РЕШЕНИЕ
№ 232
гр. Попово, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М. Г. Стефанова
при участието на секретаря И.Д.Б.
като разгледа докладваното от М. Г. Стефанова Гражданско дело №
20223520100177 по описа за 2022 година
Предявеният иск е с правна квалификация – чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 59, ал. 1
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът-„Т. С.” ЕАД гр.С., твърди в исковата молба, че на 19.05.2021г. депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу С. А. Й., М. А. И.
и Т. А. Д. за сумата от 1131.68лв., от които 950.90лв. - главница, представляваща стойност
на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.11.2018г. – м.04.2020г., 150.92 лв. -
законна лихва за забава от 31.12.2018г. до 12.05.2021г., както и за сума за дялово
разпределение за периода м.07.2018г-м.02.2020г. в размер на 29.86 лв., от които 25.48 лв. -
главница и 4.38 лв. - лихва за периода 31.08.2018г.-12.05.2021г., ведно законната лихва
върху главницата до окончателното изплащане на задължението. Въз основа на това
заявление било образувано по ч.гр. дело № 594/2021г. по описа на РС- Попово, по което
било уважено искането им, и била издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците. В
срока по чл. 414 от ГПК ответниците депозирали възражение срещу заповедта за
изпълнение, предвид на което и с оглед дадените указания от съда предявяват настоящия
иск.
Твърди се, че между С. А. Й., М. А. И. и Т. А. Д. и “Т. С.” ЕАД не бил подписан
договор за продажба на топлинна енергия, поради което същите са се обогатили
неоснователно за сметка на дружеството, и дължат връщане на онова с което са се
обогатили.
Твърди се още, че дружеството изпратило писмо покана за заплащане на
задължението, сумите към настоящия момент не били платени.
По силата на нормативните актове /Закон за енергетиката/ С. Й., М. И. и Т. Д. не били
изпълнили задължението си във връзка със сключването на договор за продажба на ТЕ за
стопански нужди, съгласно действащото законодателство. В този смисъл, в чл.149, ал.1, т.3
от ЗЕ било регламентирано, че продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява на основата на писмени договори при общи условия (ОУ),
1
които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански
нужди. Общите условия се изготвяли от “Т. С.” АД и се одобрявали от ДКЕВР, и с тях се
регламентирали търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ.
Твърди се, че за процесния период в сила били ОУ за продажба на ТЕ за стопански
нужди от “Т. С.” АД на потребители в гр. С., одобрени с Решение № ОУ- 033/08.10.2007г. на
КЕВР.
Въз основа на разпоредби от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна
енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършвало по системата за
дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър, като
сумите за ТЕ, за топлоснабдения имот, били начислявани от ищцовото дружество по
прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период били изготвяни изравнителни
сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата, на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
Излагат се твърдения още, че за топлоснабдения имот били издадени изравнителни
сметки, от които се установявало, че сумите за топлинна енергия били начислени по
действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните
тела в имота. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в
случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се добавяла към
първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултата от изравнителната
сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения,
като се започне от най - старото.
Предвид това ищеца претендира да се признае за установено, че ответниците му
дължат суми по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №594/2021г. по описа на ПпРС, а
именно както следва: С. А. Й.- 633.94лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.11.2018г. – м. 04.2020г., 100.62лв. -
законна лихва за забава от 31.12.2018г. до 12.05.2021г., 16.98лв. – главница за дялово
разпределение за м. 07.2018г.-м. 03.2020г. и 2.92лв. – лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.08.2018г. до 12.05.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата до окончателното изплащане на задължението; Т. А. Д. - 158.48лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.11.2018г. –
м. 04.2020г., 25.15лв. - главница за дялово разпределение за м. 07.2018г.-м. 03.2020г. и
0.73лв. - лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2018г. до
12.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на
задължението; М. А. И.- 158.48лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.11.2018г. – м. 04.2020г., 25.15лв. - главница за дялово
разпределение за м. 07.2018г.-м. 03.2020г. и 0.73лв. - лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.08.2018г. до 12.05.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и разноски.
В съдебно заседание не се явява представител.От пълномощник на дружеството е
депозирана молба, в която по същество се излагат доводи за уважаване на исковата
претенция.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от
ответника -С. А. Й. от гр.П., действаща чрез адв.К.Б. от САК, с който оспорва предявения
иск като неоснователен, излагайки подробни доводи и съображения за това.
Редовно призован за с.з., не се явява. От процесуалния представител на ответника е
депозирана молба, с която се поддържа депозирания отговор.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от
ответника - Т. А. Д. от гр.С., действаща чрез адв.В.С. от САК с който оспорва предявения
иск по основание и размер.
2
Оспорва следните твърдения на ищеца: че е потребител на топлинна енергия за
стопански нужди; че през процесния период, на посочения адрес била ползвана от ответника
каквато и да е доставена от дружеството топлинна енергия; че е ползвател на имота, за който
се претендират въпросните суми от „Т. С.” ЕАД; че е ползвател на имот в сграда - етажна
собственост; че дължи сумата в общ размер на 188.61 лв., както и че ответника се е обогатил
без основание за сметка на ищцовото дружество и дължи да му върне онова, с което се е
обогатил до размера на обедняването.
Ответникът счита, че ищеца не доказвал наличие на валидна облигационна връзка
(сключен договор), както и че реално е доставил топлинна енергия на процесния адрес, през
посочения от него период, както и цената на доставената енергия.
Ответникът твърди, че никога не бил получавал покана от дружеството за сключване
на писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. Получавала била
единствено покани за плащане /фактури/, начислени за презюмирано потребление на
топлинна енергия на процесния адрес.
Оспорва представените от ищцовото дружество писмени доказателства, в т.ч. и
представените извлечения от сметки на ответника, като счита, че същите били неотносими
към предмета на спора.
Оспорва, че през исковия период ищцовото дружество доставяло стоки или услуги на
процесната стойност, както и че доставяло топлоенергия на адреса, отговаряща на
българския държавен стандарт за топлопреносната мрежа, към исковия период.
Твърди, че имота, за който се претендира парично задължение от дружеството,
представлявал самостоятелен обект, и същият не влизал в режима на етажна собственост. В
представения от ищеца Протокол на Общо събрание на етажните собственици никъде не
било отразено името и подписа на ответника по делото. Предвид на това, счита че същия
имал обратно действие, като имота не следвало да се третира, като част от етажната
собственост на сградата.
Оспорва, че за процесния период ищцовото дружество е имало валиден договор,
сключен с фирмата за дялово разпределение. Представеният договор по делото между „Т.С.“
ЕООД и Етажната собственост с адрес ул. **** (пицария), нямало действие по отношение на
„Т. С.“ ЕООД, тъй като ищцовото дружество не било страна по този договор. Не били
ангажирани доказателства, че дружеството е встъпило в правата на кредитора „Т.С.“
ЕООД, както и доказателства, че бил налице сключен договор за цесия между ищеца и
фирмата за дялово разпределение.
Твърди, че претенцията за лихви за дялово разпределение била неоснователна, тъй
като не били представени доказателства, че ответника е изпаднал в забава, относно
претендираната за главница за дялово разпределние вземане.
Освен това, претендираната сума била недължима и съгласно чл. 13 на Директива
2006/32/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 05.04.2006г., относно ефективността
при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги.
Счита също, че за исковия период изобщо не съществувал законно монтиран и
сертифициран топломер в абонатната станция, а с оглед липсата му, не бил извършван отчет
на топломера в абонатната станция. Поради същата причина, никога през исковия период не
бил изготвен, отчитан и подписан от представител на ищеца и в присъствието на
представител на етажната собственост карнетен картон за извършен отчет. Оспорва
твърдението на ищеца, че на процесния адрес имало доставка на топлинна енергия, тъй като
„Т. С.” ЕАД съгласно нормативната уредба следвало да извършва периодична сертификация
на СТИ (абонатните станции), а такава не била извършвана, именно защото на адреса
въобще не било имало годно средство за търговско измерване.
3
Твърди още, че за вземането, или част от него била настъпила погасителна давност,
поради което правя възражение за недължимост на сумите и на това обстоятелство.
Във връзка с изложените подробни доводи моли съда да отхвърли така предявения
иск като неоснователен.
Редовно призован за с.з., не се явява. От процесуалния представител на ответника е
депозирана молба, с която се поддържа депозирания отговор.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от
ответника - М. А. И. от гр.П., действаща чрез адв.К.Б. от САК, с който оспорва предявения
иск като неоснователен.
Оспорва следните твърдения на ищеца: че през процесния период, на процесния
адрес била ползвана от ответника каквато и да е доставена от дружеството топлинна
енергия; че ползвател на имота, за който се претендират въпросните суми от ищеца; че
ползвател на имот в сграда - етажна собственост; че дължи сумата посочена в исковата
молба, както и че между страните съществуват облигационни отношения във връзка с
търговската дейност на ищеца
Твърди, че имота не е топлоснабден и през него не минават тръби на топлинната
инсталация на сградата, като в тази връзка представям протокол от 1957 г. с който
собствениците на магазини се отделяли в отделна етажна собственост. в тази връзка твърди,
че договора за дялово разпределение бил невалиден по отношение на него. По тази причина
при сключването на договора с третото лице помагач процесният имот не фигурирал в
списъците, нито имал абонатен номер. Твърди, че процесният имот на улица „***** нямал
изградена абонатна станция. А на ответника никога не били издавани фактури.
От представените документи било видно, че при проверки на служители на ищцовото
дружество, че тръбите били унищожени и не достигали до процесния имот.
Отопление на процесния имот не било предвидено по проект и нямало преминаващи
щтрангове. За това обстоятелство ответникът уведомил „Т. С.“ ЕАД, като отговора бил, че
на първо място нямало налични проекти за вътрешно-отоплителната инсталация на сградата,
както че нямало информация за това на какво основание се претендират процесните суми. С
молба ответникът поискал информация от „Т. С.“ ЕООД относно наличието на отоплителна
инсталация в имота, но до настоящия момент отговор не бил получен.
Не оспорва ежемесечните отчети, както и стойноста на изравнителните сметки.
Оспорва се основанието на което те били издавани. Ответникът спори потребяването на
топлинна енергия от негова страна на доверителката ми. Още повече, че ищецът следвало
да докаже че бил извършвал търговска дейност, с която небитовия абонат се е обогатил, а не
просто собственост върху процесния имот.
Ответникът счита, че ищеца не доказвал наличие на валидна облигационна връзка
(сключен договор), както и че реално е доставил топлинна енергия на процесния адрес, през
посочения от него период, както и цената на доставената енергия.
Ответникът твърди, че никога не бил получавал покана от дружеството за сключване
на писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. Получавала била
единствено покани за плащане /фактури/, начислени за презюмирано потребление на
топлинна енергия на процесния адрес.
Оспорва представените от ищцовото дружество писмени доказателства, в т.ч. и
представените извлечения от сметки на ответника, като счита, че същите били неотносими
към предмета на спора.
Оспорва, че през исковия период ищцовото дружество доставяло стоки или услуги на
процесната стойност, както и че доставяло топлоенергия на адреса, отговаряща на
българския държавен стандарт за топлопреносната мрежа, към исковия период.
4
Твърди, че имота, за който се претендира парично задължение от дружеството,
представлявал самостоятелен обект, и същият не влизал в режима на етажна собственост. В
представения от ищеца Протокол на Общо събрание на етажните собственици никъде не
било отразено името и подписа на ответника по делото. Предвид на това, счита че същия
имал обратно действие, като имота не следвало да се третира, като част от етажната
собственост на сградата.
Счита също, че за исковия период изобщо не съществувал законно монтиран и
сертифициран топломер в абонатната станция, а с оглед липсата му, не бил извършван отчет
на топломера в абонатната станция. Поради същата причина, никога през исковия период не
бил изготвен, отчитан и подписан от представител на ищеца и в присъствието на
представител на етажната собственост карнетен картон за извършен отчет. Оспорва
твърдението на ищеца, че на процесния адрес имало доставка на топлинна енергия, тъй като
„Т. С.” ЕАД съгласно нормативната уредба следвало да извършва периодична сертификация
на СТИ (абонатните станции), а такава не била извършвана, именно защото на адреса
въобще не било имало годно средство за търговско измерване.
Твърди, че исковата претенция била погасена по давност, както и че нямало
отправени покани за заплащане на процесната сума, като в тази връзка неоснователно се
претендирали лихви.
Във връзка с изложените подробни доводи моли съда да отхвърли така предявения
иск като неоснователен.
Редовно призован за с.з., не се явява. От процесуалния представител на ответника е
депозирана молба, с която се поддържа депозирания отговор.
С Определение №203/13.06.2022г. съдът е конституирал като трето лице –помагач на
ищеца - „Т. с.“ ЕООД, гр.С., което лице в дадения му срок не е подал отговор по иска, не
сочи доказателства, не прави доказателствени искания.
Редовно призовано за с.з. не се явява, не изпраща представител.
Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
От приложеното в цялост ч.гр.д. №594/2021г. по описа на ПпРС (образувано по
подсъдност, след изпращане на ч.гр.д. №28033/2021г. по описа на СРС), се установява, че
„Т. С.” ЕАД гр.С., е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК срещу С. А. Й. и А.М. Й.. Въз основа на така подаденото заявление ПпРС е издал
заповед №207/23.07.2021г., с която е разпоредил длъжниците С. А. Й. и А.М. Й.,
СОЛИДАРНО да заплатят на „Т. С.” ЕАД гр.С., сумата 950.90лв., представляваща
доставена, но незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот,
находящ се в гр.С., ул.“**** пицария, аб.№381807 (инсталация **********), за периода
10.2018г. до04.2020г., сумата 150.92лв. лихва за забава, за периода от 31.12.2018г. до
15.05.2021г., сумата 25.48лв.-главница дялово разпределение за периода от 07.2018г.
до03.2020г., сумата 4.38лв.-лихва за забава за периода от 31.08.2018г. до 12.05.2021г., ведно
със законната лихва върху главницата до окончателно изплащане на задължението.
Присъдени са и разноски.
Така издадената заповед е връчена на длъжника- С. А. Й., на 17.08.2021г.
За длъжникът- А.М. Й. е направена справка, от която се е установило, че същия е
починал на 21.05.2021г.
Във връзка с това с Определение №160/27.07.2021г., съдът е обезсилил заповед за
изпълнение №207/23.07.2021г. по отношение на починалия длъжник А. М.Й..
Срещу така постановеното Определение на съда, била депозирана частна жалба от
ищцовото дружество, въз основа на която било образувано ч.гр.д. №240/2021г. по описа на
5
ТОС.
С определение №193/08.10.2021г. по в.ч.гр.д. №240/21г. на ТОС, съдът е отменил
Определение №160/27.07.2021г. на ПпРС, и е върнал делото за продължаване на
съдопроизводствените действия по него.
След връщане на делото в ПпРС, съдът с Определение №294/18.10.2021г. е спрял
производството по ч.гр.д. №594/21г., на осн. чл.229, ал.1, т.2 от ГПК, като е указал на
заявителя да посочи трите имане и адреси на наследниците на А. М.Й..
С молба от 25.11.2021г., „Т. С.” ЕАД гр.С. е посочила наследниците на А. М. Й.- С.
А. Й. от гр.П., М. А. И. от гр.П. и Т. А. Д. от гр.С., като е поискала конституирането им в
процеса.
С Определение №375/30.11.2021г., съдът е възобновил производството по ч.гр.д.
№594/21г., конституирал е на осн. чл.227 от ГПК, като длъжници наследниците на А. М. Й.-
М. А. И. от гр.П. и Т. А. Д. от гр.С., и е разпоредил препис от заповедта за изпълнение да им
бъде връчена.
На М. А. И., заповедта е връчена на 29.12.2021г., като възражение по чл.414 от ГПК,
е депозирано от нея чрез пълномощник , на 26.01.2022г.
Съобщението до Т. А. Д. се е върнало в цялост, но на 26.01.2022г. от пълномощник
на лицето е депозирано възражение по чл.414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение.
С определение №57/154.02.2022г. съдът е указал на заявителя да предяви иск относно
вземането си против М. А. И. от гр.П. и Т. А. Д. от гр.С.-наследници на А.М. Й., за
солидарно заплащане на сумите по заповед за изпълнение №207/23.07.2021г.
Във връзка това Определение на съда, на 15.03.2022г. ищцовото дружество е
предявило настоящия иск
От приложения нотариален акт за продажба на недвижим имот № 91 том II рег. №
3188 дело 263/2018 г. , вписан в СВ с вх. № ***26.06.2018 г., акт № *** дело ***/2018 г. се
установява, че С. А. Й., на 26.06.2018г. е придобила недвижим имот, находящ се в гр.С.,
район О., ул.“****, представляващ пицария. За този имот е представен и нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека от същата дата-26.06.2018г.
В исковата молба ищецът твърди, че не му е заплатена стойността за доставка на
топлинна енергия за стопански нужди за периода от 11.2018г. до 04.2020г., както и дялово
разпределение за периода от 07.2018г. до 03.2020г.
За доказване на твърденията си, ищецът е представил и по делото са приети като
доказателства договор № ***/13.07.2004 г. между „Т. С.“ ЕООД и етажна собственост в
гр.С., ул.“****, със срок на договора от 3 години; протокол от 12.07.2004г. за проведено ОС
на етажните собственици от ул.“****, ведно с приложение 1 – етажни собственици,
нотариално заверени декларации от упълномощените лица от етажната собственост да
подпишат договор с „Т.С.“ ЕООД.
Приложени и приети по делото са и два договора между „Т. С.” ЕАД, като
възложител и „Т. С.“ ЕООД, като изпълнител-от 01.11.2007г. и от 03.06.2020г., съгласно
които възложителя възлага, а изпълнителя приема да извърши услугата дялово
разпределение на топлинна енергия между клиентите в сградата етажна собственост (СЕС)
и/или сграда с повече от един клиент, описани в Приложение 1-чл.1 от договорите. И двата
договора за сключени за срок от три години.За нито един от двата договора Приложение №1
не са представени по делото
Представени са и протокол за метрологична проверка на топломер от 23.03.2017г. и
от 15.03.2019г., в абонатна станция на ул.“****, ведно със свидетелства за проверки,
извършени от лаборатория
6
За доказване на твърденията си ищецът е представил и извлечение за абонат:
********** от 12.05.2021 г.; справка за отчетена топлинна енергия за ул.“Ч****; и фактури
за аб.№ № 381807, за топлинна енергия за период 01.11.2018г.-30.04.2020г., за отопление и
подгряване на топла вода, както и фактури за дялово разпределение за период 05.2018г.-
04.2019г., и 05.2019г.-04.2020г.; дебитни известия от изравнения за два периода 01.10.2018 г
– 30.04.2019 г., и периода 07.2019г-03.2020г. и кредитни известия за корекция на топлинна
енергия
От посоченото по-горе доказателства е видно, че общата сума за плащане по
фактурите е в размер 976.38лв. включваща доставка на топлинна енергия и дялово
разпределение. Посочената сума е претендирана както със заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, така и с исковата молба по настоящото дело. За тази сума, както бе
посочено по-горе, е издадена и заповед за изпълнение.
Истинността на приложените фактури, дебитни известия и кредитни известия не са
оспорена от ответниците.
По делото е приложена и покана до С. А. Й. и А.М. Й., от 30.11.2020г., с която са
уведомени за задължението си към ищцовото дружество към 25.11.2020г., и с която са
поканени в 7-дневен срок доброволно да заплатят посочената сума. Видно от приложените
две известия за доставяне, поканата е получена от името на двамата от дъщеря им-М. И., на
01.12.2020г., и на 02.12.2020г.
По делото са приложени и общи условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди от „Т. С.“ АД на потребители в гр.С..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По допустимост на иска
Съдът счита, след извършената служебна проверка, че предявения иск е недопустим
по отношение на ответника С. А. Й..
По отношение на този ответник, след запознаване с материалите по ч.гр.д.
№594/2021г. по описа на ПпРС установи, че заповедта за изпълнение й е връчена на
17.08.2021г. По ч.гр.д. №594/2021г. не е подадено възражение от нея срещу издадената
заповед за изпълнение, поради което съдът приема, че същата по отношение на нея, е
влязла в законна сила на 17.09.2021г. Ето защо съдът счита, че за кредитора-ищец в
настоящото дело липсва правен интерес от предявяване на иск по чл.415 от ГПК против този
длъжник, и същия по отношение на него се явява недопустим – обстоятелство, обуславящо
връщане на исковата молба и прекратяване на производството, на основание чл. 130 от ГПК,
в тази част.
По отношение на останалите двама ответника М. А. И. и Т. А. Д. настоящия
установителен иск е предявен след указания до кредитора по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК, и в преклузивния срок по чл. 415 от ГПК, поради което същият е допустим.
Разгледан по същество съдът намира, че същия е неоснователен по следните
съображения:
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 415 ГПК във вр. чл. 59 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал.1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с
друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно
преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена
възможност в други текстове на закона.
7
Вземането за неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД е обусловено от
установяването на следните елементи – 1). имуществено разместване в патримониума на
ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2).
връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от
общи факти, породили обогатяването и обедняването; 3). липса на правно основание за
имущественото разместване; 4). липса на друго основание за защита на правата на
обеднелия ищец.
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 59 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че
през процесния период ответникът е бил собственик на процесния имот, че е потребявал
топлинна енергия в имота за стопански нужди, както и е ползвал услугата дялово
разпределение, че не е имало годно правно основание ответникът да потребява тази енергия
(липса на валидно основание за имуществено разместване в отношенията между двете
страни), стойността и количеството на потребената топлинна енергия и на
възнаграждението за дялово разпределение на същата, както и че е поканил ответника да
плати сумите.
В конкретния случай твърдяното имуществено разместване се свежда до
установяване от страна на ищеца при пълно и главно доказване на обедняването му до
размера и количеството на доставената на ответника през исковия период топлинна енергия,
обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяване на разходи за
нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването -
че топлинната енергия е доставяна до имот на ответника при липса на валидно основание за
това имуществено разместване в отношенията между двете страни.
Следователно, основателността на предявения иск се предпоставя от установяването
на следните факти: 1). реално доставена топлоенергия за небитови нужди за процесния
имот; 2). реално ползване, в смисъл на обитаване на имота от ответника, за който се твърди
да е доставяна топлинна енергия.
Имуществените облаги се изразяват в увеличаване на актива на имуществото на
обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои
разходи, които той е трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи
води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с
правно основание чл. 59 от ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да
съществуват изгледи за тяхното връщане.
При така изложеното в настоящия случай, съдът не открива тъждество между
хипотезата на правната норма по която е квалифициран предявения иск, изхождайки от
твърденията на ищеца, и установените фактически отношения между страните по делото.
В настоящия случай ищецът твърди, че ответниците не са изпълнили задължението
си да сключат писмен договор за продажба на ТЕ, и в тази връзка за потребената в имота,
находящ се в гр.С., и за дяловото разпределение като потребители в сграда-етажна
собственост, следва да отговарят по правилата на чл.59 от ЗЗД
От представения по делото договор за покупко- продажба на недвижим имот от
26.06.2018г., обективиран в нотариален акт № 91, том III, дело № 263/2018г. се установява,
че на 26.06.2018г. С. А. Й. е придобила процесния имот, находящ се на адрес: гр. С.,
ул.“****, и представляващ пицария. По тези съображения се налага извод, че по правило за
възникналите във връзка с ползването на вещта задължения отговаря собственика на имота.
Като солидарен длъжник в заповедното производство (ч.гр.д. №594/21г.), кредитора е
насочил своето вземане и срещу съпруга на собственика-А. Й., макар и това обстоятелство
да не е посочено изрично в заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
След смъртта на съпруга-А. Й. наследствената маса като съвкупност от права и
задължения безспорно преминава върху неговите наследници по закон. В тази връзка
8
заповедния съд е спрял делото, и е дал указания до кредитора да посочи наследниците по
закон. В изпълнение на тези указания кредитора с молба е посочил тези лица, и съдът ги е
конституирал като страни по ч.гр.д. №549/21г. на ПпРС, след което, спазвайки процедурата
и с оглед подадените от тях възражения е указал да се предяви настоящия иск
Твърдения обаче затова, че М. А. И. и Т. А. Д. са наследници на починалия длъжник
липсват изложени в ИМ. Нещо повече обстоятелствата относно настъпилото законово
наследствено правоприемство между А. Й. и М. А. И. и Т. А. Д. не е доказано в процеса.
Липсват представени доказателства, както по настоящото дело, така и по ч.гр.дело за това
дали действително това са наследниците на починалия длъжник по закон, съотв. какви части
от това наследство притежават. Това обстоятелство е достатъчно да мотивира съда да
отхвърли така предявения иск като неоснователен, тъй като не може да прецени тези лица
могат ли да отговарят по така предявения иск, с оглед установените фактически отношения
по делото
Отделно от това обществените отношения, свързани с осъществяването на
производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се
регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ).
Според § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ "потребител на енергия или природен газ за стопански
нужди" е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на
държавния или общинския бюджет, като продажбата на топлинна енергия за стопански
нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и клиент на топлинна енергия за небитови нужди - чл. 149, ал.
1, т. 3 ЗЕ .
В случая ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на сключен
писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответниците.
Безспорно е по делото, че процесният топлоснабден имот е предназначен за
задоволяване на стопански нужди, съответно небитови нужди, доколкото представлява
пицария.
В настоящото производство не се спори, че между главните страни не е бил сключен
договор за продажба на топлинна енергия за процесния период в предвидената в чл. 149, ал.
1, т. 3 ЗЕ писмена форма, поради което помежду им не е възникнало валидно облигационно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за небитови (стопански ) нужди.
При невъзможност на топлопреносното предприятие да търси стойността на
доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с правата по чл.
59, ал. 1 ЗЗД, от която се е и възползвал, предявявайки настоящия иск
Релевантно за делото с оглед правния характер на предявения иск е дали
наследодателя на ответниците е ползвал имота лично през процесния период. Това е така,
защото само ползвайки го, той би могъл да се обогати със стойността на топлинната енергия,
потребена в него, съответно със стойността на възнаграждението за дялово разпределение.
В конкретния случай по делото не е доказано, че именно А. Й. е ползвал доставяната
до имота топлинна енергия през процесния период, съответно, че се е обогатил
неоснователно със спестяване на разходите за заплащането за сметка на ищеца. В тежест на
ищцовото дружество е възложено да установи по реда на пълното и главно доказване
всички елементи на съдебно предявеното вземане, включително и обстоятелството, че през
процесния период именно първоначалните длъжници са ползвали имота, съответно че те са
консумирали доставената в него топлинна енергия.
За да е основателна претенцията, основана на нормата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД не е
9
достатъчно да се установи, че ответникът е собственик на топлоснабдяван имот, а е
необходимо ищецът да проведе пълно и главно доказване, че насрещната страна реално е
ползвала топлинна енергия. При съобразяване на процесуалното бездействие на ищеца за
установяване на този релевантен спорен между страните факт, съдът следва да приложи
неблагоприятните последици на правилата за разпределение на доказателствената тежест и
да приеме за ненастъпили тези правни последици, чиито юридически факт е останал
недоказан.
При така установеното се налага извод, че не е налице елемент от фактическия състав
на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД - липсва обогатяване от страна на ответника, поради което
предявеният иск се явява неоснователен и по изложените по-горе съображения.
Иска за неоснователно обогатяване в размер на стойността на дяловото
разпределение на топлинна енергия е обусловен от изхода на делото по иска за стойността
на потребената топлинна енергия, поради което и доколкото съда прие, че същия е
неоснователен, то неоснователен е и иск за неоснователно обогатяване в размер на
стойността на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, извършвано за
процесния имот. Нещо повече, по делото не са представени доказателства затова дали
наследодателя на ответниците, които са конституирани именно като наследници на същия, е
бил потребител в сграда-етажна собственост. В представените договор от 2004г. и 2007г.
между ищцовото дружеството и третото лице помагач не касаят процесния период на
потребление, тъй като същите са със срок на действие от три години,т.е. предхождащ
исковия период, а представения договор между същите лица от 2020г. е в сила от
01.05.2020г., който период следва процесния. Съвсем отделен е въпроса, че в договорете от
2007г. и 2020г. е посочено, че услугата дялово разпределение ще се извършва по адреси
описани в Приложения 1, които изобщо не са приложени по делото, което е още един
аргумент за неоснователност на тази претенция.
Неоснователно е и вземането за лихва за забава. По правило вземането за
обезщетение за мораторна лихва при общия фактически състав на неоснователното
обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква от деня на забавата на длъжника, която при
липсата на определен срок настъпва след покана на кредитора. Поканата за заплащане на
обезщетение има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в
забава и дължи обезщетение по чл. 86, ал.1 от ЗЗД в размер на законната лихва върху
сумата, с която неоснователно се е обогатил.
В случая не са представени покани за заплащане на задълженията до М. А. И. и Т. А.
Д., поради което няма как и същите да са изпаднали в забава. Покана е била изпратена до
Алекси Йосифов, но от това не следва, че конституираните негови наследници по ч.гр.д.
№594/21г. на ПпРС следва да отговарят за претендираната лихва за забава, както за
потребената енергия, така и за дяловото разпределение.
Предвид гореизложеното предявените от ищцовото дружество против М. А. И. и Т.
А. Д., искове за признаване за установено, че същите дължат суми по издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №594/21г. по описа на ПпРС, както следва: Т. А. Д.- 158.48лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.11.2018г. – м. 04.2020г., 25.15лв. - главница за дялово разпределение за м. 07.2018г.-м.
03.2020г. и 0.73лв. - лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.08.2018г. до 12.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното
изплащане на задължението и М. А. И.- 158.48лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.11.2018г. – м. 04.2020г., 25.15лв. -
главница за дялово разпределение за м. 07.2018г.-м. 03.2020г. и 0.73лв. - лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2018г. до 12.05.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, следва да
бъдат отхвърлени като недоказани и неоснователни.
10
Водим от изложените съображения , съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „Т.-С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление – гр. С., район „****“, ул.“****, представлявано от А. С. А. и И. И. Е. против
М. А. И., ЕГН *****, от гр.П., ул.***** и Т. А. Д. , ЕГН ********** от гр.С., ул.“**** за
признаване за установено, че дължат суми по издадена заповед №207/23.07.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. №594/21г. по описа на
ПпРС, както следва: Т. А. Д. - 158.48лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.11.2018г. – м. 04.2020г., 25.15лв. -
главница за дялово разпределение за м. 07.2018г.-м. 03.2020г. и 0.73лв. - лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2018г. до 12.05.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.05.2021г. до окончателното изплащане на
задължението и М. А. И.- 158.48лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.11.2018г. – м. 04.2020г., 25.15лв. - главница за дялово
разпределение за м. 07.2018г.-м. 03.2020г. и 0.73лв. - лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.08.2018г. до 12.05.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 19.05.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
ВРЪЩА искова молба, вх. № 847/15.03.2022г. по гр.д. № 177/2022 г. по описа на
ПпРС, подадена от „Т.-С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
С., „*****, представлявано от А.С. А. и И. И. Е. против С. А. Й., ЕГН **********, от гр.П.,
ул.**** с която е предявен иск за установяване съществуване на вземането на ищеца спрямо
ответника за сумата 633.94лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.11.2018г. – м. 04.2020г., 100.62лв. - законна лихва за
забава от 31.12.2018г. до 12.05.2021г., 16.98лв. – главница за дялово разпределение за м.
07.2018г.-м. 03.2020г. и 2.92лв. – лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.08.2018г. до 12.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 19.05.2021г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е
издадена заповед №207/23.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК, по ч.гр.д. №594/21г. по описа на ПпРС, И
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 177/2022г. по описа на Районен съд –
Попово, по отношение на този ответник.
РЕШЕНИЕТО е поставено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца „Т.-С.” ЕАД, гр.С. -„Т. с.“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район *****, представлявано заедно от управителите М. П. С. и В. Л..
Решението частта, в която производството е прекратено подлежи на обжалване, в
едноседмичен срок, а в останалата част подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от
връчването му на страните, пред Търговищки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Попово:_______________________
11