Р Е Ш Е Н И Е
№ 5 14.01.2021 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Търговище
на петнадесети декември две хиляди и двадесета година
в публично съдебно заседание, в
следния касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ– Росица
Цветкова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Стефанова
Иванка Иванова
Секретар- Стоянка Иванова
Прокурор- Васил Ангелов
като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена Стефанова КНАХД № 148 по описа за 2020 година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава дванадесета от АПК на основанията,
предвидени в чл. 348 от НПК, съгласно чл.63, ал.1 от
ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на И.Г.И., ЕГН-********** ***, подадена чрез адвокат Н. А. И. от ВТАК с посочен
по делото съдебен адрес:*** против Решение № 236/13.10.2020г. на Районен съд гр.Омуртаг, постановено по НАХД № 167/2020
год., с което е потвърден като законосъобразен Електронен фиш (ЕФ) серия К, № 3480348,
издаден от ОД на МВР – Търговище, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП на И.Г.И. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300 лв.
В касационната
жалба като основание се навежда необоснованост, неспазване на
материалноправните и процесуални норми и
несъответствие с целта на закона. Излага се становище, че в ЕФ не е описано
точно мястото на извършване на нарушението. Навеждат се като съществени
процесуални нарушения ненадлежно връчване на ЕФ и на оспореното решение. Излага
се становище, че установяването и заснемането на нарушението могат да се
осъществят само със стационарно техническо средство, което е предварително
обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган като се
цитира ТР №1/26.02.2014г. на ВАС. Навежда се, че по делото не са налице данни
цитираното в ЕФ автоматизирано техническо средство дали е стационарно или
мобилно, отговаря ли последното на нормативните изисквания, минавало ли е
технически преглед и кога, и верни ли са показанията от това средство.Излага се
становище, че към ЕФ не е приложен снимков материал. Едновременно с това се
твърди, че приложения снимков материал е нечетлив и от него не се доказват нито
нарушението, нито неговото авторство. Излага се становище за липса на посочване
в ЕФ на конкретен издател и подпис на последния. Обосновава се твърдение за липса на доказателства, че
мястото на заснемането е обозначено с пътен знак В 26, както и на доказателства
за поставянето на допълнителна табела Т2. Навежда се неспазване на чл.11 от
Наредба № 81213-532/12.05.2015г. Излага се становище, че от ЕФ не става ясно с
какво техническо средство е установено превишаването на скоростта. Моли се оспореното решение да бъде отменено и
вместо него да се постанови ново, с което обжалваният ЕФ да бъде отменен. Претендира
се присъждане на разноски и за двете инстанции в размер на 1000 лева.
В съдебно заседание
касаторът не се явява лично и не изпраща представител.
Ответникът
по касационната жалба – ОД на МВР – Търговище, редовно призован не се явява, не
изпраща представител и не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Дава заключение, че оспореното решение не
страда от пороци, водещи до неговата отмяна и следва същото да бъде оставено в
сила, като законосъобразно.
Касационният състав
на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна,
при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
съдебен контрол приема същата за допустима.
След проверка на делото настоящата инстанция констатира, че въззивният
съд е приел следната фактическа обстановка:
На 22.01.2020г, в 13.40ч. в обл.Търговище, ПП 1-4 км.201+800, извън
населено място, с посока на движение към град Варна с МПС - лек автомобил “Ауди
А4 Олроуд Куатро“ с рег. №……….. е констатирано нарушение по чл. 21 ал.1 ЗДП,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система АRН САМ S1 №11743с4,
като при разрешена стойност на скоростта от 90 км/ч е била установена такава на
МПС от 122 км/ч. След отчетен толеранс на измерване от -3 км/ч, констатирано било
превишаване стойността на скоростта от
32 км/ч.
От приложената по преписката справка от Централна база – КАТ следва, че
заснетият автомобил е собственост на „Уникредит
лизинг - клон Велико Търново“ ЕАД, като под фирмата на
собственика са записани имената на Р. И. И.. За констатираното на ползвателя на
автомобила Р. И. И. на осн. чл. 189 ал.4,
във вр.с чл. 182 ал.2 т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева. На 17.03.2020г. от Р. И. И. е подадена декларация
по чл. 189 ал.5 ЗДвП с която последната
е декларирала, че МПС е управлявано от И.И., като са приложени и копия на СУМПС и контролния талон на И.. При
така подадената декларация е последвало анулиране на издадения ЕФ №3337309 и е издаден процесния ЕФ № 3480348, с който на И.Г.И. ЕГН-**********
*** на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП
е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 300 лв.
По делото към електронния фиш е приложен снимков материал - 1 брой
снимка с №11743с4/0143349, направена на 22.01.2020г в 13:40:28.4 часа. На
снимката се вижда задната част на лек автомобил с рег.№ …., пътуващ през локация ПП 1-4 км.201+800, на която
разрешената скорост е 90 км/ч, а измерената скорост на движение на автомобила е
126 км/ч. Посочени са и GРS координатите на мястото на нарушението
От приложено удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126
на Български институт по метрология, издадено на 07.09.2017г., пред районния
съд е установено, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип АRН САМ S1 е одобрена
със срок на валидност - 07.09.2027г.
Неразделна част към удостоверението е описанието на техническите
и метеорологични характеристики на системата. Приложеното към преписката
писмо от 11.12.2017г. от БИМ дава сведение за приключила проверка на 28 броя от
заявените средства за измерване тип АRН САМ S1 като е дадено заключение за тяхното съответствие на
одобрения тип, като едно от изброените по фабрични номера такова средство е №11743с4. От писмо,
изпратено на 13.02.2020г. от БИМ до Директора на ОДМВР - Търговище пред
районния съд е установено, че на преносимата
система за контрол на скоростта на МПС тип АRН САМ S1 с Ф№11743с4 е извършена проверка през м.октомври
2019г., за което е бил издаден и съответния протокол за проверка №74-С-ИСИ/29.10.2019г., като е пояснено, че
периодичността на проверката на лазерни скоростомери е 1 година. Посочения
протокол също е приложен по делото и в него е описан резултат от проверката :
съответствие с одобрения тип, наличие на всички необходими надписи и означения
върху средството за измерване, като грешките не превишават максимално
допустимите грешки за този тип средство за измерване, които при проведен полеви
тест при реални условия са +/- 3 км/ч до 100 км/ч и +/- 390 над 100 км/ч. Към преписката
са приложени и разпечатани изображения от Google maps на ПП 1-4, 7900 Омуртаг с
посочени СРS координати, които съответстват
на отразените в разпечатаната от камерата снимка на
мястото на регистрираното нарушение. По делото е представена и снимка на
позиционираното АТСС, отразяваща мястото, на което е било поставено
това средство. Представен е и протокол за използване на АТСС АRН САМ S1 с Ф№11743с4. В същия е отразено, че посоченото АТСС е
използвано на 22.01.2020 г., с начало на работа 13.00ч. и край 15.40
ч. за контрол на участъка в ПП 1-4 км.201+800, с
ограничение на скоростта в този участък от 90 км/ч. Посочените данни съвпадат с отразените в ЕФ период и
участък, в които е заснето движението на описаното във фиша МПС. В същия протокол е посочено, че посоката на
заснемане на АТСС е насочена към движещите се в двете посоки автомобили, че
режимът на измерване на скоростта им е стационарен, а АТСС е позиционирано в
посока Варна - София. Протоколът е подписан от полицейски служител Д.Й. и е
проверен от Д. Р. Д.. Към преписката е приложено и копие на дневник на СПУКС
АТСС АRН САМ S1 №11743с4 , в който е отразено, че на 22.01.2020г. за
времето от 13.00ч. до 15.40 ч. са установени 60 нарушения. В дневника са
вписани имената на полицейския служител, назначен на наряд и осъществяващ работата
със СПУКС като в случая посочените имена Д.Йорданов съответстват на имената на
служителя в горепосочения протокол. Приложен по делото е и издаден сертификат за успешно преминато
обучение за работа със СПУКС АRН САМ S1 на мл.автоконтрольор Деян Йорданов.
