Решение по дело №1672/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, подадена чрез ю.к. С., против Решение № 162/04.06.24г. по НАХД №38/2024г. на ДРС, ІІІ състав, с което е отменен електронен фиш № **********, с който на Е. С. Р. за нарушение по чл.139, ал.7 ЗДвП и на основание чл.179, ал.3а вр. чл.187а, ал.2, т.3 ЗДвП е наложена глоба в размер [рег. номер]. Касаторът твърди в жалбата си, че решението на ДРС е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че ДРС е приложил неправилно закона, тъй като са събрани годни и убедителни доказателства както от обективна, така и от субективна страна, за нарушението, за което е санкциониран Р.. Твърди и че съдът неправилно е ценил и анализирал доказателствата, доколкото е приел че административнонаказателната отговорност на Е. Р. е възведена в качеството му на собственик на ППС, с което е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Отговорността на лицето е ангажирана в качеството на водач на ППС, за нарушение на чл.139, ал.7 ЗДвП. Счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, доколкото съдът не е определил приложимите по делото факти и макар да е приел за доказана фактическата обстановка, е мотивирал решението си позовавайки се на друг състав на административно нарушение. Твърди, че доколкото текстът на чл.179, ал.3а ЗДвП е ясен и съдържа самостоятелен състав на административно нарушение, който не е част от този по чл.179, ал.3б ЗДвП, то постановеното решение не покрива изискванията за допустим, ясен и мотивиран акт. Счита, че не е налице яснота има ли произнасяне по санкционен акт, с който ДРС е сезиран, поради което решението следва да бъде обезсилено, а делото върнато за разглеждане от друг състав. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а издаденият ЕФ да бъде потвърден. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Ответната страна- Е. С. Р., чрез процесуалния си представител адв.А., в писмени становища, оспорва касационната жалба и моли решението на ДРС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ДРС е образувано по жалба на Е. С. Р. против електронен фиш № **********, с който за нарушение по чл.139, ал.7 ЗДвП и на основание чл.179, ал.3а вр. чл.187а, ал.2, т.3 ЗДвП му е наложена глоба в размер [рег. номер].

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 26.03.2021 г., в 14:17ч., с устройство № 10071 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А – 2, км 399 + 703, с посока нарастващ километър в община Девня, обл. Варна, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено/заснето/ нарушение с ППС – влекач „Скания Р 450“ с ДК №[рег. номер], с допустима техническа маса 19 000кг., брой оси 2, категория Евро 6С в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща допустима максимална маса на състава 42 000кг., за което изцяло не е заплатена пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 ЗП според категорията на ППС. Сезираният със спора съд е приел в мотивите си за безспорно установено, че на посочените дата и място в ЕФ моторно превозно средство, собственост на Р., се е движело по път А-2 без за ППС да е заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл.10, ал.1 т.2 ЗП, тъй като за превозното средство няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. За неоснователно е прието оплакването, че причина за неподаване на тол декларация не се дължи на проблем в бордовото устройство, а на техническа неизправност на част от системата, засичаща сигнала, изградена и поддържана от „Интелигентни трафик системи“АД. За да отмени ЕФ ДРС е приел, че в случая Е. Р. е санкциониран за нарушение на чл.139, ал.7 ЗДвП, наказуемо по чл.179, ал.3б ЗДвП, но хипотезата на чл.179, ал.3б ЗДвП не е включена в разпоредбата на чл.189ж, ал.1 ЗДвП, която изрично предвижда издаване на ЕФ само за нарушенията по чл.179, ал.3, поради което нарушението е следвало да бъде установено по общия ред. Въззивният съд е приел и че санкционната разпоредба на чл.179, ал.3б ЗДвП не съответства на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащане на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, транспонирана с Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, като се е позовал и на практика на Съда на ЕС - Решение по съединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, С-497/15 и С-498/15, както и на Решение по дело С-384/17. Приел е, че принципът на пропорционалност е задължителен за държавите членки не само до определянето на състава на нарушението и на правилата относно тежестта на санкциите, но и до преценка на елементите, които могат да бъдат отчитани при определяне на глобата. Счел е, че в случая тези условия не са изпълнени при приемане на националните санкционни разпоредби и по-конкретно на чл.179, ал.3б ЗДвП и чл.187а, ал.2, т.1, 2 и 3 ЗДвП, които предвиждат санкции в абсолютен размер и не дават никаква възможност при налагането им да се отчитат смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства, както и да бъдат преценявани различни елементи - например изминато разстояние в нарушение на изискването за заплащане на тол такси, размер на неплатената такса, причини, поради които таксата не е заплатена, поредност на нарушението и т.н. Съдът е взел предвид, че още с решение по делото Urban, С-210/10, т.41 Съдът на ЕС е постановил, че налагането на санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на правилата относно определени предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер, в зависимост от тежестта на извършеното нарушение, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза. Предвид че разпоредбите на чл.179, ал.3б ЗДвП и чл.187а, ал.2, т.1, 2 и 3 ЗДвП, не допускат извършването на преценка относно тежестта на санкциите и на елементите, които могат да бъдат отчитани при определяне на техния размер, а предвиждат глоби и имуществени санкции в абсолютен размер, и доколкото в правомощията и компетенциите на съда не се включва определянето на подходящ санкционен режим, а само прилагане на приетия такъв, не е възможно тълкуване на националния закон по начин, съответен на директивата, поради което единственият начин, който гарантира пълната ефективност на правото на ЕС и защитава предоставените на частноправните субекти права, е непропорционалната санкционна уредба - чл.179, ал.3б ЗДвП и чл.187а, ал.2, т.3 ЗДвП, да бъде оставена без приложение, т.к. в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на Съюза резултат. При проверката дали съществува обща административнонаказателна разпоредба, която предвижда налагането на санкции за нарушения на ЗДвП, за които не е предвидена друга санкция, ДРС е счел, че такава липсва и единствената е тази по чл.185 ЗДвП, която не може да се отнесе към нарушения, извършени от юридически лица и еднолични търговци.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Независимо че в мотивите си е посочил разпоредбата на чл.179, ал.3б ЗДвП, вместо чл.179, ал.3а ЗДвП, като краен резултат са правилни изводите на ДРС за незаконосъобразност на обжалвания ЕФ.

С издадения ЕФ на Р. е наложено административно наказание глоба за това, че на 26.03.2021г., в 14:17 часа, в община Девня, по път А-2 км. 399+703, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, с устройство № 10071, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 ЗП, е установено нарушение с ППС – идентифицирано по марка, модел, рег.номер и технически характеристики, за което изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 ЗП, тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването – нарушение по чл.139, ал.2 ЗДвП, наказуемо по чл.179, ал.3а ЗДвП вр. чл.187а, ал.5 ЗДвП.

Описаното деяние е съставомерно от обективна и субективна страна, т.к. безспорно управляваното от Р. ППС е такова по чл.10б, ал.3 ЗП, за което, при движение по платената пътна мрежа, се дължи такса за изминато разстояние - тол такса по чл.10, ал.1, т.2 ЗП. Като водач, наказаното лице е субект на нарушението. Доколкото размерът на тол таксите се определя въз основа на действително изминато разстояние, установено посредством данните от тол декларациите и предварително закупените маршрутни карти, липсата и на двете безспорно обосновава извод, че за процесното ППС, дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП не е била заплатена.

Правилни са изводите на ДРС, че за установеното нарушение не е допустимо санкционирането да се извърши чрез съставяне на електронен фиш. Хипотезата на нарушение по чл.179, ал.3а ЗДвП не е посочена в разпоредбата на чл.189ж, ал.1 ЗДвП - в действащата към 27.03.2021г. редакция, която изрично предвижда издаването на електронен фиш само за нарушенията по чл.179, ал.3 ЗДвП, които са установени и заснети от електронната система по чл.167а, ал.3.

В разпоредбите на чл.167а, ал.4 и чл.189ж, ал.7 ЗДвП са включени и нарушенията по чл.179, ал.3а, но както правилно е приел ДРС, разширително тълкуване при прилагане на санкционни разпоредби е недопустимо, поради което и нарушението по чл.179, ал.3а е следвало да се установи и санкционира по общия ред. Това следва и от последвалото изменение на разпоредбата на чл.189ж, ал.1 ЗДвП - Доп. - ДВ, бр.13 от 2024г., в сила от 13.02.2024г., при което са включени и нарушенията по чл.179, ал.3а ЗДвП.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло и изводите на ДРС, че санкционната разпоредба на чл.179, ал.3а ЗДвП не съответства на разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, и същата следва да се остави без приложение.

Директива 1999/62/ЕО е транспонирана с Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние - § 2 от ДР, приета на основание чл.10, ал.7 ЗП. Наредбата въвежда изискванията на директивата относно условията, редът и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние.

Съставите на административни нарушения, свързани със заплащането на дължимите тол такси за изминато разстояние, и предвидените за тях санкции, са регламентирани в Закона за движение по пътищата, поради което същите следва да се тълкуват в съответствие с изискванията и целта на Директива 1999/62/ЕО.

Независимо че ДРС не е спрял производството поради образуваното пред СЕС дело С-61/23, не е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като е съобразил произнасянето на СЕС по подобни казуси, на които се е позовал в решението си - Решение от 22 март 2017г. по съединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, С-497/15 и 498/15, EU:C:2017:229.

Още с Решение от 9 февруари 2012г., Urban, С-210/10, ЕU:C:2012:64, точка 41 СЕС е постановил, че налагането на глоба с фиксиран размер за всяко нарушение на правилата относно определени предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на глобата в зависимост от тежестта на извършеното нарушение, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза. С решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, точка 50 СЕС е приел, че член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания в национална правна уредба, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. С решението от 21 ноември 2024г. по дело С-61/23, СЕС се е позовал на вече даденото тълкуване и е приел, че: „Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер“.

Предвид горното ДРС е тълкувал правото на ЕС в съответствие с практиката на Съда на ЕС и е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски за касационната инстанция в размер на 700 лв. за адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно, т.к. договореното и изплатено адвокатско възнаграждение кореспондира с фактическата и правна сложност на спора и обема на предоставената адвокатска защита.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63а от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 162/04.06.24г. по НАХД №38/2024г. на ДРС, ІІІ състав.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на Е. С. Р., [ЕГН], сумата от 700 лева, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение

РЕШЕНИЕТО е окончателно.