РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. Пазарджик, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тридесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Анг. Ралинова
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Търговско дело №
20245200900161 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.432 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба от В. С. Б. с ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. „С.“
№*, със съдебен адрес гр. С., ул. „А.“ №*, ет.*, адв. Я. Д., срещу „ЗК ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе” 67А,
представлявано от В. И. и В. М. – изп. директори, чрез процесуалния представител на
дружеството юрк. К. А., с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 45
ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди- 40 000 лв. и имуществени вреди - 2495 лева.
В исковата молба се излагат обстоятелства, че на *** в гр. В. по ул. „А. С.“ се движел
велосипед, управляван от ищецът В. Б., като в района на №*, пред Банка „УниКреди
Булбанк“, предприел маневра за разминаване на спрял вдясно на пътното платно лек
автомобил марка „Пежо“, модел „Ранч“ с peг. № ***, управляван от Я. М. с ЕГН **********.
В този момент водачът на лекия автомобил отворил своята предна лява врата /шофьорската/
без да се увери, че пътят зад превозното средство е свободен и ударил преминаващия от
лявата му страна-ищец, като по този начин причинил ПТП с пострадали лица.
За произшествието бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
02.06.2024 г. и образувано ДП № 309/2024г., по описа на РУ Велинград.
След злополуката се твърди, че ищецът Б. бил транспортиран от ЦСМП в МБАЛ
„Здраве - Велинград“ ЕООД, където бил хоспитализиран с оплаквания от силни болки и
ограничени движения в областта на лявата тазобедрена става, както и болки в главата. След
проведени изследвания и консултации със съответните специалисти на пострадалия била
поставена окончателна диагноза:- Пертрохантерно счупване на лявата тазобедрена става;
1
- Разкъсно-контузна рана в областта на главата;
Заради получените наранявания било взето решение за провеждането на оперативно лечение
на 03.06.2024г. състоящо се в открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация. След
отпадане на необходимостта от лекарско наблюдение ищецът бил освободен на 14.06.2024 г.
за продължаващо домашно лечение с дадени съвети за спазване на ХДР, ненатоварване на
оперирания крайник и прием на лекарствени средства, били издадени и 3 броя болнични
листове.
Получените в следствие на ПТП травми причинили болки и страдания от ищецът,
които били със значителен интензитет през първият месец от възстановителния период,
травматичните увреждания в областта на лявата подбедрица причинили трайни затруднения
и остри болки при движение, нестихващи дори и при покой. Цялата ситуация принудила
пострадалият да бъде в легнало положение - на покой. За задоволяване на ежедневните си
нужди -хранене, обличане, тоалет той разчитал на семейството си, което допълнително
засилило чувството за безпомощност и считал за постоянно бреме за своите близки и
роднини. Преди инцидента пострадалият не бил имал двигателни проблеми и бил активен за
годините си мъж, като последиците от инцидента били довели до рязка промяна в начина му
на живот, до ограничаване на социалната, трудовата и семейната ангажираност. След ПТП-
то настъпили редица неблагоприятни промени в ежедневието му - загуба на сън,
неспокойство, унило състояние на духа, трудно придвижване, като се наложило да ходи с
помощни средства, по указан от лекарите начин, без да бъде натоварван оперирания крак.
Освен това се сочи, че имал и психическите последици от самия инцидент като изпитвал
страх и уплаха от случилото се, а споменът за инцидента щял да бъде в съзнанието му
завинаги оттук нататък.
Сочи се, че във връзка с лечението си към този момент ищецът Б. бил извършил
разходи на обща стойност 2495 лв., като счетоводните документи, удостоверяващи ги били
подробно описани в доказателствената част на исковата молба.
Съгласно чл. 380 от Кодекса за застраховането, по отношение на лек автомобил марка
„Пежо“, модел „Ранч“ с peг. № *** била налице сключена застраховка “Гражданска
отговорност” при ответника “Застрахователна компания Лев Инс” АД със застрахователна
полица № **** със срок от 01.11.2023г. до 31.10.2024г. На основание чл. 429 от КЗ с
договора за застраховка “Гражданска отговорност” застрахователят се задължавал да покрие
в границите на определената в договора сума, отговорността на застрахования за причинени
на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Твърди се, че на 22.07.2024г. ищецът отправил молба-претенция до ответника
ответника с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно
обезщетение, съобразно представените доказателства.
