РЕШЕНИЕ
№
....................
гр.София, 12.06.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4
състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при участието
на секретаря Ива
Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9098 по описа
за 2017 год.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищецът С.Г.П. твърди,
че спрямо него било незаконосъобразно
повдигнато и поддържано
обвинение /по НОХД № С 891/2011 г. по описа на СГС,
18 с-в/ за извършване на посоченото
престъпно деяние, по което
била постановена оправдателна
присъда № 7/07.06.2013 г.
Поддържа твърдения,
че във връзка с образуваното на 21.03.2011 г. наказателно
производство с постановление на СГП от 27.03.2011 г. бил задържан
за 24 часа, като по НЧД № С-312/30.03.2011 г. му била взета мярка
за неотклонение „парична гаранция“ в размер първоначално
2000 лв., а след изменение 5000 лв.
По твърдения, оправдателната
присъда била влязла в сила
на 27.12.2013 г.
Твърди, че във
връзка с неоснователното
обвинение му били причинени
морални страдания, които описва. Излага подробни правни и фактически
доводи за това.
Поддържа твърдения,
че неоснователното обвинение му
е причинило и имуществени вреди в размер на 1000 лв. представляващи сторени разходи за адвокатско възнаграждение по наказателното производство.
Ищецът твърди,
че ответникът П.на Р.Б.следва да отговаря имуществено за повдигнатото му обвинение, като претендира обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 100000.00 лв. и за причинените му имуществени вреди в размер на
1000 лв. Претендира законната лихва от 27.12.2013 г. /дата на влизане в сила на оправдателната присъда/ до окончателно погасяване на задължението.
В срока за писмен
отговор по чл.131 от ГПК ответникът П.на Р.Б.изразява следното становище: Оспорва по
основание и размер претенциите като
излага подробни правни и фактически доводи. Оспорва
наличие на предпоставките от сочения
фактически състав за реализиране
отговорността на П.на Р.Б.по реда на чл.2 ЗОДОВ. Оспорва фактическите и правни доводи на ищеца изложени в исковата молба. Оспорва наличие на вреди
от посочения вид и размер, които
да се намират в причинно-следствена
връзка с обвинението, за което ищеца твърди,
че е бил оправдан.
Прави възражение,
че цитираното наказателното
производство в обстоятелствената част на исковата молба е различно от това, което ищецът
цитира в петитума. Прави възражения, че ищецът не е
обосновал претенциите си ясно съобразно
изложените твърдения за повдигнатите му обвинения. Поради това оспорва
като нередовна исковата молба, доколкото не са изложени твърдения за обвинението, което по твърдение е неоснователно с оглед постановената оправдателна присъда. Оспорва активната легитимация на ищеца.
Прави възражение
за погасяване по давност на
претенциите с излагане на
фактически и правни доводи за тази
позиция.
Прави възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат
с поведението на ищеца.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните съобразно
изискванията на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за
обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени вследствие незаконно обвинение
в извършване на престъпление.
Съдът намира, че са налице основанията по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на
държавата за причинени на ищеца вреди от незаконните действия на нейни органи. Отговорността
по ЗОДОВ има обективен характер – възниква при наличие на изрично предвидените
в специалния закон предпоставки и не е обусловена от наличието на вина /виновно
поведение/ от страна на конкретното длъжностно лице, причинило с поведението си
вредата – чл.4 от ЗОДОВ, докато деликтната отговорност по чл.45 и сл. от ЗЗД е
виновна отговорност – обусловена е от виновно поведение на причинителя на
вредата, вкл. в хипотезата на обезпечителната отговорност по чл.49 от ЗЗД, като
вината се предполага до доказване на противното, съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, П.или съда, при обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено, поради това че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или, поради това че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано.
В хода на производството безспорно се установи, че с постановление от 27.03.2011
г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление от общ
характер-престъпление по чл.302, т.1 пр. последно вр.
чл.301, ал.3, пр.1 вр. ал.1 пр.2 НК.
С постановление от същата дата - 27.03.2011 г. на С.Г.П.
бил извършен обиск и била взета мярка за неотклонение «задържане под
стража» изменена в «парична гаранция»
в размер на 2000 лв. с определение на СГС от
30.03.2011 г. по НЧД № С-312/2011 г. по описа на същия съд и в «парична гаранция» в размер на
5000 лв. с определение на САС по ВНЧД № ІІ-47/2011 г.
по описа на същия съд.
На 12.07.2011 г. на П. било повдигнато
прецизирано обвинение по чл.302,
т.1 пр. последно вр. чл.301, ал.3, пр.1 вр. ал.1 пр.2, алт.2 вр. чл.26,
ал.1 НК.
Установява се, че на 21.11.2011 г. било образувано НОХД № С-891/2011 г. по
описа на СГС, 18 с-в, по което били проведени 13 с.з. В проведеното на
05.06.2013 г. с.з. било изменено обвинението като на П.
било повдигнато обвинение по престъпление
по чл.387, ал.3, пр.1 вр. ал.1, пр.3 вр. чл.26, ал.1 НК, за това че в периода 12-27.03.2011 г. в
гр.София, при условията на продължавана престъпна дейност като длъжностно
лице-полицейски орган, служител в сектор 02 „Грабежи“ при отдел „Криминална
полиция“, разузнавач ІІ-ра степен, категория
„В“-старши инспектор- три пъти не е изпълнил задълженията си по служба описани
подробно и указани в чл.4, ал.1, т.1, пр. 2 ЗМВР, чл.58 ЗМВР, чл.138, ал.2 и
ал.3 ЗМВР и чл.176, ал.2 ЗМВР.
Установява се, че с присъда № 7/07.06.2013 г. по описа на СГС по НОХД №
С-891/2011 г. по описа на СГС, 18 с-в, С.Г.П. бил признат за невиновен за извършване
на описаното престъпление.
С решение от 05.12.2013 г. на САС, 8 с-в постановено
по ВНОХД № П-67/2013 г. постановената от СГС присъда била потвърдена. Последната влязла в сила на 27.12.2013 г.
Установява се,
че с определение от 07.06.2013 г. на СГС, НО, 18 А с-в била отменена взетата по отношение на подсъдимия
мярка за неотклонение «парична гаранция» в размер на
5000 лв.
Установява се от приложената кадрова справка, че С.Г.П.
бил назначен в органите на МВР на 10.03.1993 г. на длъжност «разузнавач» в
направление «Криминална полиция»-СДВР. През 1998 г. бил назначен на длъжност
«началник група 01» в полицейски участък «Оборище» при 05 РПУ – СДВР. През 2000 г. бил
назначен на длъжност началник на група 01 “Тежки престъпления” към сектор
’’Криминални полиция” при 05 РПУ - СДВР. През 2003 г. бил назначен на длъжност
“главен инспектор” в група “Оперативен контрол и наблюдение” към сектор
’’Престъпления по пътищата” при РЗ “Полиция” - СДВР. През 2008 г. бил назначен
на длъжност “началник на група” в същата група и сектор при СДВР. С M3 peг. № К-3865/07.04.2010 г. бил назначен на заеманата
длъжност - разузнавач II степен в сектор 02 “Грабежи” при отдел “Криминални
полиция” - ГДКП, с присъдена категория “В” - старши инспектор. През 1999 г.
завършил 3-месечен курс за повишаване на квалификацията в СУ “Св. Климент
Охридски”. Награждаван бил шест пъти с “Обявяване на благодарност” през 1998 г.
- два пъти, 1999 г., 2000 г., 2004 г. и 2005 г. и един път с “Парична награда”
през 1996 г. Налагани му били следните дисциплинарни наказания: - “Порицание”
за срок от 1 година., със заповед peг. № 3-172/17.04.2003
г. и – „Писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца със заповед рег.№
З-574/18.12.2002 г.
Установява се, че със заповед № К-3335/30.03.2011 г. на министъра на
вътрешните работи било образувано дисциплинарно производство срещу С.Г.П..
Със заповед
№ Я-13017/27.05.2011 г. на министъра на вътрешните работи на С.Г.П. било наложено дисциплинарно наказание «уволнение»
и прекратяване на служебното
му правоотношение като държавен служител от ГДКП-МВР за извършените тежки нарушения на служебната дисциплина, несъвместимо
с оставане на служба в МВР.
В проведеното административно производство във връзка с оспорване
законността на уволнението по адм.д.№ С-52/2014 г. по
описа на ВАС, адм.д.№ С-33/2014 г. и адм.д.№ С-19/2015 г. издадената заповед на министъра на
вътрешните работи за дисциплинарно наказание била потвърдена, а подадената
срещу нея жалба от С.П. оставена без уважение /Решение № 17/06.03.2015 г.
