ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12655
Варна, 18.11.2025 г.
Административният съд - Варна - XXXIV състав, в закрито заседание в състав:
| Съдия: | ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА |
Като разгледа докладваното от съдия ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА административно дело № 20257050701995 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. Г. Г., [ЕГН] срещу Община Варна, с която се иска да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 331.20лв., представляваща заплатени такси и разноски по ИД № 20207160400321 на ЧСИ Н. Г. с рег. № 716, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, като обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия на длъжностни лица при Община Варна по връчване на АУЗД № МД-АУ-4300-1/27.06.2019г.
В молба с.д.18707/13.11.2025г., подадена от процесуалния представител на ищеца-адв.В.Г. е формулирано искане за прекратяване на производството, поради отказ от иска.
В молба с.д.№ 18971/17.11.2025г., подадена от юрк.Ж.Х.-процесуален представител на ответника е въведено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.143 ал.3 АПК.
Съдът, като съобрази исканията на страните и доводите, които ги мотивират, приема, че искането за прекратяване на производството е направено от лице, което разполага със съответното правомощие за това. В тази връзка съдът съобразява представеното пълномощно / л.20 от делото/, от което се установяват изричните процесуални правомощия на адв.В.Г., регламентирани в разпоредбата на чл.34 ГПК, включително по отказ от иска.
Съгласно чл.155 АПК, при всяко положение на делото, оспорващият може да оттегли оспорването или да се откаже от него изцяло или отчасти. Отказът от поддържане на иска в конкретния случай десезира съда от решаване на правния спор. А съобразно чл.143 ал.3 АПК, когато съдът прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ.
За да се произнесе по направеното искане за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт на ответника, съдът приема, че по делото към датата на подаване на искането за прекратяване на производството, не е установено безспорно, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Така, защото производството по ЗОДОВ е исково и се развива по правилата на ГПК, чрез препращането по реда на чл.144 АПК. Исковото производство по ЗОДОВ има за цел да определи реда и основанията за реализиране на отговорността на държавата и общините и получаване на обезщетение от гражданите и юридическите лица в случаите на претърпени вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни или общински органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Без значение дали вредите са причинени от отменен административен акт, или действие или бездействие на административен орган, незаконосъобразността им се установява в хода на това исково производство, което приключва с осъдителен иск. Именно чрез него съдът се произнася със своя краен съдебен акт, в който приема дали ответникът чрез поведението си е дал повод за образуване на производството. Преди приключване на делото по същество, произнасяне по причинно-следствената връзка е недопустимо.
С оглед гореизложените доводи, съдът приема, че се констатират положителните процесуални предпоставки по присъждане на юрисконсулткско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по делото, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл. 37 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл.24 изр.второ от Наредбата за плащането на правната помощ, по административни дела с материален интерес възнаграждението е от 130 до 450 лв. Предвиден е законоустановен минимум, който следва да бъде спазен, независимо, че по настоящото производство е осъществено процесуално представителство от ответника само в едно заседание.
Така мотивиран, с оглед направения отказ от поддържане на иска и формулираното искане за прекратяване на производството, съдът, на осн.чл. 159 т.8 предл.второ АПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба вх.док.13920/27.01.2025г., подадена от В. Г. Г., [ЕГН] срещу Община Варна, с която се иска да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 331.20лв., представляваща заплатени такси и разноски по ИД № 20207160400321 на ЧСИ Н. Г. с рег. № 716, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, като обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия на длъжностни лица при Община Варна по връчване на АУЗД № МД-АУ-4300-1/27.06.2019г.
ОСЪЖДА В. Г. Г., [ЕГН] да заплати в полза на Община Варна сума в размер от 130лв. /сто и тридесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№1995/ 2025г. по описа на Административен съд Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седемдневен срок от връчване на съобщението пред Върховен административен съд.
| Съдия: | |