Към настоящия момент, въпреки че бил изтекъл законоустановеният срок, ответникът
не бил определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявена извънсъдебна
претенция.
2
Във връзка с изложеното се моли съдът да постанови съдебно решение, с което да
осъди ответника да му заплати сумата от 40 000 лв. -претърпени неимуществени вреди
представляващи болки и страдания, в резултат на ПТП настъпило на ***, причинено при
управление на застрахован при ответника лек автомобил марка „Пежо“, модел „Ранч“ с рег.
№ ***, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 25.07.2024г. -/датата на
депозиране напоканата на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ/, до окончателно изплащане на
сумата и 2495 лв. представляващи имуществени вреди под формата на разноски за
лечение, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 25.07.2024г. до
окончателно изплащане на сумата.
Прави се искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство на ищеца и разноски.
Постъпил е в срок отговор на исковата молба от “ЗК ЛЕВ ИНС” АД, чрез
процесуалния представител на дружеството юрисконсулт К. А., в който се оспорват
предявените искове за неимуществени и имуществени вреди по основание и размер.
Оспорва се описания механизъм на настъпване на пътнотранспортното
произшествие, както и твърдението за вина на водача на товарен автомобил „Пежо Ранч“ с
рег. № *****- Я. М. Ф., съответно за настъпване на вредоносния резултат.
В условията на евентуалност се твърди, че ако се установи вина у водачът Я. Ф., то
ищецът бил нарушил разпоредбата на чл.26 от ЗДвП, като преди да завие не бил подал Я.
и достатъчен за възприемане сигнал, нарушил бил и чл.42 ал.2 т.1 от ЗдвП и чл.79 от
ППЗДвП, респ. навежда се възражение за съпричиняване.
В отговора се оспорва и твърдението, че в резултат на пътнотранспортното
произшествие от *** за В. С. Б. са възникнали всички описани в исковата молба и
претендирани вреди.
Твърди се, че размерът на предявения иск за неимуществени вреди бил
неоснователно завишен и прекомерен, както и за предявен в противоречие с принципа за
справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Оспорва се също и твърдението за продължителността на възстановителния процес
при ищеца вследствие настъпили на *** увреждания.
Изложени са съображения, че в периода от 13.07.2024г. до 16.09.2024г. ищецът е
ползвал отпуск по болест и че след тази дата няма данни да е продължило възстановяване.
В отговора се оспорва, както по основание, така и по размер предявеният акцесорен
иск за заплащане на лихва за забава, както и началната дата, от която същата се претендира.
Постъпила е и допълнителна искова молба от В. С. Б. в която се оспорват
твърденията в отговорът на ответникът ЗК „ЛЕВ Инс"АД и се поддържа исковата молба.
Не е постъпил допълнителен писмен отговор.
В проведените съдебни заседания страните поддържат становищата и възраженията си.
Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата
3
молба, писменият отговор и доразвити в хода на производството, като обсъди и анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност при съблюдаване на
разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Предявените искове за неимуществени и имуществени вреди са с правно основание
чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.432 от КЗ и по чл.86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ със сключването на договор за застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението да покрие отговорността на
застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени
вреди.Същевременно съгласно чл.477, ал.1 и ал.2 от КЗ обект на застраховане по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства.В тази връзка за успешното провеждане на
прекия иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответника по делото,
настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и
размера на претърпените вреди. С оглед обхвата на застрахователното покритие,
регламентиран в цитираните разпоредби, застрахователят обезщетява всички вреди, за които
отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД.
Спорни между страните са механизма на настъпване на ПТП, налице ли е виновно
противоправно деяние от страна на водача на „Пежо Ранч“ с рег. № ***** - св.Ф., има ли
съпричиняване от страна на ищеца, нарушен ли е ЗДвП в качеството му на велосипедист.
От представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица, рег.
№****г., се установява, че в графа - “обстоятелства и причини за ПТП“ е записано, че
велосипедистът Б. се удря в предна лява врата на спрял „Пежо Ранч“ с рег. № *****, с водач
Я. М. Ф..Отбелязано е още, че е без видими щети по автомобила и велосипеда.
