Решение по дело №6544/2018 на Районен съд - Плевен

р е ш е н и е

 №  

гр. Плевен, 19.12.2018 год.

в името на народа

             ПЛЕВЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД,  IV граждански състав в  открито   заседание, на шести декември през две хиляди и осемнадесета година в състав :

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА

При секретаря С.Ц.

като разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело № 6544 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

          Производството е по иск  с правно основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД.

          Пред ***е депозирана искова молба от ***, със седалище и адрес на управление *** против М.М.П. с ЕГН **********, в която се твърди, че на 08.09.2016г. ищеца превел по сметка на ответника в ***сума в размер на 400лв., като основание за превода бил ***. Твърди се още, че поради неизпълнение на задълженията по сочения договор, ответника претендирал произтичащи от него вземания по реда на чл.410 от ГПК, като по повод подадено в заповедното производство възражение, кредитора предявил установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК. Претенцията била отхвърлена, като съдът приел, че незрящо лице не може да изпълни процедурата по кандидатстване и отпускане на кредит, чрез интернет платформа. Навеждат се доводи, че с оглед приетата порочност на договора, сумата била получена от ответника без основание и следвало да бъде върната от него. При условия на евентуалност се твърди наличие на обстоятелства по чл.59, ал.1 от ЗЗД – обедняване на ищеца със сумата от 400лв., която е излязла от неговия патримониум; обогатяване на ответника, по чиято сметка е постъпила и причинна връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника.

          Като следствие от изложеното се претендира постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 400лв., като получена при начална липса на основание.

          При условията на евентуалност се претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 400лв., с която неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца.

           Ответникът М.М.П. е депозирал писмен отговор в предоставения му срок по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковата претенция. Излага се, че по повод проведеното от ищеца заповедно производство била направена справка от майката на ищеца в негово присъствие в Пощенска банка, при която се установило, че 09.09.2016г. била постъпила сума в размер на 400лв. по сметка на ищеца в същата банка, открита и ползвана единствено за получаване на суми от ***, явяващи се социални помощи, превеждани винаги след 15-то число на текущия месец. При същата справка се установило, че постъпилата сума от 400лв. била изтеглена на 13.09.2016г. от АТМ на същата банка. Твърди се, че сумата не е била изтеглена от ответника, като това било и невъзможно, с оглед здравословното му състояние – остеопороза, препятстваща самостоятелното му придвижване и слепота на двете очи, пречеща му да тегли суми от АТМ устройство. С оглед на това се навеждат доводи, че не е налице обогатяване на ответника с процесната сума.

          Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид доводите и възраженията на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

          Безспорно е между страните и се установява от приложеното преводно нареждане от 09.09.2016г., че на посочената дата ищецът „И.ф.“ *** превел сума в размер на 400лв. по банко***а сметка в „***, BIC: ***, IBAN: ***.

          Безспорно е също така, че титуляр на посочената сметка бил ответника М.П., която била открита с цел получаване на суми от *** явяващи се социални помощи (това се установява и от съдържащото се на л.67-л.71 в приложеното гр.д.№4064/2017г. извлечение от банковата сметка).

          Не се спори и се установява от приложените преписи на експертно решение от 25.02.1997г. и епикризи, че ищеца е с практическа дефинитивна слепота на двете очи, страда от остеопороза и хронична бъбречна недостатъчност, като е в невъзможност да се обслужва сам и се нуждае се от постоянна чужда помощ.

          При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

          Процесната сума се претендира от ищеца, като дадена при начална липса на основание, т.е. без наличието на каквото и да е правоотношение между страните.

          По този иск в тежест на ищеца е да докаже единствено даването, а в тежест на ответника е да докаже на какво основание е получил даденото.

          Съдът счита, че от събраните доказателства се установи, че ищеца е превел по банкова сметка ***. на 09.09.2016г., като този факт е и безспорен.

          Съдът намира, че със заверяване банковата сметка на ответника е осъществено даването на сумата от ищеца, т.к. имущественото благо е излязло от патримониума на даващия и е постъпило в патримониума на получаващия. С това е изпълнен фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, след като към същия момент не е имало основание за даването. С оглед начина на даване – по банков път, не е необходимо фактическото държане на банкнотите от ответника, за да се приеме, че са постъпили в патримониума му (в подобен смисъл е и разпоредбата на чл.75, ал.3 от ЗЗД).

          Излизането на сумата от патримониума на ответника в последващ момент, вследствие изтеглянето й от АТМ устройство на банката, по никакъв начин не рефлектира на отношенията между страните, развили се на основата на неоснователното разместване на имуществени блага. В случай, че трето лице неоснователно се е разпоредило с тази сума  за сметка на ответника, то последния следва да реализира правата си спрямо това друго лице.

Предвид изложеното, съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1 пр.1 от ЗЗД е изцяло основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, респективно осъден ответника да заплати на ищеца процесната сума от 400лв., като получена при начална липса на основание.

          Предвид изхода на спора по разгледания иск не подлежи на разглеждане съединения при условията на евентуалност иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД.

           С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 50в. за държавна такса и 100лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП  или общо 150лв.

          Водим от горното, Съдът

 

р е ш и :  

 

           ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, М.М.П. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на „И.Ф.“ ***, ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 400лв. (четиристотин лева),  като получена от ответника без основание.

           ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М.М.П. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на „И.Ф.“ ***, ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 150лв., представляваща деловодни разноски.

                    решението подлежи на обжалване пред *** в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.

 

 

районен съдия: