Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .10.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти
октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря В.Г., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2886/2020 година на ВРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от „М.К.“ ЕООД, *** срещу „Ю.“ ООД, *** иск
по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 2 006, 40 лв., претендирана като
възнаграждение за поддръжка и управление на общите части на жилищна сграда, находяща се ******, ******по договор за поддръжка и
управление на жилищен комплекс от 05.07.2019г., сключен въз основа на решение
на ОС на ЕС с административен адрес: ******, обективирано в протокол от
05.07.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК – 25.11.2019г. до окончателното изплащане на задължение, за
която сума е издадена заповед № 9365/12.12.2019г. за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 19373/2019г. на Районен съд –
Варна.
Претендират
се и сторените по делото съдебно деловодни разноски.
Ищецът
„М.К.“ ЕООД твърди, че
ответното дружество „Ю.“ ООД, е
собственик на самостоятелен обект, представляващ апартамент № 12, находящ се ******,
******с площ от 87, 18 кв.м., ведно със 13, 14 кв.м. идеални части от общите
части на сградата.
На 05.07.2019г., ОС на етажната собственост, е взело
решение ЕС, представлявано от управителя В.Х.да сключи договор за поддръжка и
управление на общите части на сградата с „М.К.“ ЕООД.
Договорът е сключен на 05.07.2019г. и съобразно
поетите с него договорки, дружеството се е задължило да поддържа реда и
чистотата в обекта срещу заплащане на възнаграждение за 2019г. от страна на
всеки един от етажните собственици в размер на 20 лв. с ДДС за всеки квадратен
метър, платими в периода от 01.06. до 15.08.
Ответникът, в качеството си на собственик на
самостоятелен обект в сградата в режим на ЕС, не е заплатил дължимото
възнаграждение за 2019г. в уговорения срок, поради което дължи претендираната
сума от 2 006, 40 лв., съобразно притежаваната площ от 100, 32 кв.м.
Правният интерес от предявяване на
специалните установителни искове по реда на чл. 422 ГПК се обосновава с хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно постъпило
в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение срещу дължимостта на сумите,
обективирани в заповедта за изпълнение.
В
срока по чл. 131, ответникът „Ю.“ ООД, е депозирал писмен отговор, с
който оспорва основанието и размера на заявената претенция.
Твърди
се, че решението на ОС на ЕС за сключване на договор с ответното дружество за
поддръжка на общите части, взето на 05.07.2019г., е незаконосъобразно,
подлежащо на отмяна в нарочно производство по чл. 40 ЗУЕС.
Отделно
от изложеното се поддържа, че договорът е относително недействителен, тъй като
е сключен от лице, което не е представлявало ЕС. Съгласно решение от
25.02.2019г., за председател на УС на ЕС е избран П.П.,
а не лицето В.Х., което е сключило сделката, поради което валидно
правоотношение, задължаващо етажните собственици със заплащане на
възнаграждение, не е възникнало.
Ответникът
е заплащал на ЕС такси за поддръжка и управление за времето от 01.06.2019г. до
30.06.2020г., поради което не дължи такива на ищцовото дружество, което не е
изпълнило нито едно от поетите задължения.
Въз
основа на изложеното се настоява за отхвърляне на заявената претенция.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Искът по реда на чл. 422 ГПК е процесуално допустим,
предявен в преклузивния срок след издаване на заповед
№ 9365/12.12.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 19373/2019г. на Районен
съд – Варна в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Между страните не е спорно, че ищцовото дружество „М.К.“
ЕООД, е собственик на самостоятелни обекти в *****, находящ се ******.
Ответното дружество „Ю.“ ООД също е носител на вещно
право на собственост върху самостоятелен обект, представляващ апартамент № 12,
находящ се в същия комплекс.
Ангажираните писмени доказателства установяват, че на 25.02.2019г. е проведено ОС на ЕС,
чиито решения са инкорпорирани в Протокол от същата дата.
Под точка № 2, е взето решение да се прекратят правомощията
на В.Х., в качеството му на управител на ЕС. Същият се явява и едноличен
собственик на капитала и управител на „М.К.“ ЕООД
На същото ОС, са избрани трима членове на УС на ЕС,
както следва: П.П., В.Х.и И.Т.. За председател на УС
е избрано лицето П.П..
В първото по делото съдебно заседание, процесуалния
представител на ищцовото дружество заявява, че разполага с протокол от проведено
на 25.02.2019г. ОС на ЕС, но със съдържание, което е различно от това, което
ответникът е депозирал по делото. Заверен препис от него не е представен.
