МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 1349/14г. ПО ОПИСА
НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.
Варненска
окръжна прокуратура e предявила обвинение и
внесла ОА в съда срещу подсъдимия Н. И.Р. за деяние наказуемо по чл. 149, ал.
5, т. 3, вр. ал.1 вр. чл.26
ал.1 от НК за това, че през периода от неустановена дата през м.март 2013г. до края на м.март
2013г. в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, извършил действия
с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, по отношение на
лице ненавършило 14 г. възраст - И.М.Н. ЕГН: **********,
като деянието е извършено при условията на опасен рецидив.
В пледоарията си по съществото на делото,
представителят на ВОП поддържа възведеното обвинение и моли съда да наложи на
подсъдимия наказание „лишаване от свобода" над
средния размер, което да изтърпи ефективно. Предлага
гражданския иск да бъде уважен в предявения размер.
В съдебно заседание частния обвинител и гр. ищец пледира за осъдителна
присъда, като моли гр. иск да бъде уважен в пълен размер.
Защитата на подсъдимия не оспорва обвинението като
намира, че то се гради на обясненията на подсъдимия, показанията на
пострадалата и съдебнопсихиатрична и психологична експертизи. Пледира за
наказание под минималния размер, предвиден в закона. Счита предявения
гражданския иск за крайно завишен.
В последната си дума пред съда подс.
Р. моли да бъде оправдан. Заявява, че съжалява за всичко и че няма да се
повтори.
Съдът като прецени поотделно и в тяхната
съвкупност всички допустими и относими доказателства,
приобщени към доказателствения материал по делото, съобразно разпоредбите на чл.
14 и чл. 18 НПК прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
Н.И.Р. е роден на *** ***, с българско гражданство, разведен, със
средно образование и е безработен. Няма постоянен адрес на територията на гр.
Варна. Живеел в различни имоти във вилната зона на „м - ст. „*******”, които и
поддържал. Последно се установил във вила № 4 на ул.30. Осъждан е многократно с
наказание „лишаване от свобода” предимно за престъпления против собствеността.
Свидетелката
И. М. Н. била ученичка в ОУ "Д-р Н.Димитров" в гр. Варна, до КК
"Св.Св. Константин и Елена". От 4 годишна възраст била настанена в
Дом „Другарче", последствие 4 години живяла при майка си. След това била
настанена в Дом „Гаврош" и последно в дом „Н.". За пръв път свидетелката видяла подс. Р., когато била в седми клас. Той бил с нейна
съученичка. На св. Н. и било любопитно от къде съученичката й л. разполагала с
пари и цигари затова я проследила до вилата, която обитавал подсъдимия. Така се
запознала с него. Отношенията им станали приятелски. Той я черпил с кафе, кола
и вафли. По това време тя е била на 13 години и имала приятел, но у подсъдимия
търсила подкрепа като родител. Не знаела, че е бил осъждан.
Подсъдимият
често ходел в училището в което учели свидетелката и нейните съученици –
свидетелите П. В., М.Г. и Е. Ш., където
раздавал на децата ябълки, давал и пари. Свидетелката Н. започнала да
посещавала вилата му. Той и разказал, че имал жена и две деца, че бил разведен,
жена му и децата били в Турция. Знаел, че св. Н. била на 13 години, обещавал да
и даде дрехи от дъщеря си. Свидетелката Н. го възприема като родител и му
ходела често на гости, през два – три дни.
Един ден
през м. март 2013 г, преди пролетната ваканция, св. Н. отново отишла в дома на подс. Р.. Съблякла си якето и седнала на леглото в стаята,
а подс.Р. седнал до нея от дясната й страна. Св. Н.
била облечена с тениска и обута с дънки. Докато седели, подс.
Н.Р. започнал да я пипа с дясната ръка по двете бедра, от външната им страна,
пипал я по гърдите, а с лявата си ръка я прегръщал, което продължило около 10 –
15 минути.
Действията
на подсъдимия объркали св. Н., тъй като го имала като родител. Възприемала го
като добър човек, не е искала нищо от него и не искала да го засегне. Въпреки
това му се противопоставила. Казала му да не я пипа, защото не й било приятно, подс. Р. спрял да я пипа и тя си тръгнала.
Две
седмици по - късно същия месец март 2013г. св.Н. пак
отишла в къщата на подс. Р.. Тя отново седяла на
леглото, била, по фланела, обута надолу с анцуг, като екипната дрешка оставила
в училището. Подсъдимият Р. започнал да я опипва по тялото с лявата си ръка.
След това си бръкнал в гащите, бил обут с дънки и седял от дясната й страна. С
лявата си ръка я пипал и прегръщал, а с дясната си ръка разкопчал дънките си и
си извадил пениса, който бил възбуден и обрязан, започнал да мастурбира, около 5 минути, като в същото време я прегръщал
с лявата си ръка, а с дясната ръка мастурбирал. След
това станал и отишъл в тоалетната, където се забавил около 1 минута и след това
се върнал при нея. Св. Н. му казала, че иска да се прибира, той не възразил и
тя си тръгнала.
През
лятната ваканция се виждали 4 - 5 пъти. Говорили повече да не се занимава с
нея, защото може да си създаде проблем.
След започването
на новата учебна година на 15.09.2013г. св. Н. не била ходила при подс. Р..
На
30.09.2013г. той й звъннал по телефона и й казал ако иска да отиде при него да
се видят. Св. Н. се съгласила. Решила да отиде за да прекратят всичко, като
разговарят да не се занимава с нея.
След
вечеря излязла и тръгнала към вилата на г-н А., който бил възпитател в
училището като искала да заобиколи, за да не я види някой къде отива. Още
когато тръгнала от училището, забелязала, че след нея вървели две момчета от
училището, свидетелите Е.Ш. и М.Г., които я следели. Когато влязла в къщата на подс. Р. той я почерпил с чаша бира. Свидетелката му
обяснила, че не иска повече да се занимава с него и иска се прибира. Той не се
противопоставил, излязъл до портата по пижама и я изпратил. Навън валяло дъжд и
духало вятър. Дворът бил осветен. Когато се отдалечавала забелязала, че
подсъдимият бил наведен под едно дърво в двора и събирал в торбичка паднали
орехи. Последствие видяла и полицейски автомобил пред двора на подсъдимия.
Междувременно свидетелите Ш. и Г. след като
проследили св. Н. до дома на подсъдимия се върнали в училището и споделили
видяното със свидетеля П.В., който учел в класа на св. Н., това, че тя отишла в
къщата на възрастен мъж. Свидетелят П.В. съобщил на дежурния възпитател св. В.И.
къде била св. Н.. Още преди св. И. да реагира, св. П.В. сигнализирал полицията
на тел. 112 от телефона на свой съученик затова, че негова малолетна съученичка
е в беда в къщата на възрастен мъж. На място в оздравителното училище незабавно
бил изпратен дежурен полицейски екип в състав - свидетелите И.И. и И.И.,
посрещнати от св. В.И. и учениците свидетели П.В. и М.Г.. Малолетните свидетели
още веднъж обяснили на полицейските служители, че тяхната малолетната
съученичка И. напуснала оздравителното училище и отишла в дома на възрастен
мъж, който може да спи с нея и завели полицейските служители до къщата на подс. Р.. При пристигането на полицейския автомобил,
полицейските служители забелязали възрастен мъж, който затварял дворната врата
на къщата, а на горе по улицата вървяла св. Н., която била посочена на
полицаите от съучениците й. Св. И.И. слязъл от автомобила и поискал личната
карта на подс. Р., а св. И.И. с автомобила застигнал
св. Н. и я качил в полицейската кола. Подс. Р. дал
личната си карта и поискал да влезе да се облече, тъй като времето било лошо и
валяло дъжд. Полицейските служители му разрешили и започнали да извършват
справка за криминални прояви. Щом влязъл в къщата, подс.
Р. се укрил и повече не се появил на известните адреси.
Впоследствие
бил обявен на ОДИ с телеграма № 26509/03.07.2014г. на ГДНП – София, установен и
задържан на 01.08.2014г.
Заключението
на назначените комплексни съдебно психиатрични и психологически експертизи на
свидетелите И.Н., М.Г., П.В. и Е.Ш. установяват, че същите не страдат от
психични заболявания и могат да възприемат фактите, които имат значение за
делото и да дават достоверни обяснения за тях.
Фактическата обстановка съдът прие за установена
напълно, въз основа на събраните гласни доказателства: показанията на
пострадалата - св. И.Н., тези на свидетелите П. В., Й. И., И.И., В.И., както и
на М.Г. и Е. Ш. - прочетени по реда на чл. 281 ал. 1 т. 4 и т. 5 от НПК и
обясненията на подсъдимия; изготвените комплексни СППЕ и приложените по делото
писмени доказателства: протоколи за претърсване и изземване; докладни записки;
справки; искания по реда на чл.223 НПК; справка към Дирекция Национална система
112-МВР със СД; разписки; протоколни определения; справка за съдимост на подс. Р., приобщени по реда на чл.283
от НПК.
Спор по фактическата обстановка на практика няма. Същата се извлича от посочените
доказателства, които обсъдени в своята съвкупност и поотделно, установяват по
безспорен път приетата за установена фактическа обстановка, поради което съдът
изцяло основава на тях своите фактически изводи.
Действително
свидетелите Й. И., И.И., В.И., описват последващи обстоятелства, вече свързани
с установяване на пострадалата и подсъдимия и неговото задържане, а свидетелите
П. В., М.Г. и Е. Ш. поведението на пострадалата и подс.
преди и след извършване на деянието.
Авторството на деянието от страна на подсъдимия съдът
намира за установено по един безспорен и категоричен начин от приложените доказателства
по делото. На първо място те се извлича от показанията на пострадалата Н.. Те
са логични, непосредствени, последователни и безпротиворечиви
и очертават активните действия на подсъдимия при осъществяване на деянието. От
заключението на СППЕ става ясно, че тя не страда от психично заболяване в
тесния смисъл на думата - психоза. Физическото и психическото и състояние
позволяват да възприема факти, които имат значение за делото и да дава
достоверни обяснения за тях. Нейните показания кореспондират с показанията на
свидетелите П. В., М.Г. и Е. Ш., както и с тези на свидетелите Й. И., И.И. и В.И.. Независимо, че те не са били очевидци на изпълнителното деяние, наред с
полицейските служители - Й. И., И.И. и възпитателя В.И., чиито
показания съдът също кредитира като последователни, непротиворечиви и
взаимодопълващи, но и те са възприели, част от фактическата обстановка и имат
отношение към поведението на подсъдимия и пострадалата преди и след деянието.
Същите установяват събития свързани с познанството на двамата – малолетна и
подсъдим, отношения между тях и свързаните с това предходни посещения на
пострадалата в къщата на подс. Р.. Така и неговите
чести ходения в оздравителното училище, където давал пари и ябълки на децата,
разпитвал за съученичката им И.. Преките им впечатления и подозрения от
поведението на възрастния мъж, в случая – 65 годишния подсъдим спрямо малолетни
деца са прераснали в основателни притеснения за което съобщили на дежурния
възпитател – св. В.И. и обективирали в сигнал до тел.112.
Показанията им се подкрепят и от писмени доказателства по делото, в т.ч. и
писмо на ДНС - 112 МВР, установяващо факта за подаден сигнал за попаднало в
беда малолетно момиче. Техните показания не остават изолирани на фона на
другите доказателства. При формиране на вътрешното си убеждение по фактите
съдът изцяло им дава вяра. Изготвените по делото СППЕ установяват, че
тези свидители не страдат от психични заболявания и
могат да възприемат фактите, които имат значение за делото и да дават
достоверни обяснения за тях, а според в.л.
при изслушване заключенията всички те са достигнали свидетелска годност и
зрялост и достатъчно психично развитие.
Съдът напълно кредитира показанията на св. Н., за
обстоятелствата при които през м. март 2013г. до края на м. март 2013г. подс. Р. на два пъти е упражнил спрямо нея блудствени действия. Тя добросъвестно и чистосърдечно
разказва при какви обстоятелства са били извършени те. От тях се установява, че първия път я опипвал по бедрата, пипал я по гърдите, прегръщал я, с продължение
около 10 – 15 минути.
Втория път я опипвал и
прегръщал с лявата си ръка, а с дясната си разкопчал дънките, извадил си
пениса, който бил надървен, вдигнат и обрязан и започнал да мастурбира.
В случая е налице физически
контакт между дееца и жертвата, който е насочен към възбуда или удовлетворяване
на полово желание. Действията му определено обусловили факт – който се
потвърждава от пострадалото момиче. Тя е възприела реалната картина на неговите
активни действия – съвпадащи и еднотипни и в двата случая, толкова ясни и
описателни, че предполагат и съответстват на правната квалификация по чл. 149,
ал. 5, т. 3, вр. ал. 1 вр.
чл. 26 ал.1 от НК.
Пострадалата Н. била на възраст 13 години /родена е на ***г./ и по време на
деянията не е навършила 14 години. Подсъдимият я виждал в училището. Бил е
наясно с възрастта й. Злоупотребил е с нейното доверие, тъй като тя го е
възприемала като баща, както и липсата й на житейски опит. По делото няма
никакви данни да се е държала предизвикателно спрямо него и по никакъв начин не
го е подтиквала към изразеното от него поведение. На нея не и е било
приятно това. А дори да е имало съгласие от нейна страна, това не
е от значение, тъй като е била малолетна и това не оневинява подсъдимия.
В съдебно заседание той не оспорва авторството и
конкретните блудствени действия, които преминават от
прегръщане до галене по гърдите, опипване бедрата на детето и мастурбиране на подсъдимия с дясната си ръка. В обясненията които дава
след разпита на пострадалата, подсъдимият не изразява никакво съмнение в тях.
Напротив твърди, че е вярно това което разказва св. Н.. Такова съмнение не е
изразено и от неговия защитник по същество. Разбира се настоящият
състав не прави заключения за предмета на доказване от тезите на състезаващите
се страни, но съмнителна индикация се прокрадва едва в последна дума на
подсъдимия.
Обясненията на подсъдимия в тази част с цялостно
потвърждение на фактите, че е извършвал блудствени
действия спрямо момичето, съдържащо признаците на по - тежко наказуемия
престъпен състав блудство, за което му е възведено обвинение стоят в унисон с
показанията на пострадалата. Съпоставени с останалите източници не остават
изолирани на фона на другите доказателства по делото - установени от гласните и
писмени доказателствени средства, за което съдът ги кредитира.
Тези
обяснения, както и показанията на пострадалата са годно доказателствено
средство, при това източник на преки, първични доказателства и съпоставени не
влизат в конфликт с останалите доказателствени източници. От друга страна
обясненията му представляват важно процесуално средство за упражняване правото
на защита. Повече от очевидно е, че с обясненията си той не цели изграждане на
защитна теза, а на практика напълно се солидаризира с показанията
на пострадалата и дори дава заявка с обещание, че никога повече няма да повтори
деянието, което съдът отчита при определяне на наказанието му. В
случая не се констатират противоречия между показанията на пострадалата и обясненията
на подсъдимия по отношение предмета на престъплението и предмета на
обвинението. В останалата част неговите обяснения изясняват най - общо детайли
по установяването им от полицейските служители вечерта на 30.09.2013г. и мотива
му да се укрие. Така също и неговите благотворителни действия, когато посещавал
оздравителното училище, където учела св. Н.. Що се касае до това, че наемал
ученици да копаят във вилата за което им плащал с твърдение, че не им е
посягал, следва да се посочи, че последното няма отношение към действията с
адресат св. Н. и не влиза в конфликт със случилите се събития, както през
вечерта, а така и преди това, когато е осъществил блудствените
действия с конкретното лице И., ненавършило 14 г.
възраст. В този смисъл и обясненията му, че видял момиче да заминава, че при
него нямало момиче когато пристигнали полицаите не следва да се игнорират,
доколкото пострадалата действително е била засечена да се движи на улицата.