По делото е разпитан св.Ф., който установява, че е участвал в инцидента във В. през
миналата година. Разказва:„Случи се така, че на булеварда спрях автомобила си пред „
Уникредит Булбанк “, дадох аварийни, както си е по закон да мигат светлините, автомобилът
беше изключен напълно. Погледнах в огледалото, че нямаше никой, за да сляза, обаче като се
наведох да си взема портмонето, и като поисках да отворя вратата, аз не можах и да я
отворя, не можах да видя господина, който се закачи във вратата и падна. Аз се навеждам да
взема портмонето, но не можах да отворя. Напънах я малко, защото той като се закачи във
вратата, вратата въобще си остана затворена/показва около 25 см. с ръката, че е успял да я
отвори/. Падна назад господинът. Изскочих, казах веднага да са обадят на „Бърза помощ“.
4
Даже не сме го пипали, както си е. Той всъщност политна и падна назад. Свалих блузата си,
сложих му я под главата, защото видях, че тука имаше ожулено леко/показва главата/.
Обадихме се на „Бърза помощ“. Един чадър имах в колата, извадих го също, за да му правим
сянка, защото беше много топло (той може да потвърди, като се обръща към ищеца).
Водичка му дадох. И това беше. Оттам нататък дойдоха полицаите, дойде и Бърза помощ“.“
Установява, че според него идвал автомобил който вероятно му засякъл пътя или просто
карал силно този автомобил, изфучал. Затова и първоначалното впечатление на жени, които
били в градинката на пейките, било, че друг шофьор го е ударил .
Установява, че наказателното производство било прекратено и щял да бъде наказан само
за неправилно спиране.
Разпитан е и свидетелят М. Д., който установява, че бил пътник в автомобила на Ф. и на
прибиране от работа заедно спрели във В. до един банкомат на „ Уникредит Булбанк“, за да
изтеглят пари. Установява, че шофьорът Ф. си взел портмонето и посегнал с лявата ръка да
отвори вратата, и при отварянето, от около 10-15 см. била открехната вратата, чули, че нещо
се ударило във вратата, и тогава видели, че човекът с колелото се е ударил във вратата и
паднал.
По делото е прието като доказателство писмо от РП-Пазарджик ТО-Велинград, от
което се установява, че образуваното ДП №309/24г. на РУ МВР Велинград е било
прекратено на 3.06.2025 година с постановление от същата дата, тъй като е прието, че Я. Ф.
е нарушил правилата за движение по ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на ищецът В. Б. –престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ от НК.
От представената претенция от ищеца по реда на чл.380 от КЗ, се установява, че
ищецът е сезирал ответникът на 25.07.2024 година.
Относно механизма на настъпилото ПТП е приета САвтЕ, от която се установява, че
непосредствено преди ПТП автомобила „Пежо Ранч“ е бил паркирал на платното за
движение на бул. „А. С.“ в близост до северния му край срещу входа на офиса на
„Уникредит Булбанк“, а велосипедиста се е движил по дясната лента за движение на бул.“А.
С.“ в посока от Изток на Запад , като е предприел заобикаляне на паркиралия в дясно от
него товарен автомобил“ Пежо Ранч“, движейки се с със скорост от около 12,3 км/ч.
Водача на товарния автомобил Ф. отваряйки предна лява врата на автомобила който
управлявал не възприема своевременно приближаващия отзад и от ляво на него
велосипедист който в този момент отстоял в непосредствена близост на 3,42 метра от зоната
на удара. Управляващия велосипеда Б. е нямал техническата възможност да спре
движението на велосипеда който управлява или да увеличи страничната дистанция от дясно
между велосипеда и лявата база на автомобила. Отварящата се врата на автомобила, пресича
траекторията на движение на велосипеда и настъпва ексцентричен удар между отворената
предна лява врата на автомобила марка „Пежо“ модел „Ранч“ с рег.№*** и велосипедиста.
Представена е мащабна скица на която се виждат отворената врата на автомобила и
велосипедиста в момента на удара. Мястото на контакта е било съобразено със
свидетелските показания, разположението на паркиралия автомобил и следите и находките
по автомобила и велосипеда (ожулванията по предна лява врата фиксирани по време на
огледа по автомобила и повреди по дясната ръкохватка на велосипеда).Контакта на
5
велосипеда с предната лява врата на автомобила е реализиран на разстояние 0,5 -*• 0,6 m от
левия страничен габарит на автомобила.На това платно няма изградена велосипедна алея.
Зоната на удара е в еднозначна връзка със ожулванията по вратата, движението на
автомобила и велосипедиста след удара, както и динамиката на процеса на удара.
В случая след удара от създалата се кинетична енергия и ударен импулс, велосипедиста
придобил ъглова скорост, загубил равновесие и паднал на платното за движение на около 6
метра след зоната на удара в южната лента на бул. „А. С.“.
Според заключението на вещото лице се дължало на факта, че удара е ексцентричен с
малка контактна площ на височина под масовия центъра на системата велосипед-
велосипедист.
Зоната на контакт между велосипеда и автомобил марка „Пежо“ м. „Ранч“ с рег.№*** е в
северната лента за движение на бул. „А. С.“, на линията на приетия ориентир и на около 2,65
- 2,70 метра в посока „юг“ от северния край на платното за движение на бул. „А. С.“.
Според заключението произшествието е било предотвратимо при условие, че
водача Я. М. Ф. е възприел приближаващия велосипедист, преди да започне да отваря
предна лява врата на автомобила „Пежо Ранч“. Технически правилно е преди отваряне на
вратата, водача да контролира пътната обстановка на лявото огледало за обратно виждане и
когато е сигурен, че не представлява опасност за останалите участници в движението да
предприеме отварянето й.
От заключението се установява още, че технически анализ показвал, че в момента на
откопчаване на вратата посредством дръжката от вътрешната страна на автомобил „Пежо“
до момента на отваряне на 50-60 см. от левия габарит на автомобила изминава време от
около 1,0 секунда.В момента в който водача Я. Ф. е освободил вратата от вътрешната страна
посредством дръжка велосипедиста е отстоял на около 3,42 метра, бил е в зоната на
видимост на лявото странично огледало и водача Ф. е имал техническата възможност да
възприеме приближаващия велосипедист.
Велосипедиста В. В. е имал техническата възможност да възприеме факта, че вратата
се отваря в момента в който водача на автомобила е освободил вратата от вътрешната
дръжка, като в този момент, велосипедиста е отстоял на 3,42 метра от мястото на удара.
Дължината на пълния спирачен път на велосипеда при движение със скорост от 12,3 км/ч е
5,0 метра, което означава, че велосипедиста не е имал техническата възможност да спре
движението на велосипеда преди момента на удара.
В заключителната си част вещото лице прави извод, че причината за възникването на
произшествието от техническа гледна точка има субективен характер т.е. допуснато не
наблюдаване на ситуацията зад и в страни от автомобила в огледалата за обратно виждане от
водача Ф. преди предприетото отваряне на предната лява врата.
Съгласно съдебната практика със задължителен характер, съдържаща се в решение № 15/
25.07.2014г. на ВКС по т.д. № 1506 / 2013г. на І т.о., в хипотезата, в която констативният
протокол е издаден от органите на полицията при посещение на мястото на ПТП,
съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за
определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП,
характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и други. Доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща
направените от длъжностното лице, въз основа на констатираните факти, изводи за наличие
6
или липса на вина на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй
като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет от
съставителя на протокола факт.
В случаят констативният протокол, приетата САвтЕ и събраните гласни доказателства,
изцяло и взаимно се допълват и подкрепят възприетата и описана по-горе обстановка около
механизма на ПТП, както и се установява, че ищецът Б. не е имал възможност да
предотврати контакта с вратата, поради което направеното възражение за съпричиняване се
явява неоснователно. Не се установи съобразно установеният и описан по-горе механизъм
ищецът Б. като велосипедист да е нарушил ЗДвП.
Спорни между страните са и въпросите за размера на справедливото обезщетение
дължимо за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
С цел установяване вида и интензитета на претърпените от пострадалото лице болки
и страдания в резултат от претърпяното ПТП са допуснати съдебно-медицинска и гласни
доказателства.
Разпитана св.П. съжителстваща с ищецът установява, че го видяла за първи път в
болницата в много тежко състояние, беззащитен точно преди операцията.Установява, че на
следващият ден след операцията и казали, че трябва да остане с него поне 10 дни, тъй като е
с ***.Установява, че тя полагала грижи за него, наложило се да останат в болницата да още
10 дни, тъй като не можел да се движи с патерица, опитвал се да става.Установява, че след
изписването от болницата с приятели го поставили в количка, помогнали и да го качи в
колата и да го приберат, за да си легне.Установява, че в първите дни поставяла инжекции,
давала лекарства и изцяло полагала грижи.Установява, че ищецът изпитвал силни болки и
психологически му се отразила травмата.Свид. установява още, че след около 6 месеца,
когато се върнал на работа във *** от *** останал на работа на длъжност –***.Установява,
че и към настоящият момент изпитвал болки.
От допуснатата СМЕ и мед.документи се установява, че В. Б. е транспортиран с
линейка до Спешно отделение на МБАЛ „Здраве - Велинград" ЕООД в град В, където е
прегледан, изследван, консултиран, диагностициран и приет за оперативно лечение по
спешност в отделението по ортопедия и травматология при същото лечебно заведение с
диагноза: Пертрохантерно счупване на лявата бедрена кост, закрито.Придружаващо
заболяване: Разкъсно-контузна рана в областта на главата темпорално (слепоочно).
Описаните травматични увреждания били в резултат от нискоенергийна трама- падане
на терена при процесното ПТП и удар в трохантерния масив на лявата бедрена кост и в
главата слепоочнотилно.
От заключението на д-р М. се установява, че пертрохантерното счупване водело до
трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник, а разкъсно-контузната рана на
главата до- временно разстройство на здравето, не опасно за живота по смисъла на чл. 13, ал.
1 от НК.
По отношение на лечението от заключението се установява, че на 03.06.2024 година В. Б.
7
е опериран, като му е извършено: Открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация с
PFNA (Proximal Femoral Nail Antirotation). Това е вид имплант, който се използва за лечение
на нестабилни трохантерни фрактури на бедрената кост. PFNA е интрамедуларен, т.е.
поставен в костния канал, имплант, който е проектиран да осигури стабилна фиксация и
предотвратява завъртане на фрактурата.
В болничното заведение било провеждано адекватно на състоянието медикаментозно
лечение, а на 14.06.2024 година В. Б. е изписан за вкъщи, с предписано лечение и дадени
препоръки за режим и възстановяване.
В периода от 27.08.2024 г. до 03.09.2024 в "СБР-ВИТА" ЕООД гр. В, В. С. Б. е провел
физиотерапия и рехабилитация по повод на описаната по-горе фрактура.Непосредствено
след травмата, по време на транспорта, медицинските изследвания, ранния следоперативен
период - до към края на първия месец, ищецът бил търпял твърде силни болки в областта
на лявото бедро с тежко нарушена способност за самообгрижване. Възстановяването на
движенията е било съпроводено с болки и необходимост от ползване на чужда помощ и
помощни средства. През целия оздравителен и възстановителен период пострадалият Б. е
изпитвал болки с постепенно намаляваща интензивност според експертизата.
Установява се също от експертизата, че получените травматични увреждания са в
причинна връзка с процесното ПТП.
При прегледа на ищеца от експерта д-р М. се установи, че полученото при процесния
инцидент счупване на лявата бедрена кост и оздравяло с консолидация- костно срастване,
нямало данни за настъпили ранни и късни усложнения на фрактурата. Налице било
скъсяване на левия долен крайник с 1 см., което налагало ползване на подложка или
ортопедична обувка за компенсация на разликата в дължината на долните крайници. Все
още било налице малка разлика в обема на бедрената мускулатура, което изисквало
продължаване на рехабилитационните мероприятия.
По отношение на възстановяването костното срастване при пертрохантерните
фрактури отнемало към 16-18 седмица от травмата. Възстановяването на мускулната сила и
обема на движения отнема различно дълго време при различните пациенти, но средно при
правилно проведена в пълен обем рехабилитация отнема още около 3-3,5 месеца, или общо
целият възстановителен период е около 7 -8 месеца.
Според експерта разкъсно-контузната рана на главата е оздравяла за около 10
дни.Установява се от експертизата, че извършените от ищеца разходи с представени по
делото разходооправдателни документи в размер на 2495 лева са свързани с лечение на
получените от ПТП травми по време на хоспитализацията му.
След съвкупна преценка на приетите по делото писмени доказателства, съдебно-
медицинската експертиза и свидетелските показания, съдът приема за доказани
обстоятелствата, че ищецът като пострадал от описаното в исковата молба пътно-
транспортно произшествие и е понесъл физически и психически травми, болки и страдания,
съответстващи по сила, продължителност и интензитет на причиненото му увреждане,
изразяващо се в пертрохантерно счупване на лявата бедрена кост - закрито и разкъсно-
контузна рана в областта на главата темпорално (слепоочно).
8
Физическите болки са били най-интензивни непосредствено след причиняване на
увреждането и първият 1 месец от оперативната намеса. В резултат от проведеното по
спешност лечение в рамките на 4,5-5 месеца/16-18 седмици/, а от 6 до 7 месеца е
последвало пълно възстановяване от физическите наранявания. Към момента са налице
леки болки и скъсяване накрайника с около 1 см.
Причинените неимуществени вреди не могат да бъдат поправени, а само могат да
бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази заместваща
облага следва да се определи от съда във всеки отделен случай в зависимост от характера и
степента на конкретното субективно увреждане. Преценката за размер на обезщетението по
чл.52 ЗЗД се извършва по справедливост и вътрешно убеждение. В случая от съществено
значение са възрастта на пострадалия – 62 г. към датата на деликта/пред пенсионна възраст/,
характера и продължителността на лечението и възстановяването му около 5 месеца,
преживеният стрес в момента на самото ПТП и появилите се след това проблеми вкл. в
момента скъсяване на крака. Следва да се имат предвид и конкретните икономически
условия към датата на увреждането, получаването от него възнаграждение и мястото на
което живее.
Съобразявайки приетите за установени обстоятелства, изброени по-горе и относими
към приложение критерия за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД, настоящият състав намира,
че за адекватен паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди, които
се намират в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП, следва да бъде приет
размер на обезщетението от 35 000 лева.
По отношение своевременно релевираното от застрахователя защитно възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, въз основа на съвкупната преценка
на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:
Възражението намира правното си основание в разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД.
В съдебната практика се приема, че принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице
винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на
деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди. При определянето на съпричиняването
следва да бъде извършен анализ и съпоставка на поведението и тежестта на нарушението на
деликвента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от
тях обективно е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат (Решение № 118 от
27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г. на ВКС, І т. о.). Приносът в настоящият случай няма, тъй
като ищецът не имал възможност да предвиди отваряне на вратата, около 1 сек. Време за
реакция според СТЕ./обсъдено по-горе в мотивите/.“Дължината на пълния спирачен път на
велосипеда при движение със скорост от 12,3 км/ч е 5,0 метра, което означава, че
велосипедиста ищецът не е имал техническата възможност да спре движението на
велосипеда преди момента на удара.“
При това положение искът следва да се уважи за сумата от 35 000 лв., а за разликата до
9
предявения размер 40 000 лева, следва да се отхвърли.
По претенцията за имуществени вреди в размер от 2495 лева.
Видно от представените фактури и СМЕ се установява, че ищецът е заплатил тези
разходи които са в причинно-следствена връзка с претърпените увреждания.Ето
защо исковата претенция за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди
следва да се уважи в пълния предявен размер от 2495 лева.
Предвид основателността на главната претенция/макар и частично уважена/,
основателна се явява и претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
Относно претенцията за обезщетение за забава за минал период съдът съобразява
актуалната практика на ВКС, формирана с Решение № 50001/03.02.2023 г. по т.д. №
2530/2021 г. на ВКС, I т.о., Решение № 128/04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. на ВКС, I т.о.,
Решение № 167/30.01.2020 г. по т.д. № 2273/2018 г. на ВКС, II т.о., Решение № 72 от
29.06.2022 г. по т.д. № 1191/2021 г.на ВКС, I т.о., съгласно която разпоредбите на чл. 493, ал.
1, т. 5 КЗ, вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ указват, че след уведомяване на застрахователя
(независимо дали от застрахования или от увредения, съотв. от предявяване на претенцията
от увредения като релевантна е най-ранната дата) застрахователят покрива спрямо
увредения отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията пред него, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ при
липса на произнасяне и плащане, дължи законна лихва върху обезщетението за собствената
си забава, като дължимостта на лихвата не е поставена в зависимост от наличието на
допълнителни обстоятелства. В случая твърдяната от ищеца начална дата на забавата
съвпада с датата на уведомяване на застрахователя – 25.07.2024г. г. до окончателното
изплащане, която следва да бъде присъдена и за двете главници.
По исканията на страните за разноски. Искания за присъждане на съдебно-
деловодни разноски са направени в хода на производството от процесуалните представители
на двете страни, с представяне на списъци по чл.80 от ГПК.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на Пазарджишки окръжен съд държавна такса върху присъденото обезщетение в размер на
1500 лева, както и на основание чл. 11 от Тарифа ГПК д.т. в размер на 5 лева в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
При този изход на делото на всяка от страните се полагат разноски.
Ищецът е представил списък по чл.80 от ГПК, съобр. който се иска определяне на
разноски по реда на чл.38 ал.2 и ал.1 т.2 от ЗАдв.Според така осъществената безплатна
адвокатска помощ, което е обективирано в договора за правна защита и съдействие,
процесуалният представител адв.Я. Д. Д. има право на адвокатско възнаграждение по чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата, в размер не по нисък от предвидения в наредбата по чл.36,
ал. 2 ЗАдв. Съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните адвокатски
възнаграждения- „при интерес от 25 000 лв. до 100 000 лв. - 2650 лв. плюс 8 % за горницата
10
над 25 000 лв.“ и уважената част от материалния интерес -35 000 лева – 2650лв.+800лв.,
ответникът следва да заплати на процесуалния представител на ищецът адв.Д. сумата от
3450 лева, а за втората претенция за имуществени вреди сумата в размер на 549.50 лева
съобр. чл.7 ал.2 т.2 или общо 3999.50 лева.
Направено е възражение от ответника за прекомерност на претендираното
адв.възнаграждение, което е неоснователно, тъй като конкретен размер на
одв.възнаграждение не е бил посочен/нито договорен от ищцовата страна, а той е
определяем според размерът на присъдените обезщетения съобр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1 за минималните адвокатски възнаграждения.
От ищецът са заплатени и 400 лева за СМЕ, като съобразно уважената част от
исковете следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 350 лева.
Ответникът също е направил разноски които съобразно представения списък по чл.80 от
ГПК са в размер на 1040 лева от които депозит за свидетели-100 лева, депозит за изготвяне
на САвтЕ - 400 лева, юрк. възнагр. – 540 лева.Съобразно отхвърлената част от исковете на
ответника се полагат разноски в размер на 130 лева.
Или по компенсация от полагащите се разноски на ищецът в размер на 350 лева, като
се приспаднат разноските на ответника -130 лева, следва на ищецът В. Б. да бъдат
присъдени разноски в размер на 220 лева.
Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкият Окръжен
съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК ЛЕВ ИНС АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Симеоновско шосе” 67А, представлявано от В. И. и В. М. – изп. директори,
чрез процесуалния представител на дружеството юрк. К. А., да заплати на В. С. Б. с ЕГН
********** с адрес гр. В., ул. „С.“ №*, със съдебен адрес гр. С., ул. „А.“ №*, ет.*, адв. Я. Д.,
сумата от 35 000 лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди болки и
страдания, КАТО отхвърля иска за сумата над размера от 35 000 лева до претендираният
размер от 40 000 лева , като неоснователен и имуществени вреди в размер на 2495 лева,
представляващи медицински разходи, във връзка с настъпило ПТП на ***, при което ищецът
в качеството не велосипедист е ударен с вратата на застрахован при ответника лек
автомобил марка „Пежо“, модел „Ранч“ с рег. № ***, управляван от Я. Ф. в гр.В., ведно със
законната лихва върху двете главници, считано от депозиране на претенцията пред
застрахователя-25.07.2024 година, до окончателното изплащане, както и разноски по
компенсация в размер на 220 лева.
ОСЪЖДА ЗК ЛЕВ ИНС АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Симеоновско шосе” 67А, представлявано от В. И. и В. М. – изп. директори,
чрез процесуалния представител на дружеството юрк. К. А., да заплати по сметка на
11
Окръжен съд Пазарджик на основание чл.78 ал.6 от ГПК, държавна такса в размер на 1500
лева.
ОСЪЖДА ЗК ЛЕВ ИНС АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Симеоновско шосе” 67А, представлявано от В. И. и В. М. – изп. директори,
чрез процесуалния представител на дружеството юрк. К. А. да заплати на адв.Я. Д. Д., с
ЕГН ********** САК с адрес гр.С. ул.“А.“ № ет., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38,
ал.2 от ЗАдв, възнаграждение в размер на 3999.50 лева /съобразно уважената част от
исковете/.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Апелативен съд гр.Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
12