Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./…………………….
година,
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на 18.06. 2019
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
ТАНЯ КУНЕВА- мл.с.
при участието на секретаря Елка Иванова
разгледа докладваното от съдия Светлана Цанкова
въззивно гражданско дело № 1012 по описа за 2019 год.
и
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258
от ГПК.
Производството е
образувано по въззивна жалба депозирана от В.В.В.
срещу Решение № 1502/11.04.2019 г., постановено по гр.д. № 17158/2018 г. на
ВРС, с което:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от В.В.В., ЕГН ********** с адрес *** срещу В.Б.В., ЕГН **********
с адрес *** иск с правно основание чл.144 СК да бъде осъден ответникът да
заплаща на ищеца издръжка в размер на 300лв. /триста лева/ месечно, считано от
датата на подаване на исковата молба – 13.11.2018г., с падеж първо число на
месеца, за който се дължи, до настъпване на законово основание за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска, както и иск с правно основание чл.149 СК за заплащане на издръжка от
300лв. /триста лева/ месечно за периода 01.08.2018г. до 12.11.2018г.
Във
въззивната жалба са изложени доводи за неправилност,
немотивираност и необоснованост на решението като постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон и в противоречие със задължителната съдебна
практика. Твърди се че ответникът няма заболявания които да му пречат да
реализира доходи. Претендира се отмяна и постановяване на друго, с което
предявеният иск да се уважи изцяло като основателен и се присъдят разноски.
Въззиваемата страна не е депозирала
писмен отговор. Съдът, след преценка на събраните
доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на
закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за
допустима.
Във
връзка с нейната основателност, съдът
съобрази следното:
В
изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК,
въззивният съд счита, че решението на ВРС е валидно и допустимо. То съдържа
реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд.
Настоящото производство е въззивно, поради което съдът
следва да направи свои фактически констатации и правни изводи.
След съвкупна преценка на всички събрани по делото
доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло
възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на
съда изложени в мотивите на обжалваното решение,които изцяло възприема и препраща
към тях на основание чл.272 от ГПК .
За пълнота
на изложението и в отговор на депозираната въззивна жалба следва да се посочи,
че :
Производството по делото
е образувано по предявен от В.В.В.,
ЕГН ********** срещу В.Б.В., ЕГН **********
иск с правно основание чл.144 СК да
бъде осъден ответникът да заплаща на ищеца издръжка в размер на 300лв. месечно, считано от датата на
подаване на исковата молба – 13.11.2018г., с падеж първо число на месеца, за
който се дължи, до настъпване на законово основание за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска. Предявява се и иск с правно основание чл.149 СК за заплащане на издръжка от 300лв.
месечно и за периода 01.08.2018г. до 12.11.2018г.
Твърди се в исковата молба, че ищцата е дъщеря на
ответника. Ищцата е на деветнадесет години, потребностите й са нарастнали и има
значително по-големи разходи във връзка с обучението си. Твърди, че е редовна
студентка. Необходими са й учебници, учебни пособия, храна, пътни, облекло,
лекарства и др. Ищцата живее сама в Шотландия, където от 10.09.2018г. учи
спортни науки в Университета в Стърлинг редовна форма на обучение. Твърди, че
заплаща за настаняване в общежитие, има ежедневни разходи по изхранване,
пътуване, пособия и екипи. Обучението се очаква да приключи през м. юни 2022г.
Няма доходи, или имущество, от което да се издържа. Твърди, че баща й е в
трудоспособна възраст и следва да се включи в издръжката на детето си, като
гарантира нормалното му съществуване и развитие, както и посрещането на нуждите
му. Моли се за уважаване на предявените искове по тези съображения и присъждане
на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника,
в който се оспорват предявените искове. Излага се, че ответникът има среден
месечен доход от 653.85лв., като няма никакви допълнителни доходи и
собствености. Има заболяване и се грижи
за двамата си родители, чийто единствен син е. Майка му е инвалид и получава
пенсия от 312.91лв. Бащата на ответника има лична пенсия от 264.62лв., като
също страда от множество заболявания. В тази връзка, ответникът заявява, че
няма никаква възможност да отделя средства за издръжка на дъщеря си.
След преценка на доказателствата по делото, съдът
приема за установено следното от
фактическа страна:
Доказано е твърдението,че ищцата е дъщеря на
ответника В.Б.В. / л.5/,както и че същата е пълнолетна и учи в специалност „бакалавър изкуство-спортни
науки“, редовно обучение в Шотландия/ великобритания /, считано от 10.09.2018г.
с очаквана дата на завършване
01.06.2022г. /л.11 и 12/.
Установява се по делото, че от Агенция за студентски награди Скотланд
Сотън Хаус, Единбург, че агенцията ще заплати директно към университета в
Стърлинг сумата от 1820 паунда, представляваща такса за обучение за първата
година на обучение /л.97 -99/.
Установява се от писмените доказателства по делото л.13-18 , извършените от ищцата разходи –
карта за Шотландски железници - 30 паунда за периода 06.10.2018г. до
05.10.2019г.; за закупуване на волейболен екип от 51 паунда на 05.10.2018г.; за
заплатена такса за 1 година за членство в клуб по волейбол от 50 паунда; за
заплатена сума за настаняване на 05.10.2018г. в размер от 1211.13 британски
лири, като на л.102-107 са представени и оригиналите на описаните документи;
сумата от 2655.35лв. към търговец в чужбина на 10.01.2019г., който документ се
твърди да е за извършено заплащане на общежитие за второто тримесечие на
учебната година /л.100/.
