Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Плевен, 15.11.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд,
V граждански състав, в
публичното заседание на 13.11.2018 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова
при секретаря Галя
Николова като разгледа докладваното от съдия Видолова гр. д. № 2064 по описа за
2018 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове с правно
основание чл.415 от ГПК вр. чл. 124 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.
92 от ЗЗД и вр.чл. 86 от ЗЗД.
Исковата молба е подадена „А.з.с.н.в.“ ЕАД против
Р.М.М. в която се твърди, че ищецът е собственик на вземане срещу ответника по
силата на приложение № 1/04.11.2016г. към рамков договор за цесия от
22.01.2013г., сключен между ***и А.з.с.н.в. Твърди, че ответникът е сключил с ***договор
за паричен заем *** с който му е предоставен кредит в размер на 800.00 лв.
Ответникът се е задължил да върне кредита заедно с договорената лихва в размер
общо на 922.86 лв. под формата на 18 равни двуседмични погасителни вноски всяка
в размер на 51.27 лв. в срок до 26.10.2016г. Твърди, че в договора са били
включени и допълнителните суми – за кореспонденция, за събиране на просрочени
вземания- дейност на служител, неустойка за неизпълнение/неосигуряване на
поръчител, а от общата сума кредитополучателят е заплатил само сумата от
100.40лв. Твърди, че след цесията на вземането и упълномощаванено му от цедента
да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането, два пъти е изпращал
уведомления на длъжника за това обстоятелство, които са се връщали с
отбелязване – получателят не е открит на адреса. Счита, че ответника следва да
се счита уведомен за цесията. Твърди, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№
4769 от 2017 г. на ПлРС и е издадена заповед за изпълнение, която не е била
връчена на длъжника, поради което съдът му е указал да предяви иск. Моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца главница – 761,13лв., договорна лихва в размер на
110,46лв. за периода 16.03.2016г. до 26.10.2016г., такса разходи 137,50лв. за
събиране на просрочени вземания, такса разходи за дейност на
служител-100,00лв., неустойка 622,71лв. за периода 16.03.2016г.-26.10.2016г.,
лихва за забава в размер на 49,91лв. за периода -17.03.2016г.-28.06.2017г.,
ведно със законната лихва, считано от 28.06.2017г. до окончателното изплащане
на вземането. Претендира разноските в исковото и заповедно производство.
Препис от исковата молба
и доказателствата са връчени на ответника по делото, в едномесечния срок след
получаването им, по делото не е постъпил отговор. В съдебно заседание, ответникът,
редовно призован, не се явява и не се представлява. Не е ангажирал становище по
предявения иск, не е попълнил делото с доказателства и не е направил искания за
такива или за отлагане на делото. Не е направено и искане за разглеждане на
делото в отсъствие на представител на ответната страна.
В съдебно заседание ищецът поддържа
иска и прави искане за постановяване на неприсъствено решение.
При това положение, съдът намира, че са
налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника
по делото, визирани в чл.238 ал.1 от ГПК, чл.239 ал.1 т.1 и т.2 – на ответната
страна са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа
и от неявяването в съдебно заседание; исковете са вероятно основателни с оглед
представените писмени доказателства – Договор за предоставяне на паричен заем,
предоставен от ***на Р.М.М. *** Договор
за прехвърляне на вземания от 22.01.2013г. сключен между ***и „А.з.с.н.в.“ ЕАД,
извлечение от Приложение № 1 към този договор от 04.11.2016г., включващо вземането
на длъжника, потвърждение за прехвърляне на вземания, пълномощно за уведомяване
на длъжниците по прехвърлените вземания към договора за цесия от 01.02.2018г.,
уведомление за прехвърляне на вземания до ответника, разписка.
Поради изложеното, исковете следва да се
уважат изцяло, като се постанови съдебно решение съгласно чл.239 ал.2 от ГПК,
без то да се мотивира по същество, т.к. са налице предпоставките, визирани в
ГПК за постановяване на неприсъствено решение и е направено своевременно искане
за това от ищеца.
При този изход на делото и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди разноските на ищеца в
исковото производство – 114.37лв. - заплатена държавна такса и 100.00 лв. – адвокатско
възнаграждение, съобразено със сложността на делото и изчислено по реда на чл.
78 ал. 8 от ГПК. Съгласно т.12 от ТР
№4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и
разноските, направени от ищеца в заповедното производство, които възлизат на 85.63лв.
По изложените
съображения, и на осн. чл 238 и чл.239 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415 от ГПК вр. чл.
124 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 92 от ЗЗД и вр.чл. 86 от ЗЗД, че Р.М.М., ЕГН**********
***, ДЪЛЖИ н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД,
ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.Т.С.-изп. директор, сумата
от 761,13лв. главница, договорна лихва в размер на 110,46лв. за периода
16.03.2016г. до 26.10.2016г., такса разходи 137,50лв. за събиране на просрочени
вземания, такса разходи за дейност на служител-100лв., неустойка 622,71лв. за
периода 16.03.2016г.-26.10.2016г., лихва за забава в размер на 49,91лв. за
периода -17.03.2016г.-28.06.2017г., ведно със законната лихва, считано от
28.06.2017г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение № 3166/29.6.2017г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 4769 от 2017 г.
на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, Р.М.М., ЕГН**********
***, ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление
***, , представлявано от Н.Т.С.-изп. директор, направените по делото разноски в
размер на 214.37лв., както и разноските по ч.гр.д.№ 4769 от 2017г. по описа на
ПлРС, в размер на 85.63лв.
Решението, като
неприсъствено, не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: