Р
Е Ш Е Н И Е N 236
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
гр.Поморие, 07.11.2019 год.
ПОМОРИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в публично съдебно заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАСЯ ЯПАДЖИЕВА
при участието на секретаря: Валентина Атанасова като разгледа докладваното от съдия Н. Япаджиева гр.д.N 483 по описа за 2019год. и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството пред ПРС е образувано по подадена искова молба от непълнолетният Т.Ю.М. *** действащ със съгласието на своята майка и законен представител М.А.Ю. против Ю.С.М.. В исковата молба твърди, че ответникът с решение №153/2005г. по гр.д.№117/2005г. по описа на ПРС е осъден да заплаща на детето Т.М. месечна издръжка в размер на 50 /петдесет/ лева, която е крайно недостатъчна, тъй като са изминали 14 години от определяне на издръжката и нуждите на детето са нараснали, като същият е ученик в Професионална гимназия по химични технологии в гр.Бургас, пътува всеки ден до гр.Бургас, а само картата му за пътуване е 102лв. Освен това детето често боледува и това налагало всеки месец да се закупуват медикаменти. Майката работи целогодишно като хигиенист в хипермаркет „Комсед“ к.с. Слънчев бряг със месечно възнаграждение в размер на 750 лв. Сочи, че освен издръжката от 50 лв., бащата не предоставя никакви други средства, а същата е крайно недостатъчна и моли съдът да осъди ответника да заплаща издръжка в размер на 250 лв. месечно, считано от подаването на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване. Представя доказателства. В съдебно заседание чрез пълномощника си подържа иска.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника чрез назначеният му особен представител, който счита иска за основателен до размера на законния минимум. Не оспорва, че е изминал един голям период от време, в който възрастта и нуждите на детето както и икономическите условия са се изменили трайно и съществено, което налага размерът на издръжката да бъде актуализиран по начин да задоволява жизнените потребности на нуждаещия се от издръжка, но счита, че издръжка в размер на 250лв. е завишена, поради липса на неоспорими доказателства за финансовата възможност на бащата да заплаща издръжка в претендирания размер.
Предявения иск е с правно основание чл. 150 във вр. с чл. 143 от СК.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че ответникът е баща на детето, като по делото е представено удостоверение за раждане от което се установява, че родителите на непълнолетния ищец са М.А.Ю. и Ю.С.М.. Не се спори, че брака между родителите е прекратен и родителските права по отношение на детето Т.Ю.М. са предоставени на майката. Установява се от представеното Решение от №153/2005г. по гр.д.№117/2005г. по описа на ПРС, че ответникът е осъден да заплаща на детето Т.Ю.М. издръжка в размер на 50 /петдесет/ лева, чрез неговата майка и законен представител М.Ю., считано от 19.09.2005г. Установява се от представеното удостоверение издадено от директора на Професионална гимназия по химични технологии „Акад.Н.Д.Зелинский“ в гр.Бургас, с изх. №908/18.06.2019г., че Т.Ю. М. ЕГН********** е ученичк в IХ клас за учебната 2018/2019г. Представено е удостоверение издадено от „Комсед“ АД на законния представител на ищеца М.А.Ю. от което е видно че брутното трудово възнаграждение на майката на ищеца за периода от месец юни 2018г. до месец май 2019г. включително е в размер на 9046.23 лв., като месечното брутно възнаграждение е средно по около 770лв.
По делото са допуснати двама свидетели Ф. Ю. колежка на майката на детето и А.А. А.лекар в с.Габерово. В показанията си свидетелката Ю. свидетелства, че познава детето Търък и М. с която са колежки, познава и ответника, тъй като той е от Дъбник и знае, че работи в чужбина и строи нова двуетажна къща. Твърди, че М. получава месечно възнаграждение в размер на около 700 - 800 лв. и тези средства не са и достатъчни и се налага да купува лекарства на детето всеки месец, тъй като то много често се разболявало и имало проблеми с с пръстите на краката, поради което се налага да купува лекарства всеки месец за около 25-50 лв. лекарства. Освен това детето учи в Бургас и пътува всеки ден за което му са необходими средства за пътни и средства за храна, за учебни помагала, такса за телефон и интернет и често не и достигали парите. В показания си св.А.твърди, че познава страните, тъй като работи в здравната служба от 97г. Познава детето Т., тъй като доста често боледува от гнойни ангини и той го лекува и поради това че нямат средства майката на детето е молела св.А.да и предписва по евтини лекарства, а доста често се е налагало, свидетеля да се обажда в болницата, за да го приемат за лечение, тъй като в болницата лекарствата са безплатно. Свидетелства, че Т. имал заболяване на долните крайници и лечението струвало около 20-25 лв. Св.А. познава и бащата на детето и знае, че работи в чужбина, най-вероятно в строителството и го е виждал като се прибира в България. Свидетелят не знае ответникът Ю. да има друго семейство.
По делото е представен социален доклад, в който е отразено, че основно грижите за детето се полагат от неговата майка, която е подпомагана от своите родители. Детето посещава училище и е привързано към майка си и баба си и дядо си по майчина линия и няма нищо против да се среща и с баба си и дядо си по бащина линия. Бащата работи във Франция и не контактува с детето. При така установената фактическа обстановка съдът, намира иска за доказан по основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. Изменение на обстоятелствата по смисъла на посочената разпоредба е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки. Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Освен нарасналите потребности на детето, тъй като то вече учи в гр.Бургас и има много повече разходи свързани с посещението на училище, от предходното увеличаване на издръжката е изминал значителен период от време – четиринадесет години, период през които са настъпили и икономически промени като увеличен е и минималния размер на дължимата издръжка, като към настоящия момент той е равен на една четвърт от размера на МРЗ т.е. 140.00лв. Затова и съда счита, че иска е доказан по основание. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат. Относно размера на дължимата от бащата издръжка, съдът взе предвид, че задължението на ответника за заплащане на месечна издръжка от 50 лева е определена с Решение №153/2005г. по гр.д.№117/2005г. по описа на ПРС и от тогава е изминал доста голям период от време, в който детето е пораснало и понастоящем има нужда от повече средства за посрещане разходите за храна, облекло, учебни помагала, пособия. Същото учи в училище в гр.Бургас и само за пътни месечно са му необходими за карта 102лв., както и средства, с които детето да си осигури купуване на храна, докато е извън дома си. Освен това от свидетеля се установи, че детето доста често боледува което налага ежемесечно закупуването на лекарства. Възможностите на майката не са големи. Същата работи като хигиенист с месечно възнаграждение в размер на около 750 лв. Доходите на бащата останаха неизяснени и освен присъдената издръжка същия не е правил подаръци на детето не е задоволявал някои от потребностите му и напълно се е дезинтересирал от детето и не осъществява контакти с детето. Същия обаче не издържа други лица, работи в чужбина млад е, в работоспособна възраст, а свидетелите сочат, че строи двуетажна къща което налага извод за добро финансовото му състояние и според съда може да реализира доходи така, че да плаща издръжка на детето Т. в по-висок размер и да осигури добър стандарт на живот на детето си. Грижите по отглеждането и възпитанието на детето са поети изцяло от майката, като бащата и майката не подържат никакви отношения и в тази връзка е недопустимо и почти цялата тежест по издръжката да се поема от майката на детето. С оглед на изложеното за доходите на бащата и възможността му да дава издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално - икономическите условия в страната, съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители имат възможност да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на 450.00 лева. Според настоящия състав, бащата следва да плаща издръжка в размер на 250 / двеста и петдесет/ лева., поради което съдът счита, че следва да се уважи иска в пълния размер. Така определеният размер следва да бъде присъден от 28.06.2019г. датата на подаване на исковата молба в съда. Останалите средства следва да се осигуряват от майката, която полага и основни грижи за отглеждането и възпитанието на детето.
На основание чл.78 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски в размер на 150 /стои петдесет/ лева адвокатски хонорар.
На основание чл. 83 ал.1 т. 2 от ГПК, следва дължимата държавна такса за производството да бъде възложена на ответника и да бъде осъден да заплати по сметка на РС Поморие сумата в размер на 488 / двеста осемдесет и осем / лева от които 288.00 лв. – д.т. и 200 /двеста/ лв. възнаграждение за назначеният му особен представител, който го представлява в производството.
Мотивиран от изложените по-горе съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ РАЗМЕРА на издръжката определена с Решение №153/2005г. по гр.д.№117/2005г. по описа на ПРС дължима от Ю.С.М.,ЕГН********** за детето Т.Ю.М., ЕГН **********, със съгласието на нейната майка и законен представител М.А.Ю., ЕГН **********, като УВЕЛИЧАВА размера на месечната издръжка от 50 /петдесет/ лева на 250 /двеста и петдесет/ лева.
ОСЪЖДА Ю.С.М., ЕГН********** с адрес ***, да заплаща месечна издръжка в размер на 250 /двеста и петдесе / лева на непълнолетното си дете – Т.Ю.М., ЕГН **********, с адрес ***, със съгласието на неговата майка и законен представител М.А.Ю., ЕГН **********, считано от 28.06.2019г. до настъпването на законни причини за нейното изменяне или прекратяване, в едно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
ОСЪЖДА Ю. С.М. с адрес *** да заплати на Т. Ю.М., ЕГН:**********, със съгласието на неговата майка и законен представител М.А. Ю. сумата от 150 /стои петдесет/ лева направени разноски по делото.
ОСЪЖДА Ю.С.М. да заплати в полза на Държавата по сметка на РС
Поморие сумата общо от 488 /четиристотин
осемдесет и осем/ лева, от които д.т. 200 лв. по сметка на РС Поморие за особен
представител и 288 / двеста осемдесет и
осем / лева държавна такса
представляваща 4% върху тригодишните
платежи.
Допуска предварително изпълнение на решението.
Настоящото решение подлежи на въззивно
обжалване пред БОС, в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: