Р Е Ш
Е Н И Е № 260371
Гр. Пловдив, 14.03.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ІV н. с. в
публично съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА АНАСТАСОВА
При участието на секретаря Анелия Деведжиева, като разгледа докладваното
от съдията АНД № 6114/2020г. по описа на ПРС, ІV н. с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
/НП/ № 20-1030-006991/20.07.2020г.
на Началник Група към ОДМВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция” – Пловдив, с
което на С.Д.Л., ЕГН ********** ***, ******, са наложени административни наказания
- глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца за нарушение на чл.21 ал.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДП/, на
основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДП.
По съображения, изложени в жалбата и в
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Т.Н., жалбоподателят Л.
моли съда да отмени НП. Претендира разноските по делото.
Въззиваемата страна не изпраща
представител в съдебно заседание. По делото е депозирана молба-становище, в
която се излагат доводи за потвърждаване на процесното НП. Направено е
възражение за намаляване разноските на другата страна за адвокатско
възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 от
2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималния размер на адвокатски
възнаграждения.
Съдът, въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок за обжалване, изхожда от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и при наличие на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи
следното:
На 03.06.2020г. в 10:27ч. в гр. Пловдив,
на бул. „Асеновградско шосе” срещу № 1,
посока гр. Асеновград, жалбоподателят Л.
управлявал л. а. „Пежо 308 1.6 ХДИ” с рег. № ****, лична собственост, движейки
се със скорост от 105 км/ч при максимално разрешена скорост за движение в
населено място 50 км/ч. Посоченото превишение на скоростта било установено с
автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол TFR1-M № 546 /клип 13868/ с фиксирани скорост, дата и час и заснетият материал
бил показан на водача. Отчетен бил толеранс минус 3% от измерената скорост в
полза на водача, в резултат на което била приета наказуема скорост за движение
102 км/ч, която превишавала с 52 км/ч ограничението на скоростта за движение в
населено място.
Във връзка с така извършеното нарушение,
св. С.С.Б., на длъжност „****“ при Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив при ОДМВР -
Пловдив, съставила Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с
бл. № 819189/22.06.2020г. срещу Л., с квалификация на нарушението по чл.21 ал.1
от ЗДП. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, който се запознал със
съдържанието му и го подписал с изричното отбелязване, че няма възражения.
Получил и препис от акта. От същия ден е попълнена и декларация от страна на
жалбоподателя, че именно той е управял процесния автомобил на 03.06.2020г.
около 10.27ч.
Въз основа на съставения АУАН е издадено
обжалваното НП, с което на С.Л. са наложени административни наказания - глоба в
размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДП.
Описаната фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на св. Б. –
актосъставител и св. Р.В.Ж., които съдът кредитира като обективни, логични,
последователни и кореспондиращи с писмените доказателства по делото – АУАН бл. № 819189/22.06.2020г. справка
за нарушител/водач, относно С.Д.Л., справка за собственици на превозното
средство, декларация от 22.06.2020г., Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система рег. № 1030р-17507/04.06.2020г.,
снимка на разположението на техническото средство, снимков материал от клип, Протокол №
4-32-20/13.03.2020г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M“, Заповед №
8121з-825/19.07.2019г. и Заповед № 8121з-515/14.05.2018г.
на Министъра на вътрешните работи, Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835/24.02.2010г.,
писмо от ОДМВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ рег. № 103000-24478/16.12.2020г.,
Протокол за извършено обучение УРИ: 1030р 7088/13.03.2019г., писмо от Българския
институт по метрология вх. № 57-00-248-2/23.12.2020г., писмо на МВР, Главна дирекция „Национална полиция“
рег. № 328600-1016/08.01.2021г.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
При съставяне
на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Актът е съставен изцяло в съответствие с
разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и
подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е
съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на
установеното нарушение. Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга
на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Описанието
на нарушението е в достатъчна степен пълно, точно и ясно, така че жалбоподателят
да разбере за какво поведение е санкциониран.
На базата на всички представени и събрани
по делото доказателства, съдът намира за установено, че на 03.06.2020г. в
10:27ч. в гр. Пловдив, на бул.
„Асеновградско шосе” срещу № 1, посока гр. Асеновград, жалбоподателят Л.,
управлявайки л. а. „Пежо 308 1.6 ХДИ” с рег. № ****, с наказуема скорост от 102
км/ч, превишавайки с 52 км/ч ограничението на скоростта за движение в населено
място от 50 км/ч, е нарушил разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДП.
Нарушението било установено и заснето с
автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M № 546, използването на което е
допустимо съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. Посочената мобилна система за видеоконтрол е
одобрен тип средство за измерване и е вписана в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване под № 4835, съгласно приложеното по
преписката Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835/24.02.2010г. Мобилната система
за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е преминала и последваща
проверка със заключението, че съответства на одобрения тип, за което е съставен
Протокол № 4-32-20/13.03.2020г.
По делото е представен и Протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система рег. №
1030р-17507/03.06.2020г., съставен в изпълнение на разпоредбата на чл.10 ал.1
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., която задължава органа за контрол на
правилата за движение по пътищата да попълва протокол, съгласно приложение на
наредбата при всяко използване на мобилно АТСС, каквото е настоящото техническо
средство. В случая протоколът съдържа нормативно изискуемите реквизити и е
доказателство относно датата и мястото за контрол, посоката на движение на
контролираните МПС, ограничението на скоростта, номер на служебния автомобил и
други обстоятелства, необходими, за да бъде извършена
преценка за законосъобразността на издаденото постановление. В съотвествие с
разпоредбата на чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. протоколът се
съпровожда със снимка на разположението на уреда, т.е. на мобилното АТСС, което
изискване в случая е изпълнено. Такава снимка е неразделна част от протокола и
има предназначение да се даде визуална представа къде точно е било поставено
мобилното АТСС, за да се прецени дали това място отговаря на посоченото в
протокола и къде е било разположено мобилното АТТС спрямо посоката на
сработване на АТСС. От приложения към протокола снимков материал се установява
разположението на мобилната камера, а именно в служебния автомобил на
процесното място, което е посочено в протокола – гр. Пловдив, бул. „Асеновградско
шосе“ срещу № 1, а джи пи ес координатите на местонахождението на служебния
автомобил са посочени в съставения за установяване на нарушението клип.
Наред с горното следва да се отбележи и
това, че нарушението се установява и по силата на чл.189 ал.2 от ЗДП, според
която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното, т. е. съставеният АУАН има материална доказателствена
сила и доколкото същата не е оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за
доказани посочените в акта обстоятелства.
В тази връзка неоснователни се явяват наведените
от жалбодателя възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила поради следните съображения:
Съдът не споделя твърдението на жалбоподателя
за некоректно посочено място на нарушението, понеже същото било определено в
АУАН като бул. „Асновградско шосе“ срещу № 1, а в НП – ул. „Асеновградско шосе“
срещу № 1. Това, че процесното място е именно на бул. „Асеновградско шосе“ се
установява от протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. От
представеното по делото писмо на ОДМВР - Пловдив с рег. №
103000-24478/16.12.2020г. безспорно се установява, че отразените координати
върху снимката на клипа, в който е заснето нарушението – EL:24,76667º и NL:42,10000º се отнасят именно за бул. „Асеновградско шосе“, а не за
улица със същото наименование. Официалният харакатер на писмото
безпротиворечиво служи за установяване на обективната истина по този въпрос,
като това не се отнася за ангажирания от жалбоподателя принт на Google Карти. В този смисъл действително констатираното
нарушение, изразило се определянето на „Асеновградско шосе“ като булевард и
като улица, съответно в АУАН и НП, е налично, но не съществено, доколкото по
никакъв начин не се е отразило върху правото на защита на жалбоподателя, който
много добре е разбрал за какво негово поведение е бил наказан, в това число и
на кое място е извършил деянието. Както беше отбелязано жалбоподателят е подписал
съставения му АУАН с изричното отбелязване, че няма възражение, с което също се
съгласява, че именно на бул. „Асеновградско шосе“ е шофирал лекия автомобил.
На следващо място като неоснователно се
оценява от съда и твърдението на жалбоподателя, че представеният по делото от Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР - Пловдив Протокол за извършено обучение УРИ: 1030р 7088/
13.03.2019г. не бил автентичен. Безспорно върху същия е отразена датата
13.03.2019г., а същевременно срещу всяко едно от посочените имена на полицеските
служители - срещу техен подпис е отбелязано различно време преди и след тази
дата. Последното, обаче, не
се отразява върху автентичността на обобщаващия обучения към дадения момент
документ, доколкото датата 13.03.2019г. в съчетание с УРИ: 1030р 7088, касае
номер за входиране/изходиране в системата, видно подлежащ и на последващо
попълване в табличен вид. Нещо повече преминалото от служителя Р.Ж. в случая
обучение се явява предходно на същата тази дата, а обучения на други служители,
за които жалбоподателят прави възражения, не са предмет на делото.
Безспорно и мобилната система за
видеоконтрол, заснела нарушението за превишение на разрешената скорост в населено място е от одобрен тип и преминала проверка, която
е удостоверила съответствието със закона, въпреки, че срокът на валидност в Удостоверението
за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835 за мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение тип ТFR1-M е до 21.02.2020г., а
деянието е от 03.06.2020г. В тази връзка следва да се отбележи, че този срок за
валидност има отношение към новопроизведените или внесени средства за измерване
до етап пускане на пазара и/или в действие. Когато срокът на валидност на
одобрения тип е изтекъл, както в случая, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат за одобрени, а
последващата проверка е формата на контрол на средствата за измерване, която
удостоверява това съответствие /съгласно чл.30 ал.5 от Закона за измерванията/.
Такава последваща метрологична проверка е извършена и обективирана в Протокол №
4-32-20 от 13.03.2020г. Видно от писмо на Българския институт по метрология вх.
№ 57-00-248-2/23.12.2020г. и писмо на МВР, Главна дирекция „Национална полиция“
с рег. № 328600-1016/08.01.2021г. по безпротиворечив начин се установява, че
процесното средство за измерване – мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип TFR-1M № 546/10 е техническо изправно и направените с него
измервания са в съответствие със Закона за измерванията и към датата на
нарушението.
Неоснователно се явява и твърдението на жалбоподателя,
че представеният по делото Протокол № 4-32-20 от 13.03.2020г. от проверката на
мобилната система за видеоконтрол TFR-1M не
удостоверявал законосъобразното използване на АТСС, доколкото в приложения по преписката протокол по чл.10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. е вписан под друг номер, а именно 4-33-20 от 13.03.2020г. Тук следва да се
отбележи, че от страна на съда служебно беше изискан от ОДМВР – Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“, от Главна дирекция Национална полиция – Лаборатория
„Полицейска техника“ - София, от Български институт по метрология Протокол № 4-33-20
от 13.03.2020г., но единствено изпращаният е наличният и по административната
преписка Протокол № 4-32-20 от 13.03.2020г., което обяснява допуснатата в
Протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. техническа грешка,
изразила се в изписването от полицейския служител на 4-33-20, вместо правилния
номер 4-32-20. Нещо повече самият полицейски служител Р.Ж., разпитан в
качеството на свидетел, обяснява, че несъответствието между наличния протокол и
вписания от него, може да се дължи на техническа грешка от негова страна. В
този смисъл и предвид горните съображения, съдът приема,че именно Протокол №
4-32-20 от 13.03.2020г. от проверката на мобилната система за видеоконтрол
TFR-1M удостоверява законосъобразното използване на процесното АТСС, което е
одобрено и съответстващо на Закон за измерванията, а неведените от
жалбоподателя твърдения целят единствено освобождавабнето му от отговорност на
формално основание.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
цялата налична по преписката доказателствена съвкупност, ведно с показанията на
свидетелите Б. и Ж., безспорно установява извършеното от жалбоподателя
нарушение на ЗДП, а сочените от него твърдения се явяват неоснователни.
Наложените
на жалбоподателя наказания глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца, съответстват на предвиденото
в чл.182 ал.1 т.6 от ЗДП, съгласно която разпоредба за превишаване в населено
място над 50 km/h н на водача се налага глоба 700 лв. и 3 месеца лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h
превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. В случая превишаването е
с 52 км/ч в повече от разрешените 50 км/ч, поради което правилно са определени
по вид и размер наложените на жалбоподателя наказания. Санкционираното
нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на
деяния от този вид, поради което приложение не може да намери и разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН.
Правилно в случая е съставен АУАН, а въз
основа на него и НП, вместо електронен фиш по аргумент на противното на чл.189
ал.4 от ЗДП, доколкото за така
извършеното нарушение от жалбоподателя е предвидено и лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство.
При извършената служебна проверка
съдът не констатира
допуснати в хода
на административнонаказателното
производство съществени нарушения
на процесуалните правила,
които да налагат
отмяна на НП.
Ето защо съдът намира, че основателно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради
което обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.63 ал.3 от ЗАНН, страните имат право на разноски, но предвид липсата на
изрично искане от страна на въвзиваемата страна за присъждане на разноски, съдът
не дължи произнасяне. Предвид изхода на делото неоснователна се явява
претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатски хонорар.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20-1030-006991/20.07.2020г. на Началник Група към ОДМВР -
Пловдив, Сектор „Пътна полиция” – Пловдив, с което на С.Д.Л., ЕГН ********** ***,
******, са наложени административни наказания - глоба в размер на 700 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21
ал.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.182 ал.1 т.6 от
ЗДП.
Решението подлежи на
обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред
Административен съд - Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала
А.
Д.