№ 28012
гр. София, 30.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20251110100488 по описа за 2025 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …/ …
30.06.2025 г., гр.София
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в закрито заседание, проведено на
30.06.2025г., в следния състав:
Председател: Красимир Сотиров
като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №488 по описа за 2025г.
на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
В съда е постъпила искова молба от отв. ....., срещу ищеца за заплащане на незаплатена
от ищцовия кредитополучател главница и мораторна лихва и при евентуалност, ако се
приеме, че искът на ищеца за недействителност е основателен, да се остатъчна стойност на
главница по кредита, след прихващане с вече запла теното.
С отговор на искова молба от ответника предявява насрещен осъдителен иск за
дължимото се по кредита.
Нарещният иск е форма на защита на ответника срещу ищцовата претенция. Съгласно
чл.211, ал.1 от ГПК, в срока за отговор на исковата молба ответникът може да предяви
1
насрещен иск, ако е родово подсъден на същия съд и има връзка с първоначалния иск или
ако може да стане прихващане с него. На осн. чл.211, ал.2 от ГПК, предявяването на
насрещния иск става по правилата за предявяване на иск. В случая са налице предвидените в
чл.211, ал.1 от ГПК предпоставки за приемане на насрещния петиторен иск за съвместно
разглеждане по настоящото дело заедно с първоначалния ис. На осн. чл.211, ал.2 от ГПК,
предявяването на насрещния иск става по правилата за предявяване на иск. В случая са
налице предвидените в чл.211, ал.1 от ГПК предпоставки за приемане на насрещния иск за
съвместно разглеждане по настоящото дело заедно с първоначалния иск. Както вече 2 пъти
се посочи насрещният иск е форма на последващо обективно съединяване на искова, като
насрещният иск не е акцесорен на първоначалния иск и не може да бъде поставян в някаква
зависимост от първоначалния иск на ищеца или да се предявява евентуален насрещен иск за
различни суми.
С оглед на гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА за съвместно разглеждане по настоящото дело предявения с насрещна искова
молба от ответника отв. ....., срещу Ц. С. насрещен осъдителен иск, за следните суми: сума от
1 443,46 лв.- незпалатена главница по Договор за паричен заем №......г. и сума от 207,89 л.в,
представляваша дог. лихва, за периода: 03.10.2024г.- 17.04.2025г.,
ПРЕПИС от насрещната искова молба да се връчат на ищцовата страна, чрез проц. й
представител, на която съдът УКАЗВА, че:
1. може в едномесечен срок от връчване на книжата да подаде писмен отговор по
насрещния иск, който следва да съдържа посочване на съда и номера на делото, името и
адреса на подалия го ответник, както и законния му представител или пълномощник, ако
има такъв, становище по допустимостта и основателността на исковете, становище по
обстоятелствата, на които се основават исковете, възраженията срещу исковете и
обстоятелствата, като представи всички писмени доказателства, с които разполага и
приложи към отговора пълномощно, ако отговорът изхожда от пълномощник, както и
препис от отговора и приложенията за връчване на ищеца.
2. ако не подаде отговор в установения едномесечен срок, не вземе становище, не
направи възражения (в т.ч. за местна подсъдност на делото), не оспори истинността на
документ, не посочи доказателства, не представи писмени доказателства, не привлече трета
подпомагаща страна, не предяви насрещен или инцидентен установителен иск, на основание
чл.133 от ГПК губи правото да стори това по – късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
3. разполага с възможност да ползва правна помощ при нужда и в случай, че има право
на това.
УКАЗВА, че на основание чл.41, ал.1 от ГПК страната, която отсъства повече от един
месец от адреса, който е съобщила по делото или на който й е било връчено веднъж
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и
законния представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на
това задължение, на основание чл.41, ал.2 от ГПК всички съобщения се прилагат към делото
и се считат за редовно връчени.
Да се докладва делото след изтичане на дадения срок за отговор на насрещен иск.
2
Определението не подлежи на обжалване.
Да се връчи препис на ответника, чрез проц. му представител.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3