№ 504
гр. Варна, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка М. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело №
20213110105145 по описа за 2021 година
Предявен е иск с пр.осн.чл.422 ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2, чл.86 ЗЗД, чл.79
ЗЗД и чл.92 ЗЗД с искане съдът да постанови решение с което да признае за установено
в отношенията между страните, че ищецът „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
ул.Панайот Волов“ 29, ет.3 има следните вземания от ответника Н. П. Н., ЕГН
********** по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на РС Варна по чгр.д.№
9673/2020 г., както следва: останала и непогасена главница в размер на 4716.82 лв.;
останала и непогасена договорна лихва в размер на 2013.86 лева за периода от 02 юни
2018 г. до 22 април 2020 г.; 1500.88 лв. неустойка; 355.90 лихва за забава /мораторна
лихва/ върху непогасената главница от 23 април 2020 г. - датата, следваща деня на
последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението
- 19 юни 2020 г. ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване
на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Ищецът моли ответникът да му заплати направените съдебни разноски и
възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК.
Обстоятелства от които ищецът черпи права:
Кредиторът е подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение. В законоустановения едномесечен срок
Н. П. Н. е възразила срещу същата, поради което на осн. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК
заповедният съд му е указал да предяви иск по чл.422 ГПК.
1
Обстоятелството, въз основа, на което е издадена заповед за изпълнение е
подписан Договор за паричен заем № 5436931 от 04 май 2018 г. между „Вива Кредит"
ООД като Заемодател и Н. П. Н. като Заемател, сключен при спазване на разпоредбите
на Закона за потребителския кредит. С подписването на договора за паричен заем,
Заемателят удостоверява, че е получила Стандартен европейски формуляр, посочващ
индивидуалните условия по паричния заем.
Основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба се подават от
името на ищеца е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 02
септември 2019 г. между „Вива Кредит" ООД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол
на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК *********, по силата на който вземането е
прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД изцяло
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
„Вива Кредит" ООД е упълномощило „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, в качеството си на цесионер по договор за прехвърляне на
вземания/цесия/ от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за
извършената цесия.
С Уведомление за извършена цесия от името на „Вива Кредит" ООД чрез
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, приложено към исковата
молба моли да се връчи на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея.
Позовава се на постановените от ВКС, на основание чл. 290 и чл. 291 от ГПК Решение
№ 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013г. на I ТО и Решение № 123/24.06.2009г. по т.д.
12/2009г. на II ТО, съгласно които ако към исковата молба на цесионера е приложено
уведомление на цедента до длъжника за извършена цесия, същото уведомление
достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба съставлява надлежно
съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 от ЗЗД. Прехвърляне на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и същото следва да
бъде съобразено от съда като факт от значение на спорното право.
В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес,
съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК и в настоящото
производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от
посочения договор за паричен заем, не е погасено, ищецът моли съдът да приеме, че
получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно
за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 1 от
ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойно плащане на едно
и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за
извършената цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария
кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С
2
оглед на изложеното, фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърляне
на вземането не от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно
се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази
насока Определение № 987/18.07.2011г. на ВКС постановено по гр.д. № 867/2011 г. и
Решение № 173/15.04.2004г. на ВКС постановено по гр.д. № 788/2013г., ТК.
Съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да предостави
на ответника сума в размер на 5000 лева, под формата на паричен заем, който се
усвоява в брой при сключване на договора. С подписването на договора, Н. П. Н.
удостоверява, че е получила от Заемодателя заемната сума от 5000 лева, като договорът
има силата на разписка за предадена, съответно получена сума. Заемателят се е
задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор,
като заплати сума в размер на 7342.56 лева, ведно с договорната лихва на 24 месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 305.94 лв. (включваща първоначална главница и
договорна лихва). Следва да се има предвид следното - ако Заемателят не изпълни
задължението си за заплащане на дължимите погасителни вноски, Заемодателят има
право да предприеме всички позволени от закона действия, за да събере своето
вземане, което от своя страна може да доведе до значително повишаване на размера на
дължимите суми от Заемателя.
По договора за паричен заем, Н. П. Н. е извършвала плащания в общ размер на
749 лв.
Към датата на подаване на заявлението дължимата главница е в размер на
4716.82 лв. За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за
паричен заем № 5436931 от 04 май 2018 г. между страните, ответникът дължи
договорна лихва, в размер посочен в договора. В настоящия случай начислената
договорна лихва е в размер на 2013.86 лева за периода от 02 юни 2018 г. - датата на
първата вноска до 22 април 2020 г. - датата на настъпване на падежа на договора.
Съгласно клаузите на договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от
подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на
задълженията му по договора, а именно - поръчител физическо лице, което да отговаря
на посочените в договора условия ИЛИ валидна банкова гаранция, която е издадена
след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по
договора, която да е валидна за целия срок на договора за заем. Поради неизпълнение
на цитираните задължения от страна на Заемателя, съгласно уговореното от страните,
на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 1638.00 лева.
Претентидараната неустойка представлява такава за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение, а не мораторна неустойка за забава и се
начислява еднократно, след 3 дни от датата на сключения между страните договор.
Клаузата за неустойка е инкорпорирана в договора още при самото му подписване, но
3
в случай, че заемателят изпълни посочените условия, неустойка не се начислява.
Следва да се подчертае, че неустойката за неизпълнение се начислява еднократно в
момента на допускане на неизпълнението и за същата не е налице период за
начисляването й.
Дължимата към момента неустойка за неизпълнение на договорното задължение
за предоставяне на обезпечение е в размер на 1500.88 лв.
Ответникът е трябвало да изплати целия заем на 22 април 2020 г. -последната
падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по
всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото
продължава ВИНОВНО да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължи
и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на
355.90 лева от 23 април 2020 г. - датата, следваща деня на последната погасителна
вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 19 юни 2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми.
В случай, че дружеството бъде осъдено да заплати разноски за адвокатско
възнаграждение, присъдени в полза на ответника, на основание чл. 127 ал. 4 от ГПК,
моли съдът да задължи ответницата и упълномощения по делото адвокат да
предоставят информация относно притежавана от всеки от тях банкова сметка
/IBAN,BIC/, като им се укаже, че „Агенция за контрол на просрочени задължения"
ЕООД като интституция по чл. 56а, ал. 3 от ЗКИ с електронен достъп до Регистъра на
банковите сметки и сейфове, воден при БНБ и поради наличие на обоснован легитимен
интерес, ще се снабди с исканата информация чрез справка в този Регистър.
Получената информация от Регистъра на банковите сметки и сейфове ще се използва
от „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД единствено с цел
изпълнение на задължения по влязло в сила съдебно решение и възстановяване на
суми, които в резултат на съдебното решение се явяват платени от клиента без
основание, както и за заплащане на дължими разноски и адвокатски хонорари.
Посочва своя банковата сметка по която ответникът може да заплати
задължението при уважаване на иска: IBAN: BG75 BPBI 79401083971603 BIC: BPBI
BG SF, открита при „Юробанк България", титуляр „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД.
В срока по чл.131 ГПК ответницата Н.Н. е подала отговор на исковата молба
чрез процесуален представител адв.С. от ТАК. Счита, че подадената от ищеца искова
молба, на осн.чл.422 ГПК във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2, чл.86 ЗЗД, чл.79 ЗЗД и чл.92 ЗЗД
против доверителката му е допустима, но частично основателна.
Признава твърденията в молбата, че ответницата дължи по приложения договор
4
от ищеца сумата от 4716.82 лв. – главница и договорна лихва.
Счита, че неоснователно ищецът претендира неустойка в размер на 1500.88 лв.
като неустойка за недаване на обезпечение по кредита в посочения в договора срок.
Такава неустойка е незаконосъобразна и противоречи на ЗПК и др. нормативни актове
в страната. Прави възражение за нищожност на договора в частта за неустойката като
заявява, че същият противоречи на ЗПК и на добрите нрави.
Твърди, че ищецът не е представил погасителния план по договора за паричен
заем от който да е видно каква е погасителната вноска на месец и включена ли е тази
неустойка като част от погасителната вноска.
Ако съдът приеме тази клауза на договора за паричен кредит за нищожна, то в
този случай признава само остатъка от задължението по договора. Моли да й се
присъдят направените разноски по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните и въз основа на закона, приема да установено следното
от фактическа и правна страна:
Предвид характера на предявения иск за установяване съществуването на
вземането по заповедта за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената
тежест в настоящото производство тежестта на доказване е върху ищеца, който следва
да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките довели до дължимост
на претендираната сума и наличието на задължението, а в тежест на ответника е да
докаже изпълнение на задълженията си и другите си възражения въз основа на които
претендира отхвърлянето на предявения иск.
Между страните няма спор, че между ответницата и праводателя на ищцовото
дружество „Вива кредит” ООД е бил сключен договор за паричен заем от 04.05.2018
г.
От доказателствата по делото се установява следното:
С договор за паричен заем 5436931 от 03.05.2018 г. и страни по договора „Вива
кредит“ ООД - заемодател и Н. П. Н. – заемател същите са се съгласили първата
страна да предостави на втората страна кредитна карта с лимит 5000 лева, като
главницата по усвоената сума от кредита следва да се погасява на 24 вноски първата
от които е с падеж 03.06.2018 г., а последната е с падеж 23.04.2020 г.
С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.12.2016 г.
„Вива кредит“ ООД с ЕИК ********* - продавач е прехвърлило на ищцовото
дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД с ЕИК ********* –
купувач свои ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи от договори за заем по
смисъла на ЗЗД и ТЗ и потребителски заеми по смисъла на ЗПК и по реда на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, които същият е отпуснал на свои
5
клиенти, като вземанията ще се индивидуализират в Приложение № 1 към този
Договор. Покупната цена ще бъде посочена в Анекс към конкретното приложение 1
/едно/. В приложението към договора е посочено задължението на ответника Н. П. Н..
с посочен размер на главницата и на обезщетението за забава.
С потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 ЗЗД и чл.4.4 от
рамковия договор продавачът е потвърдил извършената цесия на всички вземания,
като е потвърдил, че ако след прехвърлянето получи цялостно или частично плащане
на суми по някое от продадените и прехвърлени вземания, сумите, събирани от
задължените лица в резултат на доброволно или принудително изпълнение ще бъдат
превеждани по банковата сметка, посочена от цесионера в договора.
От изисканото и приобщено по делото ч.гр.д.№ 9673/2020 год. по описа на
ВРС се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК от 17.08.2020 г. срещу длъжника за следните суми: главница 4716.82 лв.;
останала и непогасена договорна лихва в размер на 2013.86 лева за периода от 02 юни
2018 г. до 22 април 2020 г.; 1500.88 лв. неустойка; 355.90 лихва за забава /мораторна
лихва/ върху непогасената главница, от 23 април 2020 г. -датата, следваща деня на
последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението
- 19 юни 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване
на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, както и разноски.
Посочено е, че вземането произтича от задължения по Договор за кредит
5436931, прехвърлено на 02.09.2019 г. с Приложение №1 към Рамков договор за
прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 01.12.2016г. в полза на „Агенция за
контрол и просрочени задължения“ ЕООД.
Няма данни за уведомяването на длъжника за извършената продажба на
вземането по реда на чл. 99, ал.4 ЗЗД.
Ответницата Н.Н. не е оспорила в производството, че е сключила договор за
паричен заем с праводателя на ищеца, не оспорва задължението за главница и лихва за
забава по основание и по размер, както са предявени,
В представения с исковата молба договор за паричен заем 5436931 от
03.05.2018 г. се установява, че съгласно чл.4, ал.1 е вменено задължение на
кредитополучателя в 3-дневен срок от усвояване на кредита да представи на
заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители,
отговарящи на посочените условия, банкова гаранция в размер на цялото задължение.
При неизпълнение на това задължение, кредитополучателят дължи неустойка в размер
на 1638.00 лева.
С рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от
01.12.2016 г. кредиторът „Вива кредит“ ООД е прехвърлил на ищцовото дружество
„АКПЗ“ ООД вземанията си от длъжници по приложение № 1 /листи 29-31/, което е
6
неразделна част от подписан анекс на договора. Налице е потвърждение на цесията,
извършено от стария кредитор – лист 28 от делото. По делото е налице доказателство
за упълномощаване на цесионера от страна на цедента за уведомяване на всички
длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани съгласно рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.12.2016 г. и приложение № 1 от
02.09.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл.99 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.
Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е
уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които
установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. В
чл.99, ал.4 ЗЗД е посочено, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и
спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор.
Доколкото по делото липсват безспорни доказателства за уведомяване на
ответника за цесията преди получаване на заповедта за изпълнение, която е получена
лично от длъжника на 20.01.2021 г., следва да се приеме, че именно това е датата на
уведомяването му за извършената цесия. В този смисъл е и практиката на ВКС в
постановени решения /решение № 78/9.7.2014 г. на ВКС, по т.д.2352/2013 г., решение
№123/24.6.2009 г. по т.д.№ 12/2009 г. на ВКС, решение № 3/16.4.2014 г. по т.д.№
1711/2013 г. на ВКС и други/. Няма редовно връчване на уведомлението преди
връчване на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, поради което следва да се
приеме, че длъжникът е уведомен най-рано с връчване на заповедта за изпълнение по
смисъла на осн.чл.99, ал.4 ЗЗД и най-късно с връчването на исковата молба.
При така установеното от фактическа страна от събраните в производството
доказателсва съдът намира, че с оглед вида на предявения иск и тежестта на доказване,
която носи ищецът, както и отговора на исковата молба, че ищецът е установил по
пътя на главно и пълно доказване в настоящото производство вземането му от
ответника към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за следните суми: 4716.82 лв.,
представляваща дължима главница по договор за заем от 04.05.2018 г., за сумата
2013.86 лв., представляваща дължима договорна лихва за периода от 02.06.2018 г. –
22.04.2020 г. и за сумата 355.90 лв., представляваща законна лихва върху дължима
главница за периода от 23.04.2020 г. /денят, следващ деня на последния падеж до
19.06.2020 г./датата на подаване на заявлението/.
По отношение на вземането за претендираната сума с основание неустойка
7
за неизпълнение, съдът намира следното:
За да е налице нищожност е необходимо да е налице значителна липса на
еквивалентност на насрещните престации или вземането на едната страна да е в
размер, който чувствително надвишава насрещната престация, като това
несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване. Във всеки отделен случай,
въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело,
съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява
действие, което накърнява "добрите нрави" като преценката за такива
обстоятелства следва да се направи за всеки отделен случай като се преценява
наличието на действия, които да правят договора нищожен поради накърняване на
добрите нрави. Принципно, възнаградителната лихва съставлява цена за
предоставеното ползване на заетата сума. Когато е налице явна нееквивалентност
между предоставената услуга и уговорената за това цена, се нарушава принципът на
добросъвестност при участие в облигационните отношения /решение № 452/25.06.2010
г. по гр. д. № 4277/2008 г. на ВКС, ІV г. о. „… понятието „добри нрави“ предполага
известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие
се прави извод за нарушение, водещо до нищожност....".
Клаузата за неустойка при неизпълнение на задълженията за осигуряване на
обезпечение чрез поръчител или гаранция в 3 - дневен срок след падежа на текущо
задължение при забава от страна на кредитополучателя в плащанията, който поръчител
да отговаря на определени условия е нищожна, като противоречаща на добрите нрави.
Същата е в противоречие с изискването, вменено като задължение за кредитора в
разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит, както и член 8, параграф 1
от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28, че преди сключването на
договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на
потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи
справка в съответната база данни. В този смисъл в съображение 26 се посочва, че в
условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не
кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна
оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват
необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите
средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по
този начин. Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази
потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за
постигането на целта на Директива 2008/48, която се състои, както става ясно от
съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и
наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като
необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно
8
равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре
функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В този смисъл параграф 40-
43 от Решение от 27 03. 2014 г. по дело C-565/12 на четвърти състав на СЕС.