Видно от електронна справка, приобщена на л.101,
ищцата е положила през есента на учебната 2018/2019г. изпити по психология,
испански език и въведение в спортните науки.
Приобщени са на л.62-76 от делото месечни
извлечения от разплащателна сметка на М.Б. В., от които е видно че лицето
извършва месечни вноски по заем от 194.83лв.+344.25лв. и е получила месечна
работна заплата, както следва: за м.юни 2017г. – 1265.76лв.; м.юли 2018г. –
1190.63лв.; м. август 2018г. – 1372.70лв; м. септември 2018г. – 1361.61лв.; м.
октомври 2018г. -1258.29лв.; м. ноември 2018г. – 1495.10лв.
Представени са банкови документи, от които са видни
превеждани от М.Б. В. към дъщеря й В.В.В. парични средства в периода м. септември
2018г. до м. януари 2019г. в размер между 300 и 600лв. месечно.
Представени по делото са доказателства за
родителите на майката на ищцата М.Б. Т. и
на ответника В.В. и тяхното здравословно състояние..
Приложени са и доказателства за здравословното състояние на ответника и размера на получаваните от него доходи - м.
декември 2017г. до ноември 2018г. е получил нетно трудово възнаграждение в
размер от 7846.14лв., или средно месечно възнаграждение от 653.85лв. /л.30/.
Установява се по делото, че на 29.08.2018г. ответникът е извършил
покупко-продажба на гараж в сграда в гр. София, а през 2017г. е била вписана
възбрана върху същия обект /л.57-60/.
Съобразно издадено удостоверение, издадено от ЧСИ М.К.,
с район на действие СГС, по образувано при него изпълнително дело с взискател В.В.,
по изп. дело са постъпвали суми в общ размер от 3589.64лв., като задължението е
изцяло погасено от длъжника на 29.06.2018г. /л.61/.
Видно от постъпило писмо от ОД на МВР – Варна и
прието на л.96, по отношение на В.Б.В. е регистрирано напускане на РБ през
Аерогара София на 06.02.2019г. и влизане в РБ на 10.02.2019г.
По делото са
разпитани свидетели за установяване на твърдяните от ищцата обстоятелства в
исковата молба.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
От доказателствата по делото е установено,че ищцата
е навършило пълнолетие дете на ответника, което учи редовно във висше
учебно заведение и е налице необходимост от получаване на издръжка.
За
основателността на предявената претенция, следва съгл. чл.144 от
СК, издръжката да не съставлява особени затруднения за родителя.
Ограничението е свързано с обстоятелството, че се касае за пълнолетно дете,
което по начало е длъжно само да се грижи за издръжката си. "Особено
затруднение" , по смисъла на СК означава ограничаване на възможностите
за задоволяване на елементарните конкретни нужди, на самия родител. Родителят
трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка и след
приспадане на средствата, които безусловно дължи за други ненавършили
пълнолетие свои деца, така че да може без особено затруднение да отделя
средства за навършилото пълнолетие дете.
За да прецени дали претендираната от пълнолетното
дете издръжка няма да създаде особени затруднения на бащата, съдът следва да
установи какво е материалното му положение към момента на постановяване на
съдебното решение.
Установи се от събраните и неоспорени по делото писмени
доказателства, че ответникът е получил средно нетно възнаграждение в размер от 653.85лв. в период от една година назад от завеждане на делото. Ведно с
това, той е с установено заболяване – диабет, който макар и да е видно че не го
препятства напълно да полага труд, изисква постоянен прием на медикаменти и
неминуемо, както всеки хроничен здравословен проблем, затруднява и увеличава
потребността на ответника от месечни парични средства. Както е посочил и ВРС, според данните на Националния
статистически институт, само общият разход на член от домакинство за четвъртото
тримесечие на 2018 год., е средно в
размер на 1509 лева, или
месечно по 503 лева. Отчитайки, че това са средства за
покриване на напълно базисни
потребности на човек, съдът намира, че присъждането на издръжка в полза на пълнолетната дъщеря на ответника в
процесния случай би поставило последния в изключително затруднение да издържа
себе си и всеки непредвиден разход би го поставил близо до линията на бедност
за страната, която за 2019г. е определена с Постановление
№ 170 на МС от 17.08.2018 г. на 348лв.
Следва да се посочи и че не се
установи твърдението на ищцата, че ответникът през м. август 2018г. се е
разпоредил със свой недвижим имот, представляващ апартамент. Видно е от
приобщената справка от Служба по вписванията, че разпоредителна сделка в този
период е извършена с недвижим имот, представляващ гараж, върху който е била
вписана възбрана през 2017г., като няма данни същата да е била заличена към
момента на продажбата, като не се въведоха твърдения по делото и не се
установява и каква сума е получил по сделката ответникът. Еднократното пътуване
в чужбина на ответника също не би могло да има за последица обоснован извод за
трайно разполагане от него със средства, достатъчни да заплаща ежемесечна
издръжка.
Поради липса на установяване на изискуема абсолютна положителна
предпоставка за уважаване на предявените искове за издръжка на пълнолетно лице,
а именно родителят да може да я дава без особени затруднения, предявените
искове с правно основание чл.144 и чл.149 СК следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
В обобщение, решението
на ВРС,като правилно и законосъобразно следва да се потвърди
От ответника по делото не са претендирани разноски, поради което и
съдът не присъжда такива.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 1502/11.04.2019 г., постановено по гр.д. № 17158/2018 г. на ВРС
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
: