№ 2770
гр. Варна , 04.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на втори
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100501845 по описа за 2021 година
, съобрази:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на ЮЛ. Б. Р. срещу решение
№ 261718 от 21.05.2021 г., постановено по гражданско дело № 11927 по описа за 2020 г. на
47 състав на Районен съд – Варна, с което е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу
Й.Д. К иск с правно основание чл.59, ал.9 СК за изменение на определения с влязло в сила
решение по гр.д. № 14284/2018г. по описа на ВРС режим на лични контакти на ответника с
детето Р Й Д.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, необосновано, постановено при
неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че по делото са събрани
доказателства, от които се установява, че са налице изменения на обстоятелствата, при които
е определен първоначалния режим на лични контакти, които съществено засягат интересите
на детето. Промяната, сочи на влошаване на положението на детето при родителя, с когото е
определен режима и се засяга ефикасността на взетите по-рано мерки. Посочва се, че
ответникът има констатиран здравословен проблем, като е постъпвал в болнично заведение,
след постановяване на решението, с което е определен първоначалния режим на лични
контакти, поради което и бащата не може да предоставя адекватни грижи за детето за
продължителни периоди от време, доколкото е налице непредвидимост на поведението му, с
оглед навиците и зависимостите, от които страда. Според въззивницата личният избор на
бащата да употребява алкохол и наркотици, като по този начин поставя в риск здравето си е
несъвместим с интереса на детето да живее в сигурна среда. Съдът не е взел предвид рискът,
че ако нещо се случи по време на режима на лични отношения, има вероятност бащата да не
може да ръководи своите действия и е необходимо да се даде по-широк интервал от време,
през който детето да израсне психически и емоционално, за да може да реагира адекватно, в
случай на лабилна проява на бащата. Неправилно съдът е кредитирал показанията на
1
свидетеля Крумов, доколкото те са противоречиви и не са в резултат на преки и
непосредствени впечатления относно родителския капацитет на бащата. Твърди също, че
след приключване на първоинстонционното производство въззивницата е узнала, че Й. Д. К.
е претърпял ПТП, вследствие употреба на алкохол.
По изложените съображения моли решението да се отмени като се определи режим на лични
отношения при който бащата да има право да вижда и взема детето, както следва: до
навършване на 11 години на детето- всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10
часа до 18 часа без преспиване; всяка четна година, без преспиване за празниците – 1 май, 24
май, 22.09. от 9 до 19 часа; всяка нечетна година за празниците -3 март, 6 май, 6.09., 01.11 от
9 до 19 часа; всяка четна година, без преспиване, за два дни от коледните празници, за
рождения ден на детето, всяка година за рождения ден на бащата; всяка нечетна година без
преспиване за два дни от Великденските празници; след навършване на 11 години на детето
– всяка първа и трета седмица от месеца с преспиване от 10 часа в събота до 18 часа в неделя
и съответно посочения в исковата молба режим на лични контакти през празничните и
почивни дни.
С въззивната жалба са направени искания за издаване на съдебни удостоверения, въз основа
на които въззивницата да се снабди с други такива от ОД на МВР Варна и сектор „Пътна
полиция“ Павликени, с информация и данни относно това имали претърпяно от Й. Д. К.,
ПТП на територията на страната, включително и на област Плевен и област Ловеч; за
изискване нае служебна справка от РП Велико Търново има ли образувани ДП срещу Й. Д.
К. и на какво основание е образувано.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се
оспорва и се изразява становище за потвърждаване на решението, постановено от ВРС.
С отговора е представено заверено за вярност копие от трудов договор от 24.05.2021г.
Съдебният състав на въззивния съд, като взе пред вид относимостта, допустимостта,
необходимостта и новостта на исканите доказателствени средства, както и след като
съобрази разпоредбата на член 266 от ГПК, намира следното:
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК,
доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност
не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение
на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Затова, когато законът е
възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, негово
задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на
правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и
относими доказателства без ограничения във времето. При проверка на правилността на
2
първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна
материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Поради това, когато за приложението на тази императивна материалноправна
норма е необходимо събирането на доказателства, въззивният съд следва служебно да
събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено оплакване за
допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост на
фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение.
Спорът пред въззивната инстанция е досежно определяне, режима на лични отношения на
дете с родител, на когото не е предоставено упражняване на родителски права, тоест съдът
следва да съобрази интересите на детето.
Доколкото във въззивната жалба се твърдят новооткрити обстоятелства, то следва да бъде
допуснато до приемане, представеното с отговора на въззивната жалба писмено
доказателство, както и да се уважи искането на въззивницата за издаване на съдебни
удостоверения, въз основа на които да се снабди от ОД на МВР Варна и сектор „Пътна
полиция“ Павликени с удостоверения, съдържащи данни и информация, имали претърпяно
от Й. Д. К., ПТП на територията на страната, включително и на област Плевен и област
Ловеч, както и от РП Велико Търново има ли образувани ДП срещу Й. Д. К. и на какво
основание е образувано.
На основание чл.59, ал.6 СК ЮЛ. Б. Р. и Й. Д. К. следва да бъдат задължени да се явят лично
за изслушване в съдебно заседание.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 267, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс,
настоящият състав на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА да бъде прието като доказателство трудов договор №1365/21.05.2021г.
ЗАДЪЛЖАВА ЮЛ. Б. Р. и Й. Д. К. да се явят лично в съдебно заседание за изслушване.
Да се издадат съдебни удостоверения, въз основа на които ЮЛ. Б. Р. да се снабди с
удостоверения от ОД на МВР Варна и сектор „Пътна полиция“ Павликени, съдържащи
данни и информация, имали претърпяно от Й. Д. К., ПТП на територията на страната,
включително и на област Плевен и област Ловеч, както и от РП Велико Търново има ли
образувани ДП срещу Й. Д. К. и на какво основание е образувано.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.10. 2021 година от
3
10,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4