Изложеното води до извод, че клауза, която предвижда, че се дължи
неустойка при неосигуряване на поръчител или невнасянето на банкова гаранция в
размер на отпуснатия заем, което задължение става изискуемо 3 дни след падежа при
изпадане в забава на кредитополучателя на което и да е периодично плащане е в пряко
противоречие с целта на Директивата. Това е така защото така разписаното прехвърля
риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията след като кредита е отпуснат.
Така се увеличава опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника и то след отпускане
на кредита. Целта на ЗПК и на Директивата е при съмнение в платежоспособността на
длъжника, първо да се поиска обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне
кредит. Обратното означава, че при отпускане на кредита кредиторът е приел, че
неговия длъжник е платежоспособен и е обезпечил вземането, но при забава дори само
на едно плащане приема обратното. Съдът има задължение да се придържа към
Директивата при тълкуването на националния закон, като той следва да се тълкува
изцяло във връзка и с оглед целите на директивата (решения по дело C-106/89
Marleasing и дело С-14/83 Von Colson).
На следващо място следва да се посочи, че неустойка за неизпълнение на
акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди е типичен
пример за неустойка, която излиза извън присъщите си обезпечителни функции и цели
единствено обогатяване на кредитора при липса на законово основание за това, при
заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, съгласно която при
забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва. На практика така се
стига до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално
изпълнение, което е недопустимо /решение от 01.10.2019 г. по гр.д.№ 52/2019 г. на РС
Габрово/.
Съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД нищожността на отделни клаузи не влече нищожност
на договора, когато те са заместени по право от повелителни норми на закона или
когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й
части.
От изложеното следва, че предявения иск е частично основателен за вземането
за което е налице действителност на договора от който то произтича за сумата 4716.82
лв., представляваща дължима главница по договор за заем от 04.05.2018 г., за сумата
2013.86 лв., представляваща дължима договорна лихва за периода от 02.06.2018 г. –
22.04.2020 г. и за сумата 355.90 лв., представляваща законна лихва върху дължима
9
главница за периода от 23.04.2020 г. /денят, следващ деня на последния падеж до
19.06.2020 г./датата на подаване на заявлението/, както и за обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на сумата, дължима на осн.чл.86 ЗЗД.
По въпроса за разноските:
При този изход на спора ответникът дължи на ищцата разноски съгласно
представения списък по чл.80 ГПК в размер на 643.00 лева за уважената част на иска
общо за исковото и за заповедното производство съгласно тълк.решение № 4/2013 по
тълк.дело №4/2013 на ОСГТК на ВКС.
Ищцата дължи на ответника разноски за отхвърлената част на иска в размер
на 104.87 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника Н. П. Н., ЕГН
**********, че ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.Панайот Волов“ 29, ет.3 има
следните вземания по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 17.08.2020 г., издадена
по ч.гр.д.№ 9673/2020 г. на РС Варна за следните суми: останала и непогасена
главница по договор за заем 5436931/04.05.2018 г. в размер на 4716.82 /четири хиляди
седемстотин и шестнадесет лева и 82 ст./ лева ведно със законната лихва от
подаване на заявлението 01.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата; останала
и непогасена договорна лихва в размер на 2013.86 /две хиляди и тринадесет лева и 86
ст./ лева за периода от 02 юни 2018 г. до 22 април 2020 г.; лихва за забава върху
непогасената главница от 23 април 2020 г. -деня, следващ деня на последната
погасителна вноска до подаване на заявлението - 19 юни 2020 г. в размер на 355.90
/триста петдесет и пет лева и 90 ст./ лева, на осн.чл.422 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД и чл.86
ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземане в размер на 1500.88 /хиляда и
петстотин лева и 88 ст./ лева - друго допълнително вземане от 08.05.2018 г. до
22.04.2020 г., неустойка за неизпълнение на задължение, на осн.чл.422 ГПК, вр.чл.92
ЗЗД.
ОСЪЖДА Н. П. Н., ЕГН ********** да заплати на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София, ул.”Панайот Волов“ № 29, ет.3 разноски за производството /исково и
заповедно/ в размер на 643.00 лева, на осн.чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Панайот Волов“ № 29, ет.3
10
да заплати на Н. П. Н., ЕГН ********** разноски за производството в размер на 104.87
лева, на осн.чл.78 ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11