РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. гр. Лом, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иван Пл. Йорданов
при участието на секретаря Анетка П. Рангелова
като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно
наказателно дело № 20251620200129 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят Р. В. П. от гр. Вълчедръм, ***, обл. Монтана, с ЕГН
********** е недоволен от издаденото от Директора на Областна дирекция по
безопасност на храните /ОДБХ/ - Монтана Наказателно постановление № 46-
393 от 24.10.2024 г., с което на осн. чл. 417, ал. 1, във вр. с чл. 132, ал. 1, т. 20
от ЗВМД му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на
500.00 /петстотин/ лева.
В с. з. жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган се представлява от адв. ****** от
АК – Монтана, която моли да се потвърди издаденото наказателно
постановление. Подробни аргументи излага в писмена защита.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с
доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
С НП № 46-393/24.10.2024 г. на Директора на ОДБХ Монтана на Р. П. е
наложено административно наказание на осн. чл. 417, ал. 1, във вр. с чл. 132,
1
ал. 1, т. 20 ЗВМД - „глоба” от 500 лв. за това, че като собственик на
животновъден обект не изпълнил предписание от контролните органи за
привеждане на личното стопанство в съответствие с изискванията на чл. 4а,
ал. 1, т. 3 от Наредба № 44/20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските
изисквания към животновъдните обекти – да отглежда до 3 бр. прасета за
угояване, различни от свине-майки и некастрирани нерези, като при проверка
в обекта е констатирано отглеждане на прасе, на 19-месечна възраст,
попадащо в категорията „свиня- майка“.
Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице,
имащо правен интерес, в предвиденият от закона 14-дневен срок за
обжалване.
По същество се явява неоснователна.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната
фактическа обстановка:
Р. П. е собственик на животновъден обект № *** – лично стопанство, с
Удостоверение за регистрация № *** г. На 21.08.2024 г. комисия с
представители на ОДБХ – Монтана, Областна администрация – Монтана, ОД
МВР Монтана, община Вълчедръм и РИОСВ – Монтана извършила проверка
в животновъдния обект с адрес – гр. Вълчедръм, у*****. Било установено, че
в обекта се отглеждат 2 бр. прасета, маркирани през 2023 г. след изследване за
африканска чума. Към момента на проверката животните били на възраст 17
месеца, преминавайки възрастта за угояване и спадащи към категорията майки
и нерези. За резултатите от проверката е съставен констативен протокол №
0001833, като със същия е дадено и предписание на П. – прасетата да бъдат
заклани за лична консумация в рамките на един месец или да бъдат
придвижени към ферма с необходимите условия и регистрация. На 08.10.2024
г. д. Д. – служител на ОДБХ – Монтана и Ц. З. – служител на община
Вълчедръм извършили в животновъдния обект проверка за изпълнение на
даденото предписание. Констатирали, че едното прасе не е заклано, поради
което и на П. бил съставен АУАН за нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 20 от
ЗВМД. Актът бил подписан без възражения и въз основа на него АНО издал
атакуваното НП № 46-393 на 24.10.2024 г., с което наложил съответното
административно наказание.
От правна страна съдът намира, че жалбоподателят е извършил
2
нарушението, за което е санкциониран:
Най-напред, чл. 4a, ал. 1, т. 3 от Наредба № 44 от 20 април 2006 г. за
ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти
предвижда, че в личните стопанства на физически лица може да се отглеждат
за лични нужди до три броя прасета за угояване, различни от свине майки и
некастрирани нерези. В настоящия казус жалбоподателят е отглеждал в обекта
си 2 бр. прасета, които обаче са спадали към категорията майки и нерези.
Затова от проверяващата комисия, включваща д. Д. е дадено предписание за
привеждане животновъдния обект в съответствие с изискванията на
посочения чл. 4a, ал. 1, т. 3 от Наредба № 44/20.04.2006 г. Това предписание
обаче не е изпълнено, като при последваща проверка е установено, че едно от
прасетата /свиня-майка/ продължава да се отглежда в обекта на П.. По този
начин е нарушен чл. 132, ал. 1, т. 20 от ЗВМД, който вменява задължение на
собствениците на животновъдни обекти със селскостопански животни да
изпълняват предписанията и разпорежданията на ветеринарните лекари,
свързани с прилагане на ветеринарномедицински контрол. В тази насока са
показанията на разпитаните свидетели, както и събраните по делото писмени
доказателства, които не се опровергават по никакъв начин. Всички, изслушани
по делото свидетели /актосъставител и двама свидетели - при установяване на
нарушението и при съставяне на АУАН/ потвърждават пред съда едни и същи
обстоятелства относно извършеното нарушение и неговото установяване,
както и относно съставянето и връчването на АУАН на нарушителя, а именно,
че при първата проверка на място в животновъдния обект на 21.08.2024 г. са
установени две прасета, достигнали 19-месечна възраст, които вече не
попадат в категорията прасета за угояване, а са преминали към категорията
„свиня-майка“ и „некастрирани нерези“ и съответно не могат да бъдат
отглеждани в лични стопанства. На нарушителя е дадено предписание в срок
един месец, т. е. до 21.09.2024 г. да насочи животните към регистриран
животновъден обект или да ги заколи за собствени нужди. При проверката,
извършена на 08.10.2024 г. в обекта е установено женско животно, надлежно
описано в констативния протокол, за което нарушителят заявил, че няма да
заколи, тъй като нямал място във фризера, а другото бил заколил след първата
проверка. При това положение нарушението на ЗВМД – неизпълнение на
предписание на ветеринарния лекар, се явява безспорно доказано.
Фактическата обстановка правилно е подведена под съответните правни
3
норми, като точно са посочени нарушената законова разпоредба, а в НП – и
санкционната такава. Чл. 417, ал. 1 от ЗВМД предвижда, че „Собственик на
селскостопански животни, който не изпълни задължение по чл. 132, ал. 1, т.
1 - 3, 5, 10, 11, 13, 15 - 20, 24 - 28, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв., а при
повторно нарушение - от 1000 до 5000 лв.“ В случая П. не е изпълнил
задължението си, като не е спазил даденото му предписание и правилно е
санкциониран. Не може да намери приложение и чл. 28 от ЗАНН, тъй като
неизпълнението на законово обосновани предписания на контролните органи -
ветеринарни лекари създава предпоставки за възникване огнища на
заболеваемост сред животните в обектите, където се отглеждат, съответно
възможност за развитие на епидемии и по този начин може да се застрашат
живота и здравето на голям кръг от стопанства и хора. АНО правилно е
преценил това, а определеното от него административно наказание „глоба“ е
наложено в минималния предвиден в закона размер и за съда не съществува
възможност да го намалява повече. Затова и издаденото наказателно
постановление следва да се потвърди.
С оглед на горното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 46-393 от
24.10.2024 г. на Директора на ОДБХ – Монтана, с което на Р. В. П. от гр.
Вълчедръм, ***, обл. Монтана, с ЕГН ********** на осн. чл. 417, ал. 1, във вр.
с чл. 132, ал. 1, т. 20 от ЗВМД му е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 500.00 /петстотин/ лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. Монтана,
по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото
изготвяне.
След влизане в сила на Решението, препис от него да бъде изпратен на
Директора на ОДБХ – Монтана за сведение и изпълнение.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
4