, ал. 6 от
ГПК – адв. С. М. от ШАК.
В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 от ГПК, особеният представител на ответницата
Я. депозирал отговор на исковата молба. Същият не взел категорично становище относно
основателността на иска. При условията на евентуалност, в случай на уважаване на
претенцията на ищеца по главния иск, особеният представител предявил от името на Ц. Я.
срещу другите ответници по първоначалната искова молба – Е. Я., Н. Я., К. Я., И. Я. и П. Я.,
искове, обозначени като „обратни“ с искания да бъде развален договор за продажба на
2
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ..../2008 г. на нотариус рег. № 346 на НК и
ответниците да бъдат осъдени да й заплатят сума в размер на 2500,00 лв., представляваща
продажната цена, платена при сключване на договора за продажба на недвижимия имот,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска, сума в размер на
36,25 лв. – нотариална такса; 5,00 лв. – държавна такса за вписване и 50,00 лв. – направени
разноски по сделката.
Първоинстанционният съд приел, че е надлежно сезиран с „обратен“ иск с правно
основание чл. 189 вр. чл. 87 от ЗЗД и по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и без да укаже на
ищеца да впише исковата молба, провел производство по чл. 131 от ГПК разменяйки
книжата и давайки възможност на ответниците по него да депозират отговор. В
предоставения едномесечен срок, единствено ответницата Е. Я. депозирала, чрез
пълномощник, отговор на „обратен иск“, в който взела становище, че претенцията е
допустима, а относно основателността направила възражение за изтекла погасителна
давност.
С решението си, Районен съд – Нови пазар уважил изцяло претенцията за
установяване на правото на собственост на ищеца Ц. И. срещу всички ответници. Относно
предявения „обратен“ иск с правно основание чл. 189 вр. чл. 87 от ЗЗД приел, че същият е
допустим и основателен и уважил същия, разваляйки сключения договор за продажба на
недвижим имот. Касателно „обратния“ иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД,
посочил, че е неоснователен и недоказан по размер доколкото предмет на договора били два
недвижими имота и не било конкретицирано платената от купувачката сума в общ размер
5000,00 лв. за кой от двата имота е.
След извършена проверка по чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното
решение е валидно, но в обжалваната част се явява недопустимо, като постановено по иск,
предявен от лице без представителна власт.
Уредбата на т. нар. особено представителство се съдържа в нормите на чл. 47, ал. 6 и
чл. 48, ал. 2 от ГПК и се явява продължение на общото правило, уредено в чл. 29, ал. 3 от
ГПК. Особеният представител се назначава с акт на съда, от който произтича неговата
представителна власт по отношение на отсъстваща страна. Същият придобива права да
извършва процесуални действия от името и за сметка на отсъстващата страна по движение
на делото и по същество на депозирана срещу нея претенция. Фигурата на особения
представител е предназначена единствено да подсигури хода на един вече висящ процес,
като той се назначава на страна, която не инициира производството. По тази причина
възникналата представителна власт за този вид представител е ограничена в рамките на това
производство. По аргумент от нормата на чл. 34, ал. 3 от ГПК, за предявяване на иск чрез
пълномощник е необходимо негово изрично пълномощно, поради което особеният
представител, като приравнен по обем на представителна власт на общ пълномощник не
може да упражни право на иск. Страната, която няма постоянен или настоящ адрес,
съответно не се намира на тях, и не е упълномощила лице да я представлява, сама се е
поставила в невъзможност да упражни право на иск чрез пълномощник.
3
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че депозираните искове от
назначения в хода на първоинстанционното производство особен представител на
отсъстващата ответница Ц. Я. са депозирани от лице без представителна власт. Наличието
на представителна власт е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на правото
на иск, за която съдът следи служебно. НПРС е нямал правомощие да разглежда и решава
делото, в частта му относно предявените от особения представител искове. Доколкото, обаче,
предмет на настоящата въззивна проверка е единствено решението, в отхвърлителната му
част, то в частта му, с която е уважен предявеният от Ц. Я. срещу Е. Я., Н. Я., К. Я., И. Я. и
П. Я. иск за разваляне на сключен договор за продажба на недвижим имот е влязло в сила.
Решението е влязло в сила и по предявения главен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК.
Освен изложеното, депозираните от особения представител искове са недопустими и
на друго основание.
Особеният представител на отсъстващата ответница Я. е предявил иск срещу
останалите ответници по делото, именувайки го обратен. На първо място, в българския
Граждански процесуален кодекс не е предвидена форма на обективно съединяване на искови
претенции между страни, заемащи еднаква страна в процесуалното правоотношение. От
друга страна, обратният иск е претенция, която депозира една от главните страни по делото
срещу подпомагащата страна. Същият има за предмет регресното притезание на една от
страните срещу подпомагащата страна. В настоящия случай, обаче, по делото не е налице
отклонение от типичното развитие на съдебния исков процес чрез привличане или встъпване
на подпомагаща страна. Предвид горното, в производството пред първоинстанционния съд
не са били налице предпоставки за депозиране и разглеждане на обратен иск.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че първоинстанционното решение, в
обжалваната му част е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, като
производството по същото бъде прекратено.
Съдът приема, че на назначения на отсъстващата страна Ц. Я. не следва да бъде
определяно възнаграждение за представителството пред въззивната инстанция поради
констатираната недопустимост на процесуалните му действия.
Ц. А. Я. следва да бъде осъдена да заплати държавна такса за обжалване на решението
пред ШОС /поради обстоятелството, че особеният представител не заплаща такава при
депозиране на въззивна жалба/ в размер на 51,83 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 136/13.05.2024 г. по гр.д. № 234/2023 г. по описа на Районен
съд – Нови пазар, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Ц. А. Я., действаща чрез
назначения й особен представител – адв. С. М. от ШАК, срещу Е. И. Я., Н. И. Я., К. И. Я., И.
4
Р. Я. и П. Р. Я., иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 3 от ЗЗД за плащане на сума в общ
размер 2591,25 лв., представляваща продажна цена и разноски по развален договор за
продажба на недвижим имот от 16.01.2008 г., обективиран в нотариален акт № ...../2008 г. на
нотариус рег. № 346 на НК.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Ц. А. Я., действаща чрез назначения
й особен представител – адв. С. М. от ШАК, срещу Е. И. Я., Н. И. Я., К. И. Я., И. Р. Я. и П.
Р. Я., иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 3 от ЗЗД за плащане на сума в общ размер
2591,25 лв., представляваща продажна цена и разноски по развален договор за продажба на
недвижим имот от 16.01.2008 г., обективиран в нотариален акт № ...../2008 г. на нотариус рег.
№ 346 на НК, поради недопустимост.
ОСЪЖДА Ц. А. Я. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Окръжен съд – Шумен държавна такса в размер на 51,83 лева.
Решението, в останалите му части е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5