влязло в сила на 29.06.2015 г.
Установява се, че за правна защита и съдействие в проведеното наказателно
производство ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.
/л.39 от съдебното производство/.
Поради това,
съдът намира че са налице предпоставките
на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника П.на Република България.
В този смисъл, съдът приема за установени, чрез приложените писмени
доказателства фактическите твърдения на ищеца, че е бил
привлечен като обвиняем за извършване на престъпление от общ характер, за което е бил оправдан с влязла в
сила присъда.
Чрез показанията на свидетеля Т.К.З.– А.приятел на семейството се
установява, че С.П. бил съвестен, свестен, честен човек, който се грижи за
семейството си. Когато се случило това през 2011 г. той бил тотално съкрушен.
След като го пуснали от ареста бил в лошо психическо състояние. Това изцяло се
отразило на живота му впоследствие. Останал без работа и не можел да погасява
вноските по кредита си; влошили се отношенията със съпругата и сина му. Синът
му не искал да се вижда с него, бил разочарован от баща си и го преживял тежко.
Последвал драматичен развод и С. останал на улицата. Живял в дома на
семейството на свидетеля Захариева от м.декември 2014 г. до м.02.2015 г. и след
това отишъл при родителите си на село – село Ботево, Варна. Впоследствие,
когато се върнал бил отслабнал повече от 20 кг, зъбите му започнали да се
клатят и споделил, че има парадонтоза. Споделил, че
тези проблеми са в резултат на нервите и няма финансова възможност да се
лекува. Ищецът й споделил, че не може да започне работа, защото срещу него се
води наказателно дело и никъде не го искат. Започнал работа по строежи и това
прави и към настоящия момент, според свидетеля /18.04.2018 г./. Свидетелят
сочи, че ищецът не се чувства добре и психически. Постоянно има чувството, че
го преследват, някаква мания, постоянно е в някакъв стрес. Според свидетеля
Захариева, това което се случило съсипало живота му. По наблюдения на свидетеля
и по споделено от ищеца приятелите му спрели да общуват с него, отбягвали го.
Чрез показанията на свидетеля Г.С.П. /син на ищеца/ преценени съобразно
указаното в чл.172 ГПК с оглед събраните в производството доказателства се
установява, че воденото срещу С.П. наказателно производство му се отразило зле
и физически и психически. Свидетелят сочи, че баща му страда от параноя и
отслабнал с 20 кг. От нерви зъбите му изпопадали, станал асоциален. Спрели да
говорят двамата. Когато го задържали същият ден свидетелят не можел да повярва.
След това започнал да чете в интернет, да гледа телевизия. Срамувал се от
нещата, които пише за баща му и не искал никой да рабзира.
По това време свидетелят П. бил на 14 години. Оттогава връзката им не е като
преди. Не говорел с баща си, отчуждил се от него и от майка си. По-късно те се
развели, а той се затворил в себе си. Свидетелят сочи, че отношенията им още не
са се оправили.
При така установеното, съдът намира следното от правна страна:
По искът за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди:
С дадените разяснения с т. 3 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че държавата отговаря за всички вреди, пряка
и непосредствена последица от увреждането - чл.4 ЗОДОВ. Според установената
задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд по приложението на
чл.2 ЗОДОВ и на чл.52 ЗЗД, държавата отговоря за вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени
вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за
извършено престъпление и претърпените вреди, и се определя по справедливост.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат под внимание при определяне на
размера, след като обуславят вредите. Както е посочено, в мотивите си
съдилищата трябва да посочват конкретните обстоятелства и значението им за размера
на неимуществените вреди- конкретни
факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател.
По правният въпрос за приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл.4 и с чл.2,
ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗОДОВ е постановено решение № 296 от 19.10.2015 г. по
гр.д. № 6559/2014 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, с което е възприето становище, че
съдът определя размера на обезщетението за неимуществени вреди след извършване
на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи
конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение като критерии за точното
прилагане на принципа за справедливост.
Съобразно това становище и дадените разяснения с ТР № 3 от 22.04.2005 г. по
тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, при определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди, съдът следва да съобрази най- напред каква е
тежестта на повдигнатото обвинение, неговата продължителност, каква мярка за
неотклонение е била взета по отношение на неоснователно обвиненото лице и с
каква продължителност, какви други мерки за процесуална принуда са били
упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет са извършените действията
по разследването с участието на обвиняемия, ефектът на всички тези действия
върху ищеца и средата му. От значение са продължителността на наказателното
преследване, личността на увредения и притежаваният от него авторитет в
обществото, настъпилите промени в отношенията в семейството, допълнително
настъпилите обстоятелства, които са се отразили на репутацията на лицето,
негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху
душевното му състояние, дали незаконно обвинение за умишлено престъпление е в
област, която е професионалната реализация на обвиняемия. Съдът следва да вземе
предвид данните за личността на увредения, начина му на живот, обичайната
среда, контактите и социалния му живот, положението му в обществото, работата
му, публичното разгласяване на обвинението и др. под.
В този смисъл, в доказателствена тежест на ищеца беше да установи претърпените от него болки и страдания от незаконното му обвинение, чрез пълно и главно доказване. Преценката на съда не може да се основава на предположението, за това че обвиненията
за тежки по
своя характер престъпления обичайно водят до стрес, промяна в начин на живот,
влошаване на отношенията в семейството и на здравословното състояние.
От своя страна с дадените разяснения по т.11 от ТР №3/22.04.2005 г. на ВКС
по тълк. д. №3/ 2004 г., ОСГК е възприето, че държавата отговаря за вредите,
пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетение за неимуществени
вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за
извършено престъпление и претърпените вреди.
Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди при
неоснователно обвинение следва да служи още и икономическият растеж, стандартът
на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните
възможности в страната към датата на увреждането в какъвто смисъл са изразените
становища в Решение № 480/23.04.2013 г.
по гр. д. № 85/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и Решение № 145 от 06.07.2017 г.
по гр.д. № 4132/2016 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, които настоящият състав изцяло
възприема. В същите е посочено, че размерът на обезщетението не следва да бъде
източник на обогатяване за пострадалия, като от значение е и създаденият от
съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи.
Поради това, според съда, обективно
съществуващи са фактите относно продължителността на наказателното преследване, наложената мярка за неотклонение, нейният срок и
продължителността на периода, през който ищецът е търпял ограничението,
както и обстоятелството дали през същия период спрямо ищеца са били водени
други наказателни производство.
Такива са, според съда и обстоятелствата, свързани с извършване преценка личността
на увредения и притежаваният от него авторитет в обществото, както и дали незаконното
обвинение за умишлено престъпление е в област, която е професионалната
реализация на обвиняемия, както и дали обвинението е било публично разгласено.
От своя страна, субективното отношение на ищеца към тях, отражението
им върху неговото психическо състояние, семейна среда, както и моралните му
страдания, изразяващи се в негативна промяна в неговия живот и емоционални страдания,
които е претърпял, като пряка последица от наказателното преследване подлежат
на доказване в производството.
Такива, според съда, са и установените обстоятелства за настъпилите промени
в отношенията в семейството, допълнително настъпилите обстоятелства, които са
се отразили на репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на
воденото наказателно производство върху душевното му състояние. За
установяването им, съдът следва да вземе предвид данните за личността на
увредения, начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му
живот, положението му в обществото, работата му и др. под.
По отношение на обективно съществуващите факти:
В случая неоснователното
обвинение срещу С.Г.П. е продължило от 27.03.2011 г. до 27.12.2013 г. или две години и девет месеца.
Установи се, че незаконното обвинение срещу
ищеца е за умишлено престъпление в област, която е професионалната реализация
на обвиняемия. Отнася се първоначално за престъпление „подкуп“ – квалифициран
състав, а след изменение на обвинението за длъжностно престъпление –
„злоупотреба със служебно положение“ квалифициран състав.
Съдът съобрази, като обуславящ по-висок размер на обезщетение за
неимуществени вреди изтърпяната и наложена по наказателното производство мярка
за неотклонение „задържане под стража“ на ищеца за времето от 27.03.2011 г. до
30.03.2011 г. или за три дни.
Като обуславящ по-висок размер на обезщетение за неоснователното обвинение,
съдът определя установеното в производството чрез показанията на свидетеля Г.С.П.,
че повдигнатото обвинение срещу ищеца е било публично разгласено чрез
медиите, която публикация съществува и
към настоящия момент.
Съдът намира за установено в производството, че към момента на повдигане на
обвинение и задържане на ищеца за изпълнение на взетата спрямо него най-тежка
мярка за неотклонение същият има семейство и дете, изграден авторитет и
приятелски кръг.
Във връзка със заеманата от него служба същият е имал изградени определени
социални контакти на професионално ниво, както и авторитет сред колегите, израз
за което е и награждаването му с отличия на МВР. Същевременно, чрез приложената
в производството кадрова справка се установява, че на ищеца са били налагани
два пъти и дисциплинарни наказания, както следва: „порицание“ за срок от една
година и „писмено предупреждение“ за срок от три месеца.
От своя страна в субективно отношение се установи, че ищецът е
понесъл във връзка с неоснователните обвинения и понесената най-тежка мярка за
неотклонение морални вреди изразили се в тревоги, притеснения, грижи за
обвинението в извършване на соченото тежко престъпление от общ характер с
посочения квалифициращ белег; негативни емоции и притеснения от
обвиненията и това което предстои за него, семейството му и неговата кариера след
приключване на производството. Установи се, че същият е понесъл и нарушения в професионалното
си развитие, тъй като е било прекратено, чрез дисциплинарно уволнение
служебното му правоотношение. Установи се, че същият е понесъл и нарушения в социалното
общуване - семейна и професионална среда. Несъмнено, както се установи чрез
събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Т.К.З.и Г.С.П., от
една страна същият е ограничил своите срещи с близки и приятели. От друга – с
него са били ограничени контакти от страна на близки, с които същият е
контактувал на професионално ниво. Воденото срещу ищеца наказателно
производство е накърнило неговия авторитет.
Косвено, чрез показанията на свидетелите Т.К.З.и Г.С.П. се установи, че
понесените морални страдания от ищеца са довели и до общо влошаване на неговото
здравословно състояние след тревогите и притесненията свързани с обвинението.
Съдът, съобрази и възрастта на ищеца С.Г.П.– мъж в зряла възраст с изградена
семейна среда, професионална реализация, социални контакти и авторитет, както и
социалното и общественото му положение – държавен служител в системата на
Министерство на вътрешните работи, който е бил отличен с награди. Освен това
обаче на същия са били налагани и дисциплинарни наказания, което съдът следва
да отчете при определяне негативното отражение на обвинението върху
професионалната реализация на ищеца.
С оглед така установеното, при отчитане на всички тези критерии настоящият състав приема за справедлив размер на
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди сумата 8000.00 лв.,
което би било достатъчно за пълно обезщетяване на всички неимуществени вреди,
търпени от ищеца С.Г.П. като последица от неоснователно повдигнатото срещу него
обвинение, доказани по несъмнен начин в производството. За разликата над тази
сума до пълния му предявен размер от 100000.00 лева, искът следва да бъде
отхвърлен като недоказан.
Според настоящият състав размерът на обезщетението е съобразен с критерия
за справедливост по чл.52 ЗЗД, който включва освен обективно установените по
делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните
икономически условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за
размерите на обезщетенията.
Според отправеното искане при съобразяване дадените разяснения с т.4 от ТР
№3/22.04.2005 г. на ВКС по тълк. д. №3/ 2004 г.,
ОСГК, върху присъденото обезщетение се дължи законна лихва от датата на влизане
в сила на оправдателната присъда – 27.12.2013 г. до окончателно погасяване на
задълженията.
По искът за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди:
Претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от
вида на претърпените загуби, изразяващи се в заплащане на възнаграждение на
адвокат в наказателното производство, съдът намира за основателна.
Разпоредбата на чл. 301, т. 12 НПК регламентира отговорността за разноски в
наказателното производство, но не предвижда възможност лицето, което е признато
за невиновно или срещу което наказателното производство е прекратено, да
претендира направените от него разноски в хода на наказателното преследване.
Липсата на процесуална възможност да се упражни претенция за разноски в
наказателния процес от лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия,
обуславя извод, че направените от него в хода на наказателното преследване
разходи представляват имуществена вреда, за която държавата му дължи
обезщетение по чл. 4 от ЗОДОВ. В този смисъл е Решение № 781 от 30.11.2010 г.
по гр. дело № 511/2010 г., ІV ГО на ВКС. За да бъде уважена искова претенция за
имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби, следва последните да
бъдат доказани по размер.
В производството се установи, чрез събраните писмени доказателства, че във
връзка с воденото срещу ищеца наказателно производство ищецът е направил
разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00 лв. за
процесуално представителство пред съда в полза на адв.Тодорова.
Поради това, претенцията следва да бъде уважена за посочения размер.
Според отправеното искане при съобразяване дадените разяснения с т.4 от ТР
№3/22.04.2005 г. на ВКС по тълк. д. №3/ 2004 г.,
ОСГК, върху присъденото обезщетение се дължи законна лихва от датата на влизане
в сила на оправдателната присъда – 27.12.2013 г. до окончателно погасяване на
задълженията.
Основателно е правопогасяващото възражение на ответника на основание чл.111
б.“в“ ЗЗД относно лихвите върху обезщетенията, за периода надвишаващ три години
преди предявяване на иска – 17.07.2017 г. За периода 27.12.2013 г. до
16.07.2014 г. лихвите са погасени по давност върху определеното обезщетение за
неимуществени вреди от 8000.00 лева. Поради това, върху присъдените обезщетения
за понесени неимуществени и имуществени вреди се дължи законна лихва от
17.07.2014 г. до окончателно погасяване на задълженията.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 10, ал. 3, изр. второ от ЗОДОВ,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за държавна такса
10.00 лв.
В полза на процесуалният представител на ищеца адв.Н.С.
от САК следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение съобразно уважената
част от иска в размер на 730.00 лв. на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2
от ЗА съразмерно на уважената част от иска и минимално възнаграждение изчислено
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА на
основание чл.2 ал.1, т.3 ЗОДОВ, П.на Р.Б.да заплати на С.Г.П., ЕГН **********, с
адрес ***, действащ чрез адв.Н.С. от САК със служебен
адрес ***, сумата от 8000.00 лв. представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в тревоги, притеснения, грижи
във връзка с обвинението в извършване на престъпление от общ характер;
негативни емоции и притеснения от обвиненията и понесената мярка за неотклонение
„задържане под стража“ и това което предстои за неговия живот, семейството и
неговото професионално развитие след приключване на производството; негативно
отражение и понесени нарушения в професионалното развитие; негативно отражение
на обвинението върху социалното му общуване - семейна и професионална среда;
накърняване на авторитета му с оглед заеманата от него държавна служба – в МВР,
всичките вреди претърпени от незаконно обвинение водено в периода от 27.03.2011
г. до 27.12.2013 г. по НОХД № С-891/2011 г. по описа на СГС, 18 с-в, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 17.07.2014 г. до изплащането й, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.2 ал.1, т.3 ЗОДОВ за
разликата над сумата 8000,00 лв. до пълния предявен размер от 100000,00 лв.
като неоснователен и ОТХВЪРЛЯ
претенцията за законна лихва за периода 27.12.2013 г. /дата на влизане в сила
на оправдателната присъда/ до 16.07.2014 г. върху сумата от 8000.00 лева
обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания / от незаконно обвинение,
като погасена по давност.
ОСЪЖДА на
основание чл.2 ал.1, т.3 ЗОДОВ, П.на Р.Б.да заплати на С.Г.П., ЕГН **********, с
адрес ***, действащ чрез адв.Н.С. от САК със служебен
адрес ***, сумата от 1000.00 лв. представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направил разходи за заплащане
на адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00 лв. за процесуално
представителство пред съда, които вреди са претърпени от незаконно обвинение водено
в периода от 27.03.2011 г. до 27.12.2013 г. по НОХД № С-891/2011 г. по описа на
СГС, 18 с-в, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.07.2014 г.
до изплащането й, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за законна лихва за периода 27.12.2013 г. /дата на влизане в сила на
оправдателната присъда/ до 16.07.2014 г. върху сумата от 1000.00 лева
обезщетение за имуществени вреди /болки и страдания / от незаконно обвинение,
като погасена по давност.
ОСЪЖДА, на
основание чл.10, ал.3, изр. второ от ЗОДОВ, П.на Р.Б.да заплати на С.Г.П., ЕГН **********,
с адрес ***, действащ чрез адв.Н.С. от САК със
служебен адрес ***, сумата от 10.00 лв.-разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание
чл.10, ал.3, изр. второ от ЗОДОВ, П.на Р.Б.да заплати на адв.Н.С. от САК със служебен
адрес ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2 от ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 3
от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, адвокатско възнаграждение в размер на 730.00 лв., съразмерно на
уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: