№ 290
гр. Шумен, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. ХаджиИ.
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно гражданско
дело № 20243600500485 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №131 от 23.08.2024 г. по гр. д. №19/2024 г. на РС – Велики Преслав е
признато за установено в отношенията между ищеца Г. Й. К., ЕГН **********, с пост. адрес:
гр. ......, общ. ......, обл. Шумен, ул. „.......“ № 15 и ответника Я. Д. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. ......, общ. ......, обл. Шумен, ул. „.......“ № 2, че ответникът не е
собственик на придобитите по време на брака между страните недвижими имоти: на ½ ид. ч.
от поземлен имот идентификатор 67708.305.676 по КККР на гр. ......, общ. ......, обл. Шумен,
с адрес на поземления имот: гр. ......, ул. „.......“ № 29, с площ на имота от 567 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10 метра) и на ½ ид. ч. от построените в имота: сграда с идентификатор 67708.305.676.1,
със застроена площ от 49 кв.м., брой етажи: 1, с трайно предназначение: селскостопанска
сграда и сграда с идентификатор 67708.305.676.2, със застроена площ от 29 кв.м., брой
етажи: 1, с трайно предназначение: селскостопанска сграда; на ½ ид. ч. от поземлен имот с
идентификатор 67708.305.677 по КККР на гр. ......, с адрес на поземления имот: гр. ......, ул.
„.......“ № 29, с площ на имота от 539 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра) и на ½ ид. част от
построената в имота сграда с идентификатор 67708.305.677.1, със застроена площ от 85
кв.метра, брой етажи: 1, начин на трайно ползване: жилищна сграда, еднофамилна, поради
липса на съвместен принос в придобиването им, на осн. чл. 21, ал. 4 от СК. Със същото
решение е отхвърлен предявения от Г. Й. К. срещу Я. Д. К. отрицателен установителен иск с
1
пр. осн. чл. 21, ал. 4 от СК за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответницата не е собственик на 1/2 ид. ч. от придобития по време на брака между страните
лек автомобил марка: Фолксваген, модел: Транспортер, с държавен регистрационен номер
......, рама: ......., поради липса на съвместен принос в придобиването му.
По делото е подадена въззивна жалба от ответника Я. Д. К. срещу решението в
частта, с която е прието за установено, че ответника не е собственик на придобитите по
време на брака между страните недвижими имоти: на 1/2 ид. ч. от поземлен имот с
идентификатор 67708.305.676 и на 1/2 ид. ч. от построените в този имот: сграда с
идентификатор 67708.305.676.1 и сграда с идентификатор 67708.305.676.2, както и на 1/2
ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 67708.305.677 и на 1/2 ид. ч. от построената в този
имот сграда с идентификатор 67708.305.676.2, поради липса на съвместен принос в
придобиването им, на осн. чл. 21, ал. 4 от СК. Сочи се, че решението е допустимо, но
неправилно поради необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон.
Фактическата страна по делото била изяснена и били събрани необходимите доказателства,
но преценявайки доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност съдът достигнал до
неправилни и необосновани правни изводи по отношение обжалваните части на решението.
Необоснован бил изводът на съда, че средствата за придобиването на процесните имоти не
само са заплатени от майката на ищеца, но най-вече, че тези средства са лично дарение от
майка на син. Съдът изцяло възприел тезата за липса на съвместен принос, позовавайки се
на житейската презумпция, че средствата, получени от родителите на единия съпруг са
дарение на този съпруг, с оглед отношенията между дарител и дарен, възприета в съдебната
практика на ІІ г.о. на ВКС. Съществувала обаче и друга, различна практика на ВКС. Съдът
изобщо не обсъдил показанията на свидетелите Ж.Т. и И.М. относно семейния принос на
ответницата, а изцяло кредитирал показанията на майката на ищеца В.Д. и свид. Т. А.
независимо от тяхната евентуална заинтересованост или предубеденост. В представените по
делото писмени доказателства за паричен превод от банковата сметка на майката на ищеца
по банковата сметка на единия от продавачите и удостоверение от ДСК не се сочело
основанието за заплащане на паричните средства, което можело да е различно - заем,
връщане на заем, дарение, а районният съд изцяло игнорирал тези обстоятелства, не
обсъдил и разликата в датите на плащане и нотариалните актове, сумите и разминаванията в
описания начин на плащане в нотариалните актове. С оглед изложеното моли въззивния съд
да уважи жалбата, да отмени решението в обжалваните части и постанови решение по
същество. В съдебно заседание поддържа въззивната жалба с направеното уточнение към
нея. В хода по същество излага подробни аргументи и моли за присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор от въззиваемия Г. Й. К.. В
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Заявява, че с оглед
изложеното в исковата молба, че недвижимите имоти са придобити изцяло с лично
имущество – средства дарени от майка му, иска да бъде признато за установено, че е
2
едноличен собственик на имотите. Счита, че е доказана сочената трансформация на лично
имущество, поради което моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в
сила. В депозираната писмена защита излага подробни аргументи, поради които счита за
правилен извода на първата инстанция, че е доказана трансформацията на лично имущество.
Претендира разноски.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По въпросите относно
правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното
приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по
делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д.
№ 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.
Първоинстанционното решение е валидно, но недопустимо в обжалваните му части,
като постановено извън предмета на спора, с който съдът е сезиран, поради следните
съображения:
Съдебният исков процес е организиран като система на процесуални действия на
страните и съда с цел и гаранция за ефективна защита на субективните материални права на
физическите, юридическите лица , държавата общините и други правни субекти, когато тези
права са застрашени или нарушени. Именно спорното материално субективно право -
претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и
петитума на иска, е предмет на делото. Правната квалификация на спорното право се
определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения в рамката на заявената от
страната-ищец защита. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се
е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран; когато е определил предмета на делото
въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, когато дава защита не на
търсеното , а на друго право, което дадената защита е извън предметната рамка на спора, то
постановеното съдебно решението се приема за процесуално недопустимо. За да определи
действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от
изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които
формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита.
В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да
разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск,
след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на
страните и приложи съответния материален закон. Излизане извън пределите на търсената
защита от гл.т. на форма или съдържание, обуславя недопустимост на съдебния акт по
съществото на спора (решение №127/10.01.2018 г. на ВКС по гр.д. №679 /2017 г., ІІ г.о.)
В процесния случай в исковата молба се твърди, че сключеният между страните
граждански брак е прекратен по взаимно съгласие с решение №173/07.10.2022 г. по гр.д.
№352/2022 г. на РС – Велики Преслав, с което съдът е утвърдил постигнатото споразумение
по чл. 51 от СК, което не включвало уреждане на имуществените отношения. Твърди се, че
по време на брака са придобити поземлен имот идентификатор 67708.305.676, находящ се в
3
гр. ......, ул. „.......“ № 29, с площ на имота от 567 кв.м., заедно с построените в имота сгради с
идентификатор 67708.305.676.1 и сграда с идентификатор 67708.305.676.2 и поземлен имот
с идентификатор 67708.305.677, находящ се в гр. ......, ул. „.......“ № 29, с площ на имота от
539 кв.м., заедно с построената в имота сграда с идентификатор 67708.305.677.1. Ищецът
твърди, че паричните средства за закупуването на имотите са изцяло дарение в негова полза
от майка му В.Й.Д. нейни лични средства от заплати и пенсии, което дарение покрива
изцяло пълната продажна цена на имотите и плащането й е извършено лично от страна на Д.
на два етапа. Сочи, че продажната цена за имот с идентификатор 67708.305.676, заедно с
построените в него сгради, била преведена по банковата сметка на съпругата на продавача
по искане на последния. Продажната цена на имот с идентификатор 67708.305.677, заедно с
построената в него сграда, била преведена по банкова сметка на Р.К.А. по искане на
продавачите, тъй като не всички съсобственици (продавачи) са разполагали с банкова сметка
към датата на изповядване на сделката. Излага, че когато придобиването на вещи и вещни
права по време на брака, но със средства придобити по дарение, наследство или с друго
лично имущество по смисъла на чл. 22 от СК, приносът е изключен и е основание за пълна
или частична трансформация. Такъв бил и настоящият случай и имотите били негова лична
собственост, поради което моли за признаване за установено в отношенията между страните,
че ответницата не е собственик на ½ ид. ч. от описаните в исковата молба недвижими имоти,
поради липса на принос в придобиването им. В съдебно заседание пред настоящата
инстанция ищецът отново потвърждава, че недвижимите имоти са придобити изцяло с лично
имущество – средства дарени от майка му, поради което иска да бъде признато за
установено, че е едноличен собственик на имотите.
В случая въведените фактически твърдения сочат на иск за пълна трансформация на
лично имущество, доколкото ищецът твърди, че с влагането на средства, дарени от трето
лице само в негова полза, в придобиването на двата имота през време на брака и покриващи
изцяло продажната цена на новопридобитите имущества същите са станали лична негова
собственост. В този смисъл е заявеното от ищеца чрез процесуалния му представител в
първото по делото открито заседание „ние твърдим, че имотите и автомобила не са
придобити в режим на СИО“. Както в исковата молба, така и в хода на цялото производство
(и пред двете инстанции) ищецът е поддържал, че поради влагането на лични средства в
закупуването на двата имота е изключен съвместния принос в придобиването им, тоест че
имотите не са придобити в режим на съпружеска имуществена общност, а са лична негова
собственост поради трансформация на лично имущество. Макар петитумът на исковата
молба да е формулиран непрецизно, съотнесен смислово към изложените твърдения в
исковата молба, следва да се тълкува в този смисъл. Поради изложеното настоящият състав
прима, че заявените от ищеца претенции са с правно основание чл. 23, ал. 1 от СК.
Районният съд е приел, че е сезиран с отрицателни установителни искове по чл. 21,
ал. 4 СК и се е произнесъл по тези искове видно от постановения диспозитив.
Първоинстанционният съд е бил длъжен да се произнесе в рамките на предмета, очертан в
обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум. В случая, в нарушение на
4
принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл извън заявения предмет на
делото и търсената защита, като е дал защита – санкция по непредявен по реда на чл. 21, ал.
4 СК отрицателен установителен иск, което е недопустимо.
Няма спор в доктрината и съдебната практика, че когато се цели оборване на
презумпцията за съвместен принос, няма значение по какъв начин единият съпруг твърди, че
е придобил дадено право по време на брака. Същественото е, че другият съпруг не е имал
никакъв принос – в пари, труд или грижи за децата и домакинството. Затова искът за
оборване на презумпцията е отрицателен установителен (чл. 21, ал. 4 от СК). Обратното, при
твърдение за трансформация на лично имущество достатъчно е да се докаже, че единият
съпруг е преобразувал лично имущество в новата вещ, като не е необходимо да бъде
установено, че липсва принос на другия съпруг. Искът за трансформация на лично
имущество е положителен установителен (чл. 23, ал. 1 и 2 от СК). Касае се за две различни
основания за възникване на лична собственост, които не се припокриват и не следва да
бъдат смесвани. Всяко възражение, респ. иск за трансформация по чл. 23 ал. 1 и 2 СК по
същество не е оспорване на „съвместния принос”, а опровергаване на презумпцията за
съвместен принос, поради което и доказателствената тежест е за този, който поддържайки
влагането на лични средства следва да изключи приложението на презумпцията,
установявайки пълно и пряко влагането на извънсемейни – лични средства в придобиването
на конкретна вещ или вещно право.
При това положение, доколкото съдът се е произнесъл по непредявени искове (а не е
разгледал предявените такива по чл. 23, ал. 1 от СК), решението в обжалваните части следва
да бъде обезсилено и делото върнато на районния съд за произнасяне по предявените искове
с правно основание чл. 23, ал. 1 от СК по отношение двата поземлени имоти и изградени в
тях сгради. Поради изложеното, решението следва да се обезсили и в частта, с която
ответникът е осъден да заплати на ищеца сторените съдебно-деловодни разноски, касаещи
предявените претенции по чл. 23, ал. 1 от СК (сумата от 765 лева).
При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе
за дължимостта на разноските за настоящото въззивно производство, съобразно изхода на
правния спор.
В останалата необжалвана част, поради липса на въззивна жалба, решението е влязло
в сила.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №131 от 23.08.2024 г. по гр. д. №19/2024 г. на РС – Велики
Преслав в ЧАСТТА, с която е признал за установено в отношенията между ищеца Г. Й. К.,
ЕГН **********, с пост. адрес: гр. ......, общ. ......, обл. Шумен, ул. „.......“ № 15 и ответника
Я. Д. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ......, общ. ......, обл. Шумен, ул. „.......“ № 2,
че ответникът не е собственик на придобитите по време на брака между страните
5
недвижими имоти: на ½ ид. ч. от поземлен имот идентификатор 67708.305.676 по КККР на
гр. ......, общ. ......, обл. Шумен, с адрес на поземления имот: гр. ......, ул. „.......“ № 29, с площ
на имота от 567 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра) и на ½ ид. ч. от построените в имота:
сграда с идентификатор 67708.305.676.1, със застроена площ от 49 кв.м., брой етажи: 1, с
трайно предназначение: селскостопанска сграда и сграда с идентификатор 67708.305.676.2,
със застроена площ от 29 кв.м., брой етажи: 1, с трайно предназначение: селскостопанска
сграда; на ½ ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 67708.305.677 по КККР на гр. ......, с
адрес на поземления имот: гр. ......, ул. „.......“ № 29, с площ на имота от 539 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10 метра) и на ½ ид. част от построената в имота сграда с идентификатор
67708.305.677.1, със застроена площ от 85 кв. метра, брой етажи: 1, начин на трайно
ползване: жилищна сграда, еднофамилна, поради липса на съвместен принос в
придобиването им, на осн. чл. 21, ал. 4 от СК, както и в ЧАСТТА, с която Я. Д. К. е осъдена
да заплати на Г. Й. К. сумата от 765 лева - съдебно-деловодни разноски.
ВРЪЩА делото за произнасяне по предявените установителни искове по отношение
на посочените два поземлени имота и построените в тях сгради от друг състав на същия съд
при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
В останалата, необжалвана част, решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6