РЕШЕНИЕ
№ 308
гр. Нови пазар, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Светла Радева
при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова
като разгледа докладваното от Светла Радева Гражданско дело №
20253620100376 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл.55,ал.1 от
ЗЗД,предявен от Ж. Е. В. с адрес:гр.Н.,ул.***,чрез адв.П. Й. Н.- АК В. срещу „Фератум
България ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.“Младост“3, бул.“Александър Малинов“ № 51, вх.А, ет.9, офис 20 ,представлявано от
И.В.Д. и Д.В.Н..,с цена на иска -2 626.58лв./главница/.
Ищецът заявява, че на ***г. е сключил с ответното дружество „Фератум България“
ЕООД договор за потребителски кредит с №***, по силата на който е получил кредит от
4000.00лв.Освен връщане на главницата по договора за кредит,Ж. В. се задължил да плати
годишна възнаградителна лихва в общ размер на 1400.00лв.,при лихвен процент от 35% и
годишен процент на разходите 49,66%.
В Договор №***/***г.било посочено,че заемната сума се дължи на 18 вноски с първа
падежна дата ***г.В т.2 от договора било посочено,че начина на изплащане на заемната сума
е съгласно погасителен план,който е неразделна част към договора.
В т.5 от договора било предвидено,че кредитът се обезпечава с
поръчителство,предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството,като с одобряването
от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение,уговорката свързана с
обезпечението не можела да се отмени нито от кредитополучателя,нито от
лицето,предоставило обезпечението.
Счита,че по отношение на сключения между Ж. Е. В. и „Фератум България“ЕООД
1
договор за потребителски кредит следва да се прилагат правилата на Закон за
потребителския кредит.
Счита,че не е спазено изискването на чл.10,ал.1 от ЗПК,като самият договор бил неясен
и непълен.
Не било посочено дали по задължението за обезпечаване на кредита се дължи такса или
комисионна.
Липсвал съществен императивно предвиден в чл.11,ал.1,т.11 от ЗПК реквизит,а именно
:начина на формиране на лихвения процент и условията за неговата промяна,условията за
издължаване на кредита от потребителя,информация за дължимите плащания и сроковете и
условията за извършването на тези плащания.
Не бил посочен коректно ГПР.
Съгласно чл.21,ал.1 от ЗПК,всяка клауза в договор за потребителски кредит,имаща за
цел или резултат заобикаляне на изискванията на този закон ,е нищожна.Съгласно чл.22 от
ЗПК,когато не са спазени изискванията на чл.10,ал.1,чл.11,ал.1,т.7-12 и 20 и ал.2 и
чл.12,ал.1,т.7-9,договорът за потребителски кредит бил недействителен.
Въз основа на поето с т.5 от договора за кредит било поето задължение за представяне на
гаранция,за което бил сключен Договор за гаранция между Ж. Е. В. и Multitude Bank ,в който
било предвидено,че срещу такса в размер на 4040лв.,гаранта ще предостави гаранция,като
се задължава да обезпечи изпълнението на задълженията,произтичащи от Договор
№***/***г.
Двата договора –за кредит и гаранция били неразривно свързани,доколкото вторият
обезпечавал първия и сключването му било обусловено от действителността на заемното
правоотношение –договорът за кредит се явявал основание за сключване на договора за
гаранция.Освен това заплащането на дължимите суми по договорите се осъществявало
едновременно.
В нарушение на императивните изисквания на чл.19,ал.1 и 2 от ЗПК,кредиторът не
включил в договорения ГПР от 49.66% разходите,които следва да извърши ищецът за
заплащане на възнаграждение на фирмата –гарант.
Към датата на завеждане на исковата молба в съда,Ж. В. заплатил на 05.12.2023г.сума в
размер на 186.54лв., на 03.01.2024г.-сума в размер на 195.97лв., на 01.02.2024г.-сума в
размер на 210лв.,на 08.03.2024г.-сума в размер на 204лв.,на 08.04.2024г.-сума в размер на
525лв.,на 01.11.2024г.- сума в размер на 177.87лв., на 02.02.2025г.-сума в размер на
1150лв.,на 05.02.2025г.сума в размер на 3977.20лв.