Така
взетото решение за избор на членове на УС и Председател на УС, е влязло в сила,
от който момент то е задължително за всички етажни собственици, включително за
тези които са гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата,
които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Същевременно
задължителността им отпада за лицата, които вече не са етажни собственици или
обитатели, дори да са гласували за тях.
На
05.07.2019г. ОС на ЕС, свикано от
управителя В.Х., е взело решение да се сключи договор със собственика на „М.К.“ ЕООД за поддръжка на общите
части на сградата съобразно представената оферта за срок от една година.
Решенията
на ОС на ЕС, вкл. и процесното са оспорено по реда на чл. 40 ЗУЕС. Исканията за
спиране изпълненията на взетите решения по чл. 40, ал. 3 ЗУЕС, са двукратно
отхвърлени от първоинстанционния съд, видно от
служебната справка в деловодната програма на ВРС с определения от 12.09.2019г.
и от 08.06.2020г.
Производството
по конститутивния иск е приключило с решение №
983/21.07.2022г., постановено по в.гр.д. № 1205/2022г. по описа на Окръжен съд
– Варна, с което е потвърдено първоинстанционното
решение на Районен съд – Варна по гр.д. № 12076/2019г., с които са отменени
като незаконосъобразни всички решения на проведено на 05.07.2019г. на ОС на ЕС.
Решението
на въззивната инстанция е влязло в законна сила на
21.07.2022г. Това съдебно решение, постановено по конститутивния
иск по реда на чл. 40 ЗУЕС, действа занапред, поради което следва да се приеме,
че решението на ОС на ЕС за сключване на договор със собственика на „М.К.“ ЕООД за поддръжка на общите
части на сградата за срок от 1 година, е незаконосъобразно от деня на влизане в
сила на въззивното съдебно решение.
Въз основа на решението на ОС на ЕС, взето на
05.07.2019г., отменено по реда на чл. 40 ЗУЕС, считано от 21.07.2022г., В.Х.,
действащ като управител на ЕС, е сключил договор за поддръжка и управление на
жилищен ******за срок от една година, считано от 05.07.2019г., с който е
задължил всеки един от собствениците да заплаща на изпълнителя „М.К.“ ЕООД
годишна такса в размер на 20 лв. с ДДС за 1 кв.м. застроена площ за обект,
който притежава сградата, платима в периода от 01.06. до 15.08 за всяка година.
Въз основа на този договор, в тежест на ответното дружество,
е начислена годишна такса в размер на 2 006, 40 лв., формирана от
застроената площ на апартамента от 87, 18 кв.м. и 13, 14 кв.м. идеални части от
общите части на сградата.
В съвкупност, доказателствата по делото обосновават
извод, че така сключеният договор за поддръжка и управление, е относително
недействителен по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, тъй като не е сключен от председателя на
УС на ЕС, а именно П.П., а от лице, което не
представлява ЕС.
В конкретния случай правоизключващото
възражение принадлежи и може да бъде упражнено от всеки един от собствениците
на самостоятелни обекти в сградата в режим на ЕС, тъй като страни по него са
етажните собственици, които в качеството на възложители са представлявани от
Председателя на УС и ищцовото дружество „М.К.“ ЕООД.
След като договорът не е потвърден от Председателя на
УС на ЕС, то правните му последици, следва да се считат за ненастъпили, поради
което в тежест на ответника „Ю.“ ООД, не е възникнало задължение за заплащане
на възнаграждение в размер на 20 лв. с ДДС за 1 кв.м. застроена площ за
апартамент № 12.
Предвид изложеното, предявеният иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД, следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора с право на разноски разполага
ответната страна „Ю.“ ООД. Доколкото липсва искане и доказателства за
извършването на разноски, такива не се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.К.“ ЕООД, *** срещу „Ю.“ ООД, ***
иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата
от 2 006, 40 лв. /две хиляди и шест
лева и четиридесет ст./, представляваща възнаграждение за поддръжка и
управление на общите части на жилищна сграда, находяща
се ******, ******по договор за поддръжка и управление на жилищен комплекс от
05.07.2019г., сключен въз основа на решение на ОС на ЕС с административен
адрес: ******, обективирано в протокол от 05.07.2019г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.11.2019г. до
окончателното изплащане на задължение, за която сума е издадена заповед №
9365/12.12.2019г. за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 19373/2019г. на Районен съд – Варна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: