ПРОТОКОЛ
№ 811
гр. Смолян, 17.09.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на десети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
Сложи за разглеждане докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20245440101304 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
На второ именно повикване в 11,05 часа се явиха:
ИЩЦАТА З. Х. Т., редовно призована, не се явява. Чрез адв. Л.Б. е
постъпила молба с вх. № 7581/05.09.2025 г.
ЗА ОТВЕТНИКА *** ООД, редовно призован, не се явява процесуален
представител в съдебно заседание. Чрез адв. М. е постъпила е молба с вх. №
7133/21.08.2025 г.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К. Г., редовно призована, налице.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото.
Предявен е иск от ищцата З. Х. Т. срещу ответника *** ООД, с който се
иска да бъде обявен Договор за потребителски кредит № 1085968, сключен на
04.06.2024 г. между З. Т. и „***“ ООД, ЕИК ** за НИЩОЖЕН, тъй като същият
съдържа нищожни неравноправни клаузи. Евентуално да бъде признато за установено
по отношение на „***“ ООД, че клаузата в чл. 11 от Договор за потребителски кредит
№ 1085968, сключен на 04.06.2024 г., която предвижда заплащане на неустойка в
размер на 987,18 лв., е нищожна.
В исковата молба се твърди, че на 04.06.2024 г., З. Т. е сключила Договор за
потребителски кредит № 1085968, по силата на който *** ООД й е предоставило в
заем сумата от 1900,00 лв. при фиксиран ГЛП от 50 % и ГПР от 65.22 %. Съгласно
1
погасителен план следвало да внесе 11 вноски, като сумата включвала главница, лихва
и неустойка за непредставяне на обезпечение, съгласно чл. 11 от договора.
Считам, Договор за потребителски кредит № 1085968 за НИЩОЖЕН поради
следните съображения.
Същият съдържа следните нищожни неравноправни клаузи: ГЛП е 50 % - видно
от самия договор лихвата е прекомерна и само на това основание договора следва да
се обяви за нищожен. Съгласно установена съдебна практика противно на добрите
нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва (в този смисъл Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г. на
ВКС, IIг. о., Решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, II г. о.,
Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, II г. о.; Определение №
901/10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г. на ВКС, IVг.о ).
Уговорената в процесния договор възнаградителна лихва надвишава трикратния
размер на законната лихва, която към 30.01.2024 г. е била 13.79% (съответно
трикратния й размер е бил -41.37 %). По този начин накърнява добрите нрави, което
обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.;
ГПР е 65.22 % - Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на
визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер - пет пъти
размера на законната лихва.; ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него не е
включена дължимата неустойка, което е още едно основание за нищожност на
договора;
В чл. 5 от Договор № 1085968 е посочено, че заемателят се задължава да
предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. Безусловна банкова
гаранция или 2. Поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на
определени от кредитора условия, а в чл. 11, страните се договорили, че в случай на
непредоставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в
размер на 987,18 лв.
Съгласно чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на
договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само
на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Спазването на това
изчисление, дава информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо
дължимата сума по договора. Годишният процент на разходите, представлява така
нареченото "оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и
се изчислява по специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички
разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В настоящия случай липсва ясно разписана методика на формиране
2
на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в
него и как се формира същия. По този начин потребителят е поставен в невъзможност
да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов
продукт. Посочено е, че ГПР е 65.22 %, ГЛП е 50 %, но от съдържанието на договора
не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е
формиран ГПР. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване
на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива
възражения или не (в този смисъл Решение № 23/07.07.2016г. по т. д. № 3686/2014г. на
ВКС, I т. о.). Доколкото в случая се касае за приложение на императивни
материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР №
1 от 09.12.2013г., постановено по тълк. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на
уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена
служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.
За да се отговори на въпроса дали договорът е нищожен, поради противоречие
със закона следва да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК -
„Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“, сред
които е чл. 22, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Според т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен
лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР.
Принципно няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на
възнаградителна лихва над размера на законната лихва, изчислена като основен лихвен
процент на БНБ + десет пункта надбавка, като тяхната свобода на договаряне не е
ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД. Действително с Постановление на
МС № 72/08.04.1994 г. (отм.) е определен само размерът на законната лихва, като със
заключителната разпоредба § 1 е отменено Разпореждане на МС № 1238 от 1951г. за
определяне на максималния процент на договорните лихви, без да бъде определен нов
максимален размер. Максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или
за забава) обаче е ограничен от нормата на чл. 9 от ЗЗД, съгласно която страните могат
свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
добрите нрави. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. от
15.06.20Юг. на ВКС, ОСТК, добрите нрави са неписани и несистематизирани морални
правила без конкретика, но които изхождайки от принципа за справедливост са
общоприети в обществото и субектите на правото следва да се ръководят от тях.
Въпреки тяхната абстрактност законът им е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора
със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с
3
които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва
се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и пр.
По отношение на изготвеният погасителен план в Приложение № 1 от договор
за потребителски кредит № 1085968/04.06.2024 г. е упомената сумата от 2180,82 лв.,
която сума ищцата трябва да заплати, като е включена и допълнително вноската с
неустойка, като общата сума възлиза на 3168,00.
Неустойката сама по себе си представлява акцесорно съглашение, с предмет
задължението на неизправна страна по правна сделка да престира определена парична
сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на породеното главно
задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани.
В решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 905/2011 г., Т. К., II т. о. на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че неустойката освен обезпечителна и
обезщетителна функция, има и наказателна функция, тъй като е предназначена да
санкционира неизправния длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора. За
да възникне правото на неустойка обаче, уговорката за дължимостта й не трябва да
противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите нрави,
разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и
добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. Противоречието със
закона и/или добрите нрави прави уговорката за неустойка НИЩОЖНА по силата на
чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и препятства възникването на вземането и на задължението за
неустойка.
Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит с
фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за кредитора по-голямо от
посоченото в чл. 32, ал. 4, е нищожна. Определено по критериите в чл. 32, ал. 4 от
ЗПК, обезщетението към датата на сключване на договора, в случая за неизпълнение
на задължението на заемателя да предостави на заемодателя уговореното обезпечение,
възлиза на повече от една трета от стойността на заетата сума, с оглед което клаузата
за неустойка по чл. 11 от договора е нищожна. Тази клауза освен това има за цел да
заобиколи изискванията на закона, който в чл1 71 от ЗЗД регламентира, че ако
длъжникът не е дал обещаните обезпечения, кредиторът може да иска изпълнение на
срочното задължение и преди срока, с оглед на което е нищожна и по смисъла на чл.
21, ал. 1 от ЗПК. Клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й
предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я прави нищожна поради противоречие с добрите
нрави, по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Още повече, че уговорената парична неустойка
няма как да улесни събирането на кредита доброволно и в същото време не е
адекватна да обезпечи разходите по принудителното събиране. Напротив, начислената
неустойка увеличава дълга на заемателя и води до затрудняване доброволното му
погасяване, както и до увеличаване на разноските при евентуално принудително
събиране. Всичко това навежда на извод, че целта на неустойката е неоснователно
обогатяване на кредитора. Неустойката е за неизпълнение на задължение, което не е
свързано пряко с претърпени вреди, като няма данни за ответника да са настъпили
вреди от непредоставянето на обезпечение, което също сочи, че неустойката излиза
извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно
обогатяване.
Съобразявайки чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, чл. 9 от ЗЗД, чл. 26, ал. 1 предл. 3-то от ЗДД,
задължителните постановки в т. 3 на ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС съгласно
които нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е всяка неустойка, уговорена
от страните извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
4
както и практиката на ВКС/Решение № 181/26.02.2015 г. по дело № 4386/2013 на ВКС,
ТК, II т. о. и други/, че преценката за нищожност се извършва към момента на
сключване на договора в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай
факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото
задължение с други различни от неустойката правни способи, вида на самата
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението
между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението, то
уговорената неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като още
към сключване на договора води до възможност за несправедливо обогатяване на
кредитора, при което за последният вземане за неустойка за забава не е възникнало.
(Решение № 74 от 22.01.2020 г. по гр. д. № 3507 / 2019 г. на XI състав на Районен съд -
Русе; Решение № 435 от 11.10.2023 г. по гр. д. № 714 / 2023 г. на Районен съд -
Кърджали)
Кумулирането на неустойката към погасителните вноски води до "скрито"
оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за
потребителя като ГПР от 65.22 % нараства допълнително и обогатява неоснователно
кредитора като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по- силната
страна, извън посочените ГЛП и ГПР. Съгласно чл. 19 от ЗПК, годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит като в него
не се включват разходите, които потребителят дължи при неизпълнение на договора.
Уговарянето на неустойката, която не е за неизпълнение на задължение от основния
предмет на договора, заобикаля ограничението в чл. 19, ал. 4 ЗПКр при определяне
ГПР и не попада в обхвата на дефинираните понятия за дължими суми по договор за
потребителски кредит в §1-3 от ДР на ЗПК, като посочването на ГПР само привидно
изпълнява изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 9 и т. 10 от ЗПК, т. е. макар формално
същият да са уговорени в допустим размер, то при неизпълнение на задължението на
заемателя да предостави обезпечение, в негова тежест според чл. 11 от договора е
заплащането на неустойка, уговорена извън присъщите й функции, при което същата
се явява нищожна като противоречаща на добрите нрави и клаузата следва да се
прогласи за нищожна.
Добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са неписани морални норми с
правно значение, нарушаването на които има същата правна последица като
противоречието със закона - нищожност на договора. Следва да отбележи, че
константната практика, формирана по повод искове, с предмет вземания за неустойка,
е категорична, че съдът е длъжен да следи служебно за спазването на добрите нрави,
като при разрешаване на спор за съществуване на вземане за неустойка дължи
самостоятелна преценка за действителността на неустоечната клауза, независимо дали
страните са се позовали на нищожността й - в този смисъл Решение № 247/11.01.2011
г. по т. д. № 115/2010 г. на ВКС, II, Т. О. и Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. №
1050/2011 г., на ВКС, II Т. О.
Съдебната практика и закона са категорични, че по един нищожен договор
заемателя следва да се върне единствено главницата по договора, какъвто е настоящия
случай. Всички надвнесени суми обаче следва да се върнат обратно на доверителката
ми, тъй като са дадени по един нищожен договор и представляват неоснователно
5
обогатяване на ответника, респ. поради нищожност на клаузата за неустойка следва да
се върнат всички внесени суми за неустойка.
С постъпила в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, исковете се
оспорват като неоснователна, като се излагат съображения за това.
Неоснователни са претенциите на ищеца за обявяване на недействителност на
договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, както и за
нищожност на клаузата от договора, уговаряща неустойка за неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение.
Не е налице недействителност по смисъла на ЗПК.
На първо място следва да се посочи, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД
нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия
договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Настоящият случай е именно
такъв. Неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем,
напротив тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на
акцесорно задължение на заемателя. Също твърдим, че в случай че неустойката се
приеме за нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните,
респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е
включена в ГПР са неоснователни.
Валидността на договор за кредит № 1085968 произтича от това, че основните
му параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона
форма. Отделно от това са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК.
Клаузата, с която е определена и приложимата лихва по кредита е индивидуално
уговорена и съставена на ясен и разбираем език. Нещо повече, ясно изразеният размер
на лихвения разход върху предоставената сума не изисква преценка за неравноправен
характер на договорната клауза, тъй като е част от основния предмет на договора. Така
Решение № 50086 от 21.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1027/2022 г., I т. о., ТК. В
процесния договор лихвата е уговорена като фиксирана за целия срок и е посочена,
както в проценти, така и с цифрова стойност, а частта лихва във всяка една анюитетна
вноска е изрично описана в Погасителния план. От това е ясно, че лихвата е ясно и
изрично посочена в договора и за потребителя не се създава никакво съмнение каква е
конкретната стойност на цената, която се задължава да плати по кредита. Когато
лихвата е определена като фиксирана за целия период, не се посочва референтен
лихвен процент, тъй като същият е относим при уговорена променлива лихва. Същото
се отнася и за период, условия и процедури за промяна на лихвата. В случая лихвеният
процент е един и е константен за целия период на договора. Предвид това изложените
аргументи за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК са напълно несъстоятелни.
Противно на твърдението в исковата молба, с клаузата за неустойка не се
заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а по отношение на формирането на годишния
процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
изисквания. Както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно
е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от
посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Съгласно чл. 19, ал. 4
ЗПК „ГПР не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и валута, определена с Постановление на МС на РБ.“
При нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от
6
68,90% и ГПР определен в процесния договор в размер на 65,22%, е видно, че в случая
годишният процент на разходите не надхвърля три пъти размера на законната лихва за
забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР.
Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване
на договора. От своя страна, неустойката е проявление на свободата на договаряне
между страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че
кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя
след сключване на договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, става ясно,
че е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР.
ГПР е сбор от разходите, които представляват цената за предоставената на
потребителя услуга. За да бъде информирано решението на кредитополучателя, то
същият следва да е наясно предварително за размера на тази цена. Именно поради това
законодателят е установил императивното задължение за институциите, предоставящи
заеми и кредити по занаят да посочват сбора и компонентите на ГПР. Съгласно чл. 19,
т. 2 от Директива 2008/48/ЕО „За целите на изчисляването на годишния процент на
разходите се определят общите разходи по кредита за потребителя, с изключение на
сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от задълженията му
според договора за кредит“. Неустойката, от своя страна, обслужва неизпълнението и
нейната функция е да обезщети страната по сключения договор. Тя представлява право
на изправната страна и подлежи на договаряне между страните. Нещо повече, в
настоящия случай, освен че неустойката е дължима от потребителя за неспазване на
конкретно задължение по договора, тя е уговорена като фиксиран размер и двете
страни са били напълно наясно с размера й още преди да настъпи фактът на
неизпълнение на задължението, което обезпечава. Предвид изложеното, двете понятия
не бива да се смесват, те нямат обща, дори близка правна характеристика и функция.
Разходите, които се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно
към датата на сключване на договора. В настоящия случай неустойката е
индивидуално договорена между страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема
- такава би била дължима след сключване на договора и само в случай че
заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си. Т.е. към датата на
сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащане
на неустоечната сума. Неустойката е уговорена като фиксирана сума и изцяло в полза
на потребителя е разсрочена на вноски, които може да изплати заедно със съответната
част за главница и лихва на всеки падеж. Търговецът е внесъл достатъчно яснота по
този въпрос, като в погасителния план към договора, е посочена възможната вноска за
неустойка за целия период на погасяване. Обстоятелството, че тя се дължи само при
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е посочено изрично в
плана за погасяване, като в 6-та и 7-ма колона от него с знак „*“ и съответната бележка
след плана е посочено, че тези суми ще бъдат дължими само при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение по кредита. Ясно и точно са посочени
размерите на вноските с и без неустойка, каква част от тях представлява лихва и
главница към всеки един падеж. Смисълът да бъдат посочени сумите е именно пълна и
изчерпателна информираност на потребителя за задължението му към търговеца при
всяко възможно развитие на правоотношението им.
По отношение на действителността на лихвата по договора.
Възнаградителната лихва е възнаграждение/цена, която се дължи за ползването
за определено време на предоставени от страна на заемодателя/кредитодателя по
7
договор парична сума или други заместими вещи. В настоящия случай лихвата по
кредита е фиксирано уговорена за целия срок на договора, като при това
обстоятелство "***" ООД, ЕИК ** не си е запазило правото да променя едностранно
същата. Между страните е уговорено, че договорената лихва ще се разпределя във
всяка една от вноските по кредита, а няма да се заплаща на кредитодателя еднократно
в пълен размер. По този начин се цели поставяне на кредитополучателя в по-
благоприятно положение, тъй като не е ангажиран от връщане на суми в пълен размер
в кратки срокове. Моля да имате предвид, че в Част II от европейският формуляр са
посочени размерът на заемната сума, размерът на фиксираната възнаградителна лихва
и размерът на общата сума, която следва да бъде изплатена на кредитодателя, като по
този начин кредитополучателят е бил напълно информиран за условията, преди да
сключи съответния договор. Погасителният план, който е неразделна част от Договора
включва пълна и точна информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, както и каква част от вноската представлява
главница и каква лихва.
Твърденията, че уговореният фиксиран лихвен процент по договора е в
противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава три пъти размера на законната
лихва са неправилни и необосновани. На първо място, доводът, че конкретно
съотношение между възнаграждението по договора и трикратния размер на законната
лихва противоречи на закона и основополагащи правни принципи, без подобен лимит
да е законодателно уреден, и при ясно и недвусмислено определен лихвен процент за
целия срок на договора, не може да намери основание нито в закона, нито в правната
доктрина. Наличието на противоречие с добрите нрави се преценява за всеки отделен
случай като меродавна за преценката е конкретната фактическа обстановка. Те не
представляват конкретни правила, а морални принципи, поради това изводът, че са
нарушени не може да бъде изведен като императив за всеки случай, в който договорно
задължение има една конкретна стойност. На следващо място, възнаградителната
лихва е част от ГПР, в същото време в закона е установен максималният размер на
ГПР, който към датата на сключване на договора е 68,90%. От това следва, че
максималният възможен размер на договорната лихва е нормативно регулиран, макар
и опосредено. В същия смисъл е и актуалната съдебна практика - Решение № 50086 от
21.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1027/2022 г., I т. о., ТК; Решение № 3232 от 12.07.2023
г. на РС - Пловдив по гр. д. № 1056/2023 г.; Решение № 1498 от 18.12.2023 г. на ОС -
Варна по в. гр. д. № 2009/2023 г.; Определение № 837 от 22.03.2023 г. на ОС - Бургас
по в. ч. гр. д. № 2206/2022 г.; Решение № 892 от 25.09.2023 г. по гр. д. № 5427/2022 г.
на Районен Съд - Перник; Решение № 181 от 15.01.2024 г. по гр. д. № 2362/2023 г. на
Районен Съд - Велико Търново; Решение № 199 От 15.01.2024 г. по гр. д. № 1837/2023
г. на Районен Съд - Велико Търново; Решение № 377 от 23.04.2024 г. по в.гр. д. №
288/2024 г. на Окръжен Съд - Бургас; Определение № 1099 от 24.04.2024 г. по в. ч.
гр. д. № 425/2024 г. на Окръжен Съд - Бургас и мн. други.
При така формулираните клаузи и от съдържанието на договора става ясно, че
още към момента на сключването му потребителят е бил уведомен за всички възможни
суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни
хипотези на развитие на отношенията им. Това е постигнато с индивидуално
уговорени параметри на договора, за които потребителят е бил наясно предварително,
като е имал възможността да се откаже от договора без каквито и да било последици
при сключването му, както и след това.
Оспорената неустойка е действителна.
8
Оспорената от ищеца неустойка е била уговорена като санкция за неизпълнение,
в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора
ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения -
банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в договора условия.
Съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК предоставянето на обезпечения при потребителското
кредитиране е съобразена със закона практика, която не води задължително до
неравновесие в правата и задълженията на страните: представляваното от мен
дружество е предоставило паричен заем срещу обезпечение, а кредитополучателят се е
задължил да върне заетата сума и договорената лихва. Процесният договор за
потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищеца, който е попълнил искане
за сключване на договор за кредит, получил е подробна информация за желания от
него кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и е имал
пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи
различни формулировки. Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре
ангажимента, който поема по силата на клаузата от договора, задължаваща го да
предостави обезпечение по кредита, кредитополучателят е разполагал с цели 14
/четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на
чл. 29 ЗПК, информация за което е получил още със Стандартния европейски
формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от оспорената в настоящото дело
неустойка, както и без никакви други отрицателни последици - заплащане на
обезщетения или такси. Именно чрез възможността за отказ от договора се гарантират
в най-пълна степен правата на потребителя, в случай че последният реши, че е
сключил договор при недостатъчно изгодни за него условия. Друга възможност за
кредитополучателя е било удължаването на тридневния срок чрез предоставянето на
нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на различно заместващо
обезпечение като издаването на запис на заповед например. В случая ищецът не се е
възползвал от нито една от договорно и законоустановените си права. Всъщност от
фактическата обстановка на казуса и процесуалното поведение на ищеца става ясно,
че потребителят изобщо не е имал намерение да предоставя обезпечение, тъкмо
обратното, с изтеглянето на кредита е целял да се обогати неоснователно от
кредитодателя си, като впоследствие заведе максимален брой неоснователни искове
срещу своя кредитор. Очевидно е, че същият е договарял недобросъвестно в
нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип на правото, че
никой не може да черпи права от неправомерното си поведение.
Няма как в случая да се твърди противоречие на договорната неустойка с
добрите нрави, поради изброените по-горе причини и възможността
кредитополучателят да може да въздейства върху обстоятелствата, водещи до
начисляването и, респективно върху цялостното и отпадане. На следващо място
неустойката е имала предварително определен начален и краен момент, също така е
била с фиксирани параметри за срока на договора. И доколкото преценката за
нищожност на неустойката на това основание се прави за всеки конкретен случай,
както задължава Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г на ОСТК на
ВКС; Решение № 776 от 5.01.2011 г. на ВКС по гр.д. № 969/2009 г., !Уг. о., ГК, смятам,
че в разглеждания такъв противоречие с добрите нрави не е налице, още повече,
доколкото при изследването на този въпрос се прави проверка за наличие и на
допълнителни критерии, които също отсъстват, като например този дали изпълнението
на задължението е обезпечено с други правни способи като поръчителство, залог или
ипотека, както и дали неустойката е в прекомерно съотношение с очакваните от
неизпълнението вреди. При сключване на процесния договор кредитополучателят не е
9
предоставил обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от връщането на
предоставения заем, въпреки изискването за това, а от своя страна кредиторът е
направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова обезпечение в
хипотезата на несъбираемост на вземането, калкулирайки я в договорната неустойка,
като е дал възможност и допълнителен срок на клиента да предостави такова
обезпечение и съответно да не плаща неустойката. Следва да се вземе предвид също,
че в практиката на ВКС се приема, че кредиторът има право на неустойка, само ако е
налице формата на неизпълнение на длъжника, за която същата е била уговорена. В
този смисъл, когато договорената неустойка е компенсаторна, в единовластна
преценка на кредитора в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД е да иска или реално
изпълнение, заедно с обезщетение за вредите по общия ред, или уговорената за
неизпълнението на длъжника компенсаторна неустойка /Решение № 26 ОТ 26.04.2017
Г. ПО т.д. № 50246/2016 г., III Г. О. на ВКС, Решение № 123 от 17.11.2010 г. по гр.д. №
698/2009 г., II ГО. НА ВКС и др/.
Не е налице неравноправност по ЗЗП. Всички доводи за нищожност на
процесната клауза за неустойка, изложени в исковата молба, са неоснователни.
Клаузите на договора, включително оспорените не са във вреда на потребителя,
отговарят на изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В случая не е налице нито
една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, като едновременно с това клаузите са уговорени
индивидуално с потребителя, същите са ясно и точно описани, като дават на
потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение
към търговеца. Тази яснота у ищеца е била налице както преди сключване на договора,
така и при подписването му. В Стандартния европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити са посочени разходите по кредита, размера
на договорната лихва, ГПР, както и размера на неустойката, уговорена впоследствие в
договора за кредит. В Погасителния план към договора са изчерпателно посочени
компонентите на всяка една възможна вноска, както при предоставяне на обезпечение,
така и в случай че такова не бъде дадено. В самия договор са посочени условията за
предоставяне на обезпечение и сроковете за това. И лихвата и неустойката са
фиксирани и ясно описани в договора, така че клаузите им нямат нужда от
допълнително тълкуване с цел потребителят да разбере с какво и при какви условия се
задължава. Стойността на неустойката е посочена в общ конкретен размер чрез
цифрова стойност, не в процент, предпоставките при които се дължи са точно и
изчерпателно изброени, както и начинът на плащане - срок и размер на всяко едно
отделно плащане до крайния падеж на договора.
Така кредитополучателят е бил информиран за условията за ползване на
продукта на търговеца предварително - да върне главницата и лихвата, да представи
обезпечение, като има право на избор какво да бъде то, в случай че не го направи, да
плати и фиксирана неустойка в точен и индивидуално определен размер. Предвид това
е изключено ищецът да не е бил предварително наясно с икономическите последици от
сключваните договора за кредит, респективно да е налице нарушение на чл. 143 ЗЗП.
Ето защо, всички твърдения за липса на информация за разходите по връщане
на предоставения кредит са неоснователни, предвид фактът, че клаузите на договора
са съставени на ясен и разбираем език по смисъла на чл. 147 ЗЗП. Значението и
последиците от обвързването с тях са недвусмислено посочени в договора, който
съдържа и погасителен план на вноските за целия период на кредита.
Изложеното изключва възможността потребителят да не е бил предварително
10
наясно с икономическите последици от сключваните договора за кредит, респективно
да е налице нарушение на чл. 143 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП.
Водени от гореизложеното твърдим, че процесните клаузи напълно отговарят на
изискванията на ЗЗП и Директива 93/13 ЕИО за неравноправните клаузи в
потребителските договори, многобройната и приложима практика на СЕС, както и
многобройната такава на националния съд по въпроса кога е налице действителност на
клаузата, уговорена с потребител, а именно: да бъде индивидуално договорена и
съставена по прозрачен начин. Изискването договорните клаузи да са изразени на ясен
и разбираем език, следва да се схваща като налагащо задължение не само договорните
клаузи да са ясни и разбираеми за потребителя от граматическа гледна точка, но и в
договора да е прозрачно изложен точният механизъм за отпускане и издължаване на
заемната сума, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и
разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици. Така Решение
от 30.04.2014 г. по дело С-26/13 СЕС във връзка с Директива 93/13 ЕИО за
неравноправните клаузи в потребителските договори, т. 40, т. 67 - т. 75.
На самостоятелно основание всички изложени твърдения за нищожност на
договора и отделните му клаузи се оборват от факта, че в периода 2020 г. - 2024 г.
между настоящите страни са сключили общо 17 договора, които съдържат уговорка за
плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита.
В случая вместо да упражни някое от договорно и законоустановените си права
още при сключване на първия договор - да прекрати договора, да поиска удължаване
на срока за предоставяне на обезпечение или за замяната му с друг вид,
кредитополучателят по своя инициатива е сключил 16 договора с уговорка за плащане
на неустойка, респективно при идентични условия. Очевидно е, че при сключването на
всеки следващ договор потребителят е бил наясно с условията за предоставяне на
обезпечение и за плащането на неустойка, в случай че обезпечение не бъде осигурено,
но въпреки това е изтеглил заемните суми и се е ползвал от тях. От тази фактическа
постановка става ясно, че ищецът е сключил договорите с единствената цел да се
обогати за сметка на ответника, като ползва кредитите, а след това заведе искове за
недействителност. Това е в пряко противоречие с добросъвестността, която страните
си дължат в преддоговорните отношения по чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип, че
никой не може да черпи права от неправомерното си поведение. Ако целта не беше
такава, то потребителят щеше да се откаже още от първия договор или просто не би
сключил 17 договора при същите условия, в който случай щеше да върне само чистата
стойност на кредита на кредитора си. И точно заради това, че не го е сторил, а
впоследствие е образувал съдебно дело, води до пълна неоснователност на
претенциите за нищожност на клаузи от договора.
Отделно от недобросъвестността на кредитополучателя, гореизложените факти
водят и до явния извод, че е налице индивидуално договаряне и добросъвестност от
страна на кредитора, тъй като в продължение на няколко години ищецът е ползвал
многократно един вид кредитен продукт, респективно многократно се е запознавал с
условията му, като по всеки отделен кредит е получавал преддоговорна информация и
сам е избирал да се обвърже с клаузите за неустойка при безспорното знание за
икономическите последици на тези уговорки. В същия смисъл е и цитираната по-долу
съдебна практика, постановена при идентична фактическа обстановка, в която
потребител оспорва клауза, с която се е задължил повече от един път. Това опровергава
твърденията за недобросъвестност, нарушение на принципа за справедливост и
добрите нрави от страна на кредитодателя.
11
По отношение на твърдението за неравноправност.
Настоящият договор следва да се тълкува в контекста на трайните отношения
между страните, създадени на база 17-те договора за кредит, които съдържат една и
съща уговорка и предоставят идентични кредитни продукти при идентични условия.
Това е необходимо, тъй като преценката за неравноправност на клаузи, сключени с
потребител на първо място винаги започва от въпроса налице ли е индивидуално
договаряне на конкретното условие. А след това дали клаузите, с които се обвързва
потребителят, му дават достатъчно ясна и точно информация, за да предвиди
конкретните параметри на финансовите си задължения за целия период на
обвързаността си с търговеца. Именно на тази основа СЕС прави преценка за
равноправност на клаузите от потребителските договори, тяхното противоречие с
добрите нрави и добросъвестността.
В случая не би могла да е налице липса на индивидуално договаряне на
процесните клаузи, както и липса на информираност с условията и последиците от тях,
доколкото потребителят се е запознавал с тях многократно и всеки път е имал
възможност да не се задължава с тях, но сам е избирал да направи обратното. Още при
сключване на първия договор потребителят е бил информиран за условията за
ползване на продукта предварително - да връща заемната сума при фиксирана лихва,
да представи обезпечение в уговорения срок, като има право на избор какво да бъде
то, а в случай че не го направи, да плати и неустойка в точен и индивидуално
определен размер. Впоследствие и след еднократно задължаване с тези условия,
потребителят отново е избрал същите условия и повторно се е задължил с тях, като
това поведение е повтаряно до сключването на 17 идентични договора. От тук е явно,
че в случая е налице индивидуално договаряне, което изключва неравноправността на
оспорените клаузи и липсата на достатъчно информация за финансовите задължения,
които се поемат с тях.
ОТ *** ООД е постъпила и насрещна искова молба, с която се иска да бъде
осъдена З. Х. Т., ЕГН **********, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, а при условията на
евентуалност, в случай че целият договор бъде обявен за недействителен - на
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 ЗПК, да заплати на *** ООД, ЕИК ** сумата от
206 лв. /двеста и шест лева/, представляваща част от неизплатено задължение за
главница по Договор за паричен заем № 1085968 от 04.06.2024 г., в общ размер на
1520,49 лева, ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до
окончателното плащане, като се сочи, че между страните е налице Договор за
потребителски кредит № 1085968, по силата на който *** ООД, ЕИК **, е
предоставило на З. Х. Т., ЕГН ********** заемна сума в размер на 1900 лева. Заемната
сума е предоставена на кредитополучателя на датата на сключване на договора, като
последният служи за разписка за изплатените суми - чл. 4, ал. 1 от Договора. Съгласно
чл. 3 от договора и Погасителния план към него, кредитополучателят се е задължил да
върне главницата при фиксиран лихвен процент от 50% на 11 двуседмични вноски с
дата на първо плащане 18.06.2024 г. и последна вноска на 05.11.2024 г., като в
погасителния план са посочени конкретните дати на падежите. Предоставянето,
респективно усвояването на заемната сума се доказва
и от признанието в исковата молба.
Предвид изложената фактическа обстановка, правните аргументи за
основателност на насрещния иск са следните:
От твърденията на страните и представените доказателства по безспорен начин
12
се установяват фактите на сключване на процесния договор и предоставяне на
заемната сума в полза на кредитополучателя. Молим съдът да ги отдели като
безспорни по делото.
Едновременно с това З. Х. Т., ЕГН **********, е в неизпълнение на
задължението си да върне предоставената заемна сума при условията и в сроковете по
договора.
След подписване на договора и усвояване на кредита, кредитополучателят не е
изпълнил задължението си да предостави обезпечение съобразно условията на чл. 5,
поради което се е активирала предвидената в чл. 11 договорна неустойка.
Кредитополучателят е правил следните плащания по договора за кредит: на 27.06.2024
г . - 288 лева, на 01.08.2024 г. - 576 лева, на 01.08.2024 г. - 30 лева, на 31.08.2024 г. - 20
лева, на 02.09.2024 г. - 290 лева, на 13.09.2024 г. - 290 лева и на 14.01.2025 г. - 200 лева.
Като общо платеното е в размер на 1694 лв., с която сума са погасени изцяло първите
пет вноски по кредита и частично шестата. За доказване на тези твърдения
представяме Справка за движенията и актуалния размер на дълга по кредита и
Извлечение за бъдещите и предстоящи плащания.
В случая задължението по кредита е изцяло падежирало с изтичането на срока
за последната вноска на 05.11.2024 г. Общото задължение по договора е в размер
2020,06 лева, от които 1520,49 лева главница, 48,45 лева възнаградителна лихва, 117
лева договорна неустойка и 334,12 лева такси.
Предвид наличието на неизпълнение от страна на кредитополучателя и
изискуемостта на предоставената главница, за кредитора е налице безспорен правен
интерес от предявяване на настоящата искова молба.
С настоящото предявяваме два евентуално съединени иска, и двата за осъждане
на ответника да плати единствено главница по договора, като:
Главният иск е предявен на договорно основание и е частичен - за вземане за
част от общо дължимата главница по договора. Обстоятелството, от което произтича
вземането на ищеца е наличие на неизпълнение от страна на заемополучателят.
Евентуалният иск, по който искаме съдът да се произнесе само ако направи
преценка, че договорът за кредит е недействителен в цялост, е предявен на
извъндоговорно основание - за осъждане на кредитополучателя да върне чистата
стойност на кредита съгласно задължителното и специално предписание на чл. 23 ЗПК.
При формиране размера на иска от предоставената и усвоена от кредитополучателя
заемна сума са приспаднати всички извършени до този момент плащания по договора.
Постъпил е отговор на насрещната искова молба от З. Х. Т. във връзка с
неравноправността на клаузите в процесния договор .
Сочи се, че по отношение процесния договор са приложими изискванията на
ЗЗП, тъй като е договор, сключен с потребител. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП
неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Текстът
на ал. 2 дефинира клаузите, които не са уговорени индивидуално - клаузи, изготвени
предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им. От представените писмени доказателства следва да се направи
извод, че потребителят не е могъл да влияе върху съдържанието им, искането и
договора са изготвени предварително. В пакета допълнителни услуги са включени
действия, свързани с усвояване и управление на кредита, за които не би следвало да се
начислява отделна такса - чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Освен това с включването на
възнаграждението по пакет от допълнителни услуги, размерът на ГПР се променя в
13
пъти, т. е. увеличава се в полза на ответното дружество. Също така доказателства, че
ищцата ще бъде одобрена за заема, за който кандидатства и без тези допълнителни
услуги, не се представят. Ето защо намираме, че клаузата на чл. 3 от Договора за
допълнителни услуги заобикаля забраната на чл. 10а, ал. 2, чл. 19, ал. 4 ЗПК, води до
неоснователно обогатяване на ответника и се явява неравноправна на основание чл.
143, ал. 2, т. 20, във връзка с ал. 1 ЗЗП, с нея се цели неоснователно обогатяване на
кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази
такса представлява и скрит разход по договора за кредит и за длъжницата не е било
ясно какво би било оскъпяването на кредита.
Във връзка с ГПР и неустойката по договора.
В настоящия случай липсва ясно разписана методика на формиране на
годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в
него и как се формира същия. По този начин потребителят е поставен в невъзможност
да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов
продукт. Кумулирането на неустойката към погасителните вноски води до "скрито"
оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за
потребителя като ГПР нараства допълнително и обогатява неоснователно кредитора
като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна,
извън посочените ГЛП и ГПР.
По отношение на насрещната искова молба: В законоустановения срок
представям отговор на насрещната искова молба на „***“ ООД, ЕИК **, с която се
иска осъждането на доверителката ми на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД да заплати на
„***“ ООД сумата от 206 лв., представляваща част от неизплатено задължение за
главница по Договора за паричен заем № 1085968 от 04.06.2024 г., ведно със законна
лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане.
Както и в условията на евентуалност на основание чл. 23 ЗПК, ако бъде уважен
искът ни за прогласяване на нищожността на Договора за паричен заем, да бъде
осъдена да заплати сумата от 206 лв., представляваща неизплатената част от чистата
стойност на кредита, ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния
иск до окончателното плащане. Искът на „***“ ООД е основателен, тъй като съгласно
съдебната практика по един нищожен договор за потребителски кредит заемателят
дължи единствено главницата по него. Съответно не оспорваме, че доверителката ми
дължи главницата по потребителския кредит. Ответникът прави признание в
насрещната си искова молба, че са внесени общо 1 694 лв. по процесния договор,
които следва да се приспаднат от дължимата главница. Признава се единствено, че
ищцата дължи сумата от 206 лв. неизплатена все още главница.
Ищецът следва да установи основанията за недействителност на процесната
договорна клауза.
Сне се самоличността на вещото лице както следва:
К. К. Г. – *** г., българка, б.гр., разведена, неосъждана, без родство и дела.
Съдът предупреди вещото лице за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г. – Поддържам заключението си.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението по назначената ССчЕ, изготвено от вещото лице Г., на
която да се изплатят 350,00 лева от внесения депозит.
14
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение на 10.10.2025 г.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, закрито в 11,10 часа.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
15