Общата сума ,която ищецът заплатил по сметка на ответника била в размер на
6626.58лв.,с която счита,че е изпълнил задължението си по Договор №***/***г.за
предоставяне на потребителски кредит.
Това било така с оглед разпоредбата на чл.23 от ЗПК,според която,когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен,потребителят връща само чистата
2
стойност на кредита,но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Счита,че доколкото посоченият по-горе договор за кредит се явява недействителен,то
ответникът следвало да му върне надплатената сума над главницата в размер на 4 000.00лв.
Предвид гореизложеното,моли да бъдат призовани на съд с ответника и след доказване
основателността на твърденията,изложени в исковата молба,съдът постанови решение,с
което осъди ответника да му заплати сумата в размер на 2 626.58лв.,представляваща платена
без основание недължима сума за периода на Договор №***/***г.за предоставяне на
потребителски кредит.
Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника,който в
законоустановения срок е депозирал писмен отговор на предявения иск.Оспорва същия
както по основание,така и по размер.
Твърди,че исковете за нищожност или унищожаване на Договора за гаранция са
недопустими,тъй като не са насочени срещу правилната страна –Мултитуюд Банк,а не
„Фератум България „ЕООД.
Договорът за гаранция бил отделно облигационно правоотношение,по което Фератум
България „не е страна.Прогласяването на Договора за гаранция за нищожен ,съответно
унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство ,нямало да произведе
сила на пресъдено нещо по отношение на „Мултитуюд Банк „ и така нямало да настъпи
промяна в патримониума на ищеца.
Ищецът сам избрал Мултитуюд Банк /Малта/ като поръчител в електронния формуляр ,и
след като бил информиран за дължимите такси,подал заявление за кредит.Не можело да се
говори за заблуждаваща търговска практика по чл.68е от ЗПП.На всеки етап ищецът бил
информиран за последствията от своя избор,включително за сумите,дължими на Мултитуюд
Банка,ако избере нея за поръчител.
Твърденията за нарушение на чл.143 от ЗПП били неоснователни.Чл.5 от договора ясно
посочвал избраната от ищеца опция за поръчител,без задължение за сключване .В СЕФ и
договора за гаранция подробно били описани възможностите за обезпечение и дължимите
суми към Мултитуюд Банк,които ищецът приел доброволно.
Относно твърдяното нарушение на чл.190,ал.4 от ЗПК:Договорът за гаранция бил
възмездна услуга от трето лице,а разходът за нея не се включвал в ГПР,тъй като е
незадължителна.Твърдението на ищеца за допълнителни разходи било неоснователно,тъй
като обезпечението било резултат от оценка на кредитоспособността по закон.“Фератум
България“ предоставила необходимата информация за ГПР и условията,като ищецът имал
време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок ,но не упражнил това
си право.
Предвид гореизложеното,моли предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло,както и да му
бъдат присъдени направените по делото разноски.
3
В съдебно заседание ищецът не се явява,не изпраща представител.Чрез пълномощника
си адв.П. Й. Н. депозира писмено становище.
Представляващият ответното дружество не се явява,не изпраща представител.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:
Между ищеца Ж. Е. В. и ответника „Фератум България „ЕООД е сключен договор от
разстояние за предоставяне на потребителски
кредит № ***/***г..,по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца заем в
размер на 4000 лева, който е следвало да бъде върнат на 18 вноски, съгласно погасителен
план към договора. В договора е посочен лихвен процент в размер на 35.00% и
ГПР от 49.66 %. Съгласно чл. 5 от договора кредитът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от Multitude Bank, Малта, в полза на „Фератум България" ЕООД, като с
одобряване на обезпечението от кредитора, предоставеното обезпечение не може да се
отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.
Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряване на кредита.
Съгласно чл.6 от Договора,за целия период на кредита,кредитополучателят следва да
върне на кредитора общо сума в размер на 5400.00лв.,представляваща сбор от следните
суми: сумата на отпуснатия кредит в размер на 4000.00лв. и лихва в размер на
1400.00лв.,при лихвен процент 35%.
В договора за потребителски кредит не е посочено по коя банкова сметка следва да се
превеждат дължимите суми.
Представен е и
договор за гаранция (поръчителство), сключен между Multitude Bank, Малта /гарант/ и Ж. Е.
В. /клиент/ .,с погасителен план,неразделна част от договора. Видно от същия, договореното
възнаграждение/наименовано „Такса за предоставяне на гаранция/поръчителство/,платимо
от клиента в полза на
гаранта е в размер на 4040.00лв,на 18 месечни вноски,първата от която с падеж на ***г..,а
последната –с падеж на ***г..Гарантът се задължава солидарно с клиента /той
кредитополучател по
договора за потребителски кредит № ***,за изпълнението на всички
задължения,произтичащи от договора в размер до 6000.00лв.
В чл.1.6 от договора е обективирано,че сумата от 4040.00лв.,дължима от клиента за
предоставената гаранция следва да се заплаща по банкова сметка в Пощенска банка :IBAN
:*** BIC:***.
Не бяха представени съответната преддоговорна информация
(Стандартен европейски формуляр);Погасителен план както към договора за кредит,така и
към договора за гаранция (поръчителство), Общи условия за предоставяне на потребителски
кредити на „Фератум България „ЕООД.
От приобщените към делото писмени доказателства :разписка №***г. /177.87лв./,разписка
4
№***г./ 177.87лв./, разписка №***г./204.00лв./, разписка №***г./ 204.00лв./,разписка
№***г./210.00лв./, разписка №***г./210.00лв./, разписка №***г./3 977.20лв./, разписка
№***г.-1150.00лв. е видно,че ищецът Ж. Е. В. е превел по сметка на ответника „Фератум
България" ЕООД сума в общ размер на 6310.94лв..
Ответникът не оспорва,че тези суми са постъпили в неговия патримониум.
От представените извлечения от ПОС терминал се установява,че ищецът е превел по
сметка BG*** /с неуточнен титуляр/ .,както следва :на ***г.- 525.00лв., на ***г.- 195.97лв.,на
***г.- 186.54лв.
При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:
Доколкото кредитът е предоставен на физическо лице и не са налице
данни то да е действало като професионалист, кредитополучателят се явява потребител по
смисъла на чл.9,ал.3 от ЗПК,а процесният договор за кредит попада в приложното поле на
Закона за потребителският кредит. Наред с това договорът е сключен от търговско
дружество, което
предоставя кредити на потребители в рамките на своята професионална и търговска
дейност, като приложението на ЗПК, е признато и от кредитора с представянето на
длъжника на преддоговорна информация.
Видно от приетите по делото писмени доказателства, съдържанието на договора
частично отговаря на изискванията на чл.10,ал.1,чл.11,ал.1,т.1-9 от ЗПК- сключен е в
предписаната от закона форма, съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения
кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин
на усвояването му, размер на лихвен процент, информация относно размера, броя на
погасителните вноски.
Същият обаче не отговаря на чл.11 ,т.11 и т.12 от ЗПК,доколкото в него не са посочени
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски ,последователността на
разпределение на вноските между различните незаплатени суми ,дължими при различни
лихвени проценти за целите н погасяването, информация за правото на потребителя при
погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно ,във всеки един момент от изпълнението на договора извлечение по сметка
под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания и т.н.Договорът
противоречи и на чл.9а от ЗПК,доколкото в същия не се съдържа методика за изчисляване на
референтния лихвен процент съгласно чл.33а.
Договорът не съответства и на чл.11,ал.2 от ЗПК,доколкото към него не са приложени
Общите условия,които следва да са негова неразделна част и да са подписани от страните.
В договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/ съобразно изискването на
чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,, който не надвишава допустимия размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Съгласно чл.19,ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя изразени като годишен процент от общия размер на
кредита. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
5
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати,включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.“
Данните по делото сочат, че всички облигационни отношения предмет на делото,
включително и по сключване на договора за гаранция, се развиват чрез интернет страницата
на кредитора и с неговото пряко участие.
„Фератум България“ ЕООД и Multitude Bank p.l.c. със седалище в Малта са свързани
лица. Банката е кредитна институция, лицензирана в Малта, която предоставя услуги на
територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги,
съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписана в нарочния
регистър на БНБ като Multitude Bank PLC (предишно наименование до 30.09.2022
Ferratum Bank Plc).
От събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод, че
предоставянето на кредит, обезпечен чрез поръчителство от свързано с кредитора
дружество, в случая -наименование Multitude Bank p.l.c. със седалище в Малта, цели
заобикаляне на ограничението ,предвидено в чл.19,ал.4 от ЗПК,съгласно което годишният
процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Отпуснатият потребителски кредит
е в
размер на 4000.00 лева и е разсрочен на 18 месечни вноски като общото задължение за
лихви е в размер на 5400.00 лева.Дължимото възнаграждение на поръчителя за
предоставеното обезпечение е в размер на 4040.00 лева също разсрочено на 18 месечни
вноски.. Възнаграждението на поръчителя се дължи ежемесечно. Посоченият в договора за
кредит ГПР е 49,66 %. В действителност, ако
се прибави възнаграждението за поръчителя, годишният процент на разходите (ГПР)
значително надхвърля 50 %. За да преодолее ограничението на чл.19,ал.4 от ЗПК, ГПР и да
получи допълнителен доход от главницата по кредита, групата Multitude,
към която принадлежи кредиторът, предлага на пазара финансов продукт, при който
потребителят да заплати този допълнителен доход на свързаното с „Фератум България"
ЕООД дружество Фератум Банк с актуално юридическо наименование Multitude Bank
p.l.c.със седалище в Малта. Така с формално законни средства се постига една
противозаконна цел, което е класически пример за заобикаляне на закона. При това
положение,таксата за
поръчителство не може да се разглежда като разход за кредитополучателя, който няма
връзка с договора за кредит и не следва да се включва в общите разходи по кредита за
6
потребителя по смисъла на чл.19,ал.1 от ЗПК.
Гореописаните условия по възмездното поръчителство, които отнапред са известни и
се извършват със съдействието на кредитора, и които водят до значително фактическо
оскъпяване на ползвания заем, налагат извода, че въпросното възнаграждение за
професионален гарант, е следвало да се включи при изчисление на годишният процент на
разходите по кредита при условията на чл.19,ал.1 от ЗПК,като попадащ в категорията
„разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати“ съгласно легалната дефиниция на § 1,т.1
от ЗПК. След като процесното оскъпяване на кредита чрез добавяне на възнаграждение на
свързан с кредитора гарант не е надлежно обявено на потребителя в съответствие с
изискванията на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,то на основание чл.22 от ЗПК договорът за кредит е
недействителен.
Договорката за заплащане на обезпечение за поръчителство ,при която е сключен
договора за заем е във вреда на потребителя,не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравновесие между правата и задълженията на потребителя и
кредитора ,поради което същата представлява неравноправна клауза по смисъла на
чл.143,ал.1 от ЗЗП.
С оглед неспазване изискванията на чл.11,ал.1,т.10,т.11 и т.12 от ЗПК и поради
нарушаване на изискванията на чл.19,ал.4 и ал.5 от ЗПК,съдът намира,че процесният
договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
След като договорът за кредит е недействителен,такъв е и договорът за поръчителство,тъй
като същият има акцесорен характер спрямо първия.Този договор е нищожен,поради
противоречието му с добрите нрави съгласно чл.26,ал.1,предл.3 от ЗЗД.
Съгласно чл.138,ал.3 от ЗЗД,поръчителство може да съществува само за действително
задължение,а доколкото в случая такова не е възникнало,то и за поръчителя не е налице
задължение да обезпечи кредита.
Договорът за поръчителство представлява допълнителна услуга за кредитополучателя
,която услуга пряко е свързана с договора за кредит и за която кредитополучателят дължи
възнаграждение ,и то независимо от обстоятелството дали ще бъде редовен платец,което е
известно на кредитодателя и който е следвало да го включи при изчисляване на ГПР по
договора за потребителски кредит.
Добросъвестността по принцип се свързва с общоприетите правила за нравственост на
поведението при осъществяване на търговските практики,произтичащи от законите,обичая и
морала.
В случая,в противоречие с добросъвестността е уговорено допълнително възнаграждение
в полза на заемодателя под формата на скрит разход по кредита,което води до явна
нееквивалентност на престациите,като се касае за договор ,с размер на действително ГПР
по-висок от размера на законната лихва за просрочени задължения,който ГПР не е бил
обявен на потребителя в действителния му размер,по който договор потребителят е
7
икономически по-слаб субект и не е могъл да влияе върху съдържанието на договора ,а
рискът от неплатежоспособност остава единствено за него.
Свободата на договарянето съгласно чл.9 от ЗЗД не може да бъде използвана за
неоснователно обогатяване от едната страна по договора за сметка на другата или да води до
нарушаване на други правни принципи,включително и на добрите нрави.В случая
уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчителство в размер по-висок от
отпуснатия кредит ,не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие в правата на страните по договора и до скрито оскъпяване на кредита ,като се
дължи от кредитополучателя при всички положения –независимо дали ще се стигне до
ангажиране на отговорността му или не.
Съгласно чл.23 от ЗПК,когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен,потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или
други разходи по него.
При това положение,ищецът дължи на ответника само чистата стойност на кредита -
4000.00лв.,а заплатената над тази стойност сума -2310.94лв./ -6310.94лв.-4000.00лв./ се явява
получена от ответника без основание,поради което същият следва да я върне на
ищеца./налице е обогатяване на едната страна за сметка на другата без правно основание/.
В останалата му част ,за сумата от 315.64лв./представляваща разликата между
претендирата сума от 2626.58лв. и уважената част от иска в размер на 2310.94лв./ ,следва да
се отхвърли като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото,на основание чл.78,ал.1 от ГПК,ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца съразмерно уважения иск,направените по делото разноски в
размер на 92.00лв./ държавна такса по делото/.
Предвид факта,че процесуалното представителство на ищеца е било осъществено по реда
на чл.38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата,то в полза на процесуалния му представител
адв.П. Й. Н. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 493.00лв.
Водим от гореизложеното,съдът
РЕШИ:
На основание чл.55,ал.1 от ЗЗД ОСЪЖДА ответника „Фератум България ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Младост“3, бул.“Александър
Малинов“ № 51, вх.А, ет.9, офис 20 ,представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н. ДА ЗАПЛАТИ на
ищеца Ж. Е. В. с ЕГН: **********,с адрес:гр.Н.,ул.*** сумата в размер на 2310.94лв./две
хиляди триста и десет лева деветдесет и четири стотинки/,представляваща платена без
основание недължима сума по Договор за предоставяне на потребителски кредит №
***/***г..
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.55,ал.1 от ЗЗД,предявен от Ж. Е. В. с ЕГН:
**********,с адрес:гр.Н.,ул.***против „Фератум България ЕООД с ЕИК *********, със
8
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Младост“3, бул.“Александър Малинов“ №
51, вх.А, ет.9, офис 20 ,представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н. за сумата от 315.64лв./триста и
петнадесет лева шестдесет и четири стотинки/ ,представляваща разликата между
претендирата сума от 2626.58лв. и уважената част от иска в размер на 2310.94лв./ ,като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ответника „Фератум България ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, ж.к.“Младост“3, бул.“Александър Малинов“ № 51, вх.А, ет.9, офис
20 ,представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н. ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Ж. Е. В. с ЕГН:
**********,с адрес:гр.Н.,ул.*** направените по делото разноски в размер на
92.00лв./деветдесет и два лева/.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК във вр.с чл.38,ал.1 ,т.2 от Закона за адвокатурата
ОСЪЖДА ответника „Фератум България ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к.“Младост“3, бул.“Александър Малинов“ № 51, вх.А, ет.9, офис 20
,представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н. да заплати на адвокат П. Й. Н.,член на Варненска
адвокатска колегия ,с рег.№***,служебен адрес:гр.В. ,бул.“*** адвокатско възнаграждение в
размер на 493.00лв./четиристотин деветдесет и три лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –Шумен в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
9