При така приетото за установено от фактическа страна Районният съд е извел извод, че при издаване на ЕФ не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, като са спазени изискванията на
чл.189, ал.4 от ЗДвП относно изискуемите реквизити. Съдът е посочил, че ЕФ се
издава "в отсъствието на контролен орган и на нарушител" и съставлява
типизиран документ, издаден от техническо средство, съдържащ електронно
изявление, без да е налице законово изискване за посочване на автор на този
документ. Позовавайки се на легалната дефиниция на понятието „електронен фиш“ в пар. 6, т. 63 от ДР на ЗДвП съдът е извел извод, че този специфичен акт се приравнява на НП,
съставено по реда на ЗАНН, само по правното му действие/чл.189 ал.11 ЗДП/, но
не и по отправените към същия изисквания за форма, реквизити, съдържание и
процедура на издаване, като в т.см. е и ТР №1/26.02.2014г. на ВАС.
Районният съд е приел от правна
страна, че от така събраните писмени доказателства по делото при тяхната
съвкупна преценка, по несъмнен начин се доказват елементите на описаното в ЕФ
административно нарушение.
Районният съд е обсъдил наведените пред него възражения като е посочил,
че даденото в ТР №1/26.02.2014г. на ВАС тълкуване според което издаването на
електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително
стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни
обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ЗДвП), които
средства да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен
контролен орган, се отнася до редакцията на чл. 189 ал.4 ЗДвП, действала до 09.07.2017г.
Съгласно новата редакция на чл.189 ал.4 ЗДвП /ДВ бр.54/2017г. в сила от 09.07.2017г./
електронни фишове се издават не само от
стационарно позиционирани АГСС, но и от мобилни такива, които са преносими, но
са в стационарен режим на измерване и снимане на нарушенията.
Въззивният съд е приел, че в процесния ЕФ ясно са отразени и времето и мястото на извършване на
нарушението, обозначено като номер на километър от ПП 1-4, както и стойността
на разрешената и измерената скорост. Въззивният съд е изследвал и е извел
извод, че в ЕФ по ясен начин е посочено ползваното
АТСС, което е модел АRН САМ S1, а фабричния номер на използваното АТСС от този
модел в случая е 11743с4. В номера на приложената снимка е интегриран и
фабричния номер на това АТСС - 11743с4. Съдът е приел, че от изготвения
протокол за използване на АТСС също се доказва, че на посочената дата и място е
ползвано АRН САМ S1 с Ф№11743с4. При преглед на
административнонаказателната преписка Районният съд е установил наличието на
всички, посочени в жалбата от И. като липсващи доказателствени материали и не
установил нарушение на процедурата, регламентирана в Наредба №81213-532 от
12.05.2015г.на МВР. Съдът е приел, че са налице надлежни доказателства, че
използваното в случая автоматизирано техническо средство или система АRН САМ S1 с Ф№11743с4 е
преминало през първоначална и периодична проверка по смисъла на чл. 4 от Наредбата.
Съставен е протокол по смисъла на чл. 10 от Наредбата, попълнен е и дневник
като отразените данни в протокола и дневника напълно съвпадат. В случая за
нуждите на съдебния контрол върху ЕФ на основание чл. 16 ал.3 от Наредбата по делото
е представено и статично изображение във вид на снимков материал с уникален идентификационен
номер.
Съдът е приел, че към деня на извършване на нарушението-24.09.2019г.
разпоредбите на чл.165, ал.2,т.8 от ЗДвП/отм. с ДВ бр.54/2017/ и на чл.7 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.15 г.8отм.ДВ бр.6/2018г. в сила от 16.01.2018г./ се явяват
отменени. Районният съд е приел, че в
конкретния случай е спазен чл.10, ал.3 от Наредба № 81213-532/12.05.15 г., тъй
като по административната преписка е налице надлежно попълнен протокол по
образец. При съпоставяне на данните,
отразени в ЕФ, в разпечатката на снимката, заснета с АГСС, и в протокола за
използване на АГСС, съдът е приел, че е налице пълно съответствие. Районният
съд е извел извод за правилно приложение на материалния закон и за
законосъобразно налагане на фиксирания от закона размер от 300 лева.
На основание така направените
фактически констатации и правни изводи въззивният съд е потвърдил обжалваният
ЕФ като законосъобразен.
Настоящият съд, в
рамките на касационната проверка, съгласно чл.218 от АПК намира следното:
При така събраните доказателства изводите на въззивния съд за
доказаност на елементите на описаното в ЕФ административно нарушение и за
спазване на всички кумулативни изисквания на процедурата по установяване на
този вид нарушения изцяло се споделят от настоящата инстанция. Касационният съд
намира, че същите не следва да се преповтарят, съгласно чл.221, ал.2 от АПК.
Районният съд е анализирал всички събрани по делото доказателства и е
изложил подробни мотиви. Доводите, изложени в касационната жалба са били вече
навеждани пред Районния съд. Същите са изцяло обсъдени от съда като последния е
изложил мотивите си защо ги счита за неоснователни. Повторното им навеждане
пред касационния съд касае обосноваността на решението. Необосноваността на
въззивното решение не е касационно основание по чл.348 от НПК.
Деянието така както е описано от обективна страна е правилно правно
квалифицирано и подведено под нормата на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
Наложеното наказание е във фиксирания от закона размер. Нарушението е типично
за вида си, не са налице обстоятелства разкриващи по-ниска обществена опасност
и не са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. Правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на И.Г.И., при наличието на
надлежно подадена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП от Румяна И. И..
От приложената по делото справка /стр.20 от НАХД 0167/2020г/ е видно,
че ЕФ е връчен на 23.03.2020г. С оглед на обстоятелствата, че административното
нарушение е извършено на 22.01.2020г. и че нарушителя е открит с подаване на 17.03.2020г на декларация по
чл.189, ал.5 от ЗДвП сроковете по чл.34
от ЗАНН се явяват спазени.
На основание гореизложеното съдът намира въззивното решение за
постановено при правилно приложение на материалния закон.
Оспореното решение е подробно и
обстойно мотивирано. В хода на въззивното производство не са допуснати такива
съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 348 ал.3
от НПК, които да обосноват касационно основание по чл.348 ал.1,т.2 от НПК.
Касаторът И.Г.И. с подаването на жалбите си, които са разгледани по
същество от съда, в пълен обем е упражнил правото си на защита както срещу ЕФ
пред Районния съд, така и пред касационния съд срещу въззивното решение.
Предвид изложеното правото на защита на касатора по никакъв начин не е било
ограничено и изложените в касационната жалба доводи за допуснати процесуални
нарушения в тази насока са неоснователни.
При извършената служебна
проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК не бяха констатирани допуснати от
въззивния съд нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на
оспореното решение.
По изложените
съображения касационният съд счита, че не е налице касационно основание по чл. 348 от НПК за отмяна на оспореното решение и следва същото да бъде оставено в сила като
законосъобразно.
По делото не се претендират разноски от страна на ответника по касация,
предвид на което съдът намира, че не следва да се произнася по въпроса за
разноските.
Воден от горното и на
основание чл.221 ал.2, пр.1 от АПК, във
връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН,
касационният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 236/13.10.2020г. на Районен съд
гр.Омуртаг, постановено по НАХД № 167/2020 г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване, на основание
чл.223 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.