Като цяло по делото няма доказателствени средства, представляващи
източници на оправдателни за подсъдимия доказателства.
Формирайки
изводите си въз основа на събраните по делото безспорни доказателства съдът
кредитира и заключенията на приетите и не оспорени експертизи, като обективни и
компетентно дадени.
Вещите
лица по тях са извършили задълбочен анализ на всички обстоятелства и факти, на
база приложените по делото доказателства и след освидетелствуване на лицата, от
което следва извода, че всички тези свидетели не страдат от психични заболявания и могат да възприемат
фактите, които имат значение за делото и да дават достоверни обяснения за тях.
Т.е. достигнали са степен на зрялост за съответната възраст, което прави
показанията им годни в наказателния процес, въпреки, че са на по 14,15 години.
Съдът не възприема доводите на защитата на подс. Р., с акцент доказателствен дефицит. Напротив, от
доказателствената маса по делото, категорично се установява авторството на
подсъдимия в престъплението за което е обвинен. Безспорно установените
фактическите обстоятелства, споделени и от самият подсъдим сочат, че деецът е
извършил два пъти блудствени действия с не
навършилата 14 г. Н.. Описаните от нея конкретни действия на подсъдимия и
спрямо нея се доказват по един убедителен и изключващ всякакво съмнение начин.
От анализа и проверка на показанията и съпоставени с останалите доказателствени
източници се установява взаимна комуникация между тях при липса на
противоречие. Последната е възпроизвела събития с подсъдимия, касаещи личното и
участие. Чрез заключенията на съдебнопсихиатрична и психологична експертизи е
установена свидетелската годност на свидетелката, както и на останалите
непълнолетни свидетели, които експертизи не са оспорени от страните и не са
сочени доказателства обосноваващи неправилност на заключенията. Същевременно и
тези свидетели имат отношение към поведението на подсъдимия и пострадалата
преди и след деянието, тъй като са възприели, част от фактическата обстановка.
Определено визираните от защитата противоречия в техните показания, не са съществени,
а още повече и преодолени, чрез проведените очни ставки, а липсата на спомен у
някой свидетели, чрез способите на чл.281 от НПК с прочитане показанията им от досъдебното производство.
Обясненията на подсъдимия напълно потвърждават
разказаното от пострадалата, който очевидно съзнава, че в морален план е укоримо неговото поведение, защото е извършил престъпление
с момиче, поради което и не цели изграждане на защитна теза. Същите се
препокриват с нейните показания, така както твърди защитата му в своята защитна
реч по съществото на делото.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимия Н. И.Р. за виновен в това, че през периода от
неустановена дата през месец март 2013 г., до края на месец март 2013г., в гр.
Варна, в условията на продължавано престъпление, извършил действия с цел да
възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, по отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст - И.М.Н., като деянието е
извършено при условията на опасен рецидив.
С описаното деяние подсъдимия е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.149, ал. 5, т. З, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК по отношение на пострадалата Н..
Квалификацията
„опасен рецидив" по смисъла на чл.29 ал.1 б"б"
от НК се обуславя от предходната съдимост на подсъдимия.
Приложената
справката за съдимост установява, че за периода от 1973г до 2010г. е осъждан
общо 12 пъти за престъпления от общ характер като са му налагани ефективни
наказания „лишаване от свобода”. Последното му осъждане е по НОХД № 3211/2010г.
за престъпление по чл.211 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, като му е наложено наказание
„лишаване от свобода” в размер на 2 години и 9 месеца, при строг режим,
изтърпяно на 31.08.2012г. и сроковете по чл.30 ал.1 от НК не са изтекли.
Престъплението
по 149, ал. 5, т. З, вр. ал. 1 от НК е продължавано
по смисъла на чл.26 ал. 1 от НК, тъй като блудствените
действия са изразени в две деяния, насочени спрямо личността на едно и също
лице от женски пол.
Причини,
мотиви и условия за извършване на престъплението – незачитане на половата
неприкосновеност на личността.
Субект на престъплението – подсъдимият е пълнолетно вменяемо физическо лице.
От обективна страна – подс. Р. е извършил действия, които по своето естество и насоченост
могат да възбудят и удовлетворят половото му желание без съвкупление. В
конкретния случая те са обективирани в опипване с
ръка по бедрата, гърдите, тялото на малолетната Н. и маструрбиране
на подсъдимия. Действията му са били насочени, към лице от женски пол, ненавършило 14 г. възраст и възбуждане и удовлетворяване на
неговото собствено полово желание, като специалната цел на блудствените
действия се извежда и от самото естество на зоните от тялото й, по които той е
пипал.
От субективна страна подсъдимият
е действал с пряк умисъл – като е съзнавал, че извършва блудствени
действия с лице от женски пол което не е навършило 14 години целящи възбуждане
или удовлетворяване на полово желания без съвкупление. Съставът прие, че поради
доказаност на нарочната цел е доказано и прякото
умишлено извършване на сочените фактически действия, доколкото специалната цел
логически предполага доказаност на прекия умисъл.
Безспорно той е съзнавал обществено опасният характер на своите действия,
предвиждал е общественоопасните последици на тези действия и е искал
настъпването на тези последици.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подс.Р.
съдът прецени принципите на чл. 54 НК, като се съобрази със степента на
обществена опасност на деянието: изключително висока, извършеното е със
завишена степен на обществена опасност с оглед субекта на посегателството,
защото по време на извършване на престъплението пострадалата е на 13 години и
на дееца: също висока, начина на извършването му, той е извършил посегателство
върху телесната и половата неприкосновеност на пострадалата. Следва да се
отбележи, че същият е с обременено съдебно минало, което обстоятелство е
отегчаващо. Съдът взе предвид и смекчаващите отговорността обстоятелства – като
такива отчита
направените от
него самопризнания в по-късен етап, проявената искрена критичност към
извършеното деяние, напредналата възраст и нисък социален статус. Съобразно това и в заключение изложеното до тук даде основание на съда
да определи наказанието на подс. Р. при при лек превес на смекчаващите вината обстоятелства и приеме, че
адекватно наказание на извършеното престъпление е пет години “лишаване от
свобода”, което на основание чл.60 ал.1 и
чл. 61 т.2 от ЗИНЗПС да изтърпи при първоначален строг затворнически режим. Така определеното наказание е
достатъчно по размер,
ще изпълни и целите предвидени в чл.36 от да поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления както и да се въздействува възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
По отношение на гр. иск.
С оглед изхода на делото /подсъдимият бе
признат за виновен в извършване на деянието за което е предаден на съд/ съдът
прецени, че предявения от пострадалата Н. граждански иск за претърпени в
резултат на деянието неимуществени вреди е доказан по основание.
Досежно размерът на иска обаче счете, същият за завишен. Прецени, че е справедливо
претърпените от пострадалата в резултат на деянието неимуществени вреди да
бъдат обезщетени от подсъдимия със сума в размер на 2000 лева, като счете, че с
тази сума ще бъдат напълно репарирани причинените и вреди. Сумата е съобразена
с претърпените неимуществени вреди и интензитета на блудствените
действия, изпитания стрес, уплаха, унижение, негативни емоционални състояния и
с обществения критерия за справедливост, съобразно нормата на чл.53 ЗЗД. Ето
защо и осъди подсъдимия да и заплати посочената сума ведно със законната лихва
върху сумата от датата на деянието до окончателното й изплащане.
Съдът прецени, че предявеният граждански иск
за неимуществени вреди за горницата над тази сума от 2000лв. до 5000лв. се
явява неоснователен и като такъв го отхвърли.
Съдът на основание чл.
59 ал.2 от НК зачете времето през което подс. Р. е
бил задържан по съответния ред – от МВР, от прокурор за 72 часа и с мярка за
неотклонение “Задържане под стража”, считано
от 31.07.2014 г. до привеждане в
изпълнение на присъдата.
С
присъдата подс. Р. е осъден
на основание чл.189 ал.3 от НПК да заплати
направените по делото разноски, както и държавна такса върху уважения
гр. иск.
Предвид гореизложеното съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ ПРИ ВОС: