№ 780
гр. Шумен, 06.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Мариана Ив. Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20223600500410 по описа за 2022 година
Производство по чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба с рег. № 10018/26.07.2022г.
депозирана от „БАНКА ДСК“ АД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Оборище, ул. Московска № 19, чрез юрисконсулт
М.П.Д. срещу определение № 1544/12.07.2022г. постановено по гр. д. №
20213630103021 по описа на РС – Шумен, с което е оставено без уважение
искането на жалбоподателя за изменение на решение № 449/06.06.2022г. по
същото дело, в частта за разноските. Жалбоподателят счита, определението за
необосновано и неправилно, тъй като не ставало ясно, как съдът е изчислил,
че направените разноски по заповедното и исковото производство възлизат в
общ размер на 602,94 лева. Сочи, че при частично уважаване на исковите
претенции, длъжникът дължи съразмерно на уважената част разноски в полза
на ищеца, а за отхвърлената ищецът следва да му заплати съразмерно с
отхвърлената част. С постановеното по делото решение, са уважени
предявените искови претенции в общ размер на 2 143.06 лева и са отхвърлени
исковите претенции за сумата в размер на 589,79 лева, като са присъдени
разноски само в общ размер на 602.94лева за заповедното производство и
исковото включващи държавна такса, юрисконсултско възнаграждение,
възнаграждение за вещо лице и за особен представител. Твърди, че при общ
размер на заявената претенция от 2 732.85лева, уважената част
представлявала 78.42% и следователно разноските, които следвало да бъдат
1
присъдени са в размер на 846.05 лева, като на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК,
следвало да бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение определено от
съда в размер на 100 лева. Моли съда да отмени обжалваното определение и
да бъде допълнено и изменено решение № 449/06.06.2022г., като на ищеца
„БАНКА ДСК“ АД бъдат присъдени разноски в размер съответстващ на
уважената част от исковете и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата С. Й. В., представлявана от особения
представител адв. С. Й. С. от ШАК, е представил отговор, в който излага
становище за неоснователност на същата и моли съда да остави в сила
обжалваното определение. Правилно съдът е преценил, че с исковата молба
са предявени четири иска, както и че по делото няма данни за кой от четирите
иска какви разноски са направени, поради което и претендираните общи
разноски съдът е разделил на всяка една от четирите претенции. Предвид
обстоятелството, че е назначен за особен представител на длъжника, е
направил и особенно искане, съда да му определи възнаграждение за
настоящото производство и за изготвянето на отговора по молбата за
изменението на решението в частта за разноските и да задължи ищецът да
внесе определеното възнаграждение.
Частната жалбата е подадена в законоустановения срок, против
подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно упълномощен
представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата
отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК, вр. с чл. 275, ал. 2 от ГПК
и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна,
поради следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба на жалбоподателя „БАНКА ДСК“ АД, с ЕИК ********* с пр.
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК по четири обективно
съединени иска, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.
417 от ГПК по ч. гр. д. № 20203630101475 на РС – Шумен, за сумите както
следва: 1512.30 лева – главница, 141.45 лева – договорна лихва, 66.57лева -
обезщетение за забава и 1012.53 лева – обезщетение за забава. С решението
си по гр. д. №20213630103021, РС – Шумен е уважил частично исковата
молба, като е уважил изцяло иска за главницата за сумата от 1512.30 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението –
28.07.2020г. до окончателното и изплащане, уважил е и частично иска за
обезщетението за забава до размера от 630.76 лева, като е отхвърлил иска за
горницата до пълния предявен размер от 1012.53 лева и изцяло е отхвърлил
исковите претенции за сумите от 141.45 лева – договорна лихва и 66.57 лева
– обезщетение за забава, поради изтекла погасителна давност.
По делото не се спори, че разноските, извършени от ищеца в
заповедното производство са 104.70 лева, а в исковото в общ размер на
1 074.17 лева, като същите включват: 155.79лева – държ. такса + 200.00 лева -
2
възнаграждение за вещо лице + 618.38 лева - възнаграждение за особения
представител на ответника + 100лева – присъдено юрисконсултско
възнаграждение. С решението си, постановено на 06.06.2022г., районният
съд е присъдил на ищеца общо разноски за двете производства в размер на
602.94 лева - за държавни такси, юрисконсултско възнаграждение,
възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за особения представител.
На 04.07.2022 г. по делото е постъпила молба от „БАНКА ДСК“ АД, с
искане за изменение на решението в частта за разноските, съдържаща искания
идентични с тези, съдържащи се в разглежданата частна жалба, посочени по-
горе в изложението.
Препис от молбата е връчен на особения представител на ответника,
който е представил отговор, в който е изразил становище за нейната
неоснователност.
С обжалваното определение районният съд е оставил без уважение
молбата за изменение на решението в частта за разноските. Посочил е, че въз
основа на извършената проверка, при един уважен иск, два отхвърлени и един
частично уважен, правилно е присъдил разноски в общ размер на 602.94 лева,
които следвало да се разделят на всяка една от претенциите, поради което
според него не са налице условия за исканото изменение на решението в
частта за разноските.
При така установената фактическа обстановка, настоящия въззивен
състав, приема следните правни изводи:
Отговорността за разноски по водене на делата е уредена в Глава осма,
раздел втори "Държавни такси и разноски". Конкретните норми са
обективирани в чл. 78 от ГПК, като при преценката им най-общо може да се
посочи, че от тях е видно, че отговорността за разноски е разпределена в
зависимост от изхода на конкретното дело. При уважаване на иска ответникът
дължи на ищеца направените от него разноски (ако такива са поискани
своевременно), съответно при отхвърляне на иска ищецът е този, който
следва да заплати сторените от ответника разходи. В случай на частично
уважаване на иска, ответникът дължи съразмерно на уважената част разноски
в полза на ищеца, а за отхвърлената част ищецът следва да му заплати
разноски съразмерно с отхвърлената част. Изключение от гореописания
принцип е изричната разпоредба на чл. 78, ал. 2 от ГПК, според която ако
искът е уважен, но ответникът с поведението си не е дал повод за завеждането
на делото и признае иска, то разноските се възлагат върху ищеца. В чл. 78, ал.
4 ГПК е предвидено, че ответникът има право на разноски и при прекратяване
на делото.
Безспорно е, че в случая е налице частично отхвърляне на исковата
претенция на ищеца, като от четири предявени иска, един е уважен изцяло,
два са отхвърлени изцяло и четвъртият е частично уважен. Също така е
безспорно, че разноските по пера: за държавни такси, за особен представител
и за възнаграждението за вещо лице, не са индивидуализирани в нито един от
3
постановените съдебни актове на първоинстанционния съд при определянето
им, а във всички актове и в решението и в обжалваното определение е
посочен общ размер на разноските за двете производства заповедното и
исковото, като единствено са индивидуализирани разноските за
възнаграждението за юрисконсулт - за исковото производство съда е
определил и присъдил такова в размер на 100 лева, като за преценката за
присъждането му, е взел впредвид, присъденото такова по заповедното
производство в размер на 50 лева или общо за двете производства -
150.00лева.
При тези факти се налага извод за неправилност на извода на съда за
разпределяне на разноските според броят на уважените/респективно
отхвърлени искове, а не според общо присъдената, респективно отхвърлената
част от претендираната сума. При частично уважаване на иска, ответникът
дължи съразмерно на уважената част разноски в полза на ищеца, или в случая
ответникът дължи на ищеца разноските за заплатени държавни такси, за
възнаграждение за особен представител и за възнаграждение за вещо лице,
съразмерно на уважената част от исковата претенция, каквото е правилото на
чл. 78, ал. 1 от ГПК, а не според броя на уважените/респективно отхвърлени
искове. Уважени са искове за сумата от 2 143.06 лева, от общо претендирани
2 732.85 лева и по съразмерност по тях ответника дължи на ищеца разноски за
възнаграждението за особения представител и за възнаграждението за вещо
лице в размер на 641.76 лева от общо претендираните 818.38 лева или общите
разноски дължими от ответника на ищеца за заповедното и исковото
производство, съразмерно с уважените искове са в размер на 877.48 лева
(85.72 лева – д.т. + 641.76 лева – възнаграждение за вещо лице и особен
представител + 150 лева – юрисконсултско възнаграждение, от което 100лева
за исковото и 50лева за заповедното производство).
От общо дължимите на ищеца разноски в размер на 877.48 лева следва
да се приспаднат присъдените такива от първоинстанционния съд - 602.94
лева, поради което ответникът дължи на ищеца допълнителни разноски в
размер на още 274,54 лева.
С оглед изложеното, въззивният съд приема, че обжалваното
определение е неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо
него следва да се постанови ново, с което решението по делото бъде изменено
в частта за разноските, като присъдените на ищеца разноски се завишат с
274,54 лева.
Предвид формирана съдебна практика, съгласно която производството
по чл. 248 от ГПК, не е самостоятелно и попада извън приложното поле на чл.
81 от ГПК, тъй като е продължение на делото по повод дължимостта и
размера на направените от страните разноски в съответната инстанция, съдът
не се произнася отделно по разноските, направени само в това производство.
Производството по чл. 248, ал. 3 от ГПК е способ за защита срещу
4
неправилно присъждане на разноски, ако не са били присъдени такива или за
изменението им – в случай, че размерът им е бил определен неправилно,
поради което настоящият съдебен състав намира, че на частния
жалбоподател, респективно на особения представител на ответника, не се
дължат разноски за настоящото производство. Интересът в това
производство, макар да е материален, не е самостоятелен като предмет на
защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски
в процеса относно разноските, в случая поискани такива за възнаграждение за
особен представител.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1544/12.07.2022г. постановено по гр. д. №
20213630103021 по описа на РС – Шумен, с което е оставено без уважение
искането на „БАНКА ДСК“ АД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Оборище, ул. Московска № 19, чрез юрисконсулт
М.П.Д. за изменение на решение № 449/06.06.2022г. по същото дело, в частта
за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 449/06.06.2022г. постановено по гр. д. №
20213630103021 по описа на РС – Шумен, В ЧАСТТА относно разноските,
дължими от ответника на ищеца, като:
ОСЪЖДА С. Й. В. с ЕГН ********** с пост. адрес: с. ., обл. Ш., ул. ДА
ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК“ АД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Оборище, ул. Московска № 19, допълнително
сумата от 274,54 лева (двеста седемдесет и четири лева и петдесет и
четири стотинки) представляваща разноски по ч. гр. д. № 20203630101475 и
по гр. д. № 20213630103021 и двете по описа на РС - Шумен.
На основание чл. 274, ал. 4 от ГПК във връзка с чл. 280, ал. 3 от ГПК
определението е окончателно